№ 666
гр. П., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720101234 по описа за 2022 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, Е.И.Д. с ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр П. 2300 ул. *** чрез адв. А.А., моли да бъде постановено решение с което
да бъде установено, че не дължи на “** - П.’ АД с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. П.,
ТЕЦ „***“ представлявано от изп. дир. Л.С., сумата от общо 2595,28 лв. от която: Главница
в размер на 1545,27 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., *** за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г.;
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 906,46 лв. за периода от
30.11.2003 г. до 05.05.2010 г.; както и законната лихва върху размера на главницата от
1545,27 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.05.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането и направени разноски по делото в размер на 143,55
лв., поради погасяванетс им по давност към датата на завеждане на исковата молба.
Ответното дружество “** – П.” ЕАД – гр. П., чрез депозирания отговор на исковата
молба, както и в съдебно заседание, оспорва така предявените искове, като моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното копие от изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б.,
с район на действие П. съдебен район, се установява, че срещу ищцата, са били предприети
действия по реда на чл. 410 от ГПК, като е било образувано е ЧГД № *** г. по описа на ПРС
1
и издадена ЗИПЗ № ***г., и изпълнителен лист от 05.08.2010 г. за сумите, както следва:
Главница в размер на 1545,27 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., *** за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г.;
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 906,46 лв. за периода от
30.11.2003 г. до 05.05.2010 г.; както и законната лихва върху размера на главницата от
1545,27 лв.. считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.05.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането и направени разноски по делото в размер на 143,55
лв.
На 20.10.2010 г. е образувано ИД № *** г. по описа на ЧСИ А.В., което е било
прекратено поради настъпила перемция след изтичане на двугодишния срок по смисъла на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. с постановление на ЧСИ, архивирано със следните данни, положени
с печат на гърба на изпълнителния лист: дата на образуване - 20.10.2010 г.; последно
валидно изпълнително действие - 23.12.2010 г. и връчена ПДИ - 02.02.2011 г.
С Молба вх. № 22049 от 21.09.2018 г. дружеството ответник е образувало ново
изп.дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., което към момента е висящо, със същия
изпълнителен титул, за същите суми, период и имот.
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за
признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид
настъпването на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и установяване
недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания за доставена топлинна енергия,
за които последния се е снабдил с изпълнителен лист.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува
или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е
допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение има преклудиращ ефект и препятства оспорването на
задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на
длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за
възражение.
2
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната
давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка е налице в момента, в който постъпи
обратна положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този
смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да
се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото състояние на
длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от
16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната практика се поддържа и
изолираното становище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния изпълнител до
всички банки се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по
сметки в тези банки и в този смисъл действията по изпращане на запорни съобщения нямат
характера на проучване на имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане
на запор по смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. По
противоречиво разрешавания въпрос е образувано тъклувателно дело, до произнасянето по
което настоящата инстанция следва да съобрази преобладаващата съдебна практика,
възприемаща първото становище.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
3
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12
от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от
1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и
държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.
275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал
заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване
заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-
годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна
давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да
зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214
от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № *** г., IV г. о. в състав Б.Б, Б.И. и Д.Д., съгласно
което „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл са и Решение № 30/
09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд П., Решение № 399/ 10.12.2018г. по в.
гр. дело № 610/2018 на Окръжен съд П., както и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
С оглед разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг
съществен елемент, а именно дали спира да тече погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Д.Д. „съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време
на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно
разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би
имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от
този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване,
което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради
даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като
новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР,
като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че
новата давност е започнала да тече на 23.12.2010 г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството, че към този момент обаче
горепосоеченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от същата дата е и
спряна, до прекратяването на изпълнителното дело. Следователно давността за
принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала де тече от 23.12.2010
г., когато производството по делото е било прекратено по закон. От горното следва, че към
момента на образуване на второто изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на
действие П. съдебен район, за ответното дружество е било погасено правото за
5
принудително събиране на вземането поради изтекъл 5 годишен давностен срок.
С погасяването на главницата, се погасяват и свързаните с нея изтекли лихви и
други акцесорни задължения, поради което погасени по давност са и задълженията за лихва,
за забава на плащането и направените разноски.
С оглед на изложеното така предявените искове като основателни и доказани
следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца направените разноски по делото в размер на 590.81 лева.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "** -П." АД с ЕИК-***, със седалище
гр.П., ***, ТЕЦ „***”, че Е.И.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр П. *** чрез адв.
А.А., че не дължи на “** - П.’ АД, сумата от общо 2595,28 лв. от която: главница в размер
на 1545,27 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П., *** за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г.; законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 906,46 лв. за периода от 30.11.2003 г. до
05.05.2010 г.; както и законната лихва върху размера на главницата от 1545,27 лв., считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 18.05.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането и направени разноски по делото в размер на 143,55 лв., поради изтекъл давностен
срок.
ОСЪЖДА “** – П.” ЕАД – гр. П., да заплати на Е.И.Д. с ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр П. *** чрез адв. А.А., сумата от 590.81 лева, направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П.я окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6