гр. Разград, 25.09.2023 год.
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
изслуша
докладваното от съдията Марин Маринов ч.к.н. дело № 65 по описа за 2023 год. и,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229
и сл. от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 84 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Л. К.–И., срещу
протоколно Определение от 15.05.2023 год., постановено по АНД № 119/2023 год.
по описа на Районен съд – Разград, с което производството по делото е спряно на
основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК. В жалбата се твърди, че определението е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушение на процесуалния
закон и при липса на законоустановено основание за спиране на производството.
Сочи се, че на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК производството се спира
единствено, когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз. Възможността за спиране на
производството в случай, че преюдициалното запитване е отправено по друго дело
от друг съд, не е уредена сред изчерпателно изброените в чл. 25 от НПК
основания за спиране. Жалбоподателят счита, че тъй като Районен съд – Разград
не е отправил преюдициално запитване по АНД № 119/2023 год., то същият не може
да спре производството по делото на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК. От съда
се иска да отмени оспореното определение и да върне делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба – ЕТ „А. – А. А.“, гр. Р.,
в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Й. Л. от ХАК, счита
жалбата за неоснователна, а оспореното определение за правилно и
законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди. Претендира присъждане
на разноски.
Административен съд – Разград, като обсъди посочените
в частната жалба основания, доводите и становищата на страните и доказателства
по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 236 от АПК, прие за установено следното:
Частната жалбата, като подадена от активно процесуално
легитимирано лице, в предвидения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
по реда на глава XIII от АПК, е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд – Разград по АНД № 119/2023
год. е образувано по жалба на ЕТ „А. – А. А.“, гр. Р. срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********
от 03.11.2022 год. на АПИ, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на ЕТ
„А. – А. А.“ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание
чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
За да постанови определението си районният съд е приел,
че повдигнатия пред него правен спор е сходен от фактическа и правна страна с
този по КАНД № 997/2022 год. по описа на Административен съд – Хасково, по
което последният е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз
/СЕС/ относно приложението на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 год. По така оправеното преюдициално
запитване е образувано дело С-61/2023 на СЕС. Районен съд – Разград е приел, че
тълкуването на нормата от общностното право е от съществено значение за
правилното решаване на разглеждания от него спор, поради което и на основание
чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК е спрял производството по делото до приключване на
дело С-61/2023 на СЕС.
Разградският административен съд намира оспореното определение
за валидно, допустимо и правилно.
В производството пред районния съд основанието за
спиране поради отправяне на преюдициално запитване е разписано в текста на чл.
25, ал. 1, т. 4 от НПК, приложим съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН,
според който производството се спира, когато съдът отправи преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз.
Противно на изложеното в частната жалба, настоящият
състав на касационната инстанция намира, че цитираната норма не следва да се
тълкува стеснително в смисъл, че производството следва да се спре само в
случаите, когато съдът по това дело е отправил преюдициално запитване.
Следва изрично да се посочи, че липсата на предвидено
основание в НПК за спиране на наказателното производство на основание отправено
по друго дело преюдициално запитване, не освобождава националните съдилища,
сезирани със спор, по който пряко относимо е правото на ЕС, от задължението да
осигурят неговото правилно тълкуване и прилагане. Въпросът за спиране на
производството поради отправено преюдициално запитване по друго дело в крайна
сметка засяга прилагането на правото на ЕС, доколкото спирането на
производството пред националния съд цели висящото пред него дело да бъде решено
в съответствие с предстоящото преюдициално заключение на Съда на ЕС.
Правото на ЕС към момента не предписва и не съдържа
процесуални правила, които да хармонизират процесуалното право на държавите
членки - било конституционно, административно, гражданско или наказателно,
поради което приложимото национално процесуално право остава по принцип
незасегнато от правото на Съюза - т. н. принцип на процесуалната автономия.
Признатата от ЕС процесуална автономия на държавите членки обаче не е
безусловна, тъй като в противен случай ефективното прилагане на правото на ЕС и
неговото предимство, биха могли да бъдат заобиколени посредством приложението
на определени процесуални норми и правила.
От константната практика на СЕС следва, че държавите
членки са свободни да уредят във вътрешния си правопорядък приложимите
административни и съдопроизводствени правила така, както намерят за добре, но
при условие че са спазени принципите на ефективност и равностойност, т. е. СЕС
поставя предели на процесуалната автономия на държавите членки. Принципът на
ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави
защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима
или прекалено трудна. Принципът на равностойността от своя страна изисква
процесуалните средства за защита срещу нарушаването на правото на ЕС да бъдат
еквивалентни на тези, предвидени при нарушаване на националното право. Освен
това в случаите, в които правото на ЕС не намира директно приложение,
националните правоприлагащи органи са длъжни да тълкуват приложимата национална
разпоредба по такъв начин, че тя в крайна сметка да се окаже в унисон с правото
на ЕС.
От изложеното следва, че държавите членки са свободни
да уредят във вътрешното си право въпроса за спиране на производството на
основание преюдициално запитване, отправено по друго дело, в което се
разглеждат тълкуването или валидността на приложим по делото закон, при условие
че са спазени принципите на ефективност и равностойност.
Следва да се има предвид и че според чл. 4, § 3, ал. 1
от ДЕС, съгласно принципа на лоялно сътрудничество, Съюзът и държавите членки
при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнение на задачите,
произтичащи от договорите. Според чл. 4, § 3, ал. 2 от ДЕС, държавите членки
вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на
задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на
Съюза. Според чл. 4, § 3, ал. 3 от ДЕС, държавите членки съдействат на Съюза
при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които
биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.
Действително, в НПК липсва норма, напълно аналогична
на тази на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, която допуска спиране на производството
по дело, не само, когато по него е отправено запитване, но и когато в същия или
в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора, както и такава, аналогична на тази на чл. 633 от ГПК, според
която решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България.
Логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 25, ал.
1, т. 4 от НПК във връзка с цитираните норми от ГПК обаче налага извод, че и в
производствата по НПК, всякога, когато тълкуването на разпоредба от правото на
ЕС е от значение за правилното решаване на делото, съдът следва да отправи
запитване до Съда на ЕС, респективно – да спре производството, ако такова вече
е образувано по идентичен въпрос по отправено преюдициално запитване от този
или от друг съд. Такова тълкуване кореспондира пряко и със задълженията по чл.
4, § 3 ДЕС, и с принципите на равностойност и ефективност, които поставят
предели на процесуалната автономия на държавите членки и задължават
националните правоприлагащи органи да възприемат такова тълкуване на
приложимата национална норма, че тя да осигури ефективното прилагане на правото
на ЕС и неговото предимство.
Спирането на производството до произнасянето на СЕС е
способ, целящ спорът да се разреши в съответствие с правото на ЕС и даденото в
тази връзка преюдициално заключение на Съда на ЕС. Съответно, решаването му без
изчакването на преюдициалното заключение на СЕС би довело до несъответствие на
така постановеното решението с правото на ЕС.
В тази насока е и цитираната по-горе разпоредба на чл.
633 от ГПК, която макар и в процесуален закон, касаещ гражданското
съдопроизводство, недвусмислено сочи, че решението на СЕС е задължително за
всички съдилища, без да отличава същите, съобразно вида и материята на
разглежданите от тях дела.
Дело С-61/2023 на СЕС е образувано по преюдициално
запитване на Административен съд – Хасково с искане за тълкуване на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 год.
Повод за отправянето му е констатираната от административния съд необходимост
от тълкуване на цитираната разпоредба от Директива 1999/62/ЕО във връзка с
оспореното пред него Решение № 98 от 12.07.2022 год., постановено по АНД №
313/2022 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е потвърден
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата с № **********, издаден от АПИ, с който на жалбоподателя по делото за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер
на 2 500 лв.
Абсолютно идентичен е и предмета на спора, поставен за
разглеждане пред Районен съд – Разград по АНД № 119/2023 год. по описа на
същия. Предвид това, преюдициално заключение на СЕС по тълкуването на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО е от съществено значение за правилното му решаване в
съответствие с правото на ЕС.
По изложените съображения съдът намира обжалваното
определение, с което е спряно съдебното производство по АНД № 119/2023 год. по
описа на Районен съд – Разград до произнасянето на Съда на Европейския съюз по
дело С-61/2023, за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът намира искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски в размер на
600 лв. в настоящото производство за
неоснователно. Съгласно
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Нормата на чл. 143 АПК
определя правилата за дължимост на разноските, направени в производството пред
съда, като във всички предвидени хипотези тежестта за понасяне на сторени по
делото разноски е обусловена от резултата при оспорването на административния
акт в случая на електронния фиш. Правният разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1
- ал. 4 АПК
изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е
постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило
неблагоприятно. Т. е. законодателят изрично предвижда възлагане на разноските
на административния орган, но само когато актът е отменен от съда в развило се
съдебно производство по оспорване. В случая е налице производство по правен
спор във връзка с постановено спиране на съдебното производство по обжалване на
електронен фиш. То има акцесорен характер и с неговото разрешаване не се
приключва делото /производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН за обжалване
на НП/ "в съответната инстанция", т. е. производството по обжалване на
определението за спиране на въззивното производство запазва естеството си на
привременна мярка по отношение развоя на конкретното съдебно-административно-наказателно
производство.
Възлагането на разноските по делото следва да
бъде сторено при приключването му, в зависимост от резултата по обжалване на електронния
фиш. Изводът кореспондира с нормата на чл. 81 ГПК,
вр. с чл. 144 АПК,
съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата на чл. 81 ГПК
следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК,
обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно
надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на
последното заседание" пред нея.
Водим от горното, Разградският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА протоколно
Определение от 15.05.2023 год., постановено по АНД № 119/2023 год. по описа на
Районен съд – Разград.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ „А. – А. А.“ за присъждане на
разноски в размер на 600 лв. по частно КАНД № 65/2023 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/
Определение № 9707 от 1.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2022 г., VIII о., докладчик съдията Дарина Рачева
Определение № 1628 от 21.02.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 1180/2022 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева
Определение № 8535 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2020 г., II
о., докладчик председателят Мариета Милева
Определение № 16965 от 11.12.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 13759/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка
Шаламанова
ЧКАНХ 65/2023
Определение № 2350 от 1.04.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 2509/2021
г.