Определение по дело №1842/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 9389
Дата: 31 октомври 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247180701842
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9389

Пловдив, 31.10.2024 г.

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20247180701842 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Д. Ю. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив против отказ на гл.директор на ГДИН за преместването му от Затвора Пловдив в Затвора Стара Загора по молба вх. № М-695/01.08.24 г. по описа на ГДИН София.

Твърди се незаконосъобразност на оспорения отказ с доводи, че са налице предпоставките за преместване във връзка с участието му в обучения, както и с оглед пренаселеност на Затвора Пловдив.

Ответникът – Главния директор на ГДИН, в изложено писмено становище, придружаващо административната преписка, счита жалбата за неоснователна.

Окръжна прокуратура-Пловдив, чрез прокурор П., намира жалбата за неоснователна, а оспореният административен акт за законосъобразен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е недопустима като подадена срещу писмо, което има единствено уведомителен характер, непритежаващо характеристиките на ИАА.

Предмет на процесното оспорване е непроизнасяне за преместване от един затвор в друг, обективиран в писмо рег. № 9566/1 по вх. № М-695/01.08.2024 г. от Гл.директор на ГДИН до Началника на Затвора в гр.Пловдив, издадено на основание чл.90, ал.5 ЗИНЗС.

Съгласно изложеното в жалбата следва да се приеме, че се оспорва мълчалив отказ на гл. директор на ГДИН за произнасяне с изричен акт по същество на молбата на л. св. за преместване от затвора Пловдив в затвора Стара Загора на посочените в нея основания.

Не се спори по делото, че с писмо рег. № 9566/1/2024 г. по вх. № М-695/01.08.2024 г. до Началника на Затвора в гр.Пловдив, Гл.директор на ГДИН, предвид липсата на нови обстоятелства, изложени в разглежданата молба, на основание чл.90, ал.5 ЗИНЗС, е оставил същата без разглеждане, за което е разпоредено да бъде уведомен и лишеният от свобода.

В това писмо се сочи, че С. е депозирал до ГДИН множество молби с идентично съдържание и аргументи като с писмо изх. № 8500/11.07.2024 г. на Гл.директор на ГДИН е изготвен отговор на поредни две молби на С., с които същият е запознат. Изрично е посочено, че и към настоящият момент все още не са отпаднали основанията, визирани в нормата н чл.62, ал.1, т.4 ЗИНЗС, поради които същият е настанен в затвора Пловдив.

Т.е. по молбата на л. св. С. № М-695/01.08.24 г. по описа на ГДИН София е налице произнасяне с процесното писмо, като на основание чл. 90, ал. 5 от ЗИНЗС същата е оставена без разглеждане. В хипотезата на чл. 90, ал. 5 от ЗИНЗС за органа не възниква задължение да се произнесе по същество, ако са налични данни за предходни произнасяния по същия предмет и искане и не са посочени нови обстоятелства, както е в конкретния случай. Т. е. не е формиран мълчалив отказ. Процесното писмо има единствено уведомителен характер за органа и не съдържа признаците на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол.

Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на формиран мълчалив отказ, т. е. липса на предмет. По своята същност мълчаливият отказ представлява бездействие на административният орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален административен акт по смисъла на АПК, като е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. За да бъде налице обаче формиран мълчалив отказ е необходимо да бъде безспорно установено, че административният орган, след като е имал задължение да се произнесе по направено пред него искане, не го е сторил в нормативно установения срок. В хипотезата на чл. 90, ал. 5 от ЗИНЗС за органа не възниква задължение да се произнесе по същество, ако са налични данни за предходни произнасяния по същия предмет и искане и не са посочени нови обстоятелства, както е в конкретния случай. Настоящият случай е именно такъв – вече има поизнасяне по множество молби за преместване от страна на лишения от свобода като по последната главния директор на ГДИН се е произнесъл с писмо изх. № 8500/11.07.2024 г. – на л.42 по делото.

По тези съображения жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено като преди това бъде отменен дадения ход по съществото на спора.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ дадения ход по същество на спора с протоколно определение от 03.10.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Д. Ю. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив против отказ на гл.директор на ГДИН за преместването му от Затвора Пловдив в Затвора Стара Загора по молба вх. № М-695/01.08.24 г. по описа на ГДИН София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1842 по описа на Административен съд Пловдив за 2024 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните през тричленен състав на Административен съд Пловдив.

Съдия: