Решение по дело №244/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 132
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20203300500244
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 13219.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 16.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов
Секретар:Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20203300500244 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х. М. К. чрез пълномощник против Решение № 182
от 21. 07. 2020 г. по гр. д. № 1363/ 2019 г. по описа на РС Разград, в частта, с която е осъден
да заплати на И. Т. С. от гр. Разград сумата от 372 лв. , явяваща се левовата равностойност
на погинали движими вещи: тъмнокафяв двукрилен гардероб; 2 бр. единични легла с
табли; черна пернишка печка; чувенен леген за пране; черна ламаринена готварска печка; 2
бр. покривки за легло; 2 двойни дървени стълби от 4 м. и от 2 м; 7 бр. листова поцинкована
ламарина; 10 чувала чамови разпалки; 60 бр. цигли; 6 чувала от по 50 кг. Брикети; 10 м. топ
от поцинкована оградна мрежа.
Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до
необосновани правни изводи. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено
друго от въззивния съд, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Поддържа жалбата в
съдебно заседание.
Въззиваемият И. Т. С. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява становище, че въззивната
жалба е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
1
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона.
Безспорно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.
11. 2017 г. въззиваемият С. и съпругата му Д. С.а са продали на въззивника Х. К с НА №
164, т. 4, рег. № 10917, дело № 545/ 2017 г. на нотариус с рег. № 291 на НК правото на
собственост върху собствения си недвижим имот: Поземлен имот – дворно място, находящо
се в с. Гороцвет, общ. Лозница, ул. „Васил Левски“ № 7 с площ от 1259 кв. м. , съставляващо
поземлен имот 177, за който е отреден УПИ –VI – 177, ведно с построените в имота
жилищна сграда и второстепенна постройка за сумата 3 000 лв.
Въззивникът твърди, че в имота са останали следните движими вещи, които
въззиваемият след извършване на сделката отказал да му предаде: тъмнокафяв двукрилен
гардероб; 2 бр. единични легла с табли; черна пернишка печка; чувенен леген за пране;
черна ламаринена готварска печка; 2 бр. покривки за легло; 2 двойни дървени стълби от 4
м. и от 2 м; 7 бр. листова поцинкована ламарина; 10 чувала чамови разпалки; 60 бр. цигли; 6
чувала от по 50 кг. Брикети; 10 м. топ от поцинкована оградна мрежа.
В подадения писмен отговор, както и в съдебно заседание, ответникът не отрича
факта, че в имота са останали движими вещи.
Разпитаният по делото св. Т. – син на въззиваемия дава показания, че сделката се
осъществила бързо за седмица – две. В имота, след продажбата останали описаните в
исковата молба вещи на баща му и свидетелят в продължение на една година водил
разговори с въззивника и настоявал вещите да бъдат върнати. Въззивникът обещавал да ги
върне, отлагал връщането, като се оправдавал с различни ангажименти, след това престанал
да се обажда по телефона.
Св. Д.К. е дъщеря на въззивника. Дава показания, че след сключване на сделката,
продавачът искал някои неща от баща й. Баща й направил ремонт на къщата. Свидетелката
посетила имота, когато баща й правел оградата. Мебелировка нямало в стаите, имало
кашони с дрехи, буркани и други непотребни неща. Всичко, което било в къщата
работниците изхвърлили, когато правили ремонта. Ищецът постоянно се обаждал на баща й
и искал останалите в къщата вещи.
Въз основа на тези данни, съдът приема следното:
За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да
докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника,
както и че последния упражнява това владение без правно основание. От представения по
делото НА № 164, т. 4, рег. № 10917, дело № 545/ 2017 г. на нотариус с рег. № 291 на НК е
2
видно, че въззиваемият е прехвърлил на въззивника само правото на собственост върху
недвижимия имот. Движимите вещи не са предмет на сделката, поради което въззиваемият
С. си е запазил правото на собственост върхутях. От показанията на св. Т. се установява, че
след продажбата в имота са останали движимите вещи, собственост на неговия баща,
подробно описани в исковата молба. Въззиваемият си ги е искал многократно, но
въззивникът не ги е предал. Последният не отрича факта, че вещите са останали в негово
държане, а от показанията на св. Ка се установява, че движимите вещи, останали след
продажбата на имота, били изхвърлени от работниците при ремонта. Осъществяваното от
въззивника държане на движимите вещи е без основание, поради което дължи връщането
им на въззиваемия.
Безспорно е установено от вещото лице Красимир Атанасов, извършило оглед на
имота и от показанията на св. Ка, че вещите не са намерени у въззивника и предаването им
не може да се осъществи. Твърденията на ищеца за неправомерно упражнявана от
въззивника фактическа власт върху вещите след извършената продажба на недвижимия
имот, както и за съществуваща вероятност същите да не са налични, сочи на предявен при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК - за присъждане
равностойност на подлежаща на предаване движима вещ, в случай, че тя не се намира в
лицето, което дължи предаването й. Определената от съда правна квалификация на
евентуалния иск - чл. 57, ал. 2 ЗЗД, е неправилна. Независимо от неправилната правна
квалификация на иска, първоинстанционният съд е постановил допустимо решение, тъй
като е обсъдил релевантните факти, наведени в исковата молба, няма неточни указания
относно релевантните факти и обстоятелства и тежестта на доказване и е постановил
решение с оглед търсената от ищците защита. Като краен резултат, решението е правилно.
От заключението на вещото лице Абаджиев по назначената ССЕ експертиза, се
установява, че равностойността на процесните движими вещи е в размер на 372 лв. При
определяне на цената, вещото лице е съобразило данните от ищеца, относно
индивидуализация на вещите в подадената от него молба вх. № 11028 29. 01. 20 г. ,
амортизацията им и свидетелските показания, поради което заключението е обективно и
пълно и следва да се приеме като доказателство по делото.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според въззивника К е довело
районния съд до неправилен извод,че предявения иск в условията на евентуалност е
основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на
обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на
всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което като краен резултат
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182 от 21. 07. 2020 г. по гр. д. № 1363/ 2019 г. по описа на РС
Разград в частта, с която Х. М. К. е осъден да заплати на И. Т. С. от гр. Разград сумата от
372 лв. , явяваща се левовата равностойност на погинали движими вещи: тъмнокафяв
двукрилен гардероб; 2 бр. единични легла с табли; черна пернишка печка; чувенен леген за
пране; черна ламаринена готварска печка; 2 бр. покривки за легло; 2 двойни дървени стълби
от 4 м. и от 2 м; 7 бр. листова поцинкована ламарина; 10 чувала чамови разпалки; 60 бр.
цигли; 6 чувала от по 50 кг. Брикети; 10 м. топ от поцинкована оградна мрежа.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4