Решение по дело №51/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 92

гр. Видин, 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

петнадесети март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

М. Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

51

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от М.Т.М. *** против решение № 363 / 04.12.2020г. по АНД № 840/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № РД – 17 – 20 / 09.07.2020г. на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.45,ал.11 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е установил фактическата обстановка съобразно събраните по делото доказателства, като не е обсъдил всички събрани такива, както и не е взел предвид, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и потвърденото с него НП.

Ответната по делото страна, в писменото си становище, оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава, тъй като решението е правилно и обосновано, а нарушението е безспорно доказано.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел не се споделят от Административният съд.

Прието е от ВРС, че на 21.01.2020г. в гр.Видин, в ОУ „Л. Каравелов“, в качеството ѝ на педагогически съветник, на жалбоподателката и е станало известно, че г-жа К. П.– старши учител и класен ръководител на 3г клас, е ударила леко по врата ученика В.. В посоченото по – горе качество тя не е изпълнила задължението си да уведоми незабавно Дирекция „Социално подпомагане“, Държавна агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи.

След медийното отразяване на случая отдел „Закрила на детето“ при ДСП Видин са се самосезирали, във връзка с получена информация за излъчено интервю с майката на детето.

Междувременно на 21.01.2020г. жалбоподателката е била посетена от г-жа П., класен ръководител на 3г клас, която притеснено и е споделила, че е „пернала“ детето В. зад врата, защото отказва да пише. Заявила е също, че той многократно е пренебрегвал молбите ѝ да пише и е демонстрирал нежелание да се включи в обучителния процес. Веднага била уведомена и майката на детето. Следващите няколко дни са проведени разговори с родителите, децата от класа и класната ръководителка, както и с други колеги педагози именно за изясняване на случая. Назначена е и комисия за установяване на фактите и обстоятелствата в училището. Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ са уведомени за случая на 28.01.2020г.

След намесата на отдел „Закрила на детето“ при ДСП Видин, е извършена и проверка от Комисия от инспектори от отдел „МК – западен“, ГДКПД, след която проверка свид. В. съставила на касатора АУАН от 19.02.2020г., в качеството ѝ на педагогически съветник в ОУ „Л. Каравелов“, за извършено нарушение на чл.45,ал.11 вр. с чл.7,ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗДет. Впоследствие въз основа на посоченият АУАН било издадено НП № РД – 17 – 20 / 09.07.2020г. на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето, с което е наложено наказание на основание чл.45,ал.11 от ЗЗдет.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че М., в качеството ѝ на педагогически съветник в ОУ „Л. Каравелов“, е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.45,ал.11 вр. с чл.7,ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗДет.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения :

Според съда решението на РС – Видин е неправилно, тъй като обжалваното НП е незаконосъобразно и извършването на твърдяното нарушение не е категорично доказано. Твърди се от наказващия орган, че с деянието си касаторът е нарушила чл.45,ал.11 от ЗЗДет., според който текст се наказва всяко лице, което в нарушение на чл.7,ал.1 и 2 не уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за нуждата от закрила на дете, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. А според чл.7,ал.1 от същия закон лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи, а според ал.2 същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

В настоящия случай, отговорността на касатора е ангажирана на основание чл.45,ал.11 във връзка с чл.7,ал.2 от ЗЗДет., предвид специалното ѝ качество на педагогически съветник в училището. Хипотезата на чл.7,ал.2 вр. с ал. 1 от ЗЗДет., към която препраща административно наказателната разпоредба на чл.45,ал. 11 от същия закон, обвързва задължението за уведомяване относно узнаване на обстоятелства, които според определението на §1,т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет. поставят детето в риск. В потвърденото от ВРС наказателно постановление липсва каквото и да е словесно или цифрово позоваване на някоя от хипотезите на посочената разпоредба на т.11 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет., според които при наличие на някое от тях детето е в риск. Упражненото „насилие“ над лице, което в случая е малолетно, следва да бъде подведено под някоя от хипотезите на определението за дете в риск, за да е възможна по същество защитата срещу отправеното административно обвинение за нарушение на задължението по чл.7,ал.2 от ЗЗДет..

Освен посоченото, за да е налице съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.45,ал.11, във вр. с чл.7,ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1/нужда от закрила на дете, която да е станала известна на субекта на задължението и 2/ неуведомяване на посочените в закона органи и институции. Следователно, съставомерността на бездействието на санкционираното лице, обуславяща извършено нарушение на чл.45,ал.11 от ЗЗД следва да е обусловена от наличието на доказана нужда от закрила на дете. В случая липсват категорични доказателства в тази насока. Т. е. не е доказано по безспорен начин извършването от М. на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.45,ал.11, във вр. с чл.7,ал.2, вр. ал.1 от ЗЗДет..

В случая нуждата от закрила на посоченото в НП дете, към 21.01.2020г., не е установена. Необходимо е било извършването на проверка на действително осъществилите се факти и обстоятелства, съответно дали е било упражнено действително такова насилие спрямо детето, какви са били причините за това и дали действително е имало риск за живота и здравето на детето, към онзи момент. За установяването на фактите и обстоятелствата обаче е било необходимо време, тъй като сами по себе си твърденията, на която и да било от страните в конфликта не са достатъчни, за да обосноват възникнало за М. задължение по чл.7,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД, неизпълнението на което задължение да релевира допуснато административно нарушение по чл.45,ал.11 от ЗЗД и основание за налагане на административно наказание.

При така установените факти, правилно районният приема от правна страна, че в качеството ѝ на педагогически съветник, безспорно М. носи задължението по чл.7,ал.2, вр. ал.1 от ЗЗДет. за незабавно уведомяване на компетентните държавни органи при наличие на дете, нуждаещо се от закрила. За да се приеме, че е осъществен състава на нарушение по чл.7,ал.2, вр. ал.1 от закона обаче, е необходимо да се установи по безспорен начин, че детето се е нуждаело от закрила, а не само, че се намира в риск, и необходимостта от закрила да е станала достояние на М., за да се приеме, че нарушението, което и е вменено е осъществено от субективна страна. Предвид това доколкото такива факти не са описани в АУАН и в обжалваното постановление, не може да бъде обоснован извод за нужда от закрила и презумпция за съзнаване на това обстоятелство от привлеченото към отговорност лице. Поради това и не е доказано, че детето се е намирало в хипотезата на § 1, т.11, б. „в“ от ДР на ЗЗДет. Според съда законът дава възможност за преценка на лицето, на което е станало известно, че дете се нуждае от закрила, да съобрази самостоятелно дали е налице нужда от закрила и дали може да му я осигури лично. Видно от доказателствата по делото е, че М. е предприела необходимите действия, за да се увери дали е налице хипотезата на чл.7,ал.1 от закона, и че дори след извършената проверка от ДАЗД няма доказателства да са предприети мерки за закрила, от които агенцията твърди, че детето се е нуждаело. Макар, че по делото липсват доказателства според наказващия орган какви точно мерки е следвало да се предприемат спрямо детето, респ. дали са взети такива и какви са те, тъй като компетентните органи, които е следвало да бъдат уведомени от своя страна е следвало да предприемат мерки. Уведомяването само по себе си не би следвало да е самоцел. То би следвало да води до предприемането на мерки за закрила от компетентните органи.

В съответствие със закона и с един от основните принципи на административнонаказателния процес по чл. 6 от ЗАНН следва да се приеме, че налагането на административно наказание по чл.45,ал.11 от ЗЗД е допустимо при виновно извършено деяние на лицето - субект на задължението по чл.7,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД. Доказателства, установяващи виновно поведение на санкционираното лице не са представени от страната, в чиято тежест е да докаже, както признаците от обективна страна на състава на извършеното според нея административно нарушение, така и отнасящите се до субективната страна на деянието.

Следва да се има предвид, че съществен елемент от състава на административното нарушение е вината. За да се приеме, че е налице административно нарушение, по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото следва да е извършено виновно. При издаването, както на АУАН, така и на НП, наказващият орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката, а впоследствие и пред ВРС.

Поради това и според съда не е доказано по категоричен начин извършването на такова нарушение от М., а дори да се приеме, че тя е разбрала за въпросния инцидент на по – ранна дата от 28.01.2020г., когато са уведомени отдел „Закрила на детето“ при ДСП Видин, то нарушението не е установено по безспорен и категоричен начин, тъй като не е доказано, че самото дете се е нуждаело от закрила и касатора е имала съзнание за това.

Според съда доколкото законът прави разграничение между дете в риск и дете, нуждаещо се от закрила, от описаните обстоятелства не може безспорно да се направи извод, че детето, спрямо което се твърди, че е упражнено насилие, респ. което се твърди, че е било „ударено“ от класния си ръководител, се е нуждаело от закрила. В тежест на административния орган е да обоснове защо това дете, което евентуално е в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. б) и в) от Закона за закрила на детето, се е нуждаело от закрила, както и да докаже, че М. е имала съзнание за тази нужда преди датата, на която са уведомени компетентните органи – 28.01.2020г. и е започнала проверка на обстоятелствата от тях самите. Доколкото твърдения и доказателства за действителна нужда от закрила на детето в риск в административнонаказателната преписка не се установяват, и е видно, че последващи мерки за закрила след уведомяването на органите за закрила на детето няма доказателства да са били предприети, вмененото на М. нарушение не е доказано безспорно от обективна и субективна страна, и наказателното постановление неправилно е било потвърдено, като законосъобразно от районния съд.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за отмяната на решението на ВРС и съответно отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

С оглед горните съображения Съдът намира, че НП и решението на Видински районен съд ще следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни, а жалбата уважена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като ДАЗД, следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл.38,ал.2 от ЗАдв. вр. с чл.18,ал.2 вр. с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                               Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 363 / 04.12.2020г. по АНД № 840/2020г. по описа на Районен съд – гр.Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД – 17 – 20 / 09.07.2020г. на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето, с което на М.Т.М. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, на основание чл.45,ал.11 от Закона за закрила на детето.

ОСЪЖДА Държавната агенция за закрила на детето, гр.София да заплатят на М.Т.М. *** сумата от 300 лева, разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                  2.