М
О Т И
В И
към присъда №9 от
24.01.2018 год. по НОХД №982 /2017 год.по
описа на РС-Хасково
Против
подсъдимия В.Г.К. ,със снета по делото
самоличност е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пред.2, вр.
чл.194, ал.1 от НК,затова ,че
на 16.03.2017г. в с.Сираково,
общ.Минерални бани, обл.Хасково, чрез повреждане на
прегради здраво направени за защита на имот /избиване на дървена рамка на
прозорец на гараж/ е отнел чужди движими вещи, а именно един брой моторна
резачка марка „Celveder" и един
брой моторна резачка „efco 125", всички вещи на
обща стойност 411 лева, от владението на Г.А.Г. ***, без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият В.Г.К. разбира в какво е
обвинен, не се признава за виновен и дава обяснения в хода на
съдебното следствие,в които отрича участието си в инкриминираната
кражба.Поддържа ,че моторните резачки е намерил в изоставена къща в с.Долно
Сираково ,като едната от тях взел със себе си и оставил у св.Т.,а другата
предал на полицейския служител Х. в дома му в с.Караманци . .В последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия адв.М. счита,че не са събрани
доказателства,които категорично да подкрепят приетата в обвинителния акт фактическа
обстановка относно извършване на
престъплението от неговия подзащитен и участническата му
дейност в инкриминираната кражба. Застъпва становището за недоказаност на
обвинението по изискуемия от процесуалния закон начин,като изводът за виновност на подзащитния
му в инкриминираната кражба почивал
единствено и само на логически
съждения,а основни въпроси от предмета
на доказване не били неизяснени по
делото.Поради липсата на категорични доказателства за виновността на подсъдимия пледира същия да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание представителят
на РП-Хасково поддържа обвинението по отношение на подсъдимия ,което счита за доказано по категоричен и несъмнен начин,макар и на косвени доказателства . По
отношение на наказанието за подсъдимия,счита че следва да бъде определено при условията на
чл.54
от НК ,като предлага наказанието да бъде в
размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода” ,което да се
изтърпи ефективно при първоначален „строг „режим.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
В.Г.К. *** и от години е познат на органите на МВР по местоживеенето си ,заради извършени предишни противоправни
прояви . Известен е с прякора „Руснака" поради произхода
му. Подсъдимият е
осъждан многократно за престъпления от общ характер ,за
които са му налагани наказания ,“лишаване от свобода „ ,които е изтърпявал в пенетенциарно
заведение .Последното му наложено наказание "лишаване от свобода" за срок една
година,определено като
общо и най-тежко наказание, след кумулиране на
няколко присъди е изтърпял на 23.04.2010г.
На 16.03.2017г. вечерта В.Г.К. бил на гости на баща си в
с.Сираково, обл.Хасково,където изпил около 300
мл. домашна ракия. Оттам си тръгнал пеша за с.Спахиево ,обл.Хасково ,където съжителствал на семейни начала с жена на
име Й. ,а за из път си взел половин литрово
шише с ракия. Около
20.00 часа на същата дата подсъдимият
минал покрай къщата на пострадалия Г.А.Г. в с.Сираково . Последният
преимуществено живеел в гр.Хасково , познавал
подсъдимия ,който в предходната
година идвал в къщата
му в с.Сираково ,за да помага на
баща си при ремонта на банята . Повлиян от изпитото количество
алкохол подсъдимия решил да влезе в имота на св.Г. , за да види какво може да отнеме.За целта преодолял външната ограда,която била телена и на места разпадната и влязъл в двора на къщата.Оттам се насочил към
постройка, която се ползвала за гараж и в нея св.Г. съхранявал различни вещи . С ръка подсъдимият натиснал единичното крило на дървената дограма
на прозореца на гаража,което вследствие на оказания натиск
върху него поддало и паднало във вътрешността на гаража. През открилия
се отвор на прозореца, подс .К. проникнал във вътрешността на гаража.
Там разгледал вещите в помещението и решил да
отнеме две моторни резачки - едната зелена на цвят марка „Celveder", а
другата червена на цвят марка „efco 125". Взел ги и ги прехвърлил през прозореца, а
след това и през оградата на къщата и продължил по пътя си.
По пътя резачката червена на цвят подсъдимия К.
скрил в една стара необитаема постройка в с.Сираково, обл.Хасково,
а другата резачка зелена на цвят марка „Celveder", взел
със себе си с
намерението да ползва части от
нея . Около 21.00 часа
посетил къщата
на свидетеля А.Ж.Т. ***,носейки на рамо резачката,овързана
с бяло сезалово въже.
Подсъдимият К. бил видимо пиян и помолил св.Т.
да остави носената от него резачка при него с уговорката, че на другия ден ще
си я вземе.Поискал му и сумата от 10 лв. ,която св.Т. му
дал ,без задължение за подсъдимия
да я връща обратно.Св.Т. не се усъмнил ,че процесната резачка може да
е крадена тъй като с подсъдимия се познавали ,а и К. неколкратно бил рязал дърва и храсти в имота му , поради което св.Т.
предположил, че резачката е негова. След
като постоял в дома на св.Т. в рамките на половин час,подс. К. си тръгнал към
с.Спахиево. На
18.03.2017г. след завръщането си в РБългария пострадалия Г.Г.
посетил имота си в с.Сираково и установил взломяване на дървения
прозорец на гаража и липсата на двете моторни резачки от
него ,поради което подал сигнал на телефон 112 ,а впоследствие и устно съобщение за извършената кражба. На същата дата -18.03.2017 год. бил извършен и оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум
към него при който били фиксирани следите
от противоправното
проникване в гаража на св.Т. В хода на извършените оперативно-издирвателни
мероприятия св.Х.Х.- полицейски служител в
ПУ-Минерални бани и квартален за с.Сираково и съвместно с колегата си св.А.Д.
посетили св.А.Т. ,който с протокол за доброволно предаване от
20.03.2017г. /л.56 от ДП / предал зелена
на цвят резачка марка „Celveder", оставена
му от подс.К.. След няколко дни подсъдимият К. бил открит от св.Х. и Д. и при проведената с него полицейска
беседа признал ,че той е извършил
кражбата на двете моторни резачки от имота на пострадалия . За другата резачка ,червена на цвят първоначално пред полицейските служители подсъдимият
твърдял ,че я предложил за продажба на
св.Х.П. срещу сумата от 20 лв. и оставил
в изоставена постройка в с.Сираково.При проведения разговор от св.Х. със св.П.
последния отрекъл подсъдимия да му е предлагал да закупи моторна резачка. Вече на 27.03.2017г. подсъдимия помолил св.П. да го закара с автомобила си до дома на св.Х.
в с.Караманци, на който оставил процесната
резачка с молба да не замесва в случая св.П.. На следващия ден 28.03.2017г. сутринта в 10.00 часа подсъдимият се явил н
ПУ-Минерални бани и престоял в кабинета
на св.Х. за времето от 10.00 ч.до 10.20 ч., според
книгата за пропусквателния
режим в ПУ-Минерални бани .Там
подсъдимият написал писмени обяснения по случая и с
протокол за доброволно предаване /л.57 от ДП / предал инкриминираната резачка,
като дал собственоръчно пояснения, че
въпросната резачка е отнел от дома на Г. ***. С
протокол за оглед на веществени доказателства,
ведно с албум /л.52-55/ горепосочените моторни резачки били приобщени към делото ,а в последствие били предадени с приемо-предавателен
протокол /л. 121 от
ДП / на свидетеля Г.А.Г. ***.
От заключението на изготвената на ДП и изслушана в съдебно
следствие съдебно-оценителна експертиза се установява, че вещите, предмет
на престъплението, а именно един брой моторна резачка марка „Celveder" и
един брой моторна резачка „efco 125", към момента на извършване на деянието се
равняват на обща стойност 411 лева.
Изложената по-горе фактическа обстановка, възприета в обвинителния акт се доказва от
обясненията на подсъдимия В.К. , показанията на св.Г.Г. ,А.В. ,А.Д. ,Х.П. и Я.К.
,дадени в хода на
съдебното следствие,показанията на св.А.Т. и Х.Х.
,дадени в хода на съдебното следствие и тези приобщени по реда на чл.281 ал.5
от НПК ,от заключението на оценителната експертиза ,протоколите за оглед на местопроизшествие
и веществени доказателства,ведно
с фотоалбуми към тях и другите
писмени доказателства,приобщени
по реда на
чл.283 от НПК.
Въз основа на обсъдените по-горе
доказателствени средства съдът прие за доказано участието на подсъдимия в инкриминираното
деяние .Несъмнено по въпроса за авторството не са налице
преки доказателствени източници . Въпросът за авторството обаче подлежи на изследване с
всички допустими доказателствени средства,
включително и такива, които възпроизвеждат косвени доказателства,стига при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност да се достига до един несъмнен
извод.Такива косвени по своя характер
се явяват показанията на св.Г.Г. ,А.Т. ,Х.Х. ,А.Д.,А.В.,Х.П. и Я.К. . Свидетелските показания в съвкупност не страдат
от противоречия и са логически взаимно свързани, поради което и съдът ги
кредитира с доверие.
Показанията на тези свидетели
преценени в
контекста на собствената им логичност и последователност, както и в корелацията
им помежду си не констатират значими противоречия, които да
обусловят извод за тяхната недостоверност.Така от показанията на пострадалия св. Г.Г. се установява времевия период ,в който е констатирана липсата на двете моторни резачки ,както и
начина на проникване в помещението , където
са се намирали , посредством избиване рамката на дървен прозорец на гаража и
падналите вътре стъкла от прозореца ,които следи са фиксирани и в протокола за оглед на местопроизшествие .От
показанията на св.А.Т.,приобщени по реда по чл.281 ал.5 от НПК се
доказва ,че едната от инкриминираните
моторни резачки ,зелена на цвят ,която впоследствие
е предал доброволно на полицейските
органи му е била оставена от подсъдимия вечерта
на 16.03.2017 г. с обяснението ,че е негова и с уговорката на следващия ден да си я вземе.Другата моторна резачка,червена на цвят, според
показанията на св.Х. пък е била донесена от подсъдимия в дома му в с.Караманци. Важно
място в системата от косвени доказателства заема обстоятелството, че в дните след кражбата и извършваните от полицейските органи действия
по установява на нейния извършител подсъдимият е проявил активност да насочи разследването в друга насока ,а след
това и да намери
транспорт ,за да предаде
намиращата се в него моторна резачка .Така в хода на съдебното следствие св.Х.П. потвърждава обстоятелството, че подсъдимият го е помолил за съдействие
да го откара с автомобил след работно време до дома на св.Х. в с.Караманци, като отрича
подсъдимия да му е предлагал за продажба моторна
резачка и
заявява липса на спомен относно всички други обстоятелства, за които е разпитван
на съдебното следствие .Очевидно между св.П. и подсъдимия е съществувала някаква
уговорка и поради обстоятелството ,че
подсъдимият е помолил св.Х. да не бъде замесван в случая св.П. .Показанията
на горните свидетели относно интересуващите съда факти за участието
на подсъдимия в извършване на инкриминираното престъпление следва да се обсъждат не изолирано ,а в кореспонденция и с другите събрани в хода на съдебното следствие гласни
доказателства ,каквито са показанията на свидетелите Х.Х., А.Д.
и А.В. - полицейски служители в ПУ-Минерални бани .Св.Х. и Д. в показанията
си от съдебното следствие еднопосочно и безпротиворечиво обясняват
,че след установяването на подсъдимия като извършител още при първия
разговор с тях , последният потвърдил
, че е извършил
кражбата на двете резачки . Пред свидетелите Х. и Д. подсъдимият направил самопризнания , че двете моторни разачки ,едната
от които впоследствие доброволно предадена от него на полицейските органи са отнети именно
от имота на св.Г. . Не е спорно, че тези самопризнания са извънпроцесуални, тъй като не са
направени по реда на НПК и не биха могли да бъдат приравнени на дадени от
обвиняем/подсъдим обяснения в рамките на наказателното производство. В случая
показанията на посочените по-горе свидетели Х. и Д. могат да бъдат ценени
от съда , тъй като същите са източник на производни
доказателства, касателно авторството
на деянието, проверяващи показанията на горните свидетели , а не
като противопоставени на позицията на подсъдимия по отричане участието
му в деянието. Установеното в
случая събиране на информация от полицейските служители във
връзка с констатираните при залавянето на подсъдимите
данни за евентуално извършено противоправно деяние,
с предмет процесните резачки /която информация включва и конкретно заявеното
пред тях от подсъдимия за
произхода им/, съответно пресъздаването на тази информация в наказателното
производство, чрез показанията им, в качеството им на свидетели, не
противоречи на която и да е ограничителна норма. Всъщност то е в съгласие с
логиката и отговаря на вменените служебни
функции на полицейските служители и обичайното установяване на обстоятелства,
свързани с дадено деяние именно от тях, независимо преди или по време на
започнало наказателно производство.Пресъздаването на информация в показанията
на тези свидетели не противоречи и на нормата на чл.118 от НПК,поради което и показанията им следва да се ценят като годен доказателствен източник. Факта на направено признание за
извършеното, с конкретика като
установяващата се от показанията на свидетелите Х.,Д. и В. , се потвърждава и от друг доказателствен
източник, а именно – съдържанието на писмено заявеното от подс.В.К. , в съставения на 28.03.2017 год. протокол за доброволно
предаване /приложени на л.57 от ДП/. Същият изрично
посочил, че предадената от него резачка откраднал от къщата на Г. *** ”.В този смисъл показанията
на полицейските
служители изцяло
съответстват на признанието на подс.К. , направено в протокола за доброволно
предаване. На следващо място следва да
бъде отчетена доказващата се
взаимовръзка между факта на дадените самопризнания
на първо място /за място и начин на отнемане на процесните резачки / и на второ място – обективирането на това самопризнание конкретно
от подсъдим / в протокола за доброволно предаване/. Оценката на
всички тези фактически данни, установени по делото дава фактическа основа за правни
изводи, които очертават обективната и субективна съставомерност на деянието
на подсъдимия по възведеното му обвинение.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият К. дава обяснения. При съобразяване с процесуалното положение на подсъдимия и
след анализ на депозираните от него обяснения
в хода на съдебното следствие, сочещи на вътрешна противоречивост,липса на кореспонденция и взаимна връзка при съпоставяне с останалите доказателствени източници ,обсъдени по –горе аргументират съда
да приеме,че твърденията на подсъдимия обективират защитна версия,предпоставяща доказателствената им стойност и отказа да бъдат кредитирани.
По същество подсъдимия К. в съдебната фаза на процеса не отрича, че едната от моторните резачки е оставил на „ съхранение“ при св.А.Т.,а
другата е занесъл и предал на полицейския служител св.Х. в дома
му в с.Караманци, но заявява различен от вменения му от държавното
обвинение произход на инкриминираните
вещи ,твърдейки че същите намерил в
изоставена къща на излизане от с.Долно
Сираково . На първо място тази му
версия се опровергава косвено от показанията
на полицейските служители св.Х. и Д. , пред които непосредствено след установяването му като извършител
/няколко дни след кражбата/ , подсъдимият е направил изявление ,че е откраднал
резачките от имота на пострадалия Г. ,когото познавал отпреди . Всъщност за доброволно предадената от подсъдимия на
28.03.2017г. моторна резачка пред св.Х. и Д. подсъдимия
първоначално е поддържал
друга версия –че я предложил
за продажба на св.Х.П. /което
последния категорично отрича при разпита си на съдебното следствие / и я оставил в някаква
постройка , която версия обаче не се
потвърдила в хода на извършената полицейска проверка,
поради което указва да е изградена
изцяло за нуждите на настоящото
наказателно производство. Противоречи, пък на всякаква житейска логика обяснението на
подсъдимия, че инкриминираните резачки е намерил не само в изоставена къща на
края на селото ,но и положени в бял полиетиленов чувал ,т.е. във
вид, в който са подготвени за изнасяне , което съдът не може да приеме за
смислено и оправдано от гл.т. на причината
за местонахожданието им, която според съда очевидно не е тази, която К. сочи,а за да не бъдат открити след отнемането им .От друга страна вътрешнопротиворечиви
са обясненията на
подсъдимия за
причината, поради която от намерените две резачки е взел със себе си само по-голямата
от тях , за
да ползва части от нея , а впоследствие
я оставя в дома на св.Т. с
обяснението ,че на другия ден имал уговорка да му реже дърва пред къщата . В тази си части обясненията на подсъдимия се явяват изолирани и неподкрепена от други събрани по делото доказателствени източници и по-точно от показанията на св.А.Т. ,който е категоричен
в показанията си от съдебното
следствие ,че единствена му уговорка
с подсъдимия при оставянето на резачката в дома му е била да си я вземе на следващия ден . Ако се
предположи за целите на изложението, липсата на противоправност
в извършваните действия спрямо процесните резачки ,
крайно нелогично и противно на обичайното в такива случаи поведение
е подсъдимия , след като твърди , че не са противозаконно отнети от него ,а ги е намерил в изоставена къща , една от тях да занесе и остави в дома на св.Т. . По-скоро
горното обстоятелство навежда съда на извода за различна от заявената от подсъдимия цел на оставянето на резачката ,предадена впоследствие от св.Т. . На следващо място твърдението на подсъдимия, че той е поставил бялата връв на зелената резачка ,която намерил сред боклуците в изоставения имот е разколебано и
оборено по несъмнен
начин от обсъдените по горе
показания на св. Г.Г., който подробно обяснява за времето и причината за овързването на резачката от самия
него. Не може да
се сподели заявеното от подсъдимия , че не е знаел за
произхода на инкриминираните вещи ,доколкото всички действия по пренасянето им са извършени в тъмната част на
денонощието, когато и където не би могло да
се очаква наличие на трети
лица, все обстоятелства ,сочещи на неправомерното
им отнемане. На следващо
място твърденията на подсъдимия К. за оказан психически натиск върху него от полицейските органи на ПУ-Минерални
бани при снемането на писмените обяснения и изготвянето на протокола за
доброволно предаване не могат да бъдат
споделени . Съдът отказва да приеме за истинни тези
обяснения на подсъдимия ,
поради липсата на каквито и да било данни, още по-малко доказателства, подкрепящи
наведеното твърдение за реално упражнена
спрямо него психическа
принуда от страна на водещия проверката полицейския служител –Х. и неговия
колега св.А.В., които в дадените
пред съда показания категорично отричат подобен факт. Изцяло в
противовес пък със събраната доказателствена маса са твърденията на подсъдимия за подмяна на
дадените от него саморъчни обяснения ,късането им от полицейските служители и времето на престоя му в полицейското управление Минерални бани. Освен това
мотива на подсъдимия да
обясни първоначалното направеното признание за извършеното, не може да се приеме за смислен. Противно на
подобно поведение, всяко лице, намиращо се в
неговата ситуация /към момента на полицейските действия по установяване авторството на
престъпното деяние /, при предполагаема негова несъпричастност с извършеното, категорично не
би излагало уличаващи обяснения, още по-малко и лице с криминални прояви в
миналото мнотократко контактувало с полицесйките органи и да ги обективира в писмен вид, както това сторил подсъдимия в
протокола за доброволно
предаване .В
контекста на изложеното, доказателствената
обезпеченост на повдигнатото срещу обвинение не се разколебава от схематично
поднесените, житейски алогични и противоречащи на останалия доказателствен
материал, обяснения на подсъдимото лице.
При така установената фактическа обстановка съдът прие за доказано от обективна страна,че подс.В.Г.К. е
осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пред.2, вр. чл.194, ал.1
от НК, а именно на 16.03.2017г. в с.Сираково, общ.Минерални бани, обл.Хасково, чрез повреждане на прегради здраво направени
за защита на имот /избиване на дървена рамка на прозорец на гараж/ е отнел
чужди движими вещи, а именно един брой моторна резачка марка „Celveder" и
един брой моторна резачка „efco 125", всички вещи на обща стойност 411 лева, от
владението на Г.А.Г. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно да
ги присвои.Очертаните косвени доказателства според съда удовлетворяват предявените
от закона императивни изисквания, предпоставящи
процесуалната възможност да послужат за основа при постановяване на осъдителна
присъда. Уликите, сочещи на осъществено от подсъдимия на 16.03.2017
г. в с.Сираково отнемане на чужди движими вещи от владението
на Г.Г. ,без негово съгласие и с присвоително
намерение, образуват единна доказателствена верига и
са от такова естество, че обсъдени във взаимовръзка съставляват едно цяло, като дават основание да се разкрие
обективната истина за обстоятелствата на инкриминираната кражба и да се направи
единствено възможното заключение за нейното авторство.
Видно от изготвената за целите на наказателното производство справка за
съдимост подсъдимият В.Г.К. е осъждан
,както следва:
1.С присъда по НОХД №208/2000г. по описа на PC-Хасково
, за престъпление по чл.195 ал.1,вр.чл.63 ал.1 т.3 от
НК извършено на 10.01.2000г., му е наложено наказание „лишаване от свобода " за срок от 3 месеца ,чието изпълнение по реда на чл.66
ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години.Присъдата е влязла в сила на
26.07.2000 г.
2.С присъда по
НОХД №364/2001г. на
Районен съд –Кърджали
, за престъпления по чл.301,вр.чл.195 ал.1,вр.чл.63 ал.1
т.3 от НК, извършени на 10.09.2000г.,11.09.2000г.и
12.09.2000 г. ,на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено общо наказание глоба в размер на
200 лв. Присъдата
е влязла в сила на 06.01.2002 г.
3. С присъда
по НОХД №1137/2002г. на
Районен съд – Варна , за престъпление по чл.195 ал.1,вр.чл.63 ал.1
т.3 от НК, извършено на 30/31.07.2001г., му е наложено наказание „лишаване от
свобода " за срок от 3 месеца,което да изтърпи при първоначален
„общ“ режим.Присъдата е влязла в сила на 22.05.2002 г.
4.С присъда по НОХД №674/2001г. на Районен съд – Хасково ,
за извършени на 03/04.05.2000г.три престъпления по чл.195 ал.1,вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК на основание
чл.23 ал.1 от НК му е наложено общо наказание „лишаване от свобода" за
срок от 5 месеца,чието изпъленние
е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от .Присъда е
влязла в сила на 18.05.2002 г.
5.С
присъда по НОХД №364/2001г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.195 ал.1,вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК,
извършено на 30.07.2000г., му е наложено наказание „лишаване от свобода"
за срок от 10 месеца ,което да изтърпи при „общ „ режим.Присъдата е
влязла в сила на 23.06.2003
г.
6.С присъда по
НОХД №441/2001г. на
Районен съд – Хасково , за престъпление по чл.195 ал.1,вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК, извършено през периода м.март-м.септември 1999 г., му
е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от
1 година ,което да се изтърпи при общ режим.Присъдата
е влязла в сила на 23.06.2003г.
7. С
присъда по НОХД №153/2003г. на Районен съд – Хасково
, за престъпление по чл.346 ал.2 от НК, извършено на 22.11.2002 г., му е наложено наказание наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 години при общ режим.Присъдата е
влязла в сила на 28.07.2003
г.
8. С присъда
по НОХД №784/2001г. на Районен
съд – Хасково , за престъпление по чл.195 ал.1,вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, извършено на 31.05.2000 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 години при общ режим.Присъдата е
влязла в сила на 12.08.2003
г.
9.С присъда по НОХД №417/2003г. на Районен съд – Хасково , за престъпление по чл.346 ал.2 от НК,
извършено на 20/21.02.2002 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 години и 6 месеца при общ режим.Присъдата е
влязла в сила на 09.06.2004
г.
10. С определение по НОХД №341/2004г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.195 ал.1,вр.чл.63 ал.1т.3 от НК,
извършено на 08/09.10.2000 г., му е наложено наказание „обществено
порицание .Определението
е влязла в сила на 16.11.2004 г. Наказанието
„обществено порицание “ обаче не е приведено в изпълнение и на основание чл.82
ал.1 т.5 от НК присъдната преписка е прекратена по
давност от прокурор в РП-Хасково .
11.С
определение по НОХД №392/2004г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.195 ал.1 от НК, извършено на 10.04.2002 г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за
срок от 1 година при общ режим.Определението е влязло в сила на 14.01.2005 г.
С определение по ЧНД №135/2005г.на
РС-Хасково влязло в сила на 18.04.2005г. измежду осъжданията на подсъдимия ,посочени в т.1
до 11 вкл. от справката за съдимост ,изд.от РС-Хасково са формирани три съвкупности . Първата съвкупност включва
наказанията по НОХД№208/2000г. и НОХД№674/2001г. и двете на РС-Хасково ,за
които по реда на чл.25 ал.1 от НК е определено общо наказание
от 5 месеца лишаване от свобода ,изтърпяно на 09.09.2003г. По втората съвкупност са
групирани наказанията по НОХД№364/2001г.на РС-Кърджали и НОХД№1137/2002г. на
РС-Варна,за които по реда на чл.25 ал.1 от НК
е определено общо наказание 3 месеца лишаване от свобода,към което на осн.чл.25 ал.2 от НК е присъединено наказанието глоба от
200 лв. Общото наказание от 3 месеца лишаване от свобода подсъдимия е изтърпял на 08.08.2002г.За събиране на публичното задължение – наказание глоба от 200 лв.е бил издаден изпълнителен
лист и съответно образувано изпълнително дело № 26020052306/2002 г., в производството по което, единственото действие е
изпращането на едно съобщение за доброволно изпълнение на 05.10.2006 г. С
разпореждане от 19.08.2016г. на публичния изпълнител при ТД на НАП на основание чл.225 ал.1 т.7,вр.чл.173 ал.2 от ДОПК поради изтекла давност е прекратено производството по принудително
изпълнение на наложената по НОХД№364/2001 г.по описа на РС-Кърджали глоба от 200 лв. Последната съвкупност включва
престъпленията по НОХД№364/2001г.,НОХД№441/2001г.,НОХД№153/2003г.,НОХД№784/2001г.,НОХД№417/2003г.
и НОХД№392/2004г. ,всички по описа на РС-Хасково ,за които на осн.чл.25 ал.1
от НК е определено общо и най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца,увеличено по
реда на чл.24 от НК с 8 месеца ,като определеното и увеличено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 2
месеца подсъдимият е изтърпял на 29.04.2005г. в Затвора Ловеч .Към тази
съвкупност е присъединено и наказанието „обществено порицание“ по НОХД№341/2004
г. , изпълнението на което е погасено по давност .
12.С определение по НОХД №68/2005г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.197 т.2 от НК, извършено през м.април 2002 г., му е наложено
наказание глоба в размер на 3 лв.Определението
е влязло в сила на 17.03.2005 г.Видно
от справка от 25.10.2017г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП офис Хасково
въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на публичното задължение – наказание глоба от 3
лв.е заведена преписка
№45-04-049-001137/09.02.2006 г. ,присъединена към образувано изпълнително дело № 26020052306/2002 г., в производството по
което, единственото действие е изпращането на едно
съобщение за доброволно изпълнение на 05.10.2006 г. С разпореждане от 19.08.2016г. на публичния
изпълнител при ТД на НАП на основание
чл.225 ал.1 т.7,вр.чл.173 ал.2 от ДОПК поради изтекла
давност е прекратено производството по
принудително изпълнение на наложената по НОХД№68/2005 г.по описа на РС-Хасково глоба от 3 лв.
13.С определение по НОХД №7/2006г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.196 ал.1 от НК, извършено на 25/26.08.2005 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година при строг режим.Определението е влязло в сила на 30.03.2006 г., а
наказанието е изтърпяно от подсъдимия на 20.11.2006г.
14.С присъда по НОХД №1348/2005г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.196 ал.1 от НК, извършено на 19.09.2005 г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за
срок от 1 година при
строг режим.Присъдата е влязло в сила на 18.04.2007 г.
15.С определение по НОХД №62/2007г. на Районен съд – Крумовград , за престъпление по чл.279 ал.1 от НК, извършено на 16.01.2007 г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за
срок от 3 месеца при строг режим и глоба от 100 лв. Определението е влязло в сила на 26.04.2007 г.
16.С присъда по НОХД №438/2007г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.196 ал.1 от НК, извършено в периода 07-14.01.2007 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година при
строг режим.Присъдата е влязло в сила на 05.07.2007 г.
17. С определение по НОХД №441/2007г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.196 ал.1 от НК, извършено на 05/06.12.2006 г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за
срок от 1 година при
строг режим.Определението е влязло в сила на 16.10.2007 г
Със същото определение наложените на подсъдимия
К. наказания
по НОХД № 1348/2005г., НОХД№438/2007г. и НОХД№441/2007г., всички на РС-Хасково и
НОХД№62/2007г. на РС-Крумоград са групирани по реда на чл.25,вр.чл.23 от НК , като е определено общо наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година , а общото
наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година при „строг "
режим е изтърпяно от подсъдимия на 29.02.2008 г.
18.С определение по НОХД №731/2008г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, извършено на 14.05.2008 г., му е наложено
наказание „пробация" с двете
задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца .Определението
е влязло в сила на 08.12.2008 г.,а наказание
„пробация“ е изтърпяно на 23.06.2009 г.
19. С определение по НОХД №1288/2008г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.196 ал.1 от НК, извършено на 11.06.2008 г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за
срок от 1 година при
строг режим.Определението е влязло в сила на 29.06.2009 г.
20.С определение по НОХД №785/2009г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.216 ал.1 от НК, извършено на 13.01.2009 г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за
срок от 9 месеца
при строг режим.Определението
е влязло в сила на 19.08.2009 г.
21.С определение по НОХД №786/2009г. на Районен съд – Хасково , за
престъпление по чл.196 ал.1 от НК, извършено на 27.02.2009г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода" за
срок от 1 година при строг режим.Определението е влязло в сила на 19.08.2009 г.
22 .С определение по НОХД №871/2009г. на Районен съд – Хасково , за престъпление
по чл.346 ал.2
от НК, извършено на 15.08.2008 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 5 месеца при строг режим.Определението е влязло
в сила на 09.09.2009 г.
С влязло в сила на 27.10.2009 год. определение по ЧНД№774/2009г. на РС-Хасково наложените
наказания по НОХД № 1288/2008г.,НОХД№785/2009г., НОХД№786/2009г. и НОХД№871/2009г. всички на РС-Хасково са групирани
по реда на чл.25,вр.чл.23 от НК , като е определено
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година , а общото наказание „лишаване от свобода" за срок
от 1 година при „строг " режим е изтърпяно от подсъдимия на 23.04.2010 г.Със същото определение е постановено наказанието „пробация“ по НОХД№731/2008г.на РС-Хасково да се изтърпи
отделно ,като е изтърпяно от подсъдимия на 23.06.2009г.
От
субективна страна, подсъдимия е извършил кражбата на процесните
движими вещи при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на своите действия, респ. на своето деяние, предвиждал е общественоопасните
последици на тези свои действия, респ. деяние и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият безспорно е имал съзнание за всички обективни елементи от
състава на престъплението - че движимите вещи са чужди и че не му се следват на
никакво основание; че в момента те са били във владение на пострадалото лице и че той прекъсва фактическата му власт върху
тези вещи.
По
отношение на наказанието:При определяне на наказанието за подсъдимия, съдът взе
в предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за
извършване на дееянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Очертаните по-горе данни за предходната съдимост
на подсъдимия налагат извод за
наличието на двадесет и две осъждания,
предхождащи инкриминираното, като между престъпленията,
предмет на съдебните актове са били налице няколко
съвкупности по смисъла на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК ,обсъдени по-горе . Първото осъждане
-това по НОХД №208/2000г. на
РС-Хасково няма за последица настъпване
по право на реабилитацията съгласно чл. 86, ал.
1, т. 1 НК, тъй като в изпитателния му
срок подсъдимия е извършил престъпленията под номер 3,5,79 и
11 от справката за съдимост,за които са
му наложени ефективни наказания „лишаване от свобода“ .Понеже
за това си осъждане подсъдимия не е реабилитиран по право всички
осъждания трябва да бъдат
преценявани на плоскостта на чл. 88а, ал.
4 НК, съгласно който последиците от
осъждането се заличават след изтичане на предвидените в чл. 88а, ал.
1-3 НК срокове за всички осъждания. Срокът по чл.88а
ал.1 ,вр.чл.82 ал.1 т.4 от НК
е пет години, ако наказанието е
лишаване от свобода по-малко от три години,който реабилитационен
срок е релевантен за осъжданията
на подсъдимия под номер 1,3,4 -тези по НОХД№208/2000г.на РС-Хасково ,НОХД№1137/2002г.на РС-Варна и НОХД№674 /2001г.
на РС-Хасково / , като сроковете текат
успоредно за всяко едно от осъжданията. По отношение на тези осъждания
,включени в две съвкупности ,определени по ЧНД№135/2005г. на РС-Хасково
сроковете са изтекли съответно на 08.08.2007г. и на 09.09.2008г.,считано
от изтърпяване на определените общи наказания/ на 08.08.2002г.
и на 09.09.2003г./По
НОХД № 364/2001 г. на РС-Кърджали
и по НОХД№68/2005г. на РС-Хасково на
подсъдимия са били наложени съответно
наказания глоба от 200 лв. и
глоба от 3 лв. За събиране на
двете публични задължения - наказание глоба по НОХД № 364/2001г. на РС
–Кърджали и по НОХД№68/2005г. на РС-Хасково , е било образувано изпълнително
дело №26020052306/2002 г.на публичен
изпълнител при ТД на НАП офис Хасково ,
в производството по което, преди прекратяването му по давност с разпореждане от
19.08.2016г., единственото действие
е изпращането на едно съобщение за доброволно
изпълнение на 05.10.2006г.В своята
практика (Решение № 61/31.05.2016г., н.д. 150/2016г.) ВКС приема, че
предвидената в чл. 82, ал. 1, т. 5 изпълнителска давност е по-благоприятна за
дееца норма и в случаите на образувано производство по принудително изпълнение
за събирането на глобата, трябва да се изясни въпроса какви и кога точно за
били извършени принудителните действия по изпълнението на наказанието
глоба. Видно е, че след образуването на производството по принудително
изпълнение публичният изпълнител се е
задоволил само да изпрати едно съобщение до подсъдимия на 05.10.2006 г., а изготвянето и изпращането
на съобщения за доброволно изпълнение, не могат да се приемат като действия по
принудителното изпълнение насочени към събиране на конкретното публично
държавно вземане. Това е така,защото за
прекъсване на давността ДОПК, който се прилага по отношение на
наказанието глоба, се изисква действието на публичния изпълнител да е конкретно
свързано със събирането на глобата, каквито действия са налагането на запор или
възбрана, опис на имущество и пр. Дори и
да се приеме обратното - че адресираното до подсъдимия съобщение за доброволно изпълнение ,като
извършено в рамките на вече образувано изпълнително производство е действие
по принудителното изпълнение и изпращането му е прекъснало давността през 2006 г. , отново
е изтекъл петгодишния срок по чл. 172, ал. 1 от ДОПК. От момента, в който
възможността за принудително изпълнение е погасена в хипотезата на чл. 172, ал.
1 от ДОПК, е започнал да тече и уреденият в чл. 88а, ал. 4 вр.
чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК срок, който в
случая е изтекъл на 01.01.2011г. Инкриминираното деяние подсъдимия е извършил на 16.03.2017 г., т.е.
пет години и близо два месеца,
след изтичането на срока за наказанието глоба, наложено му със съдебен акт
по НОХД№364/2001г. на РС-Кърджали и
НОХД№68/2005г. на РС-Хасково .За осъжданията
под номер 5 до 10 и номер 11 –тези по
НОХД №
НОХД№364/2001г.,НОХД№441/2001г.,НОХД№153/2003г.,НОХД№784/2001г.,НОХД№417/2003г.
и НОХД№392/2004г. ,всички по описа на РС-Хасково реабилитационния
срок е
десетгодишен ,съгласно разпоредбата на чл.88а ал.2 от НК,като е започнал да тече съответно от 29.04.2005г. /когато е
изтърпяно общото наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 2 месеца / и е изтекъл съответно на 29.04.2015г.
Присъединеното към тази съвкупност
наказание „обществено порицание“,наложено по НОХД№341/2004г. на РС-Хасково не е изтърпяно от подсъдимия ,понеже изобщо не е привеждано в изпълнение/удостоверение на РП-Хасково / . От друга страна,
изпълнението на това наказание е
погасено съгласно чл. 79, ал.
1, т. 2 НК .От влизане
в сила на 16.11.2004 г.
на определението по
НОХД№341/2004г. до момента на
извършване на настоящото престъпление са
изтекли повече от 12 години. А съгласно чл. 82, ал. 4 НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността (каквито не са установени в случая), наказанието не
се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в чл. 82 ал. 1 т.5 НК. В този случай наказанието не следва да се изпълнява
съгласно чл. 82, ал. 4 НК поради това, че са изтекли повече от изискуемите четири години от деня, когато определението е влязло в сила.Щом като
е настъпила давност за изпълнението на наказанието „обществено
порицание ”, по това осъждане на подсъдимия не може да се иска
да отговаря и на условията,
тъй като наложеното наказание не може да
се изтърпи. Изтекъл е срокът, посочен в чл. 82 ал.1 т.4 от НК ,
и съдебния акт вече не може да се привежда в изпълнение. Обстоятелството, че наказанието не е изтърпяно до
изтичане на давностния срок, не може да се вменява
във вина на осъдения, тъй като привеждането на присъдите в изпълнение е законно
задължение на съответни държавни органи. А от това следва, че не може да се
отегчава положението на осъденото лице ,
поради обстоятелството, че съответно
длъжностно лице не си е изпълнило задължението, което законът му е възложил, и
по този начин изпълнението на наказанието е погасено по давност. При това
положение е изтекъл
,както предвидения в чл. 82, ал. 1
т.5 НК двугодишен давностен срок,така и абсолютния давностен срок по чл.82 ал.4,вр.чл.82 ал.1 т.5 от НК
, считано от 16.11.2004 год. за осъждането на
подсъдимия по НОХД№341/2004г. на РС-Хасково . По
отношение на наказанието по НОХД№7/2006г. на РС-Хасково ,което не е групирано с
никое от останалите наказания „лишаване от свобода наложени на подсъдимия ,петгодишния
срок по чл.88а,вр.чл.80 ал.1 т.4 от НК е изтекъл на
20.11.2011 год., понеже наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на
20.11.2006г. Следващите по ред осъждания на
подсъдимия са по НОХД №
1348/2005г., НОХД№438/2007г. и НОХД№441/2007г., всички на РС-Хасково
и НОХД№62/2007г. на РС-Крумоград ,които са групирани по реда на чл.25,вр.чл.23 от НК , като е определено общо наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година ,
изтърпяно на 29.02.2008 г. За тези осъждания петгодишния реабилитационния
срок ,според предписаното от чл.88а ал.3
от НК е започнал да тече съответно от 29.02.2008
г.,когато е изтърпяно общото наказание от 1 година лишаване от свобода и е изтекъл на 29.02.2013 г.Наказанието „пробация
„ по НОХД№ 731/2008г. е поставено да се търпи отделно и съответно изтърпяно на 23.06.2008 г. ,а срокът по чл.88а ал.4,вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК е изтекъл на 23.06.2011 г. Последните четири
осъждания на подсъдимия /под №19 до №22 вкл./ са тези по НОХД № 1288/2008г.,НОХД№785/2009г.,
НОХД№786/2009г. и НОХД№871/2009г. всички на
РС-Хасково ,за които е било определено общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година , изтърпяно
на 23.04.2010 г.От този момент е започнал да тече петгодишния срок по чл.88 ал.4,вр.чл.82
ал.1 т.4 от НК изтекъл на 23.04.2015г.
В резюме налице са предпоставките по чл. 88а, ал. 4 вр.
ал. 1 от НК по отношение на предходните осъждания на подсъдимия и същият следва да се счита реабилитиран по
тях. .За подсъдимия К. съдът прие като смегчаващо
вината обстоятелство съдебното му минало, предвид настъпилата реабилитация по
право за предходните осъждания. От друга страна за подсъдимия по делото са събрани недобри личностни данни,сочещи го като лице с множество
криминални регистрации в масивите на МВР ,склонно не само към противоправно, но и престъпно поведение и същевременно указват
на по-висока степен на обществена опасност на самия деец. Други отежняващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът не може
да изведе от начина и условията, при които е реализирано деянието. Стореното от
него по-скоро е резултат на открилата се възможност за лесно облагодетелстване
от вещ,която не е на подсъдимия,което в
съчетание с ниската стойност на предмета не престъплението / под размера на
минималната за страната работна заплата / инициира и по-ниска степен на
обществена опасност на самото деяние .Като
смекчаващо отговорността обстоятелство не може
да се третира процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебното производство
,изразило се в доброволното предаване на
една от вещите , предмет на
престъплението, което не е резултат на
осъзнаване на собственото му неправомерно поведение, а на действията на органите на разследване по установяване на престъплението и неговия
извършител . Съдът не може да не се съгласи, че подсъдимият, според приобщените
по делото епикризи ,издадени от медицински заведения е лекуван през 2010 год.
за злокачествено образуване,за което с решение на ТЕЛК до 01.04.2014г. му е била призната 100 % ТНР без чужда помощ ,поради
което и това обстоятелство следва да
рефлектира върху преценките на съда за размера на наказанието за конкретното
престъпно посегателство. Предвид изложеното съдът
прие като цяло по- висока степен на обществена опасност за подсъдимия и
по-ниска такава на самото деяние. Преценявайки поотделно и съвкупно смегчаващите и отегчаващите отговорността на дееца
обстоятелства, в контекста на целите на чл. 36 от НК съдът прие,че не са налице многобройни или
изключително смекчаващи обстоятелства. С
оглед на това съдът определи наказанието за подсъдимия, при условията на чл. 54 от НК,като съобразно предписанато
от разпоредбата на чл. 195, ал.1
от НК и заради факта,че в близо 7-годишен
период този подсъдим не е извършвал престъпни деяния и не е бил в полезрението
на органите на реда , наказанието следва да бъде определено в размер на 1
/една/ година "лишаване от свобода“.Съдът
като взе предвид, че подсъдимия е
осъждан, но ребилитиран и за постигане целите на
наказанието и поправяне на подсъдимия не е наложително лишаването от свобода да
се изтърпи ефективно, на основание чл. 66, ал.1
от НК отложи изпълнението на
наложеното наказание "лишаване от свобода" с по-дълъг изпитатателен
срок от 4 години. Наложеното по вид и
размер наказание, според съда ще бъде в
състояние да съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели,както по отношение на него ,така и по
отношение на останалите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимият В.Г.К. да заплати в полза на държавата по сметка
на ОД на МВР - Хасково направените на досъдебното производство разноски
в размер на 105.80 лева,а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Хасково направените на съдебното
производство разноски за вещо лице в размер на 20 лв.
Мотивиран
така,съдът постанови присъдата си .
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.