Решение по дело №211/2020 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260040
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20204150200211
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

260040

 

гр. Свищов, 16.12.2020г.

 

           Свищовският районен съд в публично заседание на 09.10.2020г. в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 196 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Производството е по чл.53 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „С.“ АД, с *****, със седалище и адрес на управление ***,*****, представляван от K.B.D.и М.Г.К.срещу НП  №С-05/15.06.2020г. на  Директора на Р.и.п.о.с.и в. ***, с което на основание чл. 69, чл. 69а, ал, 1 от Закона за опазване на околната среда (ДВ бр.91/2002г.), във връзка чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал.2, т. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 19 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определени емисионни норми или ограничения на жалбоподателя е наложена  еднократна санкция в размер на 17604,79 лв. (седемнадесет хиляди шестстотин и четири лева и седемдесет и девет стотинки), за период от 1186 работни часа от 14:00часа на 25.02.2020 г. до 14.04.2020 г. включително за неспазване на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО) за показател - БПК5, определени в КР №175-Н2/2015 г., издадено от ИАОС гр. София. Твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъбразно и неправилно. В подадената жалба се релевират оплаквания за липса на акредитация на Регионална Лаборатория - Велико Търново към ИАОС - гр. София за извършване на изпитване на показателя БПК5 по новия стандарт БДС EN ISO 5815-1:2019г. (в сила 14.11.2019г.). Пробите от отпадъчни води били взети на 25.02.2020г. и предадени за изпитване - започнало и приключило с Протокол от изпитване №05- 0090/10.03.2020г. на Регионална Лаборатория - Велико Търново към ИАОС - гр. София. Предвид на това изпитването на РЛ-В.Търново към ИАОС било недостоверно и не следвало да бъде зачетено. РЛ- В.Търново има Сертификат за акредитация рег.№        135 ЛИ/11.03.2020г. валиден до 11.03.2024г. Със Заповед №А140/11.03.2020г. лабораторията е акредитирана да извършва изпитване на води повърхностни, подземни и отпадъчни. От нея се установявало, че БПК5 се определя по стандарт за изпитване БДС EN 5815-1 и БДС EN 1899-2. Твърди, че към датата на вземане на проби - 25.02.2020г. РЛ В.Търново  е със Сертификат за акредитация рег.№     135ЛИ/24.06.2019г., валиден до 17.03.2020г. Със Заповед №         А228/24.06.2019г.,неразделна част от сертификата, лабораторията е акредитирана да извършва изпитване на води повърхностни, подземни и отпадъчни. В заповедта било записано, че БПК5 се определя по стандарт за изпитване БДС EN 1899-1 и БДС EN 1899-2. Заявява, че в хода на административното производство били допуснати и съществени процесуални нарушения при констатиране и изготвяне на НП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят  се представлява от адв. Б.. Същият поддържа жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на процесното НП.

Ответникът по жалбата – РИОСВ Велико Търново редовно призован, се представлява от упълномощен мл. юрисконсулт Ж.Г.-Адамова и ст. юрисконсулт Д.Д.. Вземат становище за неоснователност на жалбата. Молят наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно. Излагат доводи за законосъобразно проведено административно-наказателно производство и доказаност на извършеното нарушение и неговия автор. Претендират се разноски.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

 

На 25.02.2020г. свидетелката Б.Ч. - на длъжност старши експерт в отдел „Контролна дейност“, направление „Опазване на водите“ в РИОСВ – Велико Търново извършила планова проверка по заповед на директора на РИОСВ – Велико Търново от 17.02.2020г. по компонентите на опазване на околната среда – опазване на водите с цел проверка за спазване на емисионните ограничения по издаденото на дружеството жалбоподател Комплексно разрешително №175-Н2/2015 г. На територията на дружеството била взета проба от потока на пречистени отпадъчни води от мястото на пробовземане – шахта ТП№ 1, която се намира на територията на дружеството. Пробата била взета от представители на Регионална лаборатория – Велико Търново към ИАОС – София, заедно с представители на дружеството и заедно с представител на лабораторията към „Свилоцел“ ЕАД. Едновременно били взети две проби - едната от „Свилоцел“ ЕАД, а другата от Регионална лаборатория Велико Търново. Пробите били взети в 10,50 часа. След пробонабирането се установило, че в момента на вземане на пробите е възникнала авария. По данни на представител на дружеството е отказала да работи помпата, която прехвърля вода към въпросната шахта и от там дебита на потока на води бил намалял. Това компрометирало взетата проба. Ето защо,  свидетелката и останалите участници се уговорили след отстраняването на аварията отново да се вземе проба, която вече да бъде действителна. Същевременно веднага се престъпило към отстраняването й. След отстраняването на аварията в 13,40 часа в същия ден се пристъпило към вземане на втора  проба, която отново била взета от представители на Регионалната лаборатория в присъствието на представители на „С.“АД и на „Свилоцел“ЕАД, били взети две паралелни проби. За това бил изготвен протокол Протокол за вземане на извадка от води №0082/25.02.2020 г. на РЛ - Велико Търново към ИАОС - гр. София. Съгласно направените констатации в протокол за проверка №ОВ-БЧ-04/25.02.2020 г. към момента на вземане на водната проба на 25.02.2020 г. от РЛ - Велико Търново, след ЛПСОВ се извършва измерване на заустваните в р. Дунав води на Смесен поток пречистени отпадъчни води (производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни води), чрез монтирани три броя измервателни устройства в изправност. Към протокола било приложено копие на дневник на отпадъчните води за 2019 и януари 2020 г. С писмо вх. №И-91(3)/28.04.2020 г. дружеството предоставило информация за заустените количества отпадъчни води по разходомери за периода 01.01.2020-15.04.2020 г.Съгласно представените от дружеството данни за периода от 01.02.2019 г. до 15.04.2020 г. измереното количество заустени отпадъчни води от Смесен поток пречистени отпадъчни води (производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни води) в ТП № 1, изходна шахта на ПСОВ, преди заустване в р. Дунав, с географски координати 43°38’28.63” СШ; 25°18,40.45” ИД, заустени в р. Дунав за 1186 часа е 958862 м3. Средно-часовото количество на отпадъчните води е 958862 м3/1186=808,48 м3/час или Q=808,48/3,6=224,58 1/s.

Впоследствие, за резултатитеот пробите бил изготвен Протокол от изпитване №05-0090/10.03.2020 г. на РЛ - Велико Търново към ИАОС - гр. София. В него било констатирано, че от водната проба на отпадъчните води от Смесен поток пречистени отпадъчни води (производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни води) в ТП № 1, изходна шахта на ПСОВ, преди заустване в р. Дунав, с географски координати 43°38’28.63" СШ; 25°18’40.45" ИД, се установява, че в р. Дунав се заустват пречистени отпадъчни води (производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни води) от „С.“ АД, които не отговарят на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, определени в Комплексно разрешително №175-Н2/2015 г., по следния показател:         БПК 5 - 47±5 mg/dm3 при ИЕО -25 mg/dm3.

На основание констатираните обстоятелства, посочени в Протокол за проверка №ОВ-БЧ-04 от 25.02.2020 г. на РИОСВ - Велико Търново и Протокол от изпитване №05-0090/10.03.2020 г. на РЛ - Велико Търново към ИАОС - гр. София, на 21.04.2020 г. бил съставен в присъствието и връчен на упълномощен представител на изпълнителния директор на дружеството Констативен протокол №ОВ-БЧ-09/21.04.2020 г., в който се констатира, че дружеството „С.“ АД, *** зауства смесен поток отпадъчни води (производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни води) в р. Дунав, при неспазване на ИЕО, определени в Комплексно разрешително №175-Н2/2015 г. Срещу констатациите в него дружеството жалбоподател подало възражение, в което релеверило доводи, че случаят е инцидентен и в резултат на възникналата авария След отстраняването й взетите проби не могат да се считат за представителни непосредствено след аварията, като още на следващия ден са взети проби по график, които са представени за изследване в акредитирани лаборатории и чиито резултати са в допустими граници.

Възражението не било прието за основателно и на 15.06.2020 Директора на  Регионалната инспекция по околната среда и водите – гр. Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател е наложена еднократна санкция на основание чл. 69, чл. 69а, ал, 1 от Закона за опазване на околната среда (ДВ бр.91/2002г.), във връзка чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал.2, т. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 19 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определени емисионни норми или ограничения.

Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, подадена е в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената от съда проверка се констатира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението, за което се търси административнонаказателна отговорност от дружеството жалбоподател в конкретния случай  е „неспазване на определените емисионни норми и ограничения“ и осъществява изпълнителното деяние на нарушението, визирано в чл.69 от ЗООС. Производството, по което е наложена обжалваната санкция е специално и е уредено в чл. 69а от ЗООС. Процедурата, по която се установяват нарушенията по чл. 69 от същия закон  са различава  от реда, регламентиран в ЗАНН. Различието се състои в това, че при специалната процедура не се изисква съставянето и връчването на АУАН, с което да започне административно наказателното производство, а съставянето на посочените в чл. 69а, ал. 1 от ЗООС актове -протокол за проверка, протоколи от лабораторни изпитвания/анализи, изготвени от акредитирани лаборатории, констативен протокол, съставен въз основа на предходните протоколи, предложение от посочените в закона органи  за налагане на санкция, включващо вида, продължителността и причините за замърсяването или увреждането на околната среда, както и вида и размера на санкцията. Самата процедура по установяването и санкционирането на нарушения при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения е регламентирана в  Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, приета с постановление на Министерски съвет на основание чл. 69, ал. 8 от ЗООС. В чл. 8, ал. 1 от наредбата е посочено, че въз основа на протокола за проверка по чл. 6, ал. 1 и протоколите от лабораторните изпитвания/анализи по чл. 7, ал. 1, контролиращото длъжностно лице съставя констативен протокол за установяване на замърсяването или увреждането на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения. Следователно възражението на дружеството жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на НП предвид препращащата разпоредба на §2 от цитираната наредба е необосновано, тъй като АНО  случая е изпълнил всички цитирани по-горе изисквания на закона и наредбата. В наказателното постановление са посочени времето, мястото и обстоятелствата на нарушението съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството жалбоподател е неспазване на определените емисионни норми и ограничения (по показател БПК5) за определен период от време в работни часове - за периода от 14,00 часа на 25.02.2020 г. до 14.04.2020 г. включително (дата на получаване на резултатите от извършените анализи от собствен мониторинг - 15.04.2020 г.) - 1186 работни часа, което е послужило и като основание за налагане на еднократна санкция.

Доколкото основното възражение на жалбоподателя е, че лабораторията извършила нализа на взетите проби няма към момента на проверката акредитация за извършване на изпитване на показателя БПК 5, съдът намира същото за неоснователно. В този смисъл съдът споделя напълно доводите на представителя на административно наказващия орган.  Действително след справка на интернет страницата на Българския институт за стандартизация (БИС) става ясно, че БДС EN ISO 5815-1:2019 заменя и отменя БДС EN 1899-1:2004, считано от 14.11.2019 г. Съгласно представената сравнителна таблица за съпоставка между двата стандарта, може да се заключи, че същите се явяват абсолютно идентични. Правилно представителят на наказващия орган счита, че коректно е посочен стандартът БДС EN ISO 5815-1:2019 в Протокол за изпитване № 05-0090/10.03.2020 г. на РЛ - Велико Търново, тъй като няма разлика в пробоподготовката и изпитването на извадките/пробите, както и използваните технически средства. Въпреки, че сертификата за акредитация на ГД ЛАД при ИАОС - гр. София, към датата на нарушението все още не бил вписан, анализът е извършен при спазване на правилата, които се явяват идентични за двата стандарта. Противното би означавало да не се приемат и резултатите от извършения собствен мониторинг на дружеството жалбоподател и които резултати са взети предвид при определяне на вида на санкцията. Видно от представените от жалбоподателя протокол, описан в процесното НП - Протокол за изпитване №0373/24.03.2020 г. на взетите проби на акредитирана Лаборатория за анализ на компонентите на околна среда (ЛАКОС) към *****, от който е видно, че показателят е под ИЕО - БПК5 - 22,75±1,66 mg/dm3 при ИЕО - 25 mg/dm3, посочената лаборатория е акредитирана и използва БДС EN ISO 5815-1:2019 г.

Съдът намира, че безспорно от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение. Отпадъчните води на дружеството не отговарят на индивидуалните емисионни ограничения, заложени в Комплексното разрешително на дружеството (КР №175-Н2/2015 г., актуализирано с Решение №175-Н2- И0-А1/2015 г.) по показател БПК5, като ги превишават . Дружеството не е спазило изискването  спазване на определените емисионни норми и ограничения. При тези данни изводът на АНО за съставомерност на деянието е правилен. В случая се касае до нарушение на изискванията, въведени в самото комплексно разрешително, а не норми, установени в нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, правилото е налагане на текуща санкция, а еднократна санкция се налага само в предвидените от закона случаи като изключение. В случая нарушението попада в обхвата на изключенията, за което не се спори, на дружеството е наложена еднократна санкция за замърсяване за периода от 14,00 часа на 25.02.2020 г. до 14.04.2020 г. включително (дата на получаване на резултатите от извършените анализи от собствен мониторинг - 15.04.2020 г.) - 1186 работни часа, което замърсяване попада в хипотезата на т. 2 от ал. 2 на чл. 3 от Наредбата, а именно „замърсяване на околната среда за определен период от време в работни часове“.

При този изход на делото на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е от НЗПП жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №С-05/15.06.2020г. на  Директора на Р.и.п.о.с.и в. ***, с което на „С.“ АД, с *****, със седалище и адрес на управление ***,*****, представляван от K.B.D.и М.Г.К.на основание чл. 69, чл. 69а, ал, 1 от Закона за опазване на околната среда (ДВ бр.91/2002г.), във връзка чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал.2, т. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 19 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определени емисионни норми или ограничения на жалбоподателя е наложена  еднократна санкция в размер на 17604,79 лв. (седемнадесет хиляди шестстотин и четири лева и седемдесет и девет стотинки), за период от 1186 работни часа от 14:00часа на 25.02.2020 г. до 14.04.2020 г. включително за неспазване на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО) за показател - БПК5, определени в КР №175-Н2/2015 г., издадено от ИАОС гр. София , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: