№ 8842
гр. София, 06.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110126323 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „Й Б“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б“ ЕАД) срещу
ТР. Т. М..
След извършена служебна проверка за допустимостта на предявените искове, съдът
констатира, че производството е образувано във връзка със заповед за изпълнение от
31.10.2018г., издадена по ч.гр.д. № 52206/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в. Същата е
издадена за сумата от 632,05 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., предоставени по договор от 16.05.2016г. Предметът
на заповедта за изпълнение съвпада напълно и с депозираното заявление по чл. 410 ГПК, от
съдържанието на което не остава никакво съмнение, че вземанията се претендират
единствено на основание договор от 16.05.2016г., а по същество претенцията се свежда до
стойността на предоставените далекосъобщителни услуги.
Нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито в издадената въз основа на
същото заповед за изпълнение, не са наведени твърдения, че се претендират суми и по
договор за мобилни услуги от 25.06.2016г. (при това за различен мобилен номер).
Въвеждането на това договорно съглашение за пръв път в исковото производство води до
недопустимо изменение на заявеното в заповедното производство основание за издаване на
заповедта за изпълнение. При това положение следва да се приеме, че не е налице правен
интерес за ищеца от предявяването на установителен иск за сумата от 59,07 лв.,
представляваща задължение по договор за мобилни услуги от 25.06.2016г., което влече
недопустимост на иска, поради което в тази му част производството по делото следва да
бъде прекратено. Без всякакво значение е „закачането“ на последващите договори към
първоначално сключения договор, на което се позовава ищецът, тъй като обособяването на
един акаунт в системите на мобилния оператор няма правни последици и не води до сливане
на отделните фактически състави, от които възникват права за страните. Изложеното
становище се поддържа и в практиката на въззивната инстанция, в която се изтъква, че
„наличието на посочен номер на акаунт не освобождава заявителя от задължението му да
уточни източникът на задължението на сочения длъжник, включително и как е формирана
1
претендираната сума чрез посочване на съответно претендираната сума по всеки един от
договорите за телекомуникационни услуги“. В този смисъл напр. Определение № 5205 от
16.12.2021г. по в.ч.гр.д. № 14237/2021г. на СГС.
Недопустими са и претенциите на ищеца за присъждане на сумата от 28,77 лв.,
представляваща месечни вноски за предоставено устройство за периода от 01.07.2016г. до
30.11.2016г., дължими по договор за мобилни услуги от 16.05.2016г. Макар посочената сума
да се твърди да произтича от същото договорно основание, цитирано и в заповедното
производство (договор от 16.05.2016г.), в случая отново е извършено недопустимо
изменение на фактите, въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение, тъй като
вземането, което се претендира в заповедното производство представлява единствено
стойността на предоставените далекосъобщителни услуги. За пръв път в исковото
производство се твърди, че по силата на същия договор ищецът е предоставил и устройство,
за което ответникът дължи заплащането на месечни вноски. От съдържанието на
заявлението по чл. 410 ГПК е невъзможно да се приеме, че в претендираната от заявителя
обща сума се включва и разглежданата вноска за предоставено устройство, която без
всякакво съмнение не представлява далекосъобщителна услуга, вкл. по смис. на т. 10, § 1. от
ДР на Закона за далекосъобщенията (отм.), респ. не попада и в обхвата на възприетото в
действащата нормативна уредба аналогично понятие „електронна съобщителна услуга“ (т.
17, § 1. от ДР на ЗЕС). При това положение следва да се приеме, че и по отношение на
цитираната сума ищецът не разполага с правен интерес от предявяването на установителен
иск, доколкото разглежданото вземане не е било заявено в заповедното производство.
За пълнота на изложението следва изрично да се подчертае, че съдът не дължи поредно
даване на същите указания, тъй като с многократните си указания би се превърнал в
помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни
възможности за упражняване на предоставените права и би нарушило установените в чл. 8,
ал. 2 и ал. 3 принципи на равнопоставеност. В този смисъл Решение № 315 от 07.12.2010 г.
по гр.д. № 3555/2008г., IV ГО, ВКС.
Исковото производство следва да продължи по отношение на допустимите искове за
признаване за установено, че ответната страна дължи сумата от 257,78 лв., представляващи
стойност на потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от
16.05.2016г. за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., както и за осъждането й за сумата от
286,43 лв., от които 172,62 лв. за мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy S4
White” и 113,81 лв. за мобилно устройство „Tablet Prestigio Wize 3408 4G 8“.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
I. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 26323/2021г. по описа на СРС, 63 с-в, в
частта по предявените искове за следните суми: 59,07 лв. – неплатени задължения по
2
договор за мобилни услуги от 25.06.2016г. за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г. и 28,77
лв. - месечни вноски за предоставено устройство за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г.,
дължими по договор за мобилни услуги от 16.05.2016г.
II. ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, както следва:
1. Ищецът твърди, че между него и ответната страна са сключени следните договори:
договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 16.05.2016г. и договор за
лизинг към същия номер на мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy S4 White”
от 16.05.2016г. и договор за лизинг на мобилно устройство „Tablet Prestigio Wize 3408 4G 8”
от 25.06.2016г. Твърди се, че ответникът не изпълнявал договорите, поради което моли да
признато по отношение на ответника, че последният дължи следната сума, за която имало
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 257,78 лв. - главница,
представляваща стойност на потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни
услуги от 16.05.2016г. за периода от 01.07.2016г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва
от 08.08.2018г. до изплащане на вземането, както и да бъде осъден да заплати сума за
дължими лизингови вноски в размер на 286,43 лв., от които 172,62 лв. за мобилно
устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy S4 White” и 113,81 лв. за мобилно устройство
„Tablet Prestigio Wize 3408 4G 8“.
2. Ответната страна е получила препис от исковата молба (чрез назначения особен
представител), по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Отрича доказателствената стойност на фактурите
като частен документ. Оспорва сочената от ищеца предсрочна изискуемост на
претендираните лизингови вноски. Прави възражение за погасяване по давност на
осъдителния иск. Моли за отхвърляне на предявените искове.
3. Предявеният установителен иск за сумата от 257,78 лв. е с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
4. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на
които основава своите искания или възражения.
4.1. По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
правоотношение по валидни договори за предоставяне на телекомуникационни услуги,
размера на вземанията за процесния период, както и предоставянето на процесните услуги.
4.2. По иска за лизингови вноски – в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационни правоотношения по валидни договори за лизинг на цитираните в исковата
молба устройства, а именно: мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy S4 White”
и мобилно устройство „Tablet Prestigio Wize 3408 4G 8“, както и да се докаже предоставяне
на обекта на лизинговите договори и уговорената цена.
3
III. ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба
доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 52206/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по чл. 190 ГПК (тъй като не отговаря на чл. 156, ал. 1
ГПК).
IV. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
4
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
V. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.10.2022 г. от 11:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване, освен в частта по т. I., в която може да се обжалва
с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от съобщението.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5