Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................./ 16.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на шести юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1057 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 271 от
17.01.2020г. по гр.д. № 5578/2019г. по описа на ВРС, X-ти състав, с което на основание чл.
79, ал. 1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен
предявения от въззивника срещу Г.М.Б. с ЕГН ********** иск за осъждане на
ответницата да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 221.02 лева, представляваща дължима и
неплатена главница под формата на начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в с. П., обл. В., ул. „Д.“ № **, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 26.01.2018г. до 11.03.2018г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 16.03.2018г., задължение произтичащо от
сключен между страните договор за продажба на ел. енергия и чл. 48 от ПИКЕЕ,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 08.04.2019г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото. Съдържа
доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството
доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел.
енергия, дължима на основание чл. 48 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Спазена е нормативно установената корекционна процедура. Правото на оператора
за едностранна корекция на сметки се основава и на констатациите на
метрологичната проверка от БИМ за неточна работа на СТИ. Ето защо изводът, че
не е налице законово основание за прилагане на корекционна процедура
противоречи на материалния закон. Начислената сума представлява стойност на
реално доставена и потребена от ищеца електроенергия. Моли в тази връзка да се
отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен.
В отговор на
жалбата Г.М.Б. оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от „Енерго-Про Мрежи“ АД срещу Г.М.Б. осъдителни искове за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата от 221.02 лева, задължение
произтичащо от договор за доставка на ел. енергия, сключен при ОУ, начислена
под формата на корекция
на сметката на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в с. П., обл. В.,
ул. „Д.“ № **, с кл.
№ ********** и аб. № ********** за периода от 26.01.2018г. до 11.03.2018г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 16.03.2018г., както и сумата от 22.53 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.04.2018г. до
07.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на искова молба в съда – 08.04.2019г. до окончателното плащане на
задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
в следния смисъл: исковата сума е цена на реално доставено и потребено
количество ел. енергия, дължима на основание сключен между страните договор за
доставка на ел. енергия при общи условия, по който ответницата е потребител, а
дружеството – доставчик. Исковата сума е дължима на основание извършена
корекция на сметка на основание чл. 48, ал. 1, т. 1б от ПИКЕЕ, вследствие на
извършена на 11.03.2018г. техническа проверка на СТИ в обекта, издаден КП и
установено наличие на неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа,
осъществено чрез меден проводник. Консумираната по този начин ел. енергия не е
била отчетена, съответно незаплатена, поради което исковата сума е дължима.
Отправил искане за положително произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба, Г.М.Б. оспорила предявените
искове по същество. Оспорила наличието
на облигационно отношение между нея и дружеството ищеца по отношение на обекта
в с. П.; факта на доставка на ел. енергия в този обект в рамките на исковия
период; констатациите в КП, както и техническата годност на СТИ към момента на
извършената проверка. Оспорила на следващо място дължимостта на сумата, с
аргумент за липса на правно основание, което да обоснове вземане на
дружеството, както и на нормативна възможност за едностранно коригиране на
сметката на потребителя - липсват действащи ПИКЕЕ. Така обосновала липсата на
предпоставки за ангажиране на отговорността й на плоскостта на договорното
неизпълнение, поради което отправила искане за отхвърляне на предявените искове
като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на
Констативен протокол № 1301312/11.03.2018г.
се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и
свързващите ги инсталации на собствения на Искрен Бонев обект, в присъствие на Г.М.Б.
и един свидетел, в обекта на потребление, служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД
установили наличие на неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа, осъществено чрез меден проводник. Посочено е, че по този начин
доставяната ел. енергия не минава през СТИ, не се измерва и не се отчита.
Протоколът е подписан от един свидетел и от Г.Б.. След проверката е
обуктивирано възстановяване на правилната схема на свързване.
Въз основа на констатациите
е съставена Справка за начисление на електрическа енергия от 12.03.2018г. в
размер на 1188 кWh за периода 26.01.2018г. – 11.03.2018г.
на основание чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ. Издадена е фактура от 16.03.2018г.
за исковата сума от 221.02 лв.
Съгласно прието по
делото удостоверение за наследници Г.М.Б. наследник по закон на потребителя И.
М. Б.
Пред
ВРС са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля П.
Д. От същите се установява, свидетелят изготвил процесния КП след извършена
проверка на СТИ на адрес на потребление на ел. енергия. При проверка на адреса
проверяващите установили наличие на неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник 2.5 кв. милиметра.
На адреса е живяла ответницата, която се е подписала в КП.
От
заключението на вещото лице по приетата пред ВРС СТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че в периода от
26.01.2018г. до 11.03.2018г. през процесното СТИ не е преминала доставената и
потребена електроенергия, тъй като е бил монтиран допълнителен проводник,
заобикалящ електромера. Изчисленото количество за доплащане е предполагаемо. Не
са налице данни за техническа неизправност на СТИ. Извършената корекция по
делото е направена по реда на чл. 48 от ПИКЕЕ /отм./.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 79, ал. 1, пр. I
от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В тежест на ищеца по иск за
реално изпълнение е да установи валидната облигационна обвързаност между
страните, по силата на която ответникът има правното задължение да плати парична сума в конкретен размер
именно на ищеца.
Установено
е по делото и няма спор, че към релевантния момент на проверката - 11.03.2018г.,
потребителят И. М. Б. е починал /п. на 11.09.2005г./ и че обекта на потребление
в с. П., обл.
В., ул. „Д.“ **, с аб. № ********** и кл. № **********, приобщен към
електроразпределителната мрежа и същият се захранва с електричество,
предоставяно от дружеството ищец е бил обитаван от ответницата – преживяла
негова съпруга.
В
този смисъл правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение, към което са приложими общите условия на
ответника.
По
силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила,
по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /Определение № 556
от 21.06.2016г. по т.д. № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. С изменението в ЗЕ, Обн.
ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия,
какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от
приложимите ОУ на ДПЕЕ на въззивното дружество.
Извършената
от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от 11.03.2018г., за
установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена
след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, но към момента на проверката и
съответно извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от
06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, Обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г.,
с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна са
отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС
/в сила от 23.11.2018г./. Сега действащите Правила са приети
от КЕВР и са обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите,
процедурите по преизчисляване на количество ел. енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол.
Следователно
към момента на извършване на проверката на процесното СТИ – 11.03.2018г. и извършването на корекцията на сметка на
ищеца правилата, уреждащи реда и начина на извършване на проверки на
измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните
изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ
/отм./ са били отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи
правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с
оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия,
така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети правила към
момента на проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на
потребителя за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика на
електроенергия е лишено от нормативно основание.
Същевременно
въззивното дружество няма право да извършва едностранна корекция на
задълженията на потребителя за минал период, позовавайки се единствено на
приети и одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката
правила за измерване на количеството ел. енергия.
По
изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ищеца
корекция на сметката за ползвана в имота на ответницата ел. енергия за минал
период не обвързва потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума
не се дължи. Задължение за изпълнение на основание договора за доставка не е
възникнало на соченото основание за потребителя, поради което предявеният иск
за реално изпълнение е неоснователен и следва да се отхвърли. Идентичен правен
резултат е постановил и първоинстанционният съд, чието решение като правилно
следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция, въззиваемата страна има право на разноски. Разноските под формата на
адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в хипотезата на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА съгласно уговореното в договор от 12.06.2020г. и в рамките на защитавания
интерес съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. Разноските определени
в размер на 150 лв. следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран
от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271
от 17.01.2020г. по гр.д. № 5578/2019г. по описа на ВРС, X-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Б. с ЕГН ********** сумата
от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща реализирани по делото съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.