№ 157
гр. Бургас, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Христина З. Марева
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500253 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби,
депозирани от ЗАД“ОЗК-З****“ АД, представлявано от адв.Т., М. А. А. с
ЕГН **********, Е. А. А. с ЕГН ********** и А. Ч. А. с ЕГН **********,
последните трима – представлявани от адв.М., против решение № 260000 от
11.03.2022 г. по гр.д №137/2020 г. на ЯОС, изменено в частта за разноските с
определение №260146/20.05.2022 год., с което ЗАД“ОЗК-З****“АД е осъдено
да заплати на М. А. А. с ЕГН ********** и Е. А. А. с ЕГН ********** суми от
по 80 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, настъпили от смъртта на Я.М.М. в резултат на
ПТП от 06.06.2019 год., ведно със законната лихва за забава върху сумите,
считано от 23.07.2019 година до окончателното им изплащане и са
отхвърлени претенциите им за заплащане на обезщетение за разликата над 80
000 лв. до 200 000 лв., а на А. Ч. А. е присъдена сума от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили от смъртта на Я.М.М. в резултат на ПТП от 06.06.2019 год., ведно
със законната лихва за забава върху сумата, считано от 23.07.2019 година до
окончателното й изплащане и е отхвърлена претенцията му за заплащане на
1
обезщетение за разликата над 60 000 лв. до 150 000 лв.
Въззивникът-ответник ЗАД“ОЗК-З****“ АД обжалва решението в
частта, в която претенциите на М. и Е. А.и са уважени над 60 000 лв. до
присъдения размер от 80 000 лв., в частта, в която е уважена претенцията на
А. А. над 45 000 лв. до присъдения размер от 60 000 лв., както и в частта, в
която са уважени акцесорните искове за лихва за периода от 23.07.2019 год.,
като неправилно и незаконосъобразно. Моли се за отмяната му и отхвърляне
на исковете над размера от 60 000 лв. за децата и 45 000 лв. за фактическия
съпруг на починалата, с присъждане на сторените разноски. Споделя се
извода на първоинстанционния съд, че възражението за съпричиняване на
вредите е основателно, но се оспорва приетата степен на съпричиняване от
1/3. Твърди се, че допуснатите от пострадалата нарушения са допринесли в
изключителна степен за настъпване на леталния изход. Според въззивника-
ответник, първоинстанционният съд недооценил пълната степен, в която
конкретното поведение на пострадалата е допринесло за настъпване на
вредоносните последици, каквото е изискването на трайната задължителна
съдебна практика. Поддържа се, че именно пътуването без предпазен колан е
причината пътничката да получи тежка съчетана травма, довела до смъртта й.
Въззивникът-ответник се позовава на приетите съдебни експертизи,
установяващи по категоричен начин предприето пътуване от пострадалата без
правилно поставен обезопасителен колан. Сочи се, че според вещите лица
поставеният предпазен колан би възпрепятствал настъпването на леталния
изход, като потвърждение в тази посока е и обстоятелството, че водачът и
ищецът А. А. са се разминали със съвсем леки увреждания след инцидента и
не са изпаднали от автомобила. Въззивникът-ответник поддържа искане за
определяне на процент съпричиняване не по-малък от 50%.
Твърди се, че неправилно съдът е уважил акцесорния иск на
ищците, тъй като последните не са представили всички доказателства по член
106 ал.3 от Кодекса за застраховането, така че застрахователят да определи
размера на дължимото обезщетение. При условията на евентуалност се
твърди, че съдът неправилно е определил периода, в който да бъде заплатена
лихвата за забава върху присъдените обезщетения, а именно от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция. Според въззивника-ответник,
приложение следва да намери разпоредбата на член 497 ал.1 т.2, вр.член 496
от Кодекса за застраховането и лихва би се дължала, считано от 24.10.2019
2
година след изтичане на тримесечния срок. При условията на евентуалност се
поддържа, че лихва би се дължала след изтичането на 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по член 106 ал.3 от Кодекса за
застраховането, а не от датата на уведомяване на застрахователя.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощен
представител.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от М. А. А., Е. А. А.,
действаща със съгласието на А. Ч. А. и А. Ч. А., с който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба на застрахователното
дружество и за правилност на обжалваната част на решението. Поддържа се,
че изводите на ЯОС за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата са неправилни. Въззивниците-ищци се позовават на
заключенията на вещите лица, от които става ясно, че при поставен колан
главата не е фиксирана и може да се получи така нареченият камшичен удар,
да настъпи травматично увреждане в шийния отдел на гръбначния стълб и да
настъпи смърт. Позовават се на твърденията на вещото лице д-р Ч., според
който не може с категоричност да се каже, че при поставен колан
пострадалата не би могла да получи другите увреждания, тоест може да
получи други увреждания, които да са били смъртоносни или не би получила
такива, които да са смъртоносни. Поддържа се, че твърдението за
съпричиняване на вредоносния резултат е останало недоказано, поради което
първоинстанционният съд неправилно е приел принос в размер на 1/3. При
условията на евентуалност, ако се приеме, че поведението на пострадалата е в
причинна връзка с настъпването на злополуката и е основание за приложение
на разпоредбата на член 51 ал.2 от ЗЗД, се поддържа, че съдът неправилно е
определил процента на съпричиняване, като не е съобразил конкретната
степен на нейния принос. Сочи се, че виновният водач в качеството си на
участник в движението е допуснал много повече по брой и по тежест
нарушения, както и че извършените от него нарушения са основна причина за
настъпване на процесното произшествие.
Поддържа че, законната лихва за забава следва да се присъди от
датата на уведомяване на застрахователя.
Въззивниците-ищци М. А., Е. А. и А. А. обжалват решението в
частта, в която са отхвърлени претенциите им над уважените размери от по
3
80000 лв. за М. и Е. А.и до пълния претендиран размер от по 200 000 лв. за
всеки един от тях и за разликата над уважения размер от 60000 лв. за ищеца
А. А. до пълния претендиран размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумите от 23.07.2019 година, както и в частта, в която ищците са
осъдени да заплатят разноски съразмерно отхвърлената част от исковете им в
размер на 8010 лв. Решението се обжалва в тази част като необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закон и съдебната практика. Поддържа се, че при
установяване на фактическата обстановка първоинстанционният съд не е
съобразил в достатъчна степен душевните болки и страдания, претърпени и
продължаващи, вследствие смъртта на фактическата съпруга и майка Я.М..
Изразява се становище, че исковете за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди са уважени в занижен размер, който не съответства на
реално претърпените вреди и е в противоречие с принципа на
справедливостта. Въззивниците-ищци се позовават на свидетелските
показания, установяващи изключително силна и близка връзка между тях и
майката и фактическа съпруга, починала след произшествието. Твърди се, че
въззивниците-ищци изключително тежко приели новината за пътно-
транспортното произшествие и за внезапната смърт на Я.М.. Пътният
инцидент и загубата на тяхната близка преобърнали живота им, отразили им
се много зле, както физически, така и психически, те се променили изцяло,
като и при тримата се наблюдава промяна в емоциите, когнитивните функции
и поведението им в социалния живот и това се потвърждава от съдебно-
психологичната експертиза. Твърди се, че по отношение на претърпените
вреди и техния размер е доказано при условията на пълно и главно доказване,
че претендирания размер на исковете отговаря на претърпените и доказани
душевни болки и страдания. Поддържа се, че решаващият състав не преценил
в съвкупност всички факти, както и че не е извършил правилна преценка на
събраните доказателства, което е довело до несправедлив и
незаконосъобразен съдебен акт. Сочи се, че размерът на обезщетението е
определен без отчитане на конкретната социално-икономическа обстановка в
страната към момента на настъпване на произшествието. Твърди се, че съдът
неправилно и в противоречие с установената практика е приел наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице в размер на
една трета. Поддържа се, че произшествието е настъпило без установено по
4
категоричен и несъмнен начин поведение на пострадалата, с което тя да е
допринесла за настъпване на вредите. При евентуален извод, че поведението
на пострадалата е в причинна връзка с настъпването на злополуката и е
основание за приложение на разпоредбата на член 51 ал.2 ЗЗД за намаляване
на обезщетението, се заявява, че съдът неправилно определил процента на
съпричиняване, като не е съобразил конкретната степен на приноса за
настъпването на вредите. При определянето на тази степен подлежи на
съпоставка тежестта на конкретното нарушение на деликвента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на процесното произшествие.
Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо
него да се постанови ново, с което претенциите да бъдат уважени в пълен
размер с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В съдебното заседание въззивните жалби се поддържат лично и от
упълномощен представител.
Депозиран е отговор от ЗАД“ОЗК-З****“ АД, с който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че липсват
основания за присъждане на обезщетение в претентираните размери, които
според застрахователното дружество са прекомерни и неотговарящи на
принципа на справедливостта, на икономическата обстановка и
некореспондиращи с обема на доказаните вреди. Поддържа се, че правилно
първоинстанционният съд е приел за основателно възражението по чл.51 ал.2
от ЗЗД и са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че
застрахователят не е провел пълно и главно доказване в тази насока.
Въззивникът-ответник поддържа, че пострадалата не е положила елементарна
грижа за опазване на собственото си здраве и живот и при това положение
приетият от първоинстанционния съд обем на съпричиняване е дори занижен
и следва да бъде не по-малко от 50%. Моли се за оставяне на въззивната
жалба без уважение и присъждане на сторените разноски.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е
сезиран, взе предвид следното:
Предявените искове пред Окръжен съд Ямбол са с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, от деца на починалата при
пътно-транспортно произшествие Я.М.М. и от фактическия й съпруг.
5
М. А. и Е. А., действаща чрез своя баща и законен представител към
момента на подаване на исковата молба, са предявили искове против
ЗАД“ОЗК-З****“ АД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди
от смъртта на Я.М., настъпила на 06.06.2019 год. в резултат на ПТП, в размер
на по 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от 23.07.2019 год.
до окончателното изплащане на главниците, а А. А. е предявил иск за
присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв., ведно със законната
лихва от 23.07.2019 год.
С обжалваното решение претенциите са уважени частично, като е
присъдено обезщетение в размер на по 80 000 лв. за двете деца, след
намаляване поради принос на пострадалата, оценен в размер на 1/3, и за
разликата до 200 000 лв. претенциите са счетени за неоснователни, а на А. А.,
след редукция, е присъдено обезщетение в размер на 60 000 лв. и за разликата
до пълния размер от 150 000 лв. искът му е отхвърлен.
С влизане в сила на решението в необжалваните от застрахователя
части, а именно до размера на присъдените обезщетения от по 60 000 лв. за
всяко дете и 45 000 лв. за фактическия съпруг, спорни пред настоящата
инстанция остават единствено справедливия размер на обезщетението и
наличието на съпричиняващо поведение от пострадалата, което би било
основание за приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Въззивниците-ищци са обосновали размера на претендираните от тях
обезщетения със силния шок от внезапната загуба на майка си и на съпругата
си, с която имали изградена силна емоционална връзка, с преживените
страдания, скръб, отчаяние и сериозните последици за психичното им здраве.
Съгласно трайно установената съдебна практика – т.4 от ППВС № 4 от
25.V.1961г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с
което пострадалият е съжителствал на съпружески начала. Обезщетението се
определя от съда по справедливост, а конкретните критерии, които следва да
се съобразят при претенция за обезщетяване на вреди от смърт на близък, са
очертани още в ППВС №4/68 год. – конкретните обстоятелства, при които са
настъпили вредите, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
6
неимуществени вреди. По-новата практика последователно приема, че при
определяне размера на обезщетението следва да се има предвид динамиката
на обществено-икономическите отношения, променените критерии за
справедливо обезщетение, постоянно нарастващите размери на
застрахователните лимити.
За доказване на претърпените неимуществени вреди от въззивниците-
ищци са ангажирали гласни доказателства. От тях се установява, че в
семейството имало хармонични и топли отношения, които внезапно били
прекъснати от смъртта на Я.М.. Свидетелите изнасят, че тя и А. А. се
оженили по любов, която продължила през целия им съвместен живот от
около 24 години. Я.М. била грижовна към домакинството, към децата си,
поддържала с тях много близка връзка и те я търсели за съвет и за да споделят
личните си проблеми. Държала на образованието на децата, подготвяла се за
абитуриентския бал на сина си. За съпруга си тя била най-близкия човек, тъй
като той бил отдалеч и нямал роднини в гр.Стралджа. От свидетелските
показания се установява, че внезапната загуба на Я.М. довела до необратима
промяна в живота на близките й – променило се тяхното емоционално
състояние, те се затворили, наложило се А. А., като единствен родител, да
поеме цялата грижа за децата, а Е. започнала да помага в домакинската
работа, която до тогава се вършела само от майката. От съдебно-
психологическата експертиза е видно, че и за тримата въззивници-ищци
смъртта на Я.М. е предизвикала остра стресова реакция (шок), като това
генерално е променило възгледите за живота и ежедневието на децата и е
натоварило А. А. с нови отговорности. И при тримата се наблюдава промяна в
емоциите, когнитивните функции, поведението и социалния живот.
С оглед на така установеното до тук въззивният съд приема, че между
загиналата, децата и фактическия съпруг е съществувала силна емоционална
връзка, отношения на обич, привързаност и доверие. Тези отношения са били
прекъснати внезапно и трагично, децата са загубили подкрепата и любовта на
майка си в началото на житейския си път, а тази загуба е била особено тежка
за Е., която е била в тийнейджърска възраст. Загубата е преживяна много
тежко - с изолация от средата и приятелите, отчуждение, затруднения в
училище, емоционално страдание и мъка. Прекъснатата връзка никога няма
да бъде възстановена и емоционалните страдания ще бъдат търпени и
занапред. При определяне на обезщетението за понесените неимуществени
7
вреди съдът съобрази, че въззивникът-ищец А. А. е с по-добра перспектива за
справяне с последиците от травмата, от една страна поради неговите
характерови особености (съдебно-психологическа експертиза), а от друга
страна поради по-големия му житейски опит и подкрепящата го приятелска и
роднинска среда. Майката никога няма да бъде заместена в живота на М. и Е.
и страданията на децата ще са с много по-голям интензитет. При отчитане на
тези обстоятелства, съдът намира за справедлив размер на обезщетение
сумите от по 165 000 лв. за М. и Е. и 120 000 лв. за А. А., която счита, че така
определените размери на обезщетенията са съобразени с обществено-
икономическите условия в страната и застрахователните лимити към момента
на настъпване на вредите - м. юни 2019г.
Според въззивната инстанция, възражението на застрахователното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е
установено със събраните доказателства. Във връзка с възражението на
застрахователя за допринасяне на вредите, чрез непоставяне на
обезопасителен колан по време на пътуването, са били назначени няколко
експертизи в първоинстанционното производство. Всички вещи лица по
съдебно-медицинската, съдебно-автотехническата и двете комплексни
експертизи нееднозначно приемат, че Я.М. е пътувала без колан на задна лява
седалка на лекия автомобил – по нея не са открити характерните следи,
оставяни от колана, и тялото й е изпаднало от автомобила, без да са налице
данни за откъсване и отделяне на седалката, върху която е седяла по време на
пътуването. От САТЕ е видно, че водачът на л.а.“Фолксваген“ е слязъл от
десния банкет с предно дясно колело, вследствие на което автомобилът е
тръгнал неуправляемо надясно с ротация около масовия си център, водачът
направил опит да го върне в платното за движение за дистанция от около 13
м., но след това автомобилът изгубил напречна устойчивост и започнал
ротация по десния скат с преобръщане в посока десен габарит, изминал
зоната на десния скат от около 28 м. и преустановил движението си, обърнат
по таван. По време на преобръщането на автомобила тялото на пострадалата е
изпаднало на терена – факт, който се установява от материалите от
наказателното производство, приключило с осъдителна присъда,
експертизите и показанията на св.Радев. Вида и тежестта на получените
смъртоносни увреждания, които са безспорни в производството пред
настоящата инстанция, са дали основания на вещите лица да заключат по
8
категоричен начин, че Я.М. е била без колан и при преобръщането на
автомобила тялото й се е движело безпрепятствено в купето и накрая е
изпаднало на терена. Част от уврежданията са получени по механизма на
удряне и притискане на главата, гърдите, гръбначния стълб и корема, а
счупването на ребрата и гръбначния стълб са получени от удрянето на
гръдния кош отзад и гръбнака по повърхността на терена. И двете комплексни
експертизи са достигнали до извод, че при предприето пътуване с колан са
били налице предпоставки за получаване на по-леки травматични увреждания
и избягване на леталния изход. Комплексната експертиза, изготвена от в.л.Ч.
и Пехливанов, приема, че от техническа гледна точка вероятността да не
настъпи летален изход при ударите на свободно движещото се тяло в
интериора на купето с такава сила е минимална, почни невъзможна. Те са
отчели също, че деформации на купето в областта на задна лява седалка не са
били установени, т.е. деформациите не са причина за леталния изход.
Повторната комплексна експертиза, изготвена от в.л.Ст. и Б., е приела, че при
установения механизъм на произшествието, автомобилът е направил 2,5
оборота, като най-вероятно след първия оборот тялото на пострадалата е
излязло частично през счупеното стъкло на задна дясна врата и е било
притиснато от десните състави на автомобила, а в края на втория оборот
тялото е било изхвърлено по посока на вектора на скоростта на автомобила и
е изпаднало на терена. Вещите лица са категорични, че при поставен колан
смъртта би била предотвратима, тъй като същият би възпрепятствал
изпадането от салона и настъпването на травмите, получени от удари и
притискане с голяма сила от твърди предмети. Според повторната
експертиза, таванната равнина е била деформирана незначително над задните
седалки и не би могла да въздейства върху пътничката чрез удар или
притискане.
Предприетото пътуване без поставен обезопасителен колан е в
отклонение на изискванията на закона, но не води до автоматичния извод, че
вредоносния резултат е съпричинен от пострадалата. Съпричиняване на
вредоносния резултат е налице в случаите, когато поведението на
пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин или е способствало
за неговото настъпване (т.7 от ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на
ОСТК ВКС, решение №96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС,
решение №37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.).
9
Въз основа на безпротиворечивите комплексни заключения съдът
приема, че непоставянето на обезопасителен колан, при наличен изправен
такъв в автомобила, е допринесло за настъпване уврежданията на
пострадалата и леталния изход. Тези увреждания са причинени от свободното
движение на тялото в купето и изпадането на терен, като при съпоставка с
травмите, получени от водача и спътника му, върху когото са действали
същите инерционни сили, е очевидно, че поставения колан би ограничил
тежките последствия и дори би предотвратил настъпилата смърт.
Изявленията на в.л.д-р Ч. в съдебното заседание на 07.12.2020 год. пред ЯОС,
че хипотетично е възможно леталния изход да настъпи при правилно
поставен колан, но от т.нар.камшичен удар, не могат да променят горните
изводи на въззивния съд и да доведат до основателност на оплакванията за
липса на принос от пострадалата във въззивната жалба на М., Е. и А. А.и.
Изводите на съда се формират не само въз основа на събраните доказателства,
но също така и посредством опитните правила и тези на формалната логика.
Напълно в противоречие с логичните и опитните правила е да се твърди, че
изпадането от автомобила може да причини по-малко вреди от оставането на
пострадалия вътре в купето, задържан от предпазния колан – това би
обезмислило изцяло системата за обезопасяване чрез колан, чиято цел е
именно да задържи тялото към седалката и да предотврати изпадане в
движение, а освен това следва да се подчертае, че в конкретния случай всички
доказателства сочат, че пострадалата е била без колан. Така установения
принос, който е многократно по-малък от приноса на виновния водач,
обуславя намаляване размера на обезщетението на осн.чл.51 ал.2 от ЗЗД с 1/3,
като на въззивниците-ищци следва да се присъдят, след редукция, следните
обезщетения: на М. и Е. А.и по 110 000 лв. и на А. А. – 80 000 лв.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
10
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
Въззивниците-ищци са депозирали извънсъдебна претенция на
23.07.2019 год., на 23.10.2019 год. застрахователят е постановил отказ, като
липсват данни да е бил уведомен от застрахования. Следователно,
обезщетението за забава е присъдено от първоинстанционния съд при
спазване на приложимите законови разпоредби от момента на депозиране на
заявлението до застрахователя и липсват основания за изменение на
обжалваното решение в тази част.
В обобщение на изложеното до тук, депозираните въззивни жалби от
М. А., Е. А. и А. А. са частично основателни, което налага решението да бъде
отменено в частта, в която претенциите им са отхвърлени над размерите от
80 000 лв., съответно 60 000 лв. и вместо него да се постанови ново, с което
да се присъдят допълнителни обезщетения на децата на починалата в размер
на по още 30 000 лв. и на фактическия съпруг в размер на 20 000 лв. В
останалата част техните жалби са неоснователни, както и изцяло
неоснователна е и жалбата на ЗАД“ОЗК-З****“ АД.
При този изход на спора и предвид обема на въззивната жалба на М.
А., Е. А. и А. А., която е насочена и против решението в частта на разноските,
съдебния акт следва да бъде отменен в частта на разноските и те да бъдат
преразпределени от въззивната инстанция. В полза на адвоката,
представлявал въззивниците- ищци при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, следва
да бъдат присъдени възнаграждения за двете инстанции, определени по реда
на Наредба №1/2004 год. на ВАС, в размери, както следва: за
представителство на М. А. за двете инстанции в размер на 8 952 лв. с ДДС, за
представителство на Е. А. за двете инстанции в размер на 8 952 лв. с ДДС и за
представителство на А. А. за двете инстанции в размер на 7 032 лв. с ДДС,
общо 24 936 лв. с ДДС.
Въззивниците-ищци дължат разноски на въззивника-ответник
съразмерно на отхвърлената част от претенциите им, съответно жалбите им,
по представени списъци, както следва: за първоинстанционното производство
в размер на 6 068,18 лв. и за защита във въззивното производство в размер на
6 049,09 лв., общо 12 117,27 лв. Възражението на въззивниците-ищци за
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от застрахователя е
неоснователно, тъй като размерите им са в минимума по Наредба №1/2004
11
год. с начислен ДДС.
В полза на бюджета на съдебната власт следва да се присъди
допълнителна държавна такса в размер на 2800 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260000 от 11.03.2022 г. по гр.д №137/2020 г. на
ЯОС, изменено в частта за разноските с определение №260146/20.05.2022
год., в частта, в която са отхвърлени исковете на М. А. А. с ЕГН **********,
Е. А. А. с ЕГН ********** и А. Ч. А. с ЕГН ********** против ЗАД“ОЗК-
З****“ АД, над присъдените размери от 80 000 лв. за първите двама до
размера от 110 000 лв. и над присъдения размер на третия от 60 000 лв. до
размера от 80 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-З****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“ ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от Ал.Л. и Р.Д., да заплати:
- на М. А. А. с ЕГН ********** с адрес в гр.Стралджа, ул.*****№**,
допълнително обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
настъпили от смъртта на Я.М.М. в резултат на ПТП от 06.06.2019 год., от още
30 000 лв. (тридесет хиляди), ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 23.07.2019 година до окончателното й изплащане;
- на Е. А. А. с ЕГН ********** с адрес в гр.Стралджа, ул.*****№**,
допълнително обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
настъпили от смъртта на Я.М.М. в резултат на ПТП от 06.06.2019 год., от още
30 000 лв. (тридесет хиляди), ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 23.07.2019 година до окончателното й изплащане;
- на А. Ч. А. с ЕГН ********** с адрес в гр.Стралджа, ул.*****№**,
допълнително обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
настъпили от смъртта на Я.М.М. в резултат на ПТП от 06.06.2019 год., от още
20 000 лв. (двадесет хиляди), ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 23.07.2019 година до окончателното й изплащане;
ОТМЕНЯ решение № 260000 от 11.03.2022 г. по гр.д №137/2020 г. на
ЯОС в частта за разноските, както и изцяло определение №260146/20.05.2022
12
год. по гр.д.№137/2020 год. на ЯОС, като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-З****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“ ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от Ал.Л. и Р.Д., да заплати на адв.Р. М. от АК София
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за представителство на М. А. А. с ЕГН
**********, Е. А. А. с ЕГН ********** и А. Ч. А. с ЕГН ********** пред
двете инстанции в общ размер от 24 936 (двадесет и четири хиляди
деветстотин тридесет и шест) лв. с ДДС.
ОСЪЖДА М. А. А. с ЕГН **********, Е. А. А. с ЕГН ********** и
А. Ч. А. с ЕГН **********, тримата с адрес в гр.Стралджа, ул.*****№**, да
заплатят на ЗАД“ОЗК-З****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Възраждане“ ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от Ал.Л. и Р.Д., съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции в общ размер от 12 117,27 (сто и дванадесет хиляди сто и
седемнадесет 0.17) лв.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-З****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“ ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от Ал.Л. и Р.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд Бургас държавна такса в размер на 2800
(две хиляди и осемстотин ) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13