№ 21240
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110134072 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .
Ищецът Н. В. И. ЕГН ********** с адрес град Ботевград, улица „Свобода“ № 3В,
етаж1 предявява против „Софийска вода“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, Бизнес парк София, № 1, сграда 2А, иск за признаване за
установено, че Н. И. не дължи чрез принудително изпълнение на„Софийска вода“ АД
сумата 487,35 лева главница за период 25.10.2014г.- 23.12.2016г., с мораторна лихва от 48,58
лева за период 25.11.2014г- 23.12.2016г., по изпълнителен лист, издаден на 11.5.2017г. от
СРС, 127- ми състав по гр.д.№ 6560/2017г.,
Ответникът, в срока за отговор, признава иска и прави евентуално възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че СРС, по гр.д.№
6560/2017г. е издал на 11.5.2017г. изпълнителен лист против ищцата, по влязла в сила,
поради неподаване на възражение, заповед за изпълнение, издадена по заявление на
ответника от 2.2.2017г.; въз основа на който ИЛ, през 2017г. е образувано ИД №
20178630402943 на ЧСИ Халаджова, че, считано от 12.9.2017г. до 22.2.2023г. не са
извършвани действия по изпълнението.
От представените по делото копия на молба на „Софийска вода” АД от 25.8.2017г.,.
1
с приложен изпълнителен лист, е видна датата на образуване на изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Относно спорния въпрос дали давността за
вземането е изтекла, са приети две Тълкувателни решения на ВКС. С т.14 от ТР №
2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС се прие, че „ Подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.)
не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД.“, както и че постановките на ППлВС № 3/1980г. / в рамките на
изпълнителния процес, давност не тече, а същата е спряна/, са изгубили сила.
С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното
дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн.
чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД .
Вземането по изпълнителния лист, не попада под посочените в чл.111 ЗЗД вземания,
поради което и за тях се прилага общото правило на чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по
договор за кредит / основанието е видно от изпълнителния лист/ се погасява с изтичане на 5
години от изискуемостта й. Изпълнителният лист е издаден след проведено заповедно
производство. По делото няма данни за подадено възражение. Искът по чл.439 ГПК, следва
да се основава на факти, настъпили след издаване на заповедта и изпълнителния лист, което
е условие за неговата допустимост.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът следва да обоснове иска
си на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта. От момента на влизане в сила на
заповедта, тече нова давност, която е всякога пет години /чл.117,ал.2 ЗЗД/, защото заповедта
за изпълнение се ползва със стабилитет, за разлика от определението за издаване на
изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание. / решение №
50295/23.1.2023г., ВКС, гр.д.№ 1030/2020г./
С решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., е
прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която
тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло
в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
Молбата за образуване на изпълнително дело е от 25.8.2017г.., като с нея, давността
за вземането е била прекъсната, съгласно разпоредбата на чл.116, б.в ЗЗД. В съответствие с
даденото тълкуване на ВКС в ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС, в
рамките на изпълнителното производство, давността за вземането се прекъсва с всяко
действие по изпълнението, довело до събиране на вземането. След 12.9.2017г., не са
извършвани действия, които да доведат до събиране на вземането, който факт е отделен за
безспорен по делото. Следователно, давността за вземането е изтекла на 13.9.2022г., поради
2
което искът е основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който претендира
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, за представляване на
материално затруденено лице. Тук е моментът да се посочи, че съдът не е обвързан от
претендирания от адвоката размер, а на основание цитираната разпоредба, същото следва да
се определи въз основа предвидените в НМРАВ размери на възнаграждения, на основание
чл.7,ал.2,т.1 – 400 лева.
На основание чл.78,ал.6 ГПК, доколкото ищцата е освободена от държавна такса,
ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК, че ищецът Н. В. И. ЕГН
********** с адрес град Ботевград, улица „Свобода“ № 3В, етаж1 не дължи чрез
принудително изпълнение на ответника „Софийска вода“ АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град София, Бизнес парк София, № 1, сграда 2А сумата 487,35 лева
главница за период 25.10.2014г.- 23.12.2016г., с мораторна лихва от 48,58 лева за период
25.11.2014г- 23.12.2016г., по изпълнителен лист, издаден на 11.5.2017г. от СРС, 127- ми
състав по гр.д.№ 6560/2017г.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, - град София, бул. „Цар Борис Трети” №
159, етаж 2 и 3, да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата 50 лева
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, - град София, бул. „Цар Борис Трети” № 159,
етаж 2 и 3, да заплати, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. на адвокат И. А. Н. от САК, с адрес
град Ботевград, улица „Свобода” № 3В, етаж 2, офис 6 сумата 400 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3