№ 18436
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110103990 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по жалба на Т. Г. Т. срещу отказ на кмета на Столична община
район „Студентски“ да издаде удостоверение и скица по чл.13 ППЗСПЗЗЗ,
обективиран в уведомление с изх. №РСТ23-ГР94-1048/2 от 24.07.2023г., уточнена с
молба с вх. №370605/22.12.2023г. С решение № 715/08.01.2025г. по адм.д.
№10415/2024г. на Административен съд – София-град е отменено решението по
гр.д. №58247/2023г. на СРС и делото върнато за разглеждане от друг състав на
СРС, като са дадени указания като ответник в производството да бъде
конституиран Кметът на СО-район Студентски, както и всички заинтересовани
страни.
С определение от 23.04.2025г. съдът е конституиран ответник по жалбата:
Кметът на СО-район Студентски, съобщението до който е връчено на 02.05.2025г.,
към което е приложен препис от определение №18456/23.04.2025г.
По делото е постъпила молба с вх. №187973/29.05.2025г. от Столична
община, район „Студентски“, чрез процесуалния представител ... Доколкото е
представено по делото пълномощно, с което същата е упълномощена от .. – кмет на
Столична община, да представлява както него, така и Столична община, район
„Студентски“, то подадената молба и наведените в нея възражения следва да бъдат
взети предвид. Единственото изявление по същество в молбата е присъединяване
към съображенията, изложени в становището на административния орган при
1
изпращане на административната преписка, който е изхождал от Столична
община, Район „Студентски“. Иска се жалбата да бъде приета за неоснователна.
По делото е представена административната преписка, в рамките на която е
издаден оспорвания акт.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
На 28.03.2023 г. Т. Г. . е подал заявление до Столична община, район
„Студентски“, за издаване на скица и удостоверение по 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ
за поземлен имот № 2552 по плана на гр. София, район „Студентски“. Към
заявлението е приложено удостоверение за наследници изх.№ РСТ23-УГ01-
1937/02.04.2023г., издадено от Столична община, район „Студентски“ за ..,
починал на 24.11.1980г., както и удостоверения от 11.10.2019 г. и 09.03.2021 г.,
издадени от Общинска служба „Земеделие“ - Западна / ОСЗ - Западна/, съгласно
които в срока по чл.11, ал. 1 ЗСПЗЗ е подадено заявление от наследниците на .. за
възстановяване на имот № 2552, к. л. 9 от стар кадастрален план, емисия 1939 г.,
находящ се в м. „Герена“, гр. София, с площ от 7,7 дка. Съгласно удостоверението,
ОСЗ - Западна не се е произнесла с решение относно възстановяването на имота,
поради липсата на представени от наследниците на .. скица и удостоверение по чл.
13, ал. 4 - 6 ППЗСПЗЗ.
На 24.07.2023 г. до заявителя Т. Т., чрез неговия пълномощник адв. С. И., е
изпратено писмо от Кмета на Столична община, район „Студентски“ .., в което е
изложено, че липсва основание за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал.
4 - 6 ППЗСПЗЗ. В писмото се сочи, че имот с пл. № 2552, к. л. 9 по стар
кадастрален план на м. „Напоително поле“, идентичен с парцел № 53 по Плана на
военния терен на с. Дървеница, бил включен в списъка с имоти, отчуждени за
нуждите на войската с Царски указ № 29 от 10.12.1943 г. по силата на Закона за
отчуждаването на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от
1885 г., поради което за него не важали разпоредбите на ЗСПЗЗ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В писмо от 24.07.2023г. е обективира изричен отказ да се издадат исканите
документи, поради което същото съставлява административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата е
подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, поради
2
което същата е допустима, а компетентен да я разгледа е районни съд, съгласно § 19
ПЗР на ЗИД на АПК и т. 2 от Тълкувателно постановление № 2 от 3.04.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд.
Разгледана по същество съдът намира същата за основателно по следните
съображения:
Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, Поземлена комисия, съответно - Общинска
служба „Земеделие и гори“, респ. - Общинска служба „Земеделие“, постановява
решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в урбанизираните
територии, въз основа на скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. За да бъдат
издадени такива, следва да бъде проведено производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ,
в това производство се определя застроената, съответно - свободната от
застрояване част на имота. Искането за издаване на скица и удостоверение по чл.
13 ППЗСПЗЗ съдържа в себе си имплицитно и искане за издаване на решение на
техническата служба на общината и заповед на кмета за одобрението му по чл. 11,
ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като същите не могат да бъдат издадени, без да има издадена и
влязла в сила заповед на кмета по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 13, ал. 5
ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата служба на общината,
когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в
урбанизираните територии, следва да съдържа: сведение, че имотът е нанесен или
не е нанесен в кадастралния план на населеното място, номера и размера на имота
според кадастралния план, необходимите площи за функционирането на сградите,
за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и размера на
свободните площи, подлежащи на възстановяване, определени по реда на чл. 11,
ал. 4 ППЗСПЗЗ, както и информация учредено ли е право на строеж и дали
строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ
и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това.
Производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно по отношение
производството по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
в строителните граници на населените места, участници в което са заявилите
искането за земеделска реституция и кметът на общината. В това производство
техническата служба на общината, съответно - кметът на общината, са
компетентни да определят единствено застроената и незастроената площ на имота,
заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съобразно съществуващото
фактическо положение.
В Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. по тълк. дело № 8/2010 г. на
3
ВАС, е прието, че производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не е самостоятелно, а
има обслужващ характер в реституцията и следва да се подчинява на режима на
реституционното производство. Техническата служба на общината, съответно -
кметът на общината, са компетентни да определят единствено застроената и
незастроената площ на имота, заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
съобразно съществуващото фактическо положение, но не притежават
компетентност да се произнасят относно законност на извършеното строителство
или за възможността за възстановяване на собствеността в контекста на проведено
ли е мероприятие по чл. чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ /10б ЗСПЗЗ, вр. пар. 1в ДР
ППЗСПЗЗ, по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, служещо за задоволяване на съответните важни
държавни и обществени нужди. Заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ на кмета на
общината следва само да отразява фактически свободната и застроена площ от
подлежащия на възстановяване имот, поради което административният орган
действа при условията обвързана компетентност. Издаването на удостоверение и
скица при възстановяване право на собственост по реда на чл. 11 ППЗСПЗЗ,
какъвто е и настоящият случай, представлява задължителен елемент от
фактическия състав на възстановяването на правото на собственост върху имоти в
границите на урбанизираните територии, тъй като общинската служба по
земеделие и гори постановява решението си въз основа на тях. Поради това, при
наличието на предвидените предпоставки за издаването на тези документи,
административният орган е задължен да ги издаде, тъй като в противен случай
молителите в реституционното производство биха били лишени от възможността
да упражнят правата си за възстановяване правото на собственост.
В процесния случай по отношение на жалбоподателя са налице
предпоставките, обуславящи основателността на отправеното до
административния орган искане. Правният интерес от издаването на
удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ произтича от твърдяното право на
възстановяване собствеността върху имот с пл. № 2552, к. л. 9 по стар кадастрален
план от 1939 г., обективирано в подаденото заявление до ОСЗ - Западна, по което
няма постановено решение, именно поради липсата на представени от заявителите
скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Предвид изложеното и с оглед
необходимостта от завършването на фактическия състав на висящото
реституционно производство, административният орган е задължен да издаде
предвидените в чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ удостоверение и скица. Тяхното
неиздаване засяга претендираните реституционни права на жалбоподателя и
препятствавъзможността му да установи точната площ на незастроените части от
4
заявения за възстановяване имот в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
В обжалваният административен акт липсва произнасяне по същество по
предмета на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в рамките на което
следва да се определи от техническа страна застроената и незастроената част от
имота според критериите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и
противопожарните норми. В настоящия случай административният орган се е
произнесъл по въпроса за възстановяване на собствеността, като е приел, че
собствеността не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Този въпрос обаче
не е предмет на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а на последващото
такова по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Кметът на общината е постановил отказ да
разгледа по същество предявеното искане, който е обоснован със съображения
извън предмета на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и на това основание
е незаконосъобразен.
Техническата служба следва да определи фактическото застрояване с оглед
критериите по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а нейното решение се одобрява от кмета
на общината. Въз основа на резултатите от производството по чл. 11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ кметът на общината следва да издаде удостоверение и скица по чл. 13,
ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ със съответното съдържание. Производството по чл. 11, ал. 4
от ППЗСПЗЗ е междинно и в него не се разглеждат въпроси за собствеността на
имотите – дали е публична или частна или дали може да бъде възстановена на
бившите собственици. (в този смисъл - Решение № 1265 от 24.01.2012 г. по адм.
дело № 11390/2010, IV отд. на ВАС).
С оглед изложеното подадената жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателят сторените от него разноски. Представени са доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 20 лева, както и 5 лева за издаване на
съдебно удостоверение. Както в настоящото производство, така и в касационното
производство на основание чл.226, ал.3 АПК. Представен е договор за правна
помощ и съдействие, съгласно който адв. С. И. е осъществявал процесуалното
представителство на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, поради което възнаграждението
следва да бъде определено от съда, съобразявайки фактическата и правна сложност
на делото, извършените процесуални действия и проведени открити съдебни
заседания. Доколкото по делото са събрани само писмени доказателства,
5
проведено е едно открито съдебно заседание при всяко разглеждане на делото, при
повторното разглеждане на делото не са въведени нови доводи, нито са събрани
нови доказателства, то съдът намира че справедливо възнаграждение за
процесуалното представителство от страна на адв. С. И. за първоначалното и
повторното разглеждане на делото от друг състав в СРС е 600 лева. За
осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева, поради което същото следва да бъде присъдено.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на Т. Г. ., ЕГН: **********, като наследник по закон на
.., отказ на кмета на Столична община, район „Студентски“, БУЛСТАТ:
0006963270629, обективиран в писмо от 24.07.2023г. за издаване на скица и
удостоверение по чл. 13, ал. 4 - ал. 6 ППЗСПЗЗ за имот с пл. № 2552, к. л. 9 по стар
кадастрален план на м. „Напоително поле“ от 1939 г., с площ от 7,7 дка, и ВРЪЩА
преписката на кмета на Столична община, район „Студентски“, за продължаване
на производството по издаването на документите по чл. 13, ал. 4 - ал. 6 ППЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Кметът на Столична община, район „Студентски“, да заплати на
Т. Г. ., ЕГН: **********, сумата от 25,00 лева, представляваща сторени разноски в
хода на първоинстанционното производство и сумата от 1000 лева, представляваща
сторени разноски в касационното производство.
ОСЪЖДА Кметът на Столична община, район „Студентски“ да заплати на
адвокат С. Е. И., ЕГН: **********, САК, сумата от 600,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на
жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство при първоначалното
и повторното му разглеждане.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София – град
в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6