О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 1626
гр. Русе, 23.12.2015
г.
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на 23 декември 2015 година, в
състав:
Председател:
ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
като разгледа
гр. д. № 771 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявена е установителна
претенция на НК“ Ж. и.“ за признаване
спрямо ответника – „ БДЖ – Т. п.“ЕООД правото на публична държавна собственост
по отношение на два поземлени имота в гр. Русе, част от железопътната
инфраструктура / подробно индивидуализирани в исковата молба/, както и
претенция за прогласяване нищожността на нотариален акт за собственост на
същите два недвижими имоти.
Като
съобрази релевантните процесуални факти, съдът приема следното:
След прекратяването на НК „ БДЖ“, считано от 01.01.2001г., активите и пасивите й, съгласно параграф 2 от
ПЗРЗЖТ, се разпределят между Национална
компания „ Ж. и. „ и „БДЖ „ ЕАД, като първата поема тези, които се
отнасят до железопътната инфраструктура.
Национална
компания „ Ж. и. „ е предявила иск за
признаване за установено по отношение на
БДЖ „ Товарни превози“ ЕООД правото на публична държавна собственост по
отношение на два поземлени имота, част от железопътната инфраструктура.
Съгласно чл. 3 от ЗЖТ, обектите на железопътната
инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за
изграждането им, са публична държавна собственост. След като по силата на
изрична закона разпоредба двата процесни имота са
публична държавна собственост, липсва правен интерес у ищеца да иска
признаването за установено на правото на държавна собственост по отношение на един конкретен правен субект.
Предявената
претенция е за признаване на правото на държавна собственост. Правото на
държавна собственост върху вещи и имоти, съгласно чл. 9 от ЗДС, се упражнява от
държавата, като по отношение на имоти – държавна собственост, управлението
и разпореждането се осъществяват от министъра на регионалното развитие и
благоустройство / чл. 66 от ЗДС /. Претенцията
не изхожда от него, а Национална компания „ Ж. и. „ не е легитимирана да
предяви такъв иск.
Произнасянето
по втората предявена претенция е обвързано с произнасянето по първата.
Предвид
горното, Окръжният съд приема, че ищецът
не е легитимиран да предяви такъв установителен иск по чл.124 от ГПК, липсва и правен
интерес.
Правният интерес е положителна процесуална
предпоставка, за която съдът следи
служебно и липсата му обуславя упражняване правомощията на съда по чл.130 от ГПК.
При така установените
процесуални факти съдът намира предявения
иск за недопустим, поради което производството по делото следва да се
прекрати.
Мотивиран от
изложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 771/2015 г.
по описа на РОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: