Р Е Ш Е Н И Е
№ 821/9.5.2022г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мария Златанова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Милена Несторова-Дичева
2. Христина Юрукова
При секретаря Станка Журналова и
с участието на прокурора Росен Каменов, разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело
№ 603, по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба на Д.Д.Д. ***, представляван от адвокат Ч., против Решение №
6/04.01.2022 г., постановено по АНД № 5986/2021г. по описа на Районен съд
Пловдив, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление №
21-1030-007788/12.08.2021г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с който на касатора, на основание чл.
175, ал. 1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване право за управление на МПС
за срок от 12 месеца. Възраженията на касатора са
подробно развити в касационната жалба, свързани с нарушения на материалния и
процесуалния закон, като се сочат и пороците на наказателното постановление.
Иска се от съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени НП.
Претендират се разноски за двете инстанции и се представя списък.
Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив, не ангажира становище по касационната жалбата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага да бъде оставена без уважение. Счита, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно.
Административен съд – Пловдив, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна
в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съгласно чл. 218 от АПК,
същата се явява неоснователна.
На касатора е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че на 19.07.2021 г. около
22, 15 часа в гр. Пловдив, на кръговото кръстовище на бул. „Марица“, с бул.
„Цар Борис III“, управлява л.а. " БВМ 318" с ДК № ****, собственост
на Д.Д., като извършва следното: използва път,
отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки маневри и
извежда управляваното МПС извън контрол чрез презавиване
до загуба на сцепление на задните гумите/дрифт/. Въз
основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Разпитаните по делото пред РС полицейските
служители, чийто показанията съдът кредитира като ясни, подробни, еднопосочни и
убедителни, заявяват, че са били на обход в района на кръстовището на „Водната
палата“, на бул. „Марица“, с бул. „Цар Борис III“, като са забелязали
автомобила на касатора, който се е движел със задната
част и с вратите на едната страна, умишлено изваден от сцепление, с подаване на
газ. Свидетелят к. описва, че автомобилът се е движел „странично, един вид – с
вратите напред“. Настигнали са водача, който е спрял за проверката, като му е
съставен АУАН за нарушението.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното
от касатора административно нарушение. При
постановяване на решението си първоинстанционният съд
подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. В проведеното съдебно
производство са разпитани всички свидетели, имащи отношение към случилото се. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на възраженията на жалбоподателя
(понастоящем касатор), които са приети за
неоснователни. РС Пловдив е изложил конкретни мотиви. Тези правни изводи се
споделят от настоящата инстанция.
Безспорно се установяват всички елементи на
административното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. След като е установил
фактите, АНО правилно е определил и санкционната разпоредба.
Основният спорен въпрос с оглед възраженията в
касационната жалба е дали е пълно и коректно описание на поведението и дали
това поведение на касатора е преднамерено и
представлява "дрифт", т.е дали е нарушил
забраната за водач на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка РС Пловдив също е
изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Действително в ЗДвП
няма легална дефиниция за дрифт. Това понятие се
използва в автомобилизма. Дрифт е техника на
шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство
(най-често автомобил) извън контрол чрез "презавиване",
така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Според § 6, т. 1 от ДР
на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците. Очевидно е, че описаното поведение в НП на касатора е достатъчно, за да се подведе под санкционната
норма. преднамерено. Това се доказва от събраните по делото доказателства чрез
показанията на разпитаните полицейски служители. Очевидно е, че при подобно
установени обективни обстоятелства от външна страна, пътят не е бил използван
от касатора за придвижване на пътници и товари,
поради което напълно поведението му на процесната
дата, място и час покрива признаците на нарушението, вменено с обжалваното НП
от обективна и субективна страна.
Това по същество води до извод за извършване от касатора на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и съответно
приложението на санкционна разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Следователно НП се явява законосъобразно.
Наложените санкции са в размера, определен от закона и не могат да бъдат
коригирани.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че
нарушението е недоказано, че описанието не е достатъчно, че не може да бъде
подведено под хипотезата на нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Изводи в тази насока на районния съд са правилни,
споделят се изцяло от касационната инстанция. Изложени са ясни и точни мотиви
за съставомерност на нарушението, за правилното
приложение на материалния закон, за преценката на свидетелските показания, кои
се ценят и защо. Показанията на свидетелите - полицейски служители, са взаимно
допълващи се, дадени са при липса на заинтересованост, като липсва
противоречие. Актът и наказателното постановление са издадени в съответствие с
изискванията относно тяхното съдържание, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържа достатъчно подробно описание на
конкретните фактически действия, с които е осъществено описаното използване на
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, извън
предназначението им, посочено в чл.104б, т.2 от ЗДвП. Законосъобразна е
преценката на първоинстанционния съд относно това, че
конкретният случай на нарушение не може да се определи като маловажен.
Районен съд Пловдив е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При разглеждане на делото първоинстанционният
съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/04.01.2022 г.,
постановено по АНД № 5986/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.