№ 243
гр. П., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201593 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № НП-237 от 02.08.2021г.
(НП), издадено от заместник-председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), гр. С., с което на СД „ДИК-Й.
С-ИЕ”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. Кракра
№ 1, ет.10, ап.102 е наложена на основание чл. 55, ал.2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) имуществена санкция в
размер на 500 лв (петстотин лева) за нарушение на § 12, ал.2 от Преходните
разпоредби (ПР) на Наредбата за безопасната експлоатация и технически
надзор на асансьори (НБЕТНА), вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.
По изложени в жалбата бланкетни доводи дружеството-жалбоподател
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Преди
приключване на съдебното заседание по делото е депозирана молба от
пълномощника на санкционираното лице – адв. Я. С.а от ПАК, която навежда
твърдения за несъобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН при образуване
на административнонаказателното производство. Застъпва становище, че
1
посочената за нарушена законова норма не е точна и пълна, както и че били
описани две нарушения. Счита, че не са изложени мотиви за размера на
определената санкция, като алтернативно пледира за нейното изменение в
минимално предвидения размер. Претендира за направени по делото
разноски, за което представя списък.
Административнонаказващият орган (АНО) ДАМТН, гр. С. оспорва
жалбата, като за съдебно заседание не изпраща представител. От негов
пълномощник, след приключване на съдебното заседание е депозирано
становище, с което моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като алтернативно оспорва адвокатското възнаграждение, поради неговата
прекомерност.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от подадена от лице, имащо правен интерес и в
предвидения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява частично основателна.
От фактическа страна:
В Държавна агенция за метрологичен и технически надзор постъпили
сигнали за неизправни асансьори в сгради, намиращи се на територията на гр.
П., във връзка с които директорът на Главна дирекция „Инспекция за
държавен технически надзор” (ГД „ИДТН”) със заповед № 2080-16 от
13.05.2021г. възложил извършване на проверка от служители в Регионален
отдел „Инспекция за държавен технически надзор” - Западна Централна
България (РО „ИДТН”-ЗЦБ) в срок от 19.05.2021г. до 21.05.2021г.
В изпълнение на посочена заповед св. В. К. ЕЛ. – инспектор в РД
„ИДТН”-ЗЦБ, на 20.05.2021г. извършил проверка на асансьор с рег. №
********, монтиран в жилищен блок в гр. П., ул. „Св.Св. Кирил и Методий ”,
бл. 12, който се поддържал от „ДИК-Й. С-ИЕ”, ЕИК ******** съгласно
договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьор от
01.05.2015г. В присъствието на Й.Й. - представител на СД „ДИК-Й. С-ИЕ”,
контролните органи констатирали, че асансьорът е в експлоатация без
монтирано аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на
двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което
извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл. 9, ал.1, т.5 от
2
НБЕТНА.
Проверяващите установили, че при извършен преглед на асансьора на
13.11.2020г. от надзорна фирма - „НБ Лифконтрол”ООД, като лицензиран
орган с лицензия за технически надзор на асансьори в жилищни сгради, е
било установено, в присъствието на Й.Й., като представител на дружеството-
жалбоподател, липсата на процесното алармено устройство, което е било
обективирано в съставения ревизионен акт № 4 от 13.11.2020г., неразделна
част от ревизионната книга на асансьора, както и че при проверка извършена
на 28.04.2021г. от същата надзорна фирма било отбелязано, че не е
отстранена тази нередност.
Предвид горепосочените данни, св. В.Е. извършил проверка на
20.05.2021г. в електронната деловодна система на ДАМТН-Акстър офис и
установил, че до този момент за функциониращия асансьор в жилищната
сграда в гр. П., ул. „Св.Св.Кирил и Методий”, бл. 12 не е постъпило
уведомление от дружеството-жалбоподател за експлоатация на асансьора, без
монтирано аварийно алармено устройство за двустранна разговорна връзка
между кабината на асансьора и лицето, извършващо аварийно обслужване, и
за неговото спиране.
Въз основа на констатираното св. В.Е., в присъствието на К.С. -
представляващ дружеството-жалбоподател, съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № АУАН-211 от 14.06.2021г. за
нарушение на § 12, ал.2 от ПР към НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.
Актът бил надлежно предявен и подписан без възражения. Препис от същия
бил връчен на представляващото лице.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено
„обяснение” от дружеството-жалбоподател, в което са лансирани твърдения,
че живущите в процесната сграда са отказали да съдействат за монтиране на
аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна
разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва
аварийно обслужване на асансьора, както и че липсата на същото, според
„ДИК-Й. С-ИЕ”, пряко не застрашавало сигурността на пътниците. Изложени
са съображения и че спирането на асансьора от поддържащото го лице щяло
да доведе да нереализиране приходи от абонаментни такси.
Заместник–председател на ДАМТН в качеството си на АНО, след като
3
приел за неоснователни направените възражения в депозираното
„обяснение”, издал НП № НП-237 от 02.08.2021г. , с което за нарушение на §
12, ал.2 от ПР към НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА наложил на СД
„ДИК-Й. С-ИЕ” на основание чл. 55, ал.2 от ЗТИП имуществена санкция в
размер на 500 лв (петстотин лева).
По доказателствата:
От представения по административнонаказателната преписка договор
за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьор от 01.05.2015г. се
установява, че дружеството-жалбоподател е приело да извършва абонаментно
сервизно обслужване и ремонт на асансьора, монтиран в в гр. П., ул.
„Св.Св.Кирил и Методий”, бл.12.
По делото е приложен ревизионен акт № 5 от 20.05.2021г. за извършен
преглед на този асансьор, удостоверяващ посочените в акта и НП
обстоятелства, констатирани при проверката.
Изложената фактическа обстановка се доказва и от показанията на св.
В. К. ЕЛ., които съдът прие за достоверни предвид тяхната последователност,
логичност и непосредствено възприемане на фактите, за които свидетелства.
Същите кореспондират с приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства АУАН № АУАН-211 от
14.06.2021г, извлечение от ревизионната книга на процесния асансьор, ведно
с ревизионен акт № 4 от 13.11.2020г. и от проверка, извършена на
28.04.2021г., заповед № А-405 от 19.07.2021г. на председателя на ДАМТН,
които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и
установяват по несъмнен начин възприетата по-горе фактическа обстановка.
От правна страна:
Приетата като писмено доказателство заповед № А-405 от 19.07.2021г.
на председателя на ДАМТН доказва материалната компетентност на издателя
на НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени
императивните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
4
защита на санкционираното лице.
Съгласно чл. 32 от ЗТИП асансьорите са съоръжения с повишена
опасност по смисъла на този закон и попадат в обхвата на НБЕТНА, приета на
основание чл.31, ал.1 от ЗТИП. Разпоредбата на чл. 39, ал.2 от НБЕТНА
гласи, че ползвателите на асансьори, които нямат аварийно алармено
устройство, трябва да осигурят асансьорът да има аварийно алармено
устройство съгласно т. 5.14.3 от БДС EN 81-80: 2003, което да позволява
двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което
извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл.9, ал.1, т.5. В
нормата на § 12, ал.2 от ПР към НБЕТНА е предвидено, че при неизпълнение
на мерките по глава пета от НБЕТНА след изтичане на посочените в ал.1
срокове ползвателят и лицето, което поддържа асансьора, са длъжни да спрат
неговата експлоатация и да уведомят съответния РО на ГД „ИДТН”. От своя
страна разпоредбата на ал.1, т.3 от посочения § 12 регламентира, че с цел
подобряване на безопасността на съществуващи асансьори ползвателите на
асансьори трябва да осигурят реализирането на мерките по глава пета от
НБЕТНА в срок до 31.12.2016г.
В настоящия случай при проверката, извършена на 20.05.2021г.
контролните органи на РД „ИДТН”-ЗЦБ са констатирали, че асансьор с рег.
№ ********, монтиран в жилищна сграда в гр. П., ул. „Св. Св. Кирил и
Методий”, бл. 12 се експлоатира от живущите в сградата, като същият се
поддържа от СД „ДИК-Й. С-ИЕ”, съгласно приетия като писмено
доказателство по делото договор за абонаментно сервизно обслужване и
ремонт на асансьор от 01.05.2015г. Към извършването на процесната
проверка на 20.05.2021г. по категоричен и несъмнен начин е установено, че в
проверения асансьор не е имало аварийно алармено устройство по чл. 39, ал.2
от НБЕТНА. Същото е задължителна мярка по глава пета от НБЕТНА, като
за него не е спазен срока за поставянето му – до 31.12.2016г. Въпреки това
обстоятелство асансьорът е бил в експлоатация и не е бил спрян от такава по
силата на § 12, ал.2 от ПР към НБЕТНА, с оглед обезпечаване на
техническата му безопасност, като съответно не е и уведомен РО „ИДТН”-
ЗЦБ. Поставянето на такова алармено устройство в горепосочения срок, както
и пускането и спирането от експлоатация на процесния асансьор, несъмнено е
задължение именно на дружеството-жалбоподател. Тези обстоятелства
категорично доказват, че именно дружеството-жалбоподател е субект на
5
задължението на § 12, ал.2 от ПР към НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.
Изпълнителното деяние на процесното нарушение е осъществено чрез
бездействие – дружеството-жалбоподател е допуснало в експлоатация
асансьор, който е без монтирано аварийно алармено устройство, позволяващо
двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което
извършва аварийно обслужване на асансьора, като не е спряло същия и не е
уведомило съответния РО на ГД „ИДТН”, като всички елементи от вмененото
нарушение са описани ясно и точно. Касае се за едно нарушение, което
правилно е било квалифицирано както в АУАН, така и в издаденото НП.
Фактическият състав на процесното противоправно деяние се реализира чрез
бездействие от санкционираното лице, което е непрекъснато, във всеки
момент от изтичане на крайния срок за извършване на вмененото задължение
за действие – 31.12.2016г. до неговото изпълнение. От своя страна именно
бездействието определя нарушението като продължено, тъй като то трае
продължителен период от време до момента, в който деецът предприеме
предвиденото в закона правомерно поведение или същото бъде констатирано,
т.е. срокът по чл. 34 от ЗАНН в конкретния случай следва да се брои от
20.05.2021г., когато контролните органи са констатирали експлоатацията на
процесния асансьор, който е бил без монтирано устройство.
Неоснователно е наведеното твърдение в депозираното в срока по чл.
44, ал.1 от ЗАНН писмено „обяснение” от дружеството-жалбоподател, че
живущите в сградата са отказали да съдействат за монтиране на аварийно
алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна
разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва
аварийно обслужване, тъй като каква е позицията на собствениците на
имотите относно поставянето на процесното устройство е ирелевантно
обстоятелство, предвид императивно въведеното задължение за лицето, което
извършва аварийно обслужване на асансьора да осигури аварийно алармено
устройство, като при липса на такова да спре асансьора и да уведоми
съответния РО на ГД „ИДТН”.
Не се спори, че на 20.05.2021г. в гореописания асансьор не е имало
аварийно алармено устройство, което да позволява двустранна връзка между
кабината на асансьора и СД „ДИК-Й. С-ИЕ”, като въпреки това дружеството-
жалбоподател е допуснало експлоатация на този асансьор на 20.05.2021г., с
6
което не е изпълнило задълженията си, регламентирани в § 12, ал.2 от ПР
към НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.
Не е налице основание за извод, че посочената за нарушена законова
норма не е точна и пълна що се отнася до липсата на привръзка с ал.1, т. 3 на
§ 12, ал.2 от ПР към НБЕТНА, тъй като това не е съществен порок при
квалифицирането на нарушението, предвид изричното отразяване както в
АУАН, така и в НП, че се касае за неизпълнение на мерките по глава пета от
същата Наредба в посочения в §12, ал.1 срок, който изрично е вписан – до
31.12.2016г., след изтичане на който ползвателя и лицето, което поддържа
асансьора са длъжни да спрат неговата експлоатация и да уведомят
съответния РО на ГД „ИДТН” за това.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая нарушението, вменено
във вина на дружеството-жалбоподател е конкретизирано в степен,
позволяваща да се разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава,
поради което и по никакъв начин не е било ограничено правото му на защита.
Неоснователно е възражението на пълномощника на дружеството-
жалбоподател, че са описани две административни нарушения, тъй като
самото противоправно бездействие се състои в спиране от експлоатацията на
асансьора, тъй като в същия липсва устройство за двустранна връзка, и
уведомяване на съответния РО на ГД „ИДТН”, което е едно нарушение. За
същото са изложени точно и изчерпателно всички релевантни факти при
детайлно описаната фактическа обстановка в АУАН и в издаденото НП.
Съдът споделя съображенията, изложени от АНО в обжалвания акт, че
допуснатото функциониране на асансьорното съоръжение, което е такова с
повишена опасност, вместо да бъде спряно от експлоатация, тъй като не е
обезпечено с монтирането на процесното аварийно алармено устройство, е
довело до необезпечена техническа безопасност при ползването му и до
опасност от възникване на злополуки от неговите ползватели, поради което и
процесно нарушение не може да се прецени като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
По вида и размера на наказанието:
НБЕТНА е приета на основание чл.31, ал.1, чл.41 и чл. 42, ал.2 от
ЗТИП, поради което и е приложима санкционната разпоредба на чл. 55, ал.2
от ЗТИП, определяща размера на имуществената санкция в границите от 100
7
до 2000 лв. В конкретия случай АНО е наложил такава в размер на 500 лв,
който съдът приема, че е завишен. Не са налице доказателства за извършени
от дружеството-жалбоподател други нарушения на ЗТИП и на НБЕТНА, тъй
като издадени НП, които не са влезли в сила към датата на установяване на
процесното НП не могат да бъдат ценени като отекчаващи обстоятелства.
Предвид този факт се налага категоричния извод, че до настоящия момент
спрямо нарушителя не е било упражнявано поправително и предупредително
въздействие за извършени нарушение от този вид. Същевременно АНО не е
събрал данни за финансовото състояние на санкционираното дружеството,
които да се вземат предвид при определяне на санкцията с процесното НП.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че за извършеното
нарушение следва да бъде определена санкция в минимално предвидения в
закона размер от 100 лв (сто лева), като счита, че същият в достатъчна степен
би изпълнил целите на чл.12 от ЗАНН, в какъвто смисъл следва да бъде
изменено процесното НП.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е
осъществено, като е намален само размера на имуществената санкция, съдът
дължи произнасяне съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК по
направените искания от процесуалните представители на АНО и на
дружеството-жалбоподател за присъждане в тяхна полза на сторени по делото
разноски, по отношение на които намира за установено следното:
От дружеството-жалбоподател е доказано извършването на разноски в
размер на 300 лв, с оглед приложения на л.36 договор за правна защита и
съдействие от 05.10.2021г., установяващ, че санкционираното юридическо
лице е възложило на адвокат Я. С.а оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита пред
Районен съд П. по повод обжалване на процесното НП, тъй като договореното
адвокатско възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора,
т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.80 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК,
вр. чл. 63, ал.3 от ЗАНН процесуалния представител на жалбоподателя е
представил на съда списък на разноските, в който изрично е вписал, че
8
претендира за присъждане на такива в размер на 300 лв, конкретизирайки
като основание за тях представения договор за правна защита и съдействие.
При това положение поисканите 300 лв следва да бъдат намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция
с една пета, поради което и АНО следва да заплати на СД „ДИК-Й. С-ИЕ”
сумата от 60 лв за адвокатско възнаграждение на един адвокат.
По отношение на искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че същото
следва да бъде оставено без разглеждане, като процесуално недопустимо, тъй
като е направено с депозирано писмено становище в 16:28 часа на
17.11.2021г., т.е. след приключване на устните състезания, когато страните не
могат да въвеждат нови искания. Макар и акцесорна, претенцията за разноски
съставлява искане, свързано със спорния предмет, поради което и следва да
бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва
делото пред съответната съдебна инстанция, в какъвто смисъл са
задължителните указания на ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на
ОСГТК. По тези съображения и направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение не подлежи на разглеждане по същество.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП-237 от 02.08.2021г.,
издадено от заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, гр. С., с което на СД „ДИК-Й. С-ИЕ”, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., пл. Кракра № 1, ет.10, ап.102 е
наложена на основание чл. 55, ал.2 от Закона за техническите изисквания
към продуктите имуществена санкция в размер на 500 лв (петстотин лева) за
нарушение на § 12, ал.2 от Преходните разпоредби на Наредбата за
безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, вр. чл. 39, ал.2
от същата Наредба, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция до
размер на 100 лв (сто лева).
ОСЪЖДА на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
с адрес: гр. С. бул. Г.М.Димитров № 52А да заплати СД „ДИК-Й. С-ИЕ”, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл. Кракра № 1, ет.10,
9
ап.102 сумата от 60 лв (шестдесет лева), представляваща направени по делото
разноски – адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустимо
искането на процесуалния представител на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10