Решение по дело №358/2023 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 09.02.2023г. ПО АНД № 358/2023 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият А. Д. Х., ЕГН ********** да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по
реда на чл. 78а НК за това, че на 18.03.2022г в гр.Пловдив , по хулигански
подбуди, е причинил лека телесна повреда –контузия на лицето, охлузвания и
кръвонасядания в областта на главата на М.Г.С. ЕГН ********** довели до
болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл.131 ал.1
т.12 вр.чл.130 ал.2 от НК
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа внесеното мотивирано постановление, като счита, че
фактическата обстановка е доказана по безспорен начин от събраните в хода
на производството доказателства, и моли обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Защитникът на обвиняемия одкрепя казаното от представителя на
държавното обвинение., като сочи, че в хода на досъдебното производство е
целил да докаже, че е налице съизвършителство и да се приложи института на
реторсията. Намира, че следва да бъде наложена административна санкция в
минимален размер.
Обв. Х. дава обяснения в съдебното производство, като признава вината
си, и сочи, че и другият водач му е нанесъл удари, но съзнава, че е сгрешил. В
правото си на лична защита поддържа казаното от своя защитник. В правото
си на последна дума моли да му бъде наложено наказание в минимален
размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият А. Д. Х. е роден на **** г. в ***, живущ в ***, б.,
български гражданин, с висше образование, неженен, неработещ, неосъждан,
с ЕГН **********
На 18.03.2022г около 15,30ч през деня, свидетелят М.Г.С. управлявал
личния си автомобил – л.а. Форд Фокус с ДК № **** по бул. „Шести
септември“ в гр.Пловдив , като се движел в посока от запад на изток. С него
пътувала и майка му – свидетелката М.Д.С., която се намирала на предна
дясна седалка. Достигайки кръстовището на бул.“Шести септември“ с бул.
1

„Цар Борис ІІІ Обединител“, св.С. завил надясно и се насочил към Тунела /в
посока юг/, като управлявал автомобила си в дясната лента на пътното
платно.
Непосредствено преди навлизането си в Тунела, свидетелят и майка му
усетили удар по автомобила. В първия момент св. С. решил, че е спукал гума,
но поглеждайки в лявото странично огледало, видял обвиняемия А. Д. Х.,
който се движел успоредно с него, в съседната – лява лента на пътното
платно, в същата посока, като Х. управлявал мотоциклет ****. По време на
това успоредно движение на мотоциклета с лекия автомобил на С., обв. Х.
изритал с крак задната лява врата на автомобила на С., след това го
изпреварил. Няколко минути по-късно, мотоциклетът, управляван от обв. Х.,
спрял на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Цар
Борис ІІІ Обединител“ с ул. „Цанко Дюстабанов“ в средната лента на
западното платно на бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“. Зад мотоциклета – в
същата лента спрял л.а. Форд Фокус , управляван от свидетеля С., който
виждайки отпред спрелия мотоциклет, извадил мобилния си телефон за да
снима регистрационния му номер. От своя страна, обв. Х. се обърнал и
виждайки С., слязъл от мотоциклета и се приближил до предна лява врата на
л.а. Форд Фокус, отворил шофьорската врата и нанесъл с дясната си ръка
един удар с юмрук първо в областта на лицето на С., а след това – два удара с
юмрук в областта на главата на св.С., който изпитал силна болка и замайване.
Св. С. слязъл от автомобила и двамата с обв. Х. започнали за кратък период
от време започнали да си разменят удари. След смяна на сигнала на
светофарната уредба в „зелено“, обв. Х. се качил на мотоциклета си и
продължил направо .
Видно от заключението на изготвената по делото СМЕ, на 18.03.2022г.,
на М.Г.С. е било причинено – контузия на лицето, охлузвания и
кръвонасядания в областта на главата, които са причинили болка и страдание
без разстройство на здравето . Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време
да са възникнали така, както се съобщава в материалите по досъдебното
производство

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.
378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства и доказателствени средства –
обяснения на обвиняемия, показания на свидетелите С., С. и Д., заключение
на съдебно-медицинска експертиза №224/2022г., справка за съдимост,
2

характеристична справка, справки за нарушител-водач, съдебномедицинско
удостоверение № 280/2022г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО,
допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО, резултати от
образно-диагностично изследване от отделение по образна диагностика,
резултат от клинична лаборатория, Протоколи за доброволно предаване,
Протокол за оглед на веществени доказателства, справка за собственост на
мотоциклет, както и от приобщения по делото видеозапис, съдържащ се на
диска, находящ се на л. 77 от ДП.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление и призната от обвиняемия на съдебното производство, поради
което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане.
Следва да се отбележи и че в разпита си в хода на съдебното
производство обвиняемият изрично признава виновността си по обвинението,
като признанието му кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства - с показанията на разпитаните свидетели и най-вече с
приобщеният по делото случаен запис от камера, разположена на
кръстовището, където е било осъществено процесното деяние. Посоченото от
свидетелите напълно се подкрепя от видеозаписа, като анализът на
доказателствата съответства на описаните в мотивираното постановление за
освобождаване от наказателна отговорност и приетите от съда факти при
описанието на действително осъществила се в обективната действителност
обстановка. Същите се подкрепят и от заключението на изготвената по делото
СМЕ, която съдът кредитира като обективна, обоснована и изготвена от вещо
лице – специалист в съответната област, съгласно която на 18.03.2022г., на
М.Г.С. е било причинено – контузия на лицето, охлузвания и кръвонасядания
в областта на главата, които са причинили болка и страдание без
разстройство на здравето и които травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са
възникнали в съответствие с описаното от св. С. и св. С..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед установеното по делото от фактическа страна, съдът намира, че
се доказа по несъмнен начин, че от правна страна на 18.03.2022г в
гр.Пловдив , по хулигански подбуди, обв. Х. е причинил лека телесна
повреда –контузия на лицето, охлузвания и кръвонасядания в областта на
главата, на М.Г.С. ЕГН ********** довели до болка и страдание без
разстройство на здравето - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 от
НК
3

Видно е от заключението на съдебномедицинската експертиза, че
гореописаните травматични увреждания са довели до болка и страдание у
пострадалия С., без разстройство на здравето, което съответства на състава по
чл. 130, ал. 2 от НК.
Телесната повреда е нанесена с пряк умисъл като форма на вина.
Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това.
Тук следва да се съобрази и спецификата на умисъла при посегателствата
срещу личността. Както доктрината, така и съдебната практика са
последователни в становището, че за умисъла при телесните повреди е
характерна известна неопределеност и алтернативност - деецът цели
последици от даден вид /с неконкретизирано съдържание/, като не съзнава в
каква степен ще засегне охраняваните обществени отношения, и той
реализира действия за постигане на различни резултати, като иска
настъпването, на който и да е от тях. Също така съгласно трайната съдебна
практика за формата и съдържанието на умисъла при телесните повреди се
съди от средствата, с които е извършено деянието, от броя, насоката, силата и
интензивността на ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост,
от разстоянието, от което се посяга на жертвата, медико-биологичните
особености на причинените на жертвата наранявания, както и от
комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление,
включително и предшестващото поведение на виновния и пострадалия. С
оглед гореизложеното и като съобрази, дадените от ВКС критерии и
особеностите на конкретния случай – касае се до нанесени удари от близко
разстояние през отворения прозорец на колата на пострадалия в резултат от
възникнал конфликт, настоящият състав намери, че обвиняемият е действал с
пряк умисъл за причиняване на лека телесна повреда без разстройство на
здравето.
Налице е и квалифициращият белег - деянието да е причинено по
хулигански подбуди. Още в Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума
на ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 06.07.1987 г., касаещо някои въпроси за
умишлените убийства, са разграничени двете хипотези, при които са налице
хулигански подбуди. Отразените в постановлението постулати за убийството
по хулигански подбуди са приложими и по отношение на телесната повреда,
извършена по същите подбуди.
Първата хипотеза е налице, когато телесната повреда е предшествана
или съпроводена от хулигански действия, които са подтикнали дееца да я
причини. Втората хипотеза е налице, когато убийството/телесната повреда не
са съпътствани от хулигански действия, извършени при условията на идеална
съвкупност, но пък за сметка на това телесната повреда е причинена по
мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на общежитието и телесната неприкосновеност. Типичен пример
на втората хипотеза е случаят, когато телесната повреда е причинена с цел
обвиняемият да наложи собственото си чувство за справедливост – така и
4

Решение № 96/2017г. по н.д № 278/2017г. на ВКС.
В процесния случай, от развитието на ситуацията е видно, че до
инкриминирания резултат се е достигнало, след като обвиняемият се е опитал
да наложи именно собственото си виждане по отношение на въпроса с
възникналия на пътя конфликт. Установи се, че ударите, които обвиняемият е
нанесъл на пострадалия, са вследствие именно на несъгласието на първия с
поведението на пострадалия на пътя, което е счел за неправилно. Вместо
обаче да продължи движението си, обвиняемият, без да има друга причина
освен да наложи собственото си виждане за правото му, нанесъл на св. С.
удари по лицето, като няма как съдът да игнорира обстоятелството, че се
установи от фактическа страна обвиняемият да е посегнал многократно към
пострадалия, нанесените удари да са били повече от един, т.е. в своите
представи целял да покаже именно собствената си лична значимост и
надмощие.
На следващо място, установява се, че леката телесна повреда е
осъществена на публично място – на натоварено кръстовище в град Пловдив,
и е станала достояние на няколко лица, сред които св. С. и св. Д., както и пред
неустановените по делото останали участници в движението във въпросния
ден. Извършени по този начин, действията на обвиняемия са демонстрирали
пренебрежение и явно неуважение към установения обществен ред и към
другите хора в обществото, станали свидетели на предизвиканата от
обвиняемия ситуация.
В случая действително се установява и че след нанесените удари
пострадалия от своя страна също е нанесъл удари спрямо обвиняемия.
Същевременно обаче тези удари се явяват негова защитна реакция на
нападението, сторено от обвиняемия. В тази връзка неприложим се явява и
институтът на реторсията, в каквато насока са били възраженията на
защитника, доколкото реторсията е приложима в случаите на чл. 130, ал. 1 и
ал. 2, но не и в случаите, когато телесната повреда е нанесена по някой от
квалифицираните състави по чл. 131, какъвто се явява и настоящият случай.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. с
чл.130, ал.2 от НК наказание е лишаване от свобода до една година или
пробация; обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, от деянието не са причинени имуществени вреди, то
са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

При индивидуализиране на административното наказание глоба на
обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения – а именно тези, свързани с телесната неприкосновеност на
гражданите, степента на засягане на същите обществените отношения,
5

изразена чрез настъпилия вредоносен резултат, а именно – нанесени телесни
повреди, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, както и
данните за личността на обвиняемия- с добри характеристични данни, без
предишни осъждания или други криминални прояви.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че на
обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума, предвиден в
закона, а именно 1000лв.
Този размер на глобата съдът намира, че съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще
съдейства за поправянето и превъзпитанието на обвиняемия, без да се
накърнява принципът на пропорционалност между преследваните от закона
цели и употребената държавна репресия.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Вещественото доказателство – диск, находящ се на лист 77 от
досъдебното производство, следва да остане по делото в срока му за
съхранение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва да се осъди обвиняемият А. Д.
Х. да заплати по сметка на ОДМВР – гр. Пловдив направените разноски в
хода на досъдебното производство в размер на 298,20 лева /двеста деветдесет
и осем лева и двадесет стотинки/.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
6

Номер на акта:	229
Дата:	9 февруари 2023 г.
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20235330200358
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 януари 2023 г.

Решение по дело №358/2023 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите