Р Е Ш Е Н И Е
№ 756
гр. Хасково, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Г. Тенева и в присъствието на
прокурор Евгения Стефанова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 777 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Г.К.Ч. ***, подадена чрез пълномощник - адв. Д.А., с
посочен съдебен адрес: ***, срещу Решение № 183/20.06.2022г., постановено по
АНД №420/2022г. по описа на Районен съд Хасково, в потвърдителната му част.
В касационната жалба
се твърди, че решението се обжалва в частта, в която се потвърждава НП и изцяло
в частта относно разноските, като неправилно, необосновано и постановено при
нарушение на процесуалните правила. Решението било постановено в противоречие и
с практиката на касационната инстанция по този вид дела при наличие на
идентично нарушение на закона, допуснато от АНО, като се цитират решения по
конкретни дела. Навеждат се доводи, че съдът в противоречие със закона и
процесуалните правила не взел предвид подробните и основателни оплаквания и
доводи, направени в жалбата, в хода на делото пред първоинстанционния съд и по
същество. Съдът не обсъдил всички оплаквания, твърдения и доводи на
жалбоподателя в жалбата и в допълнението към нея и не изложил подробни и
обосновани съображения защо не ги приема. Не направил пълен и верен анализ на
доказателствените материали и не установил законосъобразно релевантните за
изхода на производството факти, което било основание за отмяна на съдебния акт.
Установената от решаващия съд фактическа обстановка била възприета без да са
спазени процесуалните правила за оценка на доказателствата и за формиране на
вътрешното убеждение на съда по фактите в съответствие с доказателствата по
делото и закона. Приложен бил неправилно материалния закон. Навеждат се доводи, че АУАН не бил съставен от
компетентен орган. Твърди се, че съдът не изпълнил задължението си да извърши
пълен служебен контрол за спазване на процесуалните правила и материалната
законосъобразност на обжалваното НП и АУАН. Неправилен бил анализът на
фактическата обстановка по делото, извършен от съда. Навеждат се доводи, че
съдебното решение било постановено в нарушение на чл.36 ал.2 от ЗАНН и чл.34
ал.3 от ЗАНН. Съдът в нарушение на закона неоснователно и необосновано не взел
предвид и това, че автомобилът е бил с поставени регистрационни номера, видно
от посоченото в АУАН и НП, при което ако регистрацията е прекратена, те би
следвало да са отнети и да е съставен АУАН за това, за което също нямало
никакви данни, както и собственикът да е уведомен. Предвид характера на
производството, тези обстоятелства следвало да са изрично, ясно и точно
посочени, а не да се извличат по тълкувателен път от други данни по
административно-наказателната преписка. Съдът неправилно, неоснователно и
необосновано не взел предвид и наличието и на друго основание за отмяна на НП в
потвърдената част. Изложените в АУАН и НП фактически твърдения, че водачът
управлява автомобил с посочения регистрационен номер и с прекратена
регистрация, основанието и акта за това, не кореспондирали с правното
основание, визирано в първото предложение на приложената санкционна норма на
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, касаеща нерегистрирано по надлежния ред моторно
превозно средство. Видно било, че санкционната норма разграничавала случаите на
управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, от случаите, когато се управлява регистрирано МПС без табели с
регистрационен номер, като в първата от двете хипотези следвало да се установи
и субективното отношение на дееца именно към обстоятелството, че моторното
превозно средство, което управлява, не е регистрирано по надлежния ред.В
процесния случай, при така въведените в АУАН и НП факти, за наказаното лице
оставало неясно срещу какво вменено му административно нарушение следва да се
защитава, респективно съдът е възпрепятстван да провери осъществяването на
същото от обективна и субективна страна.НП било необосновано, тъй като било
недоказано, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация, на
какво основание и с какъв акт, или МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред съгласно чл.140 от ЗДвП. Не било посочено в НП на коя дата е настъпила
промяната на собствеността и на какво основание, поради което не било налице
обстоятелство, което съдът да може да провери.В нарушение на закона било налице
съществено противоречие въз основа на кой акт се издава НП. Първоначално било
посочено, че се издава въз основа на съставения АУАН, а в края на НП се
посочвало, че е издадено въз основа на постановление на прокурора по преписка
за отказ да се образува ДП. От друга страна АНО, видно от мотивите на НП, не
извършил задължителната преценка по отношение на всички деяния дали не е
налице „маловажност“ или „малозначителност“
на деянието съобразно чл.28 от ЗАНН и чл.9 НК вр. чл.11 от ЗАНН, каквато бил
длъжен да извърши и липсата на която била основание за отмяна на НП. Навеждат
се и доводи, че НП било издадено от некомпетентен орган съгласно чл.189 ал.12
от ЗДвП. Сочи се също, че от страна на АНО не били ангажирани каквито и да било
доказателства или поне изложени твърдения в НП, че жалбоподателят е знаел, че
управлявания от него автомобил бил с прекратена регистрация. Освен това в НП
АНО не посочил никакви обстоятелства относно субективната страна на деянието и
при каква форма на вина е извършено. Твърди се, че съобразно чл.103 ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН, в тежест на административнонаказващия
орган е да докаже нарушението, авторството и вината на нарушителя. По подробно
изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на
районния съд в обжалваната част, да се отмени наказателното постановление и в
потвърдената от районния съд част и да се присъдят изцяло разноските по делото
за двете съдебни инстанции, включително разноските пред районния съд за
отменената част на НП.
Ответникът, Началник
сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, редовно призован,
не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура Хасково намира жалбата за неоснователна, а решението на
Районен съд – Хасково за правилно и законосъобразно, поради което се моли
същото да бъде оставено в сила.
Административен съд
Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С Наказателно
постановление №21-1253-002914 от 27.01.2022г., издадено от Началник сектор в
ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, на Г.К.Ч., за нарушение на
чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца (пункт 1 от НП), а за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
лв. (пункт 2 от НП).
С Решение № 183/20.06.2022г.,
постановено по АНД №420/2022г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно
постановление №21-1253-002914 от 27.01.2022г., издадено от Началник сектор в
ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в частта, с която на за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП на Г.К.Ч.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева и потвърдил наказателното
постановление в частта, с която на Г.К.Ч. за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
но в процеса на реализиране на отговорността, при издаването му, са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на шестмесечния
преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, явяващо се абсолютно основание за неговата
отмяна по отношение на деянието, описано в пункт 2 от същото. В тази връзка
отбелязал, че сам наказващият орган с резолюция прекратил
административнонаказателното производство, отпочнато на 15.06.2021г. със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу Ч., на
основание чл.33 ал.2 от ЗАНН, но само в частта по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради
това, че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП –
Хасково по компетентност. Такова прекратяване по отношение на другото, описано
в процесния АУАН нарушение – по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, не било реализирано, а
липсвало и основание за подобен подход. Поради това, наказващият орган следвало
да реализира правомощията си по ангажиране на административнонаказателната отговорност
в рамките на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, считано от образуване на
административнонаказателното производство по реда на чл.36 ал.1 от ЗАНН,
станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а
не значително по-късно, след връщане на материалите от РП – Хасково, които в
частта относно деянието по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП въобще не следвало да бъдат
изпращани, тъй като не било налице основание за прекратяване на
административнонаказателното производство в хипотезата на чл.33 ал.2 от ЗАНН в
тази част. След като сам впоследствие не съобразил това и издал наказателното
постановление за деянието по пункт 2 от същото, съответно по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, след изтичане на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, допуснал процесуално
нарушение, което по своя характер се явявало съществено и съставлявало безусловно
основание за отмяна на санкционния акт в тази част, без да се обсъждат доводи
по същество. Наред с горното съдът посочил, че в конкретния случай
административнонаказателната процедура по отношение на нарушението по чл.140
ал.1 от ЗДвП била проведена при спазване на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Извършеното
от Г.К.Ч. нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП било безспорно установено и
доказано. Административните наказания били правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размер, индивидуализирани в предвидения
от закона минимум.
Настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд в обжалваната му част, в която е
потвърдено НП за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, е правилно.
От събраните по
делото доказателства се установява, че на посочените в НП дата и място Г.К.Ч. е
управлявала собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф Варант“ с рег. №********,
поради което е имала качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек
автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че
това МПС, към датата на управлението, е било със служебно прекратена
регистрация.
Няма спор и че
прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, а и това изрично е отбелязано в наказателното
постановление. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва
по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не
е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
регистрацията на процесното МПС. Непререгистрирането в законоустановения срок
на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на
регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия. На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по пътищата
само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните
табели на автомобила не са били свалени, не освобождава водача от тази му
отговорност. Действително с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от водача
непредпазливост под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи
административно наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби
обосновават извод, че Ч. е осъществила виновно вмененото нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление
на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че
няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали управляваното от
него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за
него има сключен договор за задължителна застраховка ГО и други. Именно в
посока на това задължение е и разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролния талон към него; свидетелство за регистрация
на МПС, което управлява, и за тегленото от него ремарке; документ за сключена
задължителна застраховка ГО на автомобилистите за моторното превозно средство,
което управлява; превозните документи, определени от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; при напускане на територията на
страната - валиден международен сертификат за ГО на автомобилистите за чужбина
/Зелена карта/; документ, отразяващ датата за извършване на следващия
периодичен преглед за проверка на техническата изправност, удостоверяващ, че
МПС, което управлява, и тегленото от него ремарке се допускат за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване. Така може да бъде направен обоснован
извод, че в настоящия случай е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало
да накарат водача да прояви активност, като установи дали управляваният
процесен автомобил е редовно регистриран.
Касационният състав
приема, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Наложените санкции – „глоба“ в размер
от 200 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца, са определени
в минималния размер, предвиден в закона. Не са налице основания за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Касационната
инстанция намира за неоснователни наведените в касационната жалба възражения за
наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното
производство относно процесното нарушение. Санкционното производство относно
коментираното нарушение е протекло при стриктно съблюдаване на изискванията на
ЗАНН, като до издаване на НП се е стигнало, след като е била образувана
преписка вх. №5353/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, която
приключила на 21.01.2022 г. с отказ за образуване на досъдебно производство и
върната на сектор „Пътна полиция“ Хасково към ОДМВР Хасково, с оглед преценка
за търсене на административнонаказателна отговорност. В рамките на
регламентирания законов срок административнонаказващият орган, надлежно
оправомощен с посочената в обстоятелствената част на НП заповед на министъра на
вътрешните работи, е пристъпил към ангажиране на отговорността на дееца. Административнонаказващият
орган изрично е посочил, че наказателното постановление се издава в
административнонаказателно производство, образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като е изложил и конкретните индивидуализиращи данни за прокурорското
постановление за отказ да се образува наказателно производство. При условията
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН НП се издава въз основа на постановлението на
прокурора, поради което не е необходимо съставянето на АУАН.
В контекста на
гореизложеното, неоснователни са наведените в касационната жалба възражения за
незаконосъобразност на наказателното постановление в частта му по пункт 1,
поради издаването му извън визирания в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок. Цитираната
норма указва, че образуваното административно наказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. Доколкото процесното наказателно постановление относно
коментираното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП е издадено по реда на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН, то преценката за спазване на шестмесечния срок следва да се
извърши при отчитане на датата на постановлението за отказ да се образува
наказателно производство и изпращането на материалите на съответния
административнонаказващ орган. В конкретния случай прокурорското постановление
е от 21.01.2022г., входирано е в ОДМВР Хасково на 25.01.2022г., поради което
наказателното постановление, издадено на 27.01.2022г. се явява постановено в
рамките на законоустановения срок. От прочита на АУАН е видно, че в същия се
съдържа резолюция на АНО от 10.11.2021г., с която на основание чл.33 от ЗАНН
административнонаказателното производство по чл.140 ал.1 от ЗДвП е прекратено и
материалите са изпратени на съответната Районна прокуратура, т.е. с
постановяване на същата срокът за издаване на НП относно посоченото нарушение е
спрял да тече.
По изложените
съображения решението в обжалваната част, в която се потвърждава НП, е валидно,
допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено при липса на
съществени процесуални нарушения. Не са налице изложените в касационната жалба
твърдения, поради което същото следва да се остави в сила в тази част.
С оглед изхода на
спора, искането за присъждане на разноски за производството пред настоящата
инстанция не следва да се уважава.
Наред с горното, настоящия
състав на съда приема, че касационната жалба в частта, с която се оспорва
решението „изцяло в частта относно разноските“, представлява по съществото си
искане по реда на чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за допълване на
постановеното по делото решение в частта за разноските, тъй като видно от
диспозитива на самото решение същото не съдържа произнасяне по отношение на
разноските. Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предоставя възможност на
страната да поиска изменение или допълване на акта в частта за разноските от
съда, който го е постановил. В този смисъл именно Районен съд – Хасково следва
да се произнесе по така направеното искане, като прецени на първо място
неговата допустимост. Едва след постановяване на съответния акт същият ще
подлежи на разглеждане от касационната инстанция в частно производство по реда
на чл.248, ал.3 от ГПК. Поради което в тази част делото следва да бъде върнато
на Районен съд – Хасково за произнасяне по направеното искане за допълване на
решението в частта за разноските.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, чл.228, вр. чл.144 АПК,
вр. чл.248 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №183/20.06.2022г.,
постановено по АНД №420/2022 г. по описа на Pайонен съд – Хасково в обжалваната
му част, с която е потвърдено Наказателно постановление №21-1253-002914 от
27.01.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково, в частта, с която на Г.К.Ч., за нарушение на чл.140 ал.1 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Хасково за
произнасяне по направеното искане за допълване на решението в частта за
разноските.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.