Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 05.03.2021г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар ЙОРДАНКА АЛЕКСИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 446 по описа за
2020г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 23,08,2019г. между
него и ответника е сключен договор за изработка, по силата на който той се е
задължил да направи печат „Краве сирене Мики“ върху
опаковъчно фолио - 140/200 -15625м на обща стойност от 625 лева без ДДС и печат
„Мешано сирене Мики“ върху опаковъчно фолио №140/200
– 12141м на обща стойност 486,64 лева без ДДС. Или общо уговореното
възнаграждение било 1332,77 лева с ДДС. Той изпълнил в срок възложената работа
и я предал на ответника на 26,08,2019г., който я приел без възражения. За
извършената доставка е издадена фактура №24487/30,08,2019г. Въпреки това
възложителят не заплатил дължимото възнаграждение в законовият срок от 14 дни
след това. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден да
заплати сумата от 1332,77 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 63,31
лева за периода от 13,09,2019г. до датата на подаване на исковата молба и в
размер на законната лихва от тази дата до окончателното й заплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск.
Признава, че между страните е сключен посоченият в исковата молба договор, за
който е съставена фактура №24487/30,08,2019г. Твърди обаче, че не дължи
възнаграждение за възложената работа, тъй като същата е изпълнена некачествено
и то до такава степен, че продуктът не може да се използва по предназначението,
за което е поръчан. Твърди, че възможността да направи това възражение не е преклудирана с приемането на работата. Фолиото било
поръчано на ответника от трето лице, като след изработка на печата върху него,
то било изпратено на същото. На 15,10,2019г. клиентът на ответника го уведомил,
че на задната страна на фолиото има жълти ивици, получени от печата на лицевата
му страна. Въпреки това те изглеждат така, все едно са върху опакованата с него
стока – сирене, което пък води до това, че купувачите отказват да я закупят.
Поради това ответникът приел направената рекламация, за което веднага уведомил
ищеца. Тези недостатъци на работата не било възможно да бъдат установени при
приемането й, тъй като стават видими едва при поставяне на продукта в
опаковъчното фолио. Поради това е налице хипотезата на чл. 265, ал.2 и в срока
на ал.3 от същата разпоредба ищецът е уведомен за това, че фолиото не може да
се използва изобщо. Ето защо и тъй като договорът е развален, моли предявения
иск да бъде отхвърлен.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че между тях е сключен договор, по силата на
който ответникът възложил на ищцовото дружество да направи печат „Краве сирене Мики“ върху опаковъчно фолио - 140/200 -15625м на обща
стойност от 625 лева без ДДС и печат „Мешано сирене Мики“
върху опаковъчно фолио №140/200 – 12141м, като се задължил да заплати възнаграждение
от 1332,77 лева с ДДС. Не се спори, че работата е изпълнена и предадена на 26,08,2019г.,
като за извършената доставка е издадена фактура №24487/30,08,2019г. От
товарителница от 12,09,2019г. е видно, че описаната стока е изпратена на трето
лице, което на 15 и 16 октомври същата година е изпратило писма по електронна
поща, с които е уведомило ответника, че с фолиото има проблем. Към делото като
веществени доказателства са приети две от изработените опаковки. При оглед на
същите се установява, че действително при поставяне на бял лист в тях се
забелязват жълти петна, които не се виждат при изваждането му.
С оглед на горното се установява, че отношенията между страните се уреждат
от правилата на договор за изработка, като от показанията на свидетеля Динкова
се установява, че те са трайни – от около 10 години. Първоначално било
изготвено клише за извършване на печат, а след това ответното дружество
одобрило изработените с него мостри. Печатът се извършва върху фолио, доставено
от „Италпласт“ ООД. Свидетелката Стоева също работи в
ищцовото дружество. Тя присъства на предаването на
работата, като от показанията й се установява, че фолиото е навито на ролка.
При преглед на същото може да се развие само горната част, а не и цялата ролка.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза е видно, че съставената
за тази доставка фактура е осчетоводена и от двете дружества и е включена в
дневниците им за покупко-продажби, като е „Италпласт“
ООД е получил данъчен кредит в размер на 225,13 лева през месец август
2019г.
От така събраните доказателства не се установи чрез пълно и пряко доказване
че ищцовото дружество не е изпълнило точно
възложената работа. Действително има
жълти петна на обратната страна на опаковъчното фолио, но не е ясно дали същите
са получени вследствие на направения печат или са съществували на материала –
фолио, предоставен от поръчващия или по някаква причина са се появили по-късно.
Именно поради това в чл. 264, ал. 2 от ЗЗД е
предвиден задължение на поръчващия при приемане на работата да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае
за такива недостатъци, които не могат да
се открият при обикновения начин на приемане
или се появят
по-късно. В случая жълтите петна на фолиото биха могли да се забележат и преди
поставяне на стоката в тях – по същия начин, по който е поставен бял лист за
представянето им в настоящото производство. Поради това и възражението за
неправилно изпълнение е следвало да бъде направено при приемане на стоката, а
не след това. Без значение за това е дали същата е изработена по поръчка на
трето лице, съответно кога същото е установило недостатъците. Съгласно
последното изречение на чл.264, ал.2, ако изпълнителят е знаел недостатъците, то не е необходимо да бъде уведомен за тях. В настоящия случай подобни
твърдения не са изложени и съответно не са събрани доказателства в тази насока.
Ето защо за поръчващия е възникнало
задължение да заплати уговореното възнаграждение, поради което предявеният иск
за заплащане на сумата от 1332,77 лева е основателен.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и
обезщетение за забава. Неговият размер от падежа на задължението 13,09,2019г. –
14 дена след издаване на фактурата съгласно чл. 303а от ТЗ, до датата на
подаване на исковата молба е 63,31 лева, видно от справка за изчисляване на
законна лихва. След тази дата се дължи такова в размер на законната лихва.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 55,84 лева държавна такса, 150 лева възнаграждение за вещо лице, 447 лева
адвокатско възнаграждение.
Поради мотивите,
изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Италпласт“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул.“Александър Стамболийски“ №49, вх.А,
представлявано от И.Т. да заплати на „Диков 90“ ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Никола Кръстев №“8, представлявано от
Кирил Диков, сумата от 1332,77 лева (хиляда триста тридесет и два лева и
седемдесет и седем стотинки), представляваща възнаграждение по договор за
изработка от 23,08,2019г. на печат „Краве сирене Мики“ върху
опаковъчно фолио - 140/200 -15625м и печат „Мешано сирене Мики“
върху опаковъчно фолио №140/200 – 12141м, ведно с обезщетение за забава в
размер на 63,31 лева (шестдесет и три лева и тридесет и една стотинки) за
периода от 13,09,2019г. до 03,03,2020г. и в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 04,03,2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 652,84 лева (шестстотин
петдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки), направени по производството
разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: