Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. П.,05.03.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и дваД. година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ
ХАРИЗАНОВА
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като сложи
на разглеждане гр.д. №4056 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид:
В исковата си молба против „П. А. 2014“ЕООД с ЕИК .....
със седалище и адрес на управление село К., община Л., ул.“П.“№64А,
представлявано от управителя Делян М.Ц. ищецът „ДС С. Б.“АД с ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление гр.П., ж.к.Г., представлявано от изпълнителните
директори Д. М. Д. и А. Д. К., че в периода 01.08.2017г до 30.09.2017г между
него като продавач и ответното дружество като купувач са сключени конкретни
договори за търговска продажба, по силата на които продавачът е доставил на
ответника поръчани от последния стоки- щайги за плодове и зеленчуци и опаковки
за дини. Стоките са предавани на представител на купувача като за всяка
конкретна доставка са съставяне приемо-предавателни протоколи / спецификации/.
За посочените сделки, представляващи покупко- продажби са съставени четири
фактури, а именно:1/ фактура №7077882 от 01.08.2017г на стойност
10 942.80лв.,с падеж 31.08.2017г. 2/ фактура №7078505 от 10.08.2017г на
стойност 5 357.88лв. с падеж 09.09.2017г., 3/ фактура №7079912 от
01.09.2017г на стойност 8 263.86лв. с падеж 01.10.2017г, 4/ фактура
№7081809 от 30.09.2017г. на стойност
12 521.46лв.с падеж 30.10.2017г. Твърди се, че до настоящия момент е
погасено частично задължението на купувача по доставка на документираната с
фактура по т.1 по-горе д размер на 5 357.88лв. След така извършеното
погасяване задълженията на ответника към ищеца са в общ размер от
30 668.32лв. или както следва:1 /
по фактура №7077882/01.08.2017г. на стойност 4 525.12 лв.,2/ по фактура
№7078505/ 10.08.2017г на стойност 5 357.88лв., 3/ по фактура №7079912/
01.09.2017г на стойност 8 263.86лв., и по фактура №7081809/30.10.2017г на
стойност 12 521.46лв. Твърди се, че с оглед на забавата от страна на
купувача същият дължи на продавача и законна лихва върху просрочените суми по
всяка фактура от деня на падежа и. Така изчислена натрупаната законна лихва към 04.10.2018г
възлиза общо на 2 997.93лв. или по отделните фактури както следва: 1/ по
фактура №70778882/01.08.2017г дължимата законна лихва за периода
01.09.2017г. до 04.10.2018г е в размер
на 393.63лв., 2/ по фактура №7078505/10.08.2017г дължимата законна лихва за
периода 10.09.2017г до 04.10.2018г е в размер на 580.44лв., 3/ по фактура
№7079912 от 01.09.2017г дължимата законна лихва за периода 02.10.2017г до
04.10.2018г е в размер на 844.75лв. и по
фактура №7081809/ 30.09.2017г дължимата законна лихва за забава за периода от
31.10.2017г до 04.10.2018г е в размер на 1 179.11лв.Моли се съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
следните суми: 1/ сумата от 4 525.12лв., представляваща неплатена главница
по фактура №7077882/01.08.2017г, ведно със законната лихва в размер на
393.63лв. за периода 01.09.2017г до 04.10.2018г., 2/ сумата от 5 357.88лв.
представляваща неплатена главница по фактура №7078505 от 01.08.2017г, ведно със
законната лихва в размер на 580.44лв. за периода 10.09.2017г до 04.10.2018г, 3/
сумата от 8 263.86лв., представляваща неплатена главница по фактура
№7079912 от 01.09.2017г ведно със законната лихва в размер на 844.75лв. за
периода 02.10.2017г до 04.10.2018г и 4/ сумата от 12 521.46лв.,
представляваща неплатена главница по фактура №7081809 от 30.09.2017г, ведно със
законната лихва в размер на 1 179.11лв. за периода 31.10.2017г до 04.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.Претендират се
сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител.От същото, чрез
пълномощника му, е депозирано писмено становище, с което се поддържат
предявените искове.
В съдебно
заседание ответникът не изпраща представител и не изразява становище по
исковете.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба твърдения, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно, при съблюдаване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
За установяване
на твърдените в исковата молба обстоятелства ищецът е представил в надлежно
заверени ксерокопия следните писмени доказателства: четири броя фактури и четири броя приемо-предавателни протоколи/
спецификации/ към всяка една от тях. Видно от фактура №7077882/01.08.2017г. и
приемо-предавателен протокол към нея от същата дата, подписан от представители на двете страни , ищцовото дружество е доставило на ответника
стоки/ индивидуализирани в приемо-предавателния протокол по вид, количество/ на
обща стойност 10 942.80лв.с ДДС, като цената на стоката е следвало да бъде
платена до 31.08.2017г. Видно от фактура
№7078505 / 10.08.2017г и
приемо-предавателен протокол към нея от същата дата, подписан от представители на двете страни , ищцовото дружество е доставило
на ответника стоки/ индивидуализирани в приемо-предавателния протокол по вид,
количество/ на обща стойност 5357.88лв.с
ДДС, като цената на стоката е следвало да бъде платена до 09.09.2017г. Видно от
фактура №7079912/01.09.2017г. и
приемо-предавателен протокол към нея от същата дата, подписан от представители на двете страни , ищцовото дружество е доставило
на ответника стоки/ индивидуализирани в приемо-предавателния протокол по вид, количество/
на обща стойност 8 263.86лв.ДДС,
като цената на стоката е следвало да бъде платена до 001.10.2017г.Видно от
фактура №7081809 от 30.09.2017г. приемо-предавателен протокол към нея от същата
дата, подписан от представители на двете страни , ищцовото дружество е доставило
на ответника стоки/ индивидуализирани в приемо-предавателния протокол по вид,
количество/ на обща стойност 12 521.46лв. с ДДС, като цената на стоката е
следвало да бъде платена до 30.10.2017г.
За изясняване на
спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
чиито основно и допълнително заключения съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвени и неоспорени от страните.Вещото лице установява, че след
завеждане на исковата молба,а именно на 10.12.2018г е извършено частично
плащане по фактура №7077882/01.08.2017г. като неизплатения остатък по тази
фактура възлиза на сумата от 885лв. Вещото лице заключава, че по останалите три
фактури не е извършено плащане, поради което задълженията на ответника възлизат
общо на сумата от 27 029.20 лв., а именно – по фактура
№7077882/01.08.2017г – 885лв., по фактура №7078505/10.08.2017г – 5357.88лв., по
фактура №7079912/01.09.2017г – 8 263.86лв. и по фактура
№7081809/30.09.2017г – 12 521.46лв. Експертизата установи, че процесните
фактури са осчетоводени както от
ищцовото дружество, така и от ответното дружество, като при ищеца са
осчетоводени в дневниците за продажба за
периода от 01.08.2017г до 30.09.2017г. сметка 4532 ДДС по продажбите и сметка
700 приходи от продажби. При ответника са осчетоводени в дневника за
покупки и справките декларации по ЗДДС
за данъчните периоди, съответстващи на датите на издаването им като ответникът
е ползвал и данъчен кредит. Вещото лице обобщава ,че дължимите лихви за забава
върху процесните главници, обективирани в обсъдените по- горе четири фактури е в общ размер от 3 484.46лв. от които :
върху главницата, обективирана във фактура №7077882/01.08.2017г законната лихва
за забава е в размер на 674.53лв., върху главницата, обективирана във фактура
№7078505/10.08.2017г законната лихва е в размер на 622.11лв., върху главницата,
обективирана във фактура №7079912/01.09.2017г законната лихва за забава е в
размер на 911.32лв. и върху главницата, обективирана във фактура
№7081809/30.09.2017г законната лихва за
забава е в размер на 1 276.50лв.
Въз основа
на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.327 във вр.с чл.318,
ал.1, във вр.с чл.286, ал.1 от ТЗ, във вр.с чл.79 от ЗЗД от ЗЗД и чл.294, ал.1
от ТЗ във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД, три от които са изцяло основателни и един частично основателен
по следните съображения:
Страните
по правоотношението са търговци, както по правно организационната си форма/
чл.1, ал.2,т.1 от ТЗ –търговски дружества/, така и на основание чл.1, ал.1 от ТЗ. Ето защо отношенията между страните по представените по делото фактури
следва да се преценяват според разпоредбите на част трета от ТЗ- Търговски
сделки.
Представените
по делото фактури, обсъдени по-горе, материализират чрез своето съдържание
сключени между страните четири договора
за продажба по смисъла на чл.318 и сл.от ТЗ, обосноваващи съществуването на
трайни търговски отношения между тях. Това е така, тъй като договорът за търговска продажба е неформален договор.
Законът не изисква определена форма/ писмена или друга / като условие за
неговата действителност. Без значение е начинът на договаряне. Същественото е
съвпадане на насрещните воли на страните за продажба на стоката. Процесните
фактури съдържат всички необходими елементи, квалифициращи договора за
продажба като такъв- дата, място, страни,
предмета на този договор- вида и количеството на стоката и цената на договора-
единична цена и обща стойност. Постигнато е съгласие по съществените елементи
на договора –предмет и цена. Не без значение е и обстоятелството, че фактурите
не се оспориха от ответната страна.
Ето защо
съдът прие, че ищецът, чиято бе и доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК, доказа наличие на валидно учредено между страните продажбено
правоотношение. Но наличието на такова правоотношение само по себе си не е
предпоставка да се приеме, че е налице основание за плащане. Фактурата като
частен свидетелстващ документ, удостоверяващ материализираното в нея изявление,
сама по себе си не е основание за
плащане. За да възникне задължение за плащане стоката следва да е доставена на
купувача. Продавачът по сделката следва да е прехвърлил собствеността на вещта,
като в конкретния случай при родово определените вещи, прехвърлянето става чрез
реалното им предаване. По делото не бе спорен този релевантен факт,а и същият
се установи, чрез обсъдените по –горе
четири броя приемо- предавателни, двустранно подписани и придружаващи фактурите
, че стоките по процесните фактури, са
предадени от продавача на купувача.
Предвид
изложеното съдът прави извода, че по сключените договори за продажба дружеството-
продавач, а именно ищеца в настоящото производство е изправна страна , тъй като
е изпълнило договорните си задължения да прехвърли на купувача/ ответник/
собствеността върху продадените вещи и да предаде владението им.
Основно задължение на купувача по едно
продажбено правоотношение е да приеме вещта/стоката/ и да плати цената. По
делото не бе спорен факта, че ответникът е приел стоките, а и този факт се установи и от анализирания доказателствен
материал.
Не бе спорно по
делото, а и от кредитираното с пълно доверие заключение по изслушаната съдебно
– счетоводна експертиза, се установи , че купувачът/ ответното дружество/ е неизправна
страна по договора, тъй като не е изпълнило основното си задължение да заплати
продажната цена. Установи се, че във всяка една от фактурите е посочен срок за
плащане, а именно падеж на задължението
на ответника.Единствено се установи, че след завеждане да делото ответникът е
извършил частично плащане по фактура №7077882/01.08.2017г, който факт с правно
значение следва да бъде съобразен по реда на чл.235, ал.3 от ГПК. По останалите
фактури нито към момента на предявяване на исковата молба , нито в хода на съдебното производство не се
установи плащане от ответната страна,
носеща доказателствена тежест за установяване на това обстоятелство.Налице е
неточно изпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД. Това дава право на
изправната страна по договора да претендира реално изпълнение на поетото
задължение за заплащане на продажната цена. Според заключението на вещото лице
общото задължение на ответното дружество за продажната цена по четирите неизплатени
данъчни фактури възлиза на сумата от 27 029.20лв.
Ето защо следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо сумата от 27 029.20лв.,
представляваща сбора от неизплатените продажни цени по следните фактури: по
фактура №7077882/01.08.2017г – 885 лв., по фактура №7078505/10.08.2017г.
-5 357.88лв., по фактура №7079912/01.09.2017г.- 8 263.86лв. и по
фактура №7081809/30.09.2017г- 12 521.46лв.
като за разликата от 27 029.20лв до претендираните
30 668.32лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Върху
сумата от 27 029.20лв. се дължи законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба -04.10.2018г до окончателното изплащане на сумата.
По исковете за
заплащане на обезщетение за забавено плащане/мораторни лихви/. Правното
основание е по чл.294, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Основателността
на главните искове обосновава основателност и на другите акцесорни искове за
обезщетение за забавено плащане и законната лихва предвид факта, че нито до
датата на предявяване на иска, нито до
настоящия момент са представени доказателства за платената цена на закупената
стока. Не се установи по делото страните да са уговорили лихви да не се дължат
при забава на плащането. Ето защо поради неплащане на продажната цена, а именно
–неизпълнение на парично задължение- длъжникът/ ответното дружество/ дължи
обезщетение в размер на законната лихва от датата на забавата. В настоящия
случай денят на изпълнение на задължението за плащане на продажната цена е
определен във всяка една от фактурите
като падежът за плащане по П.та фактура №7077882/01.08.2017г е 31.08.2017г. По
фактура №7078505/10.08.2017г падежът за плащане е 09.09.2017г. По фактура
№7079912/01.09.2017г падежът за плащане е на 01.10.2017г и по фактура
№7081809/30.09.2017г падежът за плащане е 30.10.2017г.Съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят на изпълнение е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Следователно ответното дружество е изпаднало в забава в деня, следващ падежната дата, фиксирана във всяка от
фактурите.Вещото лице е изчислило дължимитеобезщетения за забавено плащане по
всички процесни фактури като по всяка от фактурите лихвата за забава, надвишава
по размер съответната искова претенция. Ищецът не е направил изменение на иска
си по реда на чл.214от ГПК чрез увеличаване на размера на претендираните
законни лихви за забава, поради което същите са дължими в заявеният им с
исковата молба общ размер от
2 997.93лв. за периода от 01.09.2017г до 04.10.2018г.
Вещото лице е
дало по-високи размери на обезщетения по всяка от фактурите, но тъй като няма
надлежно искане за увеличение на исковете следва акцесорните претенции да се
уважат в предявения размер.
Ето защо
следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 2997.93лв, от която сумата от 393.63лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане по фактура №7077882/01.08.2017г
за периода от 01.09.2017г до 04.10.2018г, сумата от 580.44лв. лв. представляваща
обезщетение за забавено плащане по фактура №7078505/10.08.2017г за периода
10.09.2017г до 04.10.2018г, сумата от 844.75лв. ,представляваща обезщетение за
забавено плащане по фактура №7079912/01.09.2017г за периода от 02.10.2017г до
04.10.2018г. и сумата от 1179.11лв.,
представляваща обезщетение за забавено
плащане по фактура№7081809/30.09.2017г за периода от 31.10.2017г до
04.10.2018г.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 4292.34лв. разноски по делото.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “П. А. 2014“ ЕООД
с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление село К., община Л., ул.“П.“№64А,
представлявано от управителя Делян М.Ц. да
заплати на „ДС С. Б.“АД с ЕИК .....
със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к.Г., представлявано от
изпълнителните директори Д. М. Д. и А. Д. К. на основание чл.327 във вр.с чл.318, ал.1, във вр.с
чл.286, ал.1 от ТЗ, във вр.с чл.79 от ЗЗД от ЗЗД общо
сумата от 27 029.20лв./двадесет и седем хиляди и двадесет и девет лева
и двадесет стотинки, включваща следните суми: сумата от 885.00 лв.,
съставляваща неизплатена продажна цена по фактура №7077882/01.08.2017г., сумата
от 5357.88лв., представляваща неизплатена продажна цена по фактура№
7078505/10.08.2017г, сумата от 8 263.86лв., представляваща неизплатена
продажна цена по фактура №7079912/01.09.2017г и сумата от 12 521.46лв.,
представляваща неизплатена продажна цена по фактура №7081809/30.09.2017г, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба 04.10.2018г до окончателното изплащане на сумите, като за разликата от 27 029.20 лв. до претендираните 30 668.32лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА “П. А. 2014“ ЕООД
с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление село К., община Л., ул.“П.“№64А,
представлявано от управителя Делян М.Ц. да
заплати на „ДС С. Б.“АД с ЕИК .....
със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к.Г., представлявано от
изпълнителните директори Д. М. Д. и А. Д. К. на основание чл.294, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД общо сумата от 2997.93лв./ две хиляди деветстотин
деветдесет и седем лева и 93 стотинки/включваща следните суми: сумата от 393.63лв.,представляваща
лихва за забава по фактура №7077882/01.08.2017г за периода от 01.09.2017г до
04.10.2018г, сумата от 580.44лв., представляваща лихва за забава по фактура
№7078505/10.08.2017г за периода от 10.09.2017г до 04.10.2018г, сумата от
844.75лв. лихва за забава по фактура №7079912/01.09.2017г за периода
02.10.2017г до 04.10.2018г и сумата от 1 179.11лв., представляваща лихва
за забава по фактура №7081809/30.09.2017г за периода от 31.10.2017г до
04.10.2018г.
ОСЪЖДА “П. А. 2014“ ЕООД
с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление село К., община Л., ул.“П.“№64А,
представлявано от управителя Делян М.Ц. да
заплати на „ДС С. Б.“АД с ЕИК .....
със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к.Г., представлявано от
изпълнителните директори Д. М. Д. и А. Д. К. сумата от 4292.34лв. разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: