№ 451
гр. Б., 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120201315 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0769-006116/18.03.2025 година на Началник група в
ОДМВР - Б., С-р Пътна полиция Б., с което на Г. Д. Г. ЕГН ********** за нарушение на чл.104б, т.2
ЗДвП и на основание чл.175а,ал.1,пр.3 ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 3000 лв., както и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца.
В жалбата са изложени бланкетни оплаквания, рефериращи към издаване на НП в противоречие на
материалния закон, процесуалните правила,необоснованост и неправилност. Направено е искане за
отмяна като незаконосъобразно на наказателното постановление.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя адвокат В. А. допълва и
доразвива аргументите в жалбата, извършвайки анализ на заключението на приобщената
автотехническа експертиза,в чийто контекст намира за опровергани констатациите на контролните
длъжностни лица за съставомерност на поведението на жалбоподателя по см. на чл.104б, т.2 ЗДвП.
С тези съображения адв.А. моли съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление и да
присъди на жалбоподателя разноски.
Жалбоподателят Г. заявява,че няма какво да допълни към аргументацията на представителя си.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл.юрк.Ж., която заявява,че поддържа
изготвеното писмено становище. В становището са изложени аргументи за безспорна доказаност
на нарушението и съставомерност по чл.104б,т.2 ЗДвП,направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение,а в евентуалност и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на въззивната страна.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и
съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на
въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима. НП е връчено на 26.03.2025 г.,а жалбата е
депозирана на 28.03.2025г. Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
1
На жалбоподателя Г. Д. Г. бил съставен АУАН сер.GA№3343667/22.11.2024 г. за това,че на
22.11.2024 г. в 20, 47 ч. в гр.Б., на М. г. до П. в посока към к. Д. 5 управлява л. а. „Форд“, с рег. №...,
като водачът използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като преднамерено извежда
управляваното от него МПС извън контрол.
При описаните фактически констатации нарушението било квалифицирано по чл.104б,т.2
ЗДвП,като е словно изписан и нормативния бланкет, индивидуализиращ изпълнителното деяние на
нарушението,а именно,че водачът на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели,освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари
Фактическата обосновка на визираното нарушение е пренесена при цялостно словесно единство в
атакуваното НП и при идентичност на правната квалификация на нарушението- чл.104б,т.2 ЗДвП, е
приложен съответстващият санкционен състав на чл.175а,ал.1,пр.3 ЗДвП и е наложена глоба в
размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В стадия на съдебното следствие съдът приобщи показанията на актосъставителя Х. В. Х. и св.В.
П. В..
В показанията си разпитаните контролни длъжностни лица Хр.Х. и В.В. пресъздават в
преобладаващта си част опосредствано формирани възприятия при извършен оглед на видеозапис
от камера за видеонаблюдение на контролна кула на Държавна пристанищна инфраструктура.
От показанията на свидетелите очевидец Хр.Х. и В.В. се установява,че на дата 22.11.2024 г. били
извикани за съдействие по повод сигнал от ОДЧ до М. г. в района до Н. ц. „П.“, където заварили
екип на 01 РУ-Б. и л.а. „Форд“ с рег. №... - участник в автопроизшествие, свеждащо се в удар в
бордюр в кръгово кръстовище. При огледа на предоставения им видеозапис, заснемащ фрагменти,
непосредствено предшестващи настъпилото ПТП, свидетелите извършват интерпретация на
възприетото от видеозаписа - а именно,че след навлизане в кръговото кръстовище л.а. „Форд“ с рег.
№... увеличил скоростта си и посредством „ръчна спирачка“ извел управляваното МПС извън
контрол , като неуспявайки да го овладее, допуснал ПТП в бордюра с нанесени имуществени вреди
върху 5 броя бетонни блокчета.
Според свидетеля Х. Х. тези два фактора,- усилване на скорсотта на автомобила в кръговото
кръстовище и леко занасяне, предизвикано с ръчна спирачка, обхващат и обуславят в достатъчна
степен извод за преднамерено извеждане на автомобила извън контрол. Тези два фактора според
актосъставителя се извеждат и обосновават с достатъчна степен на категоричност, както при
преглед на видеозаписа, така и при констатирани по пътното платно на местопроизшествието следи
от ръчна спирачка.
В подобна насока са и производните възприятия на св.В., относно събитието и обстоятелствата,при
които е осъществено деянието, извлечени от огледа на видеозаписа. Според този свидетел,при
огледа на филмираното видеосъдържание, предоставено от Държавна пристанищна
инфраструктура, се установява автомобил, който рязко ускорява скоростта, завива първо в едната
посока, после в другата и се удря. Необичайното движение на МПС според този свидетел се състои
в просуркване на автомобила около оста в резултат на употребата на ръчна спирачка.Според св.В.
именно интерпретираното на база видеозаписа използване на ръчна спирачка при ускорена скорост
е необичаен акт,извеждащ МПС от нормално управление,.
Производният характер на показанията на актосъставителя и св.В. в частта, възпроизвеждаща
данните от проведения оглед на видеосъдържание, инкорпориращо факти,свързани с деянието, не
ги лишава от доказателствена стойност. Независимо от това съдът намира,че констатациите на
актосъставителя се явяват опровергани чрез научно мотивираното и обосновано мнение на вещото
лице, изготвило назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
Поначало липсата на преки доказателства не предрешава успеха на доказателствения процес, т.к.
самото наличие на преки доказателства не е въздигнато от закона в абсолютна предпоставка за
ефективна доказателствена дейност. В случая обаче наличните гласни косвени доказателствени
средства са със съдържание, предлагащо вероятностна интерпретация на процесната ситуация, т.к.
контролните длъжностни лица са предложили свое знание, заместващо непроведеното експертно
установяване на механизма и причините, довели до автотранспортното произшествие. Съдът
счита,че формулираната от свидетелите интерпретация на пътното поведение на водача -
жалбоподател, е насочена към случайно комбиниране на възприети детайли от маневрите на МПС
и механизма на настъпилото ПТП, които обаче не са обективен и достатъчно сигурен източник за
2
установяване деянието и неговото безспорно идентифииране с целенасочено повишаване
оборотите на автомобила с цел преднамереното му извеждане от нормално управление именно в
кръговото кръстовище.
Следва да се има предвид,че доказателствения процес достойнствата на субективната логика и
индивидуалния житейски опит, не са достатъчни за установяването на истината относно фактите,
поради това е невъзможно да се абсолютизират. Истината в административно-наказателното
производство е формална – тя се установява чрез следване на установените процесуални правила за
достигането й, както и на правилата на формалната логика.
Според съда изводите на автотехническата експертиза имат основополагащо доказателствено
значение в процесния казус, т.к. разкриват логически връзки и закономерности, които без това
изследване не биха били формирани и които са съществени за правилното решаване на делото.Така
според заключението САТЕ, в конкретния случай се опровергава тезата на актосъставителя и св.В.,
т.к. според експерта от анализа на видеоматериала се потвърждава липсата на спирачно усилие
при движение в кръговото движение и преди инцидента. Вещото лице е откроило като
единствен каузален фактор за възникналото автопроизшествие „ движението на лекия
автомобил с по-висока скорост от допустимата за безопасно преминаване през криволинеен
участък с ъгъл на завоя от приблизително 270° градуса“, в резултат на което водачът загубил
контрол над превозното средство, което напуска пътното платно и навлиза върху тротоара, където
настъпва контакт и спукване на предна дясна гума, водещо до аварийно спиране.
В случая според съда извършването експертно изследване придава нов доказателствен аспект, при
това чрез използване на признати от науката методи и при формирани в рамките на
професионалната компетентност на експерта категорични изводи. С оглед това автотехническото
заключение изцяло променя перспективата към фактите относно вмененото на жалбоподателя
нарушение. Вещото лице отрича интерпретацията,извършена от актосъставителя, като формира
обоснован отговор,според който след внимателен преглед на видеоматериала се установява, че
при навлизане в кръговото движение не се наблюдава ускорение или повишаване на
скоростта. Според експерта движението на автомобила е равномерно, с постоянна
скорост, като единствено несъобразено високата скорост на водача не му позволила да
поддържа траекторията на движение в рамките на пътното платно и в близост до изхода
водачът навлязъл върху тротоара със съпровождащите последици - спукване на предната
дясна гума, придружено от рязко изпускане на въздуха и повдигане на прах от пътното
платно. Категоричен е експертният извод,че поведението на водача се свежда в загуба на
контрол над управляваното моторно превозно средство, обусловило последващо аварийно
спиране, което обаче не е еквивалентно и не се отъждествява с преднамерено извеждане на
автомобила от нормално управление. В случая надеждността и процесуалната стойност на
приетото експертно заключение са извън съмнение, предвид което съдът кредитира като обстойно
обоснован и убедителен извода на експерта, че не са налице преднамерени действия от
страна на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с per. № ... - Г. Д. Г..
В случая в подкрепа на съдебната преценка за признаване обоснованост и надеждност на
заключението на САТЕ съдът използва процесуалните критерии- убедителна мотивираност на
изводите, пълнота и яснота на заключението и провеждането му в рамките на професионалната
компетентност на експерта,чрез прилагане на признати от науката методи, при категоричен
характер на изводите и липса на вероятностни особености на мотивацията, в т.ч. при липса на
вътрешни противоречия между изводите и обективните данни по делото.
Преценявайки преките и косвените доказателствени факти в свидетелските показания по свое
вътрешно убеждение, съотнасяйки ги към приобщената съдебна автотехническа експертиза и
писмена съвкупност в административно-наказателната преписка, съдът формира горните
фактически изводи за недоказаност на вмененото на жалбоподателя административно
нарушение по чл.104б,т.2 ЗДвП.
От правна страна:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОДМВР - Б.,С-р
Пътна полиция Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице –
мл.автоконтрольор при С-р „Пътна полиция“ в ОДМВР-Б., по арг. на т.3.11 и т.1.3.2 от Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано и проведено в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН. Същевременно, НП е
3
издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок.
Лимитираният от законодателя съдържателен минимум от реквизити е спазен при
издаване на НП и на административния акт съгласно законово определените съдържателни
критерии на чл.42,ал.1 и чл.57,ал.1 ЗДвП, като са описани съществените признаци от състава на
твърдяното нарушение.
Съответстваща на описанието на фактическия състав на нарушението е индивидуализираната
правна квалификация по чл.104б,т.2 ЗДвП, и приложената санкционната норма на
чл.175а,ал.1,пр.3 ЗДвП.
Въпреки това не са положени необходимия обем доказателствени усилия, за правилното изясняване
на фактите и качествено опознаване на отделните правнозначими обстоятелства от обхвата на
доказателствения предмет на чл.102 НПК. Наказващият орган е издал наказателното
постановление преждевременно, без да провери и гарантира установяване по несъмнен начин
факта на извършеното нарушение, и вината на дееца, както повелява изискването на чл.53,ал.1
ЗАНН.
По приложимия материален закон:
С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е предвидена императивна забрана, обвързваща водачите
на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Това поведение на водачите на
МПС е обявено за наказуемо с нормата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, според която водач, който
организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
12 месеца и глоба 3 000 лева.
Според настоящия състав в конкретния случай предвид убедително мотивираните научни изводи
на съдебната автотехническа експертиза остава недоказана административно-обвинителната теза за
наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл.104б,т.2 ЗДвП.
Заключението автотехническата експертиза предоставя убедително обоснован и сигурен отговор,
според който прегледаното видеосъдържание не указва на преднамерено и необичайно боравене с
приборите и системите на МПС в разрез със законово предвиденото предназначение на пътя
отворен за обществено ползване.
Чрез еднозначните и категорични изводи на САТЕ , съдът по безпротиворечив начин
установи,че при навлизане в кръговото движение водачът не е предприемал ускорение или
повишаване на скоростта. Напротив, движението на автомобила е било равномерно, с
постоянна скорост. Чрез заключението на САТЕ се опровергава напълно обвързващата
доказателствена сила на АУАН и заложените в разпита на актосъставителя и св.В.
твърдения, според които с преднамереност и цел пътна показност водачът е използвал ръчна
спирачка при движение в криволинейния участък. В случая съдът възприема за достоверна
тезата на вещото лице, за неустановено във видеоматериала намаляване на скоростта преди
напускане на кръговото движение. При тези обективни находки, чрез резултатите на САТЕ
съдът следва да се съгласи и да отдаде вяра на изводите на заключението, според които
единствената причина за автопроизшествието е неуспехът на водача да поддържа
траекторията на движение в рамките на пътното платно поради постоянната висока скорост
на движение в криволинейния кръгов участък, довело до навлизане върху тротоара,
спукване на предната дясна гума, рязко изпускане на въздуха от нея и повдигане на прах от
пътното платно. Категорично е отречена пътната демонстративност и преднамереност в
действията на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с per. № ... - Г. Д.
Г.,като е направено ясно разграничение между съществуващите в практиката техники на
управление на МПС чрез рязко маневриране и конкретната за процесния случай причина за
инцидента, ограничила се единствено до навлизане в участъка с такава скорост, която не е
позволила успешното завършване на маневрата.
4
Ето защо съдът приема за недоказано нарушението по чл.104б,т.2 ЗДвП, вменено на
жалбоподателя, а именно в кръгово кръстовище до П. в посока към к. Д. 5, да извел преднамерено
управляваното МПС извън контрол,като форсирал мотора с висока скорост, съчетано с използване
ръчната спирачка, което да е обусловило използване пътищата отворени за обществено ползване,
за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение –за превоз на хора, и товари.
В устойчивата казуална практика на касационната инстанция, така напр. Решение № 8158 от
25.10.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1162/2024 г. са зададени ясни разграничителни
ориентири, подпомагащи обективността при изследване на закономерните познаваеми процеси
относно съставомерността на определени проявни форми на поведение по чл.104,ал.1,т.2 ЗДвП:
Така при преценка, дали извършеното е съставомерно по чл.104б,т.2 ЗДвП, във всеки конкретен
случай следва комплексно и съвкупно да обсъждат и отчитат: вида и характера на предприетите
действия, маневри и техники с МПС и дали те по своето естество са присъщи на нормалното
движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия, техники, маневри се
дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък са плод на случайно деяние,
предпоставено от особеностите на пътя и пътната обстановка, атмосферни явления или др.
обективно привходящи фактори.
Друг специфичен изходен ориентир при доказателствено и фактически аналогичен казус е
убедително изведен в Решение № 5080 от 4.07.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 780/2024 г.
Решение № 3570 от 10.05.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 186/2024 г и др.:
„Демонстративното управление на МПС, добило популярност като "дрифт" и изпълващо
състава на нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, изисква умишлено и преднамерено действие на
водача по извеждане на автомобила от нормално управление, чрез контролирано подаване на газ,
презавъртане на волан, превъртане на гуми и т. н“
Като се имат предвид съдържанието на изследваната проявата, нейната насоченост и начина на
извършването й, -несъобразена величина на скоростта с допустимата за безопасно преминаване
през криволинеен участък с ъгъл на завоя от приблизително 270° градуса, съдът приема,че
категорично поведението на жалбоподателя Г. не може да се интерпретира като провокативно,
подчинено на младежки импулси, свързани с демонстративно шофиране,рязко маневриране чрез
показано и силно подаване на газ в кръговото движение и преднамерено използване на ръчна
спирачка.
Конкретното обективно поведение на водача към 22.11.2024 г. е с изяснени обективни и
субективни характеристики и не съдържа вменената му със закона в чл.104б,т.2 ЗДвП обществена
опасност и правна специфика -демонстративна целенасоченост за извеждане на автомобила от
нормалното му управлние. Поведението на водача Г. категорично не е било целево - да се
демонстрира високо умение за контрол върху превозното средство чрез привеждането му в
необичаен начин на движение, а се е дължало на обусловено от равномерната висока скорост в
кръговото движение загуба на контрол върху МПС, при липса на спирачно съпротивление. Ето
защо голословен и необоснован в доказателствата по делото е и правният извод за осъществен
състав на чл.104б,т.2 ЗДвП, т.к. пътното поведение и предприетите маневри от Г. на 22.11.2024 г.
не се съотнасят към адмирираните прийоми за управление на МПС от все по-широка група водачи
в съвременната действителност, в т.ч. популярния „дрифт“. Изобщо поведението на Г. не
притежава, каквито и да било обективни характеристики, свързани с нецелево използване на
пътищата,отворени за обществено ползване в разрез със свойственото тяхно предназначение – за
превоз на хора,стоки и товари.
Изложеното относно конкретно проявените в процесната пътна ситуация обективни белези на
поведението на Г., насочват към съвсем различно по видова специфика, логическа същност и
юридически свойства нарушение, а именно на чл.20,ал.2 ЗДвП, за което обаче липсват изложени
факти в обжалваното НП,а съдът приема и,че не е проведено обективно,всеобхватно и пълно
изследване на спорните за реализиране на административно-наказателната отговорност въпроси
относно съставомерността и вида на конкретното неправомерно деяние.
Всеки опит за заместваща изключителните правомощия на наказващия орган по чл.53,ал.1 и ал.2
ЗАНН съдебна намеса, предназначена да изведе отговор на въпросите относно вида и
съставомерността на нарушението, и обстоятелствата,при които е извършено, би съставлявал
намеса в установената фактология и е извън пределите на правомощията по чл.63,ал.2,т.4 ЗАНН.
С оглед изложеното обжалваното НП следва да бъде отменено като необосновано и
5
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора право на разноски има жалбоподателят Г. Д. Г.. В унисон с изрично
направеното искане и съдържащите се по делото писмени доказателства за реално извършени
разноски /ДПЗС/, видно от който от жалбоподателя е заплатен в брой адвокатски хонорар в размер
на 600 лв., както и са представени платежни документи за заплатено възнаграждение в полза на
вещото лице, изготвило автотехническата експертиза в размер на 600,00 лв., съдът намира ,че в
тежест на ОДМВР-Б. следва да се възложат разноските в общ размер на 1200 лв. В случая размерът
на адвокатския хонорар е съобразен с минимума, предвиден в чл. 8, ал.1,вр.чл.7,ал.2,т.2 Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-006116/18.03.2025 г., издадено от Началник
група в ОДМВР-Б., Сектор „Пътна полиция“ Б., с което на Г. Д. Г. ЕГН ********** за нарушение на
чл.104б,т.2 ЗДвП на основание чл.175а,ал.1,пр.3 ЗДвП са наложени: административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Г. Д. Г. ЕГН ********** направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 1200.00 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6