№ 1485
гр. Варна, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502155 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН.
С въззивна жалба от ДЖ. Х. Х. е обжалвано решение № 901 от 19.07.2021г.
постановено по гр.д.№ 5897/ 2021г. Варненски районен съд- XI състав, с което са наложени
мерки на защита спрямо АЛ. ИВ. М. и малолетното дете Д. ДЖ. Х., на основание чл.5, ал.1,
т.1 , т.3 и т.4 от ЗЗДН, глоба в размер на 400лв., на основание чл.5,ал.4 от ЗЗДН , присъдена
е държавна такса.
Счита решението за неправилно. Твърди, че е постановено при ненадлежно връчване
на препис от молбата и призовките за съдебно заседание, поради което не е узнал
своевременно за воденото съдебно дело и ангажирал защитата си. Оспорва като неистинни
всички изложени в молбата факти и обстоятелства за физическо посегателство и
малтретиране на А.М.. Посочва, че нейното поведение и агресия са влошавали отношенията
между тях, тя го е изоставила и му забранила да вижда детето. Отделно счита, че
определеният ограничителен срок от 12 месеца е прекомерен и ще доведе до безпричинно
откъсване на детето от семейната среда. Искането е за преразглеждане на делото и
постановяване на решение,с което молбата да бъде отхвърлена. В условията на
евентуалност – да отпаднат ограничителните мерки по отношение на детето.
В законния срок по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от А.М., чрез адвокат
С.С.. Изразено е становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
решението относно постановените мерки на защита, предвид установените актове на
домашно насилие в присъствието на детето.
Становище от ДСП- Варна не е изразено.
Съдът, съобразно доказателствата към делото, приема следното :
1
Производството пред районния съд е инициирано с молба по чл.8 от Закона за защита
от домашно насилие от АЛ. ИВ. М., действаща лично за себе си и като майка и законен
представител на детето Д. ДЖ. Х., за налагане мерки на закрила срещу ДЖ. Х. Х., при
наведени твърдения за извършени действия на домашно насилие на 23.03.2021г. , на
11.04.2021г. и на 20.04.2021г., в съвместно обитавано от страните жилище в гр.Варна,
ж.к.“****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, изразяващи се в отправени обиди, заплахи, физическо
насилие спрямо молителката и в присъствието на малолетното дете, конкретно описани в
декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, депозирана в преклузивния едномесечен срок по
чл.10 от ЗЗДН, едновременно с декларация по чл.9 ,ал.3 от ЗЗДН. Молителката твърди, че с
ответника живеят на семейни начала от октомври 2019г. През май 2020г. е родено детето им
Д.. От началото на общия им живот ответникът системно извършва актове на насилие-
психическо, емоционално и физическо, спрямо нея и в присъствието на детето.
Декларирани са три случая на упражнено насилие , както следва: - на 23.03.2021г.,
следобед, когато в жилището на посочения адрес ответникът й нанесъл удари по лицето;-на
11.04.2021г., около 22.30-23.00ч., на същото място , крещял, отправял вулгарни обиди,
ритал я по коленете, после я хванал за гърлото и започнал да я души. Всичко се случило в
присъствието на детето, което посинявало от плач. След това я пуснал; -на 20.04.2021г.,
около 18.00ч. в офис на „Изи пей“, ж.к.“*****“ „ ответникът й крещял „ курво, мършо“,
започнал да дърпа парите, които получавала от своята баба. Молителката избягала с детето и
се скрила в магазин на ДМ, откъдето се обадила на тел.112. На сигнала се отзовал патрулен
екип на III РУ на МВР –Варна. Докато разговаряли с Д.Х. , тя и детето се качили на такси до
Кризисен център за жертви на домашно насилие.
Със заповед № 29/ 22.04.2021г. на Варненски районен съд са постановени мерки на
закрила по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, чрез която ДЖ. Х. Х. е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо АЛ. ИВ. М. и Д. ДЖ. Х.; по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН,
забрана да приближава на по-малко от 10 метра от жилищата на посочените три адреса в
гр.Варна. На основание чл.5, ал.-1, т.4 от ЗЗДН е определено временно местоживеене на
детето Д. при неговата майка А.М.. .
В писмено становище Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, заявява, че познава
страните от август 2020г., проведени са срещи с двамата родители, които са консултирани за
ползват социална услуга. Във връзка с настоящото производство счита, че поведението на
бащата създава реални предпоставки за нарушаване психо-емоционалното състояние на
детето, и то следва да бъде защитено с прилагане на мерките по ЗЗДН.
Ответникът не е изразил становище в хода на първоинстанционното производство.
Лицето е многократно издирвано чрез полицейските органи на посочените от съда адреси, и
не е открито за връчване на призовка. На 23.04.21г. е подписал протокол за полицейско
предупреждение във връзка с издадената заповед за защита. По данни от АИС „ Граничен
контрол“ ДЖ. Х. Х. е излязъл от Република България на 10.05.2021г. през ГКПП Аерогара
Варна, и към 04.06.2021г. не е регистриран за влизане в страната. Пред въззивния съд
оспорва като неистинни всички обстоятелства в молбата. Навежда самостоятелни твърдения
за агресивно и психически-нестабилно поведение на молителката, поради което започвали
конфликтите между тях, прерастващи скандали. Доказателства, подкрепящи тези твърдения,
не са ангажирани по делото.
По основателността на искането :
Спецификата на производството по ЗЗДН поставя като условие за редовност
уточняване на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване
и обстоятелства, съгласно чл. 9, ал.1, т.4 от закона. По този начин се определят границите на
съдебно произнасяне, съобразени с целта на закона –незабавна защита в случаи, когато е
2
налице реална опасност за живота и здравето на дадено лице, спрямо което е извършено
домашно насилие, или има непосредствена опасност да бъде извършено.
При наличието на данни, че спрямо дадено лице е било упражнено насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, сезираният съд процедира в условията на спорна
съдебна администрация като определя мерки на защита от предвидените в чл.5 ЗЗДН.
Преценката за необходимостта да бъде предоставена защита следва да се основава на
достатъчно данни за осъществени спрямо пострадалите лица актове на насилие в
съдържанието на чл. 2 от ЗЗДН. При отсъствието на други доказателства декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно основание да се издаде заповед за защита от домашно
насилие, поради придаденото й доказателствено значение.
В разглеждания случай искането за защита е аргументирано с обстоятелства,
настъпили на 23.03.2021г., 11.04.2021г. и 20.04.2021г., които се квалифицират като
физическо, психическо и емоционално насилие спрямо молителката, на основание чл.2, ал.1
ЗЗДН, и психическо и емоционално насилие върху детето, на основание чл.2, ал.2 от ЗЗДН.
Те са основанието съдът да издаде заповед за защита на лицата, които поради неправомерно
поведение на ответника в посоченото време и на посоченото място са били поставени в риск
за техния живот и здраве.
По делото няма косвени и обективни данни / медицински документ, лабораторно
изследване/, от които да се направи извод, че на конкретните дати е бил повлиян от алкохол
и/или наркотични вещества, което прави обсъждането на твърденията за зависимост
безпредметно.
Особено важно е да се подчертае, че ескалиращият конфликт и скандалите в
семейството, независимо от какво са провокирани, създават крайно негативна среда за
отглеждането и възпитанието на детето. Дори само от посочените три случай може да се
приеме, че това не е инцидент и молителката и малолетната дъщеря на страните са
поставени в позицията на жертви, принудени да търсят помощ от полицейските органи, а
по-късно да бъдат настанени в Кризисен център. Съгласно издаденото удостоверение от
Фондация „SOS - семейства в риск“, в последния ден- 20.04.2021г., А.М. и малолетната й
дъщеря Д., са потърсили съдействие поради осъществено насилие над двете от мъжа с
когото съжителства на семейни начала и баща на детето- ДЖ. Х. Х..
Приетите за установени правнорелевантни факти формират убеждението, че по
отношение на лицата, търсещи защита, следва да бъдат приложени ефективни мерки, които
включват, освен предупреждението по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, и мярката по чл.5, ал.1, т.3 от
ЗЗДН – забрана на извършителя за приближава до пострадалите лица и на посочените три
жилищни адреса, за срок от една година, в съчетание с определеното временно
местоживеене на детето при майката за същия срок, на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН. С
наложените мерки се цели да бъдат предотвратени по-нататъшни посегателства върху
пострадалите лица, с което се обосновава по-продължителния срок на действие на
ограниченията.
По изложените съображения приема, че решението следва да се потвърдено като
правилно и законосъобразно.
На основание чл.17, ал. 5 и 6 ЗЗДН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 901 от 19.07.2021г. постановено по гр.д.№ 5897/
2021г. Варненски районен съд- XI състав.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4