№ 17365
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110115477 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № .......... г. на „А – ........“ ЕООД, ЕИК ..............,
срещу .................“ ЕАД, ЕИК ............, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът .................“ ЕАД дължи на ищеца
„А – ........“ ЕООД следните суми: 1./ сумата от 1 555,20 лева, представляваща главница за
неизплатено задължение за такса поддръжка, съгласно фактура № .......... г. по Договор
........... г. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност за месец
септември 2021 г., ведно със законната лихва за периода от 27.05.2022 г. до изплащане на
вземането, 2./ сумата от 101,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода 02.10.2021
г. – 25.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 27636/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
В исковата молба ищецът излага фактически твърдения, че с ответното дружество са
били в договорни отношения по договор от 30.01.2020 г., сключен по реда на чл. 20, ал. 3
ЗОП. Твърди, че в изпълнение на договора е извършил възложените му услуги за
абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност по обособена позиция 1 за
месец септември 2021 г. и абонаментно поддържане на специализирани автомобили,
подвижни работни площадки и автомобилни кранове по обособена позиция 2 за месец
септември 2021 г., за което са начислени процесните такси. Сочи, че след извършването им,
страните подписали 11 броя приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи приемане на
работата без забележки от възложителя, а ищецът издал фактура за стойността на услугите –
1 555,20 лева. Твърди, че фактурата е получена от ответника също без възражения, но
плащане в уговорения в чл. 8 от договора срок – 30-дневен от датата на издаване на
съответната фактура, не е постъпило, с оглед на което възложителят изпаднал в забава.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника, с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по
Договор № ........... г. с предмет „Абонаментно поддържане на съоръжения с повишена
опасност по обособена позиция 1 – за месец септември 2021 г.“ и за „Абонаментно
поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни
кранове“ по обособена позиция 2 – за месец септември 2021 г.“ Не оспорва и, че от страна
1
на ищеца е била издадена фактура за стойността на услугите – 1 555,20 лева, касаеща
конкретно предоставените услуги за месец септември 2021 г. Признава, че ищецът е
извършил уговорените в договора услуги, които са били приети от дружеството-ответник
без забележки. Поддържа, че в настоящия случай е налице злоупотреба с права от страна на
ищеца, тъй като от страна на последния били образувани няколко заповедни производства за
вземания, произтичащи от процесния договор, посредством които ищецът целял
присъждането на съдебни разноски, които по съществото си не били необходими, тъй като
вземанията по различните дела могли да бъдат предявени в рамките на едно заповедно дело.
Твърди идентичност между предмета на настоящото дело и предмета на ч. гр. д. №
27633/2022 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 27636/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав, от което се установява, че на 27.05.2022 г.
„А – ........“ ЕООД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу .................“ ЕАД за следните суми: 1 555,20 лева, представляваща
главница за неизплатено задължение за такса поддръжка, съгласно фактура № .......... г. по
договор ........... г. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност за месец
септември 2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.05.2022 г. до изплащане на
вземането; 101,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода 02.10.2021 г. –
25.05.2022 г.
С разпореждане от 27.06.2022 г. по ч. гр. д. № 27636/2022 г. по описа Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав, заповедният съд е постановил издаване на
исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски: 33,14 лева – държавна такса, и 760,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение. В същото е заявил, че не дължи изпълнение на
претендираните суми. Навел е възражение за злоупотреба с права от страна на заявителя при
аргументи, че последният е инициирал множество заповедни производства срещу
.................“ ЕАД, чиято цел е генериране на разноски.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото
редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за възлагане
на обществена поръчка за услуги № ........... г., сключен между .................“ ЕАД – в
качеството на „Възложител“, и „А – ........“ ЕООД – в качеството на „Изпълнител“, на
основание чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП и утвърден протокол от 29.11.2019 г. на възложителя за
определяне на изпълнител на обществена поръчка за възлагане чрез събиране на оферти с
обява или покана до определени лица за суми по чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП, с предмет
„Абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност“. Съгласно чл. 1, ал. 1 от
договора с него възложителя възлага, а изпълнителят приема, да предоставя, срещу
възнаграждение и при условията на договора, следните услуги: „Абонаментно поддържане
на съоръжения с повишена опасност“, включващи за обособена позиция № 1 –
„Абонаментно поддържане на повдигателни съоръжения“, за обособена позиция № 2 –
„Абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и
автомобилни кранове“, които услуги конкретно и подробно са описани по вид и естество в
договора. Съгласно уговореното в чл. 8 от него възложителят дължи плащане на цената по
договора на изпълнителя по следния начин: ежемесечно след надлежно издадена фактура от
изпълнителя в срок до 30 дни от датата на издаване на съответната фактура, като плащането
следва да се извърши по банков път. Договор № ........... г. е двустранно подписан на всяка
страница от него от представител на възложителя и изпълнителя, чиито подписи не се
оспорват по делото.
По делото е представена и приета Фактура № .......... г., с доставчик „А – ........“
ЕООД, ЕИК .............., и получател „СЕ“ АД, ЕИК ............, за сумата в общ размер на 1 555,20
лева с включен ДДС. Съгласно отразеното във фактурата със същата се фактурират следните
услуги: 1 бр. такса „поддръжка“ съгласно договор № ........... г. за Абонаментно поддържане
на съоръжения с повишена опасност по обособена позиция 1 – за месец септември 2021 г.,
2
на стойност 1 026,00 лева без ДДС, и 1 бр. такса „поддръжка“ съгласно договор № ........... г.
за Абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и
автомобилни кранове по обособена позиция 2 – за месец септември 2021 г., на стойност
270,00 лева без ДДС.
По делото са представени и приети като писмени доказателства 9 броя приемо-
предавателни протоколи за извършени дейности по ежемесечна поддръжка на
повдигателни съоръжения съгласно Договор ........... г. – за месец септември 2021 г., и 2
броя протокола от 01.09.2021 г. за извършен технически преглед на състоянието на
съоръженията с повишена опасност, собственост на .................“ ЕАД. Протоколите са
двустранно подписани от представители на страните по делото, чиито подписи не се
оспорват, като в тях са описани конкретно изпълнените работи, приети без забележки от
възложителя.
В настоящото производство е изслушано и прието без възражения на страните в
срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключеното на вещото лице И. Д. по допуснатата
съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно експертното заключение, което
преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено
от лице със специални знания в сферата на счетоводството, процесната фактура № .......... г.
на стойност 1555,20 лева с включено ДДС е надлежно осчетоводена в счетоводството на
.................“ ЕАД, като към датата на изготвяне на заключението – 29.08.2023 г., плащане по
нея не е извършено от ответното дружество. Вещото лице е изчислило размера на законната
лихва за забава върху неизпълненото главно задължение за периода 02.10.2021 г. –
25.05.2022 г., като е приело, че той възлиза на сумата от 101,96 лева.
В проведеното на 04.10.2023 г. открито съдебно заседание по делото съдът е отделил,
на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ между страните по делото е
сключен Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № ........... г. за абонаментно
поддържане на съоръжения с повишена опасност по обособена позиция 1 за м. септември
2021 г. и за абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни
площадки и автомобилни кранове по обособена позиция 2 за месец септември 2021 г.; 2./ във
връзка с изпълнение на задълженията си по сключения договор, за месец септември 2021 г.,
изпълнителят „А-........“ ЕООД е издал фактура № .......... г. /при допусната от съда ОФГ в
протоколното определение, като вместо правилната фактура № .......... г. е посочена
погрешна, неотносима към настоящия процес, фактура № ......... г./; 3./ възложителят по
договора е приел без забележки изпълнените работи, описани в приложените към исковата
молба 11 броя приемо-предавателни протоколи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав констатира, че дадената при изготвянето на проекта на
доклад правна квалификация на главната искова претенция – за реално изпълнение на
задължение за заплащане на възнаграждение по договор за предоставени услуги от
30.01.2020 г., е неточна. Претенцията е погрешно квалифицирана като такава по чл. 327, ал.
1 ТЗ, вместо правилната квалификация по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Основанието на един иск обаче
не е правната му квалификация, а фактите, на които се основава той. В конкретния случай и
при двете правни квалификации на доказване подлежат едни и същи факти, без да се
променя начинът на разпределяне на доказателствената тежест в процеса, поради което
съдът следва да се произнесе по същество по основателността на иска, без да се налага
извършването на нов доклад по делото.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена
тежест на ищеца е да установи при условие на пълно и главно доказване следните
материални предпоставки: 1./ наличието на валидно сключен договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги между страните по делото, 2./ надлежното извършване на
уговорените работи и 3./ стойността на договореното възнаграждение.
При установяване на горепосочените факти в тежест на ответното дружество е да
докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, вкл. погасяване на дълга в
случай, че твърди това.
3
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи при условие на пълно и главно доказване следните материални
предпоставки: 1./ главен дълг; 2./ изпадане на ответника в забава и 3./ размер на
обезщетението за забава.
На първо място, съдът следва да обсъди възражението на ответната страна за наличие
на идентичност между предмета на настоящото дело и предмета на ч. гр. д. № 27633/2022 г.
на СРС, ГО, 166 състав. При служебно извършена справка, в изпълнение на задълженията
му да следи за допустимостта на исковото производство, настоящият съдебен състав
констатира, че не е налице така твърдяната от ответника идентичност в предмета на двете
дела. Макар цитираното дело да е образувано отново по заявление по чл. 410 ГПК на „А –
........“ ЕООД срещу .................“ ЕАД във връзка с вземания, произтичащи от процесния
Договор ........... г., в предмета на посоченото дело са включени други вземания на заявителя
„А – ........“ ЕООД срещу .................“ ЕАД – вземания за неизпълнено задължение за плащане
на дължимото от възложителя възнаграждение за различен период – м. май 2021 г., и по
различна фактура – № **********/07.06.2021 г. С оглед изложеното съдът дължи
произнасяне по същество на делото.
По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
С оглед отделените, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, за чието
осъществяване свидетелстват и данните, съдържащи се в приетите по делото писмени
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки за
ангажиране договорната отговорност на ответника. Мотивите му са следните:
На първо място, между страните не е спорно, поради което е и отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване в процеса обстоятелството, че те са обвързани от
валидно възникнало облигационно правоотношение по Договор за възлагане на обществена
поръчка за услуги № ........... г., с предмет предоставянето на следните услуги: „Абонаментно
поддържане на съоръжения с повишена опасност“, включващи за обособена позиция № 1 –
„Абонаментно поддържане на повдигателни съоръжения“, за обособена позиция № 2 –
„Абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и
автомобилни кранове“. Посоченото обстоятелство несъмнено се установява и от приетия по
делото Договор № ........... г., двустранно подписан от представители на двете страни, чиито
подписи не се оспорват в процеса.
На второ място, страните не спорят, поради което отново е отделено като безспорно
между тях обстоятелството, че за месец септември 2021 г. изпълнителят по договора е
предоставил, а възложителят по него е приел без забележки изпълнените работи, подробно
индивидуализирани в приложените към исковата молба 11 броя приемо-предавателни
протоколи, отново двустранно подписан от представители на двете страни, чиито подписи
не се оспорват в процеса.
На трето място, съдът е отделил като безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че във връзка с изпълнение на задълженията си по сключения
Договор ........... г. за месец септември 2021 г. изпълнителят „А-........“ ЕООД е издал фактура
№ .......... г. От приетото без възражения на страните експертно заключение на вещото лице
И. Д. по допуснатата ССчЕ, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установи, че фактура № .......... г. на стойност 1 555,20 лева е надлежно
осчетоводена в счетоводството на .................“ ЕАД, но считано към 29.08.2023 г. плащане по
нея не е било извършено.
Относно значението на фактурата като доказателство за сключения между страните
договор и наличието на основание за заплащане на уговорената в договора цена е налице
трайна практика на ВКС, съгласно която фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им, включването им в дневника за покупко –
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване – в този
смисъл Решение № 252 от 03.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II ТО, Решение №
103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II ТО, Решение № 114 от 26.07.2013 г. на
ВКС по т. д. № 255/2012 г., I ТО, Решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012
г., II ТО, Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение №
198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I ТО, Решение № 121/21.07.2016 г. по т. д.
№ 3210/2015 г., I ТО и др. Разглеждано в неразривна връзка с останалите писмени
доказателства по делото, осчетоводяването на процесната фактура несъмнено съставляват
4
извънсъдебно признание на ответника както относно сключването на договора за
предоставяне на услуги от 30.01.2020 г., така и за изпълнение на възложените на
изпълнителя – ищец по делото услуги за месец септември 2021 г., описани в приложените
двустранно подписани протоколи от 01.09.2021 г., респ. за възникването на задължение в
тежест на възложителя – ответник по делото да заплати уговореното възнаграждение.
С оглед изложеното и при липса на твърдения, а и на ангажирани доказателства за
погасяване на възникналото задължение, съдът намира, че искът с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД е основателен в пълния му предявен размер от 1 555,20 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Главното задължение е парично, поради което в случай на забава съгласно чл. 86, ал.
1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Според регламентираното в чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84,ал.2
ЗЗД.
В разглеждания случай по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че
страните са сключили Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № ........... г., с
предмет „Абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност“. Съгласно
уговореното в чл. 8 от него възложителят дължи плащане на цената по договора на
изпълнителя по следния начин: ежемесечно след надлежно издадена фактура от изпълнителя
в срок до 30 дни от датата на издаване на съответната фактура, като плащането следва да се
извърши по банков път.
От приложените по делото 11 броя приемо-предавателни протоколи се установява, че
изпълнената от ищцовото дружество работа за процесния период е била приета от ответното
дружество на 01.09.2021 г., без възражения от последното, което обстоятелство е
удостоверено и с полагането на подпис на негов служител, неоспорен по делото.
От процесната фактура № ................. г. е видно, че тя е издадена на дата 01.09.2021 г.
Поради което и по аргумент от уговореното в чл. 8 от договора ответното дружество дължи
плащане на сумата по фактурата в срок до 01.10.2021 г., респективно считано от 02.10.2021
г. той е в забава. Следователно по делото е доказано съществуване на вземане в полза на
ищеца за мораторна лихва в размер на сумата от 101,95 лева, определена по реда на чл.162
ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира
разноски за платена държавна такса в размер на сумата от 33,14 лева, платен депозит за
ССчЕ в размер на 350,00 лева и за платен адвокатски хонорар в размер на сумата от 760,00
лева. Своевременно, в хода на устните състезания пред районната инстанция, процесуалният
представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно
пред фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило
в рамките само на едно открито съдебно заседание. Определено по реда на чл.7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията, приложима към момента на сключване на договора за правна защита –
22.03.2023 г. дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 465,72 лева.
По отношение на възражението на ответника, че ищецът е заявил претенции за
разноски при злоупотреба с процесуални права, тъй като е подал няколко заявления за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за фактури, издадени въз основа
на един договор, съдът намира за неоснователно. На първо място, страната не е ангажирала
доказателства за твърденията си, а от друга страна – ищецът, на основание чл. 6, ал. 2 ГПК
определя предмета и обема на търсената защита.
В полза на ищеца следва да се присъдят и разноските, сторени в заповедното
производство. По идентични на вече изложените съображения съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на претендираното в заповедното производство адвокатско
възнаграждение /обективирано във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК/, поради което
намира, че дължимото такова, определено по реда на чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията,
приложима към момента на сключване на договора за правна защита – 25.05.2022 г., възлиза
на сумата от 346,00 лева. В полза на заявителя следва да се присъди и сумата от 33,14 лева –
5
разноски в заповедното производство за платена държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А – ........“ ЕООД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление в гр. ...................., срещу .................“ ЕАД, ЕИК
............, със седалище и адрес на управление в гр. .................. обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че .................“ ЕАД дължи на „А –
........“ ЕООД сумата от 1 555,20 лева, представляваща главница за неизплатено задължение
за такса поддръжка, съгласно фактура № .......... г. по Договор ........... г. за абонаментно
поддържане на съоръжения с повишена опасност за месец септември 2021 г., ведно със
законната лихва за периода от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 101,95
лева, представляваща мораторна лихва за периода 02.10.2021 г. – 25.05.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27636/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА .................“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр.
.................. да заплати на „А – ........“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление в гр. ...................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 397,14 лева
– разноски в заповедното производство за платена държавна такса и платен адвокатски
хонорар, както и сумата в размер на 848,86 лева – разноски в първоинстанционното исково
производство за платени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6