Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
гр. Велико
Търново, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА
ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана
Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10189/ 2022 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от О.К.К. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 271 от
30.06.2022 г. по НАХД № 506/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново. С решението на районния съд е потвърдено
Наказателно постановление № 21-1739-000102/ 05.10.2021 г., издадено от
началника на Районно управление – Велико Търново при ОД на МВР – Велико
Търново, с което на О.К., за извършено от него нарушение на чл. 113, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 184, ал. 3 от ЗДвП, му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20,00 лева.
Касаторът твърди неправилност на
обжалваното решение, като при постановяването му съдът не е отчел допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и недоказаността на претендираното
от АНО съставомерно деяние. Като конкретно процесуално нарушение сочи липсата
на възможност да впише възражения при съставянето на АУАН, дължаща се на
пропуск в новите автоматизирани системи на МВР за съставяне и отпечатване на акта.
По същество изтъква, че на кръстовището между ул. „Васил Левски“, ул. „Бачо
Киро“ и ул. „Мармарлийска“ в гр. Велико, Търново липсват указателни табели за
въведения по отношение на пешеходците обходен маршрут при пресичане по
пешеходни пътеки на ул. „Бачо Киро“ и ул. „Мармарлийска“. Поради това касаторът
счита за приложима при пресичане разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП,
доколкото ул. „Бачо Киро“ е двулентова, и тъй като той е съобразил поведението
си с последно цитираната норма, не налице изпълнителният състав на нарушението
за което е бил санкциониран. Цитираните оплаквания съдът квалифицира като
такива за неправилност на обжалваното решение поради издаването му в нарушение
на закона - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. От настоящата инстанция
се иска да отмени решението на ВТРС и да постанови ново, с което да отмени
наказателното постановление, издадено от началника на РУ – Велико Търново при
ОД на МВР – Велико Търново. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител. В представено писмено заявление поддържа
жалбата с направените в нея искания.
Ответникът по
касационна жалба – началникът
на Районно управление – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, чрез пълномощника си по делото инспектор Г.Б.,
оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното решение за валидно и
правилно, постановено в съответствие на материалния закон, при спазване на
съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде оставено в сила, претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00 лева.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира за безспорно доказано, че касаторът е пресякъл
кръстовището на ул. ул. „Бачо Киро“ и ул. „Мармарлийска“ не на пешеходна
пътека, при което е осъществен съставът на санкционираното по
административнонаказателен ред деяние. По отношение невъзможността за вписване
на възражение в АУАН счита, че същата съставлява процесуално нарушение, но не е
от кръга на съществените, поради което не обосновава незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. С тези доводи предлага обжалваното
съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз
основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното
производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена от районния съд. На дата 11.09.2021 г., около 15:25 часа, О.К.К.,
заедно с още едно лице, пресичал пътното платно на кръстовището между ул.
„Васил Левски“, ул. „Бачо Киро“ и ул. „Мармарлийска“ в гр. Велико, Търново, в
посока от „Студентски стол“ към аптека „Салвия“, където липсва пешеходна
пътека. В този момент били забелязани от служители на РУ - Велико Търново,
осъществяващи патрулно-постова дейност. Били спрени за проверка от полицейските
служители, които им съставили актове за установяване на административно
нарушение, конкретно на О.К. е съставен АУАН серия GA
№ 442116/ 11.09.2021 г., за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП. Актът е връчен
на нарушителя на датата на съставянето му, като не е спорно, че още към него
момент последният е имал възражения, касаещи липсата в близост на пешеходна
пътека. Служителите на МВР разяснили на К. правото му по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
в определен срок да представи писмени възражения. Такива писмени възражения са
били депозирани от касатора, като в тях са направени оплаквания сходни с тези в
касационната жалба. Въз основа на АУАН и след извършването на допълнителна
проверка с даване на становище от полицейски инспектор в група „Охрана на
обществения ред“ при РУ - Велико Търново, от началника на районното управление
е издадено НП № 21-1739-000102/ 05.10.2021 г., с което на О.К.К., за извършено
нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 184, ал. 3 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба" в размер на 20,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на адресата му на 29.03.2022 г. и е
обжалвано пред ВТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа
обстановка районният съд е установил въз основа на събраните в производството
пред него документи от административната преписка и показанията на свидетеля
Галин Петров Ганчев. В производството пред районния съд О.К. не е оспорил
фактическите констатации в АУАН, представил е развила се кореспонденция между
него и Община Велико Търново по повод хоризонталната маркировка и вертикалната
сигнализация в района на процесното кръстовище, такава с МВР относно
възможността за вписване на възражения в актовете издадени чрез внедрената в
министерството автоматизирана система, и снимков материал от кръстовището, при
навлизане откъм ул. „Васил Левски“. При така установеното от фактическа страна,
районният съд е намерил подадената пред
него жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП и съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е преценил като безспорно
доказано извършването на нарушението, при правилна квалификация от АНО на деянието и законосъобразно
проведена дейност по индивидуализиране на наказанието.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените от
страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. Същият
е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд е постановено в съответствие с разпоредбите на материалния
закон.
Касацинната инстанция възприема изводите
на районния съд за безспорна доказаност на нарушението и нарушителя, и правилна
правна квалификация на нарушението. Изложените в тази насока мотиви в решението
на ВТРС, се споделят в пълнота от настоящия съдебен състав и е ненужно да бъдат
преповтаряни.
Неоснователни са наведените и в
касационната жалба оплаквания за допуснати при издаването на АУА и НП
съществени нарушения на процесуални правила. Единственото конкретно визирано
такова нарушение е невъзможността, поради техническата непригодност на
автоматизираната система за издаване на АУАН чрез работна станция за отдалечен
достъп /РСОД/, нарушителят да впише възражения в акта, посредством въпросната
автоматизирана система. Предвид съдържащите се в преписката отговори на
длъжностни лица в МВР и показанията на свидетеля Галин Ганчев, тази
невъзможност следва да се приеме за доказана. Тя обаче не съставлява абсолютна
пречка за упражняване правата по чл. 42, т. 8 от ЗАНН /сега чл. 42, ал. 1, т. 8
от ЗАНН/. Така при желание соченото за нарушител лице е могло да впише
саморъчно възраженията си на гърба на издадения АУАН или отделно на хартиен
носител, в каквато насока са му дадени разяснения от началник отдел „Жалби,
предложения и сигнали“ в дирекция „Координация и информационно-аналитична
дейност“ при МВР. Отделно от това, пред нарушителя съществува възможността по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да подаде писмени възражения в определения от закона
срок, която възможност в случая му е била разяснена при съставянето на АУАН и
от която той се е възползвал. Съобразно горното, макар да е налице соченото в
жалбата нарушение на административнопроизводствени правила при издаването на
АУАН, то не е от категорията на съществените, доколкото не е ограничило правото
на защита на санкционираното лице, нито е осуетило възможността за последващ
съдебен контрол за законосъобразност на наказателното постановление.
Неоснователни са и възраженията за
липсата на съставомерно деяние, извършено от касатора, тъй като в случая е
приложима хипотезата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, а при пресичането на
кръстовището той е спазил общите ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1 и чл.
114 от ЗДвП, в какъвто смисъл е и ТР № 2/ 22.12.2016 г. по ТД № 2/ 2016 г. на
ВКС, ОСНК. Действително, съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, извън населените
места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост
до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение
и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т.
1, 2 и 4 от същия текст, наличието на цитираната възможност и правните
последици при настъпването на ПТП в такива хипотези, са обсъдени и в посоченото
тълкувателно решение на ВКС. В конкретния случай обаче не е изпълнено водещото
условие на коментираната норма, а именно в близост до пресичащия пешеходец да
не е имало пешеходна пътека. Както самият касатор сочи, такава пешеходна пътека
се намира на кръстовището на ул. „Бачо Киро“ и ул. „Цар Самуил“, но обратно на
неговите твърдения, тя не отстои на 100 метра, а на максимум на около 30 метра
от мястото, на което О.К. е пресякъл кръстовището между ул. „Васил Левски“, ул.
„Бачо Киро“ и ул. „Мармарлийска“. Този извод се налага при съобразяване ноторно
известното местоположение на въпросната пешеходна пътека и твърденията на
касатора, че не е прескачал парапетните заграждения на тротоара до
кръстовището. Въпросните парапетни заграждения са в протежение на около 20
метра по външната страна на тротоара на ул. „Бачо Киро“, при „Студентски стол“,
като не съществува спор, че пешеходецът се е движел именно по този тротоар. В
края на оградения от парапети участък, към пешеходната пътека, която е очертана
с маркировка върху пътното платно, се открива пряка и ясна видимост. Отделно от
това, въпросната пешеходна пътека е сигнализирана с пътен знак Д17 „Пешеходна
пътека“, пряко видим без затруднение от мястото, за което К. твърди, че е
започнал пресичането, а непосредствено срещу това място, на отсрещния тротоар
на ул. „Бачо Киро“ /ограден с парапети/, е поставен и предупредителен пътен
знак А18 „Пешеходна пътека“, също пряко видим и от пешеходците, намиращи се в
този участък. При това положение не могат да бъдат възприети твърденията на
касатора, че в близост до него не е имало пешеходна пътека, осигуряваща му
възможност да достигне до ул. „Мармарлийска“, т.е. че е налице хипотезата на
чл. 113, ал. 2 от ЗДвП. Неверни са и твърденията за липсата на указания за
начина на преминаване на кръстовището между ул. „Васил Левски“, ул. „Бачо Киро“
и ул. „Мармарлийска“, в този му участък. Обратно, коментираните по-горе
вертикална и хоризонтална сигнализация, а и поставените парапетни заграждения,
предоставят необходимата и достатъчна информация на участниците в пътното
движение, вкл. и на пешеходците, за правилата за движение в участъка на
процесното кръстовище, с които указания касаторът е следвало да се съобрази.
По същество извършеното от К. деяние е безспорно
доказано, съдържа от обективна и субективна страна признаците на нарушение по
чл. 184, ал. 3 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата законова норма.
В случая не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид. Наложеното
административно наказание е в предвидения от закона абсолютен размер и отговаря
на тежестта на нарушението, както и на значимостта на охраняваните обществени
отношения. Като се е произнесъл в
същия смисъл, районният съд правилно е приложил закона.
Съобразно така изложеното настоящият състав намира,
че обжалваното решение на ВТРС не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и
своевременното му заявяване от ответника по касационната жалба, направеното от
същия искане за присъждане на разноски по делото е основателно. На основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, О.К.К. следва да заплати на Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, като юридическо лице, в чиято структура е АНО, разноски за
юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, в
предвидения минимален размер по 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ - 80,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 271 от
30.06.2022 г. по НАХД № 506/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново.
Осъжда О.К.К. с ЕГН **********, адрес ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Велико Търново с адрес на гр. Велико
Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7, разноски по делото в размер на 80,00 /осемдесет/
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.