Р Е Ш Е Н И Е №

 

град Ловеч, 22.06.2018 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговски състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:                         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при секретаря   ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от съдията т. д. № 13 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, съобрази:

            Производство с правно основание чл.74 от ТЗ.

       Постъпила е молба вх.№1321/21.02.2017 г. от „***"  АД (в несъстоятелност), вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от А.Н.Д. и К.Х.М., двамата заедно осъществяващи правомощията на синдик, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, срещу „***" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***с посочено правно основание: чл.74 от ТЗ- неоценяем иск.

От името на дружеството молят да се постанови решение, с което, на основание чл.74 от Търговския закон, да се отменят изцяло решенията на извънредното общо събрание на акционерите на „***" АД, проведено на 15.02.2017 г., като при уважаване на иска с правно основание чл.74 ТЗ, да се постанови заличаване на евентуалното вписване на решенията, приети на 15.02.2017 г. от това извънредно общо събрание на „***" АД по точките от дневния ред, а именно: решенията на общото събрание на ответника „***" АД от 15.02.2017 г., с които е увеличена номиналната стойност на емитираните от „***" АД акции от 1 лв. (един лев) на 4 лв. (четири лева) чрез обединяване на 4 (четири) съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от 1 лв. (един лев), в 1 (една) нова акция с номинална стойност от 4 лв. (четири лева), като в резултат от увеличаването на номиналната стойност на емитираните акции чрез посочената по-горе процедура по обратен сплит (reverse stock split), броят на акциите, които формират капитала на „***" АД е намален от 109 249 612 (сто и девет милиона двеста четиридесет и девет хиляди шестстотин и дванадесет) броя на 27 312 403 (двадесет и седем милиона триста и дванадесет хиляди четиристотин и три) броя, като се запазва размера на капитала на дружеството на 109 249 612 лв. (сто и девет милиона двеста четиридесет и девет хиляди шестстотин и дванадесет лева), както и решение за промяна в чл.8, ал.1 от Устава на „***" АД, като след промяната чл.8, ал.1 придобива следната редакция: „Капиталът е разпределен в 27 312 403 (двадесет и седем милиона триста и дванадесет хиляди четиристотин и три) броя поименни безналични акции, с номинална стойност 4 (четири) лева всяка една.

Молят съда да му присъди направените по делото съдебни разноски.

             Сочат, че „***" АД, в несъстоятелност, притежава 6 014 458 (шест милиона и четиринадесет хиляди четиристотин петдесет и осем) броя поименни, безналични акции с право на глас от капитала на ответното дружество „***" АД, което се удостоверява от приложеното към исковата молба удостоверение от „Централен депозитар" АД, както и от приложеното извлечение от книгата на акционерите на това дружество. Твърдят, че събранието е свикано от Управителния съвет на „***" АД с покана, обявена в Търговския регистър на 12.01.2017 г.с Акт 20170112144856.

Излагат, че на 15.02.2017 г. така свиканото извънредно общо събрание на акционерите на „***" АД е проведено в заседателната зала на 2 етаж в хотел „Ловеч", гр.Ловеч, като на общото събрание „***" АД, в несъстоятелност, е представена като акционер, притежаващ 5,505% от капитала на ответното дружество. Твърди, че на проведеното общо събрание, видно от списъка на акционерите, освен ***АД (н.), са присъствали още акционерът „***" АД, в несъстоятелност, притежаващ 31516 746 броя безналични акции, представляващи 28,848% от капитала, представляван от изпълнителния директор К.Т.К.; акционерът „***" ЕООД, в несъстоятелност, притежаващ 20 000 000 броя безналични акции, представляващи 18,307% от капитала, представлявано от управителя Т.С.С., акционерът „***" ЕООД, притежаващ 2 469 483 броя безналични акции, представляващи 2,260% от капитала, представлявано от управителя А. Е.А.и акционерът „***" ЕООД, притежаващ 17 951 080 броя безналични акции, представляващи 16,431% от капитала, представлявано от пълномощника адв. Г.Г.Г.. Излагат, че е прието, че по този начин на събранието са представени 77 951 767 безналични акции, представляващи 71,36% от капитала, т.е. налице е кворум и събранието е могло да взема решения по предварително обявения дневен ред.

Твърдят, че на проведеното извънредно общо събрание на акционерите са взети решения, както следва: по първа точка от предварително обявения дневен ред е увеличена номиналната стойност на емитираните от „***" АД акции от 1 лв. (един лев) на 4 лв. (четири лева) чрез обединяване на 4 (четири) съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от 1 лв. (един лев), в 1 (една) нова акция с номинална стойност от 4 лв. (четири лева), като в резултат от увеличаването на номиналната стойност на емитираните акции броят на акциите е намален от 109 249 612 броя на 27 312 403 броя, като се запазва размера на капитала на дружеството на 109 249 612 лева; а по втора точка от дневния ред е променен чл.8, ал.1 от Устава на „***" АД, като след промяната същият е придобил следната редакция: „Капиталът е разпределен в 27 312 403 (двадесет и седем милиона триста и дванадесет хиляди четиристотин и три) броя поименни безналични акции, с номинална стойност 4 (четири) лева всяка една.

Считат, че извънредното общо събрание на акционерите на „***" АД е проведено незаконосъобразно поради нарушение на императивни процесуалните норми, касаещи неговото свикване и провеждане, а именно: на първо място считат, че не са спазени изискванията относно съдържанието и разгласяването на поканата за свикване на извънредно общо събрание на акционерите. Твърдят, че ответното дружество е публично дружество по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, с оглед на което и поради специфичните му функции, по отношение на него се предвиждат специални нормативни разпоредби, свързани с начина на свикването и провеждането му, като чл.115 от ЗППЦК въвежда допълнителни изисквания към съдържанието на поканата, както и към начина на разгласяването й. Сочат, че поканата за извънредно общо събрание на ответното дружество макар формално да отговаря на изискванията на чл.115, ал.2, т.7. и т.8 ЗППЦК, а именно - посочени са мястото и начина на получаване на писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, както и интернет страницата, на която следва да се публикува съответната информация, посочена в законовата норма, същите не са били достъпни за акционерите по указания начин.

Смятат, че с неспазването на горепосочените императивни норми на закона е нарушено грубо правото на акционерите да се запознаят с писмените материали, свързани с дневния ред на извънредното общо събрание. Твърдят, че правото на сведения, регламентирано в чл.224 ТЗ съдържа два компонента - от една страна, задължения в определени в закона хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред, и от друга, задължението на дружеството да предоставя тези така изготвени материали на акционерите при поискване. Цитират, че съгласно задължителна практика на ВКС (решение № 107/13.10.10 г. по т.д. № 1123/09 г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК) дружеството е в нарушение тогава, когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, когато, макар изготвени или съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, въпреки поискването им.

Също така считат, че решенията на Общото събрание от 15.02.2017 г. са опорочени и на друго основание - поради участието в извънредното общо събрание на лица, извън кръга на допустимите съгласно ТЗ и ЗППЦК.

Сочат, че от протокола от заседанието и от списъка на акционерите и техните представители, присъствали на Общото събрание на акционерите на „***" АД, проведено на 15.02.2017 г., се установява, че акционерът „***" АД, в несъстоятелност, ЕИК ***, притежаващ 31516 746 броя безналични акции, представляващи 28,848% от капитала, е бил представляван от изпълнителния директор К.Т.К., а акционерът „***" ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК ***, притежаващ 20 000 000 броя безналични акции, представляващи 18,307% от капитала, е бил представляван от управителя Т.С.С.. Твърдят, че и двете дружества обаче са в несъстоятелност, като: с решение № 83 от 18.12.2015 г. по т.д.№ 12/2015 г., вписано в Търговския регистър на 21.12.2015 г. с Акт 20151221141242, Окръжен съд Ловеч е прекратил правомощията на органите на „***" АД, а с решение № 33 от 04.05.2016 г. по т.д.№ 74/2014 г., вписано в Търговския регистър на 04.05.2016 г. с Акт 20160504142126, Окръжен съд Ловеч с прекратил правомощията на органите на „***" ЕООД.

Поради изложеното считат, че акционерите „***" АД, в несъстоятелност и „***" ЕООД, в несъстоятелност, притежаващи общо 51 516 746 броя безналични акции, представляващи 47,155% от капитала на „***" АД, не са представлявани редовно на проведеното извънредно общо събрание на „***" АД. Посочените като техни представители лица не са имали право да представляват акционерите, съответно „***" АД, в несъстоятелност и „***" ЕООД, в несъстоятелност, поради което считат, че проведеното извънредно общо събрание е опорочено и на това основание. Твърдят, че правата и на двамата, вписани в списъка на акционерите като представляващи юридическите лица акционери, са прекратени, считано от датата на вписване в Търговския регистър на решенията на съда по несъстоятелността, като правото да представляват „***" АД, в несъстоятелност и „***"  ЕООД, в несъстоятелност, принадлежи единствено и само на вписаните в търговския регистър синдици - съответно Р.М.на „***" АД, в несъстоятелност и Г.Ч.на „***" ЕООД, в несъстоятелност. Смятат, че извършеното от органите на длъжниците упражняване на права по притежаваните от юридическите лица акции нарушава разпоредбата на чл.710 и чл.712 ТЗ, които предвиждат прекратяване правомощията на органите на несъстоятелното дружество и лишаването му от право да управлява имуществото, в включено в масата на несъстоятелността. Твърдят, че след като в противоречие със закона органите на двете дружества са упражнили права, с които същите не разполагат, става въпрос за незаконосъобразност на решенията, взети от общите събрания на акционерите, в които същите участват поради липса на валидно взети решения.

Освен това излагат, че поради незаконосъобразност на представителството, акциите на двете дружества не следва да бъдат вземани предвид при определяне на броя на представените акции на извънредното общо събрание на акционерите, проведено на 15.02.2017 г. Сочат, че въпреки, че в протокола от това общо събрание е посочено, че на него са представени 77 951 767 безналични акции, представляващи 71,36% от капитала, като е прието, че е налице кворум, като се вземе предвид незаконосъобразното представителство на акционерите „***" АД, в несъстоятелност и „***" ЕООД, в несъстоятелност, притежаващи общо 51 516 746 броя безналични акции, представляващи 47,155% от капитала на „***" АД, то на събранието законно са били представени едва 26 435 021 броя безналични акции, представляващи 24,197% от капитала на „***" АД - т.е. не е бил налице предвидения в закона и устава кворум и събранието не е могло да взема решения по предварително обявения дневен ред.

По изложеното считат за незаконосъобразно проведеното на 15.02.2017 г. общо събрание на акционерите на „***" АД, заради нарушенията по всяко едно от изброените основания, поради което следва да бъдат отменени всички взети на него решения.

Молят съда като се убеди в основателността на иска, да постанови решение, с което на основание чл.74 от Търговския закон да отмени изцяло решенията на извънредното общо събрание на акционерите на „***" АД от 15.02.2017 г., като при уважаване на иска с правно основание чл.74 ТЗ, моли да постанови заличаване на евентуалното вписване на решенията, приети па 15.02.2017 г. от извънредното общо събрание на „***" АД по точките от дневния ред, а именно: решенията на общото събрание на ответника „***" АД от 15.02.2017 г., с които е увеличена номиналната стойност на емитираните от „***" АД акции от 1 лв. (един лев) на 4 лв. (четири лева) чрез обединяване на 4 (четири) съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от 1 лв. (един лев), в 1 (една) нова акция с номинална стойност от 4 лв. (четири лева), като в резултат от увеличаването на номиналната стойност на емитираните акции броят на акциите е намален от 109 249 612 броя на 27 312 403 броя, като се запазва размера на капитала на дружеството на 109 249 612 лева; както и промяната на чл.8, ал.1 от Устава на „***" АД, като след промяната същият е придобил следната редакция: „Капиталът е разпределен в 27 312 403 (двадесет и седем милиона триста и дванадесет хиляди четиристотин и три) броя поименни безналични акции, с номинална стойност 4 (четири) лева всяка една.

Молят да се осъди ответника „***" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** и адрес ***, да заплати на „***" АД, в несъстоятелност, направените по делото съдебни разноски.

Представя писмени писмени доказателства във форма на заверени копия.,

                В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от „***" АД, вписано в търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно от изпълнителните директори Г.И.Т.и М.К.Д. чрез пълномощника си адв. А.К. -член на САК, с адрес на кантората: гр. ***. Завявява, че оспорва изцяло иска, предявен от „***" АД - в несъстоятелност, и от името на „***" АД изразява становище по допустимостта и основателността на иска, както и становище по обстоятелствата, на които се основава същия.

Смята, че предявеният от „***" АД (н) иск е недопустим. Сочи, че „***" АД (н) не е обосновало кои негови права и законни интереси са засегнати в резултат от приемането на решенията на ИОСА на „***" АД на 15.02.2017 г. Излага, че в исковата молба се навеждат оплаквания, че са нарушени правата на други акционери -„***" ЕООД (н) и „***" АД (н), а не правата на „***" АД (н) и оттук се обуславя и недопустимостта на предявения иск. „***" АД (н) не е легитимирано да води иск по чл.74 ТЗ за защита правата на други акционери. Твърди, че дори да се приеме, че акционерите „***" ЕООД (н) и „***" АД (н) не са били представлявани надлежно на ИОСА на „***" АД, проведено на 15.02.2017 г., то „***" АД (н) не може да иска отмяна на взетите решения на това основание, при условие, че самите акционери, респективно синдиците, които ги представляват, не са се обърнали към съда с искане за отмяна. Сочи, че синдиците на „***" ЕООД (н) и „***" АД (н) не са подавали жалба срещу решения на ИОСА на „***" АД и нямат никакви оплаквания във връзка с провеждането на събранието. Сочи, че съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи и този случай не е сред изключенията, предвидени в закона, поради което „***" АД (н) не е легитимирано да брани правата на „***" ЕООД (н) и „***" АД (и), като процесуален субституент, сочи, че подобна процесуална субституция не е уредена. Затова смята, че предявения иск е недопустим.

Твърди, че „***" АД (н) няма правен интерес да води иск за отмяна на решенията на ИОСА на „***" АД от 15.02.2017 г, тъй като решенията, взети на ИОСА на „***” АД на 15.02.2017г., не се отразяват по никакъв начин на патримониума на „***” АД (н), поради което за ищеца не е налице правен интерес от оспорване на тези решения.

Излага, че „***” АД (н) не сочи никакви доводи, по какъв начин промяна в броя и номиналната стойност на акциите на *** АД, поради което предявения иск се явява недопустим. Твърди, че за да се обоснове правен интерес от завеждането на подобен иск е необходимо да бъдат посочени конкретни обстоятелства и/или конкретни права на ищеца по това дело. Твърди също, че от исковата молба не става ясно кои законни права и интереси на ищеца, в качеството му на акционер на „***” АД, са засегнати в резултат от приетите решения на ИОСА на „***” АД, проведено на 15.02.2017 г. Сочи, че видно от съдържанието на протокола от проведеното ОС, акционерите на „***” АД са взели решение да бъде увеличена номиналната стойност на емитираните от „***” АД акции от 1 лв. на 4 лв., което да стане чрез обединяване на 4 съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от 1 лв., в една нова акция с номинална стойност от 4 лв. В резултат на това общият брой акции, които формират капитала на „***” АД се намалява от 109 249 612 броя на 27 312 403 броя, като регистрираният капитал на дружеството остава непроменен - 109 249 612 лв.

Следователно прави извода, че делът на притежаваните от всеки акционер акции от капитала на „***" АД, включително делът на притежаваните от „***" АД (н) акции, остава непроменен и решението на ИОСА не се отразява по никакъв начин на патримониума на „***" АД (н), поради което за последното дружество не е налице правен интерес от оспорване на решенията.

Освен това счита, че „***" АД (н) изобщо няма качеството акционер в „***" АД, защото участието му е прекратено ех lege с обявяването му в несъстоятелност, на основание чл.125, ал.1, т.4 от ТЗ. Смята, че тази норма е приложима в настоящия случай, защото „***" АД (н) е обявена в несъстоятелност още през 2015г. откъдето следва, че има право да получи ликвидационен дял от имуществото на „***" АД, но не и да упражнява членствени права на акционер в „***" АД, защото участието му е прекратено по закон и претенцията на „***" АД (н) е недопустима най -малкото на това основание.

Не на последно място, смята, че предявеният иск е недопустим, защото е заведен от синдиците на „***" АД (н) без същите да имат разрешение от Фонда за гарантиране на влоговете /ФГВБ/. Твърди, че към исковата молба не е представено решение на УС на ФГВБ, с което се дава съгласие синдиците на „***" АД (н) да заведат иск с правно основание чл. 74 ТЗ. Излага, че чл. 39 ЗБН, който урежда правомощията на ФГВБ, предвижда в т.7 на ал. 1, че фондът дава предварително разрешение на синдика за извършване на всяка сделка или действие, чийто имуществен интерес надхвърля 10 000 лева. Твърди, че разпоредбата не поставя ограничения относно вида на „действията”, което означава че обхваща и фактическите, и правните действия, като за последните аргумент се съдържа и в разпростирането на изискването по отношение на сделките. Смята, че следва да се разбира, че предварително разрешение синдиците следва да са получили и за предявяване на иск по чл. 74 ТЗ.

Нещо повече, излага, че цитираният текст изисква и утвърждаване от страна на Фонда па условията, при които разрешените действия да бъдат извършени. Твърди, че чл. 39, ал. 3 ЗБН поставя даването на предварителното разрешение по т. 7 в правомощията на председателя на УС на ФГВБ и неговият акт по искането на синдиците съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗБН не подлежи на обжалване по съдебен ред. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 43 ЗБН всички актовете на фонда се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в служебните помещения на Фонда по време, определено от председателя на УС, като книгата се води и в електронен вид и е достъпна на интернет страницата на Фонда.

Сочи, че проверките, които са направили, показват, че липсва заповед, даваща предварително разрешение на синдиците на ищеца „***" АД (н) да извършват каквито и да е действия по предявяване на иск по чл.74 ТЗ и липсата на тази процесуална предпоставка също води до недопустимост на исковата молба и е основание за прекратяване на производството по делото, за което моли. Ето защо прави извода, че предявения иск е абсолютно недопустим, доколкото е заведен от синдиците без да са овластени да водят такъв иск.

Заявява, че по същество предявеният иск е напълно неоснователен. Твърди, че „***" АД (н) навежда две голословни твърдения за незаконосъобразността на приетите решения на ИОСА на „***" АД от 15.02.2017 г., за които не представя никакви доказателства, а по същество не излага и никакви доводи в подкрепа на тези свои твърдения.

Сочи, че на първо място, „***" АД (н) твърди, че процедурата по свикване на ИОСА е нарушена, тъй като не са спазени изискванията относно съдържанието и разгласяването на поканата за свикване на ИОСА, като ищецът също така навежда твърдения, че писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, не са били достъпни за акционерите по указания начин и същите „избирателно" не са били предоставени на определени акционери, въпреки поискването им.

Завява, че това не е вярно, тъй като събранието е свикано надлежно съгласно разпоредбите на Търговския закон и Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и поканата за свикване на ИОСА на „***" АД, насрочено за 15.02.2017г., отговаря на всички законови изисквания за съдържание, изчерпателно изброени в чл. 115 от ЗППЦК. Сочи, че както ищецът сам е посочил в исковата молба, в поканата за свикване, освен другите задължителни реквизити, са посочени мястото и начина на получаване на писмените материали, свързани с дневния ред, както и интернет страницата, на която същите са публикувани.

Излага, че при разгласяване на поканата за свикване на общо събрание и на писмените материали по точките от дневния ред също са спазени всички изисквания на закона и устава. Сочи, че в изпълнение на задължението по чл. 115, ал. 4 от ЗППЦК и чл. 223, ал. 3 и ал. 5 от ТЗ поканата за свикване е обявена в ТР при АВ по партида на „***" АД на 12.01.2017г. с вписване № 20170112144856 (Доказателство № 2). Твърди, че в изпълнение на задължението по чл. 115, ал. 4 и ал. 5 от ЗППЦК поканата, заедно с писмените материали за общото събрание на акционерите, са изпратени в Комисията за финансов надзор на 09.01.2017г. с вх. № 10-05-477 {Доказателство № 3), на „***" АД - на 09.01.2017 с вх. № 2017-01-09 {Доказателство № 4), на същата дата - 09.01.2017г., са оповестени на обществеността посредством информационна агенция X3NEWS, оперираща към „***" АД, (Доказателство № 5) и са публикувани на интернет страницата на „***" АД - www.petrol.bg (Доказателство № 6). Освен това твърди, че поканата, заедно с писмените материали, са предоставени на разположение на акционерите на хартиен носител на адреса на управление на „***" АД в гр. ***, стая № 128, всеки работен ден от 10.00 до 16.00 часа, за времето от обявяване на поканата за свикване в търговския регистър до приключване на общото събрание.

Излага, че ищецът е имал възможност да се запознае подробно с поканата за свикване на общото събрание, както и с писмените материали по точките от дневния ред, тъй като същите са били публично достъпни на интернет страницата на дружеството и на интернет страницата на информационната агенция X3NEWS. Освен това твърди, че ищецът, в качеството си на акционер, е могъл да отправи искане до „***" АД да му бъде предоставено копие на поканата и писмените материали, както и да се запознае с тях на място на посочения в поканата адрес на управление на дружеството. Сочи, че в действителност ищецът изобщо не е искал да се запознава с материалите на място по адреса на управление на „***" АД, тъй като вероятно се е запознал с тях от публикацията им на сайта на дружеството или от публикацията им на сайта на X3NEWS и ако твърденията на ищеца са били верни, то за „***" АД остава неясно, защо „***" АД (н) не е поискало тези материали при провеждане на събранието (подобно обстоятелство би било отразено в протокола от събранието). Излага, че подобно оплакване няма регистрирано при провеждане на събранието и в този случай възниква въпросът как акционерът „***" АД (н) е гласувал по въпросите от дневния ред, след като твърди, че (1) не е бил информиран за събранието и (2) не е имал достъп до писмените материали. Ето защо счита, че твърдението на ищеца, че не му е бил осигурен достъп до поканата и писмените материали за събранието, е явно невярно.

Твърди, че е голословно твърдението на ищеца, наведено в исковата молба, че писмените материали „избирателно" не са били предоставени на определени акционери, въпреки поискването им, тъй като не е подкрепено от конкретни факти и доказателства, които да сочат по безспорен начин, че на ищеца или на който и да е друг акционер на „***" АД е бил отказан достъп до писмените материали по точките от дневния ред на общото събрание. Сочи, че непосочването на ясни факти и липсата на доказателства прави невъзможно да се провери твърдението на ищеца.

Сочи, че „***" АД (н) твърди, че акционерите „***" АД - в несъстоятелност и „***" ЕООД - в несъстоятелност, не са били надлежно представлявани на извънредното общо събрание на акционерите на „***" АД, тъй като от тяхно име са допуснати да участват и да гласуват на събранието законните представители на двете дружества, а не синдиците и оттук ищецът  обосновава,  че решенията  на  извънредното  общо  събрание  на акционерите на „***" АД от 15.02.2017г. не са валидно взети и също така не е бил налице кворум за провеждане на събранието. Излага, че тези твърдения са неправилни и необосновани и не намират подкрепа нито в закона, нито в трайно установената съдебна практика.

Не споделя становището на „***" АД (н), че акционер - юридическо лице, което се намира в производство по несъстоятелност, следва да бъде представлявано в общото събрание на друго търговско дружество от синдика, а не от неговия законен представител. Сочи, че съдебната практика е категорична, че с влизане в сила на решението по чл. 711 ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на длъжника и органите на дружеството - длъжник остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, като и след настъпване на последиците по чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ те могат да извършват лично и/или чрез упълномощено от тях лице всички действия, които не са изрично предоставени от закона на синдика. В този смисъл цитира РЕШЕНИЕ № 734 от 24.11.2004г. по гр.д. № 105/2004г., ТК, I ТО на ВКС: „Когато по отношение на дружеството бъде открито производство по несъстоятелност, то назначеният синдик не се превръща в орган на дружеството, в чиито правомощия е да упражнява или суспендира всичките членствени права на органите на това дружество. Представителната му власт по отношение на дружество е специфична -запазване и управление на масата на несъстоятелността и охраняване интересите на кредиторите. Когато едно членствено право няма отношение към намаляване масата на несъстоятелността, то може да бъде упражнявано от органите му, независимо от фазата, в която се намира производството по несъстоятелност."

Излага, че прекратяването на правомощията на органите на длъжника - юридическо лице по реда на чл. 711 от ТЗ (десезиране) е институт на производството по несъстоятелност и поради това подобно прекратяване се отнася само за онези правомощия, които имат значение за постигането на целите на това производство. Твърди, че в случая това е справедливо удовлетворяване на кредиторите, доколкото след обявяването на длъжника в несъстоятелност оздравяване на предприятието му вече не е възможно и в този смисъл е и разпоредбата на чл. 658, ал. 2 от ТЗ, предвиждаща, че синдикът осъществява правомощията си съобразно развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда. Твърди, че синдикът не може да упражнява онези правомощия, които не са свързани с удовлетворяването на кредиторите, т.е. с попълване на масата на несъстоятелността и осребряване на имуществото на длъжника,, защото синдикът е орган на несъстоятелността и неговите правомощия се простират до охраната и управлението на масата на несъстоятелността, а всички други въпроси, които не засягат масата на несъстоятелността, попадат в ограничения обем на компетентност на законния представител на дружеството.

Смята, че макар синдикът да упражнява надзор върху дейността на длъжника, това не означава, че се отнемат изцяло правомощията на управителните органи на длъжника да извършват определени действия, като например да участва на общо събрание на дружества, чиито капитал притежава изцяло или отчасти (Решение № 121 от 01.12.2014г. по т. д. № 140/2014г. по описа на ОС - Хасково). Сочи, че правомощията на синдика в случаите, когато длъжникът притежава дялове  или  акции  от капитала  на други дружества,  са ограничени само до хипотезата на разпореждане с тези активи, но не и с правата, породени от членствените правоотношения (Решение № 1871 от 06.10.2016г. по в. т. д. № 53/2016г. по описа на Софийски апелативен съд). В този смисъл цитира и Решение № 734 от 24.11.2004г. по гр. д. № 105/2004г., ТК, I ТО на ВКС, Определение № 288 от 30.06.2015г. по в. ч. т. д. № 399/2015г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив, Решение № 7 от 13.01.2011г. по ч. т. д. № 672/20 Юг. по описа на Апелативен съд - гр. Варна и Решение № 59 от 22.02.2016г. по т. д. № 721/2013г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас.

Излага, че Управителните органи на „***" ЕООД (н) и „***" АД (н) продължават да упражняват онези правомощия, които не са свързани с постигането на целите на производството по несъстоятелност на тези дружества. Сочи, че в случая управителят на „***" ЕООД (н) - Т.С., и изпълнителният директор на „***" АД (н) - К.К., са имали пълно право да представляват дружествата на ИОСА на „***" АД, проведено на 15.02.2017г., доколкото решенията по точките от дневния ред на събранието не засягат по никакъв начин масата на несъстоятелността на двете несъстоятелни дружества. Смята, че от съдържанието на дневния ред на ИОСА е видно, че поставените на гласуване въпроси са свързани само и единствено с промяна в структурата на капитала на „***" АД и тази промяна има чисто технически характер -размерът на регистрирания капитал остава непроменен, като се увеличава единствено номиналната стойност на акциите чрез обединяването им в съотношение 4:1. Твърди, че при това се запазва изцяло непроменен процентът акции, които всеки акционер притежава от капитала на „***" АД и промяната в структурата на капитала не засяга по никакъв начин имуществото на „***" АД, а това означава, че и пазарната стойност на акциите няма да бъде засегната от решенията на ИОСА. Излага, че е важно да бъде направено разграничение между пазарната и номиналната стойност на акциите. Твърди, че номиналната стойност определя на колко равни части (брой акции) ще се раздели основният капитал и следва да бъде цяло число, по-голямо и кратно на 1 лев, а пазарната стойност е цената, по която акциите се търгуват на капиталовия пазар и тя е обусловена от размера на нетните активи, които стоят зад всяка акция и от търсенето на акциите на пазара, а не от техния брой и номинална стойност. Смята за азбучна истина, че пазарната стойност на акциите е динамична величина, която е функция на имуществото на дружеството, докато номиналната стойност на акциите е постоянна величина, която се вписва в търговския регистър. Ето защо счита, че масата на несъстоятелността на „***" АД (н) и „***" ЕООД (н) няма да бъде увредена с промяната на номиналната стойност на акциите, емитирани от „***" АД и от значение за синдика, респективно за кредиторите на „***" АД и „***" ЕООД е пазарната стойност на акциите, а не тяхната номинална стойност и затова и въпросите, по които ОС на „***" АД е взело решение, са напълни ирелевантни за несъстоятелността на „***" АД (н) и „***" ЕООД (н). Твърди, че увеличението на номиналната стойност на акциите на „***" АД било предложено от Управителния съвет, като една от стъпките, насочени към рекапитализация на компанията. Излага, че през последните две години ръководството на „***" АД извършило преструктуриране на компанията, като направило обезценка на инвестиции в дъщерни дружества и разплатило огромна част от натрупаните задължения, срещу което съответно били отписани активи. Твърди, че в резултат на това нетните активи на дружеството паднали под размера на регистрирания капитал и съгласно чл.252, ал.1, т.5 ТЗ, ръководството на „***" АД предприело действия по извършването на процедура по обратен сплит, която включва увеличаване на номиналната стойност на акциите и последващо намаляване на регистрирания капитал на дружеството. По този начин счита, че дружеството е щяло да бъде рекапитализирано и да се изпълнят изискванията на Търговския закон, за което получили одобрение и от КФН. Твърди, че това е смисълът на въпросите, които са включени в дневния ред на ИОСА и гласуваните решения и те са свързани с текущото управление на „***" АД и по никакъв начин няма да се отразят на масата на несъстоятелността и удовлетворяването на кредиторите на „***" АД (н) и „***" ЕООД (н). Сочи, че поради факта, че синдикът не може да представлява и да формира волята на несъстоятелното дружество по въпроси, които не се отнасят до масата на несъстоятелността, смята, че изпълнителният директор на „***" АД (н) и управителят на „***" ЕООД (н) са били легитимирани да гласуват по тях на ИОСА, а не синдиците на тези дружества и оттук следва, че ИОСА е проведено при спазване на изискванията за кворум по чл. 15, ал. 6 от Устава, а решенията по т.1 и т.2 от дневния ред на събранието са взети с установеното в Устава на „***" АД мнозинство.

            Моли съда да остави „без разглеждане", като недопустим предявения от „***" АД (н) иск с правно основание чл.74 ТЗ, с който се иска отмяна и заличаване на евентуалното вписване на решенията, взети от извънредното общо събрание на акционерите на „***" АД, проведено на 15.02.2017 г. и при евентуалност, ако съда приеме, че предявения иск е допустим, то моли да го остави „без уважение", като неоснователен и недоказан.

Моли да бъде осъден ищеца „***" АД (н) да заплати на „***" АД направените по делото разноски.

Към настоящия отговор на искова молба прилага писмени доказателства.

 Постъпила е допълнителна искова молба от „***" АД, в несъстоятелност, в която изразява становище, че с отговора на исковата молба се правят възражения срещу обстоятелствата, на които се основава иска, но част от тези обстоятелства не се оспорват и на практика се признават, при което счита, че същите следва да бъдат отделени като безспорни по делото.

Сочи, че както от представеното с исковата молба удостоверение от „Централен депозитар" АД, така и от приложеното извлечение от книгата на акционерите на „***" АД, се удостоверява притежаването от „***" АД, в несъстоятелност (по-долу „***" АД (н.) или банката) на 6 014 458 (шест милиона и четиринадесет хиляди четиристотин петдесет и осем) броя поименни, безналични акции с право на глас от капитала на ответното дружество „***" АД и по тази причина и съобразно закона и установената съдебна практика следва да се приеме, че за ***АД (н.) е налице правото, принадлежащо на всеки акционер в търговско дружество, да предяви иск пред съда за отмяна на решенията на общото събрание, когато те противоречат на повелителните разпоредби на закона или на устава на дружеството. Твърди, че абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на такъв иск е качеството „акционер", каквото качество ***АД (н.) несъмнено притежава и поради което е легитимирана да предяви иска с правно основание чл.74 ТЗ.

Смята, че това качество също така определя и правния интерес от предявяване на иска, защото правният интерес за ***АД (и.) възниква по силата на закона (чл.74 ТЗ), даващ право на всеки акционер да предяви иск пред съда за отмяна на решенията на общото събрание. Твърди, че когато законът изрично предвижда подобно право, то законодателят е имплементирал в законовата норма правния интерес на лицето, комуто е предоставено правото да защити своите права и законни интереси и поради това такъв правен интерес няма нужда да бъде изясняван, т.к. същият е отчетен още при създаване на нормата. По изложеното считат, че всички възражения относно наличието или не на правен интерес за акционер да обжалва решенията на общото събрание са ирелевантни за спора и не следва да бъдат обсъждани.

На следващо място - счита, че твърденията на ответника, че с исковата молба се защитавали правата на други акционери - „***" ЕООД, в несъстоятелност и „***" АД, в несъстоятелност, са лишени от всякаква логика и вероятно се дължат на неразбиране на предявения иск. Сочи, че всички обстоятелства, свързани с начина на упражняване на правото на глас от тези две дружества по притежаваните от тях акции, са обстоятелства, свързани с основателността на иска - а именно, че общото събрание е проведено в нарушение на чл.227, ал.1 ТЗ във вр. с чл.15, ал.1 от Устава на „***" АД, с оглед нередовното участие на тези акционери в работата на извънредното общо събрание на акционерите. Твърди, че ***АД (н.) не е предявявала и не предявява чужди права, поради което моли съда да оставите искането, основано на това възражение, без уважение.

Твърди, че изцяло неоснователни са и възраженията на ответника, свързани с качеството на банката като акционер в „***" АД, при което са направени странните правни изводи, че „участието му (на банката, бел. моя) било прекратено "ех lege" с обявяването му в несъстоятелност на основание чл.125, ал.1, т.4 ТЗ". Сочи, че макар да става въпрос за преценка, която следва да бъде основана на събраните в хода на производството доказателства, моля да се съобрази, че се прави недопустима аналогия на посочения текст - чл.125, ал.1, т.4 ТЗ, уреждащ прекратяване на участието в дружество с ограничена отговорност (посоченият текст е част от Глава тринадесета „Дружество с ограничена отговорност" на Търговския закон) с притежание на ценни книги - акции, регламентирани в Глава четиринадесета „Акционерно дружество" на Търговския закон. Твърди, че тази аналогия не държи сметка на разликата между двете членствени правоотношения - това в ООД, където се притежава дружествен дял и свързаните с това неимуществени права, и притежаването на акции, което чл.175 ТЗ свързва единствено с удостоверяване на участието в капитала на акционерното дружество, при което липсват персоналните отношения, характерни за членството в ООД. Сочи, че именно защото става дума за ценна, свободно (ако не е винкулирана, а акциите на „***" АД не могат да бъдат винкулирани с оглед публичността на дружеството и изискванията на ЗППЦК) прехвърляема ценна книга, която може да смени собствеността си без ограничения, то по отношение на нея не може да се прилага т.нар. „прекратяване на участието на акционера по закон", защото такова участие няма. Твърди, че има притежание на ценната книга, даващо съответните (посочени в закона) права на собственика й, който има качеството „акционер" до момента, в който не прехвърли тази ценна книга, като по изложеното всички възражения, свързани с качеството акционер на ***АД (н.) следва да се разглеждат на тази основа и съобразно посоченото по-горе, а съображенията на ответника в тази насока не следва да бъдат обсъждани.

Излага, че на последно място следва да бъдат разгледани възраженията на ответника, че искът по чл.74 ТЗ бил недопустим, защото бил заведен от синдиците на ***АД (н.) без те да имат разрешение от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Твърди, че този извод, според процесуалният представител на „***" АД, се налагал с оглед разпоредбата на чл.39, ал.1, т.7 ЗБН, предвиждаща разрешение от ФГВБ за сделка или действие с имуществен интерес над 10000 лева. Признава, че такова разрешение от страна на ФГВБ липсва, но същото не е необходимо, защото посочената разпоредба не регулира правомощията на синдика, свързани с правото му да завежда дела от името на несъстоятелната банка или да я представлява (сам или чрез упълномощено за процеса лице). Счита, че правото на синдика да представлява банката, като участва в производствата по делата, по които несъстоятелната банка е страна, както и да завежда от нейно име дела, е изрично предвидено в чл.31, ал.1, т.7 ЗБН, а в ал.З на същия текст, в редакцията й обн. в ДВ бр.ЗЗ от 2016 г., в сила от 26.04.2016 г., е предвидено, че синдикът самостоятелно, по своя преценка, може да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, както и да завеждат такива дела. Сочи, че от посочените текстове на закона ясно се установява, че няма никакво изискване за получаване на предварително разрешение на ФГВБ за завеждане на такива дела, преценката за тях е предоставена изцяло на синдика. За пълнота отбелязва, че соченият от ответника текст на чл.39, ал.1, т.7 ЗБН се отнася до сделка или действие, чийто имуществен интерес надхвърля 10 000 лв., но това не включва предявяването на искове, без значение от тяхната цена. Сочи, че горното може да бъде изведено от предложение второ на текста на т.7, който гласи „не се изисква разрешение от фонда за заплащане на дължими държавни и други такси по предприети от синдика действия за попълване на масата на несъстоятелността съгласно приети от Министерския съвет тарифи" - т.е. несъмнено е, че се визира разпореждане с парични средства от масата на несъстоятелността, а не всички действия на синдика. По изложеното моли съда да остави искането, основано на това възражение, без уважение.

Поддържа изцяло предявения иск за отмяна на решенията на извънредното общо събрание на акционерите на „***" АД от 15.02.2017 г., както и искането при уважаване на иска с правно основание чл.74 ТЗ да бъде постановено заличаване на евентуалното вписването на решенията, приети на 15.02.2017 г. от извънредното общо събрание на „***" АД, с които е увеличена номиналната стойност на емитираните от „***" АД акции от 1 лв. (един лев) на 4 лв. (четири лева) чрез обединяване на 4 (четири) съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от 1 лв. (един лев), в 1 (една) нова акция с номинална стойност от 4 лв. (четири лева), като в резултат от увеличаването на номиналната стойност на емитираните акции броят на акциите е намален от 109 249 612 броя на 27 312 403 броя, като се запазва размера на капитала на дружеството на 109 249 612 лева; както и промяната на чл.8, ал.1 от Устава на „***" АД, като след промяната същият е придобил следната редакция: „Капиталът е разпределен в 27 312 403 (двадесет и седем милиона триста и дванадесет хиляди четиристотин и три) броя поименни безналични акции, с номинална стойност 4 (четири) лева всяка една, както и поясненията, направени по-долу:

Счита и моли съда да приеме за безспорно, че „***" АД, в несъстоятелност, притежава 6 014 458 (шест милиона и четиринадесет хиляди четиристотин петдесет и осем) броя поименни, безналични акции с право на глас от капитала на ответното дружество „***" АД. Смята, че също така е безспорно, че на 15.02.2017 г. е проведено извънредно общо събрание на акционерите на „***" АД, на което ***АД (н.) е била представена като акционер, притежаващ посочените по-горе акции от капитала на ответното дружество, което е удостоверено и от представените и от ответника протокол от това събрание и представения с исковата молба списък на акционерите и от тези документи се установява, а не се и оспорва от ответника в отговора на исковата молба, че на същото събрание са присъствали и участвали акционерът „***" АД, в несъстоятелност, ЕИК ***, притежаващо 31 516 746 броя безналични акции, представляващи 28,848% от капитала на „***" АД, което е било представлявано от изпълнителния директор К.Т.К., както и акционерът „***" ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК ***, притежаващо 20 000 000 броя безналични акции, представляващи 18,307% от капитала на ответника, което е било представлявано от управителя Т.С.С.. С оглед изложеното моли съда да приеме за ненуждаещи се от доказване горните обстоятелства. Поддържа твърдението си, че не е спазена императивната законова норма на чл.224, ал.1 ТЗ и писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, не са били предоставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание. Сочи, че освен, че твърди изготвянето на такива материали и предоставянето им на акционерите чрез интернет (уеб сайта на самото дружество и информационната агенция x3news), което не отменя задължението му по чл.224, ал.1 и ал.З ТЗ и като отрича твърденията в исковата молба, ответникът не представя никакви доказателства за наличието на подобни материали, като горното следва да се разглежда в светлината на преклузията на чл.370, ал.1 ТПК, поради което ще счита и моли съда да приеме за недопустими всякакви доказателства в тази насока за изготвянето и/или предоставянето на такива писмени материали.

За пълнота на изложението счита, че твърденията на ответника, че акционерът „***" АД, в несъстоятелност, не бил поискал да се запознае с материалите по адреса на управление на ответника или на заседанието на самото общо събрание, са неотносими към спора и като ирелевантни не следва да бъдат разглеждани. Сочи, че нормата на чл.224, ал.1 ТЗ въвежда по императивен задължение за дружеството, което не е поставено в зависимост от желанието на акционерите да се запознаят с писмените материали.

Поддържа и твърдението си, като счита, че с отговора същите се потвърждават, че решенията на Общото събрание от 15.02.2017 г. са опорочени и на друго основание -поради участието в извънредното общо събрание на лица, извън кръга на допустимите съгласно ТЗ и ЗППЦК, което като резултат води и до извода, че общото събрание е проведено в нарушение на чл.227, ал.1 ТЗ във вр. с чл.15, ал.1 от Устава на „***" АД и при липса на кворум, с оглед нередовното участие на акционера „***" АД, в несъстоятелност и акционера „***" ЕООД, в несъстоятелност. Поддържа всички съображения в тази насока, изложени в исковата молба, относно нередовното представителство на тези акционери, като факта кои лица са ги представлявали, с оглед признанията на ответника, направени в отговора на исковата молба, моля да приемете за безспорен.

Що се отнася до подробните възражения в тази насока на ответника, направени в отговора на исковата молба, счита че същите се отнасят по същество на спора и следва да бъдат разгледани при постановяване на решението, след преценка на всички събрани по делото доказателства. Независимо от това счита, че цитираната от ответника (и представена с отговора) съдебна практика е непълна и същата е показана едностранчиво. В тази връзка Ви моли съда да съобрази, че с постановяване на решението по чл.711 ТЗ, съгласно ал.1, т.З на тази разпоредба, се прекратяват правомощията на органите на дружеството в несъстоятелност, каквото правомощие е и представителството на дружеството, като действия на управление. Твърди, че само по изключение и съгласно чл.635, ал.З ТЗ, правомощията на управителните органи не отпадат, но в изрично изброените в нормата (както и в други разпоредби на Търговския закон - например чл.728 и чл.740 ТЗ) хипотези, между които не е упражняването на правата по притежаваните от несъстоятелното дружество акции, т.е. след като по изключение от правилото на чл.711, ал.1, т.З ТЗ, нормата на чл.635, ал.З ТЗ (съответно останалите норми, предвиждащи изключения от правилото) определя в кои случаи органите на дружеството имат право да упражняват правата си като такива, макар да са лишени от такива по чл.711, ал.1, т.З ТЗ, то изводът е, че тези норми не могат да се тълкуват разширително. Твърди, че горното води до извода, че управителят, респ. изпълнителният директор на дружеството, обявено в несъстоятелност, не разполага с представителна власт по отношение същото, респ. с правомощието да упражнява правата по акции, които несъмнено са част от масата на несъстоятелността на това дружество, а това право е дадена на представляващия дружеството синдик. В този смисъл цитира Определение № 117 от 29.01.2014 г. по т.д.№ 4416/2013 г., на ВКС, I т. о., ТК. За пълнота следва да се отбелязва, че съгласно чл.635, ал.З ТЗ, в производството по несъстоятелност длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Твърди, че правомощията на синдика са посочени в чл.658, ал.1 ТЗ и сред тях изрично е визирано представителството на предприятието (т.1) и управляване на текущите му дела (т.2), какъвто характер има упражняването на правата по притежаваните от длъжника акции, част от масата на несъстоятелността.

По изложеното поддържа становището си, че на 15.02.2017 г. акционерите „***" АД, в несъстоятелност и „***" ЕООД. в несъстоятелност, не са представлявани редовно на проведеното извънредно общо събрание на „***" АД, тъй като лицата, посочените като техни представители не са имали право да ги представляват, поради което счита, че проведеното извънредно общо събрание е опорочено и на това основание, както и поради това, че в резултат на нередовното представителство не е бил налице изискуемия се кворум, за да бъде законно проведеното заседание на общото събрание на акционерите.

Възразява и моли да не бъдат приемани представените от ответника като писмени доказателства извлечения от сайтове, описани под номера 5 и 6 в отговора на исковата молба, които не представляват писмени доказателства по смисъла на ГПК.

Възразява и моли да не бъде приемано представеното от ответника като писмено доказателство под номер 2 извлечение от сайта на Търговския регистър, тъй като обстоятелството, свързано с обявяване на поканата за ОСА, може да бъде установено служебно от съда.

Не възразява да бъдат приети представените от ответника като писмени доказателства документи под номера 1, 3, и 4 в отговора на исковата молба, като моли съда да съобрази, че посочения под номер 6 протокол от извънредното общо събрание на акционерите вече е представен със самата искова молба.

Моли да не бъдат приемани представените от ответника като приложения съдебни решения, описани под номера от 1 до 7 в отговора на исковата молба, които не представляват писмени доказателства по смисъла на ГПК.

В срок е подаден допълнителен отговор, с който се оспорва допълнителната искова молба на „***" АД - в несъстоятелност (***АД (н)), като от името на „***" АД се изразява становище по твърденията на ищеца. Поддържат се  всички наведени в отговора на исковата молба доводи за недопустимост на предявения иск, като смята, че възраженията на ищеца срещу тях са неоснователни, а отчасти и изобщо неотносими.

На първо място, поддържа възражението си, че ***АД (н) няма правен интерес от воденето на иск по чл. 74 от ТЗ, тъй като активно легитимиран да води иск за отмяна на решение на ОС на търговско дружество е само акционерът, чийто членствени права и/или интереси са засегнати от това решение и в този смисъл е и трайната съдебна практика - решение № 812 от 05.01.2007 г. на ВКС, I ТО по т.д. № 434/2006г., в което върховният съд приема, че „правният интерес от търсената защита е процесуална предпоставка за всички видове искове, поради което за наличието й във всеки момент от висящия спор съдът следва да следи служебно. Той трябва да преценява дали за ищеца съществува правен интерес да иска отмяна на решението на общото събрание на търговско дружество, с оглед търсената чрез иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ защита." Сочи, че както в исковата молба, така и в допълнителната искова молба ищецът не обосновава конкретно кои негови права и законни интереси са засегнати в резултат от приемането на решенията на ИОСА на „***" АД на 15.02.2017 г, като единственото основание за отмяна, което ищецът навежда, е нарушаване на членствените права на други акционери - „***" АД (н) и „***" ЕООД (н), а не правата на ***АД (н). Твърди, че в закона няма предвидена възможност за процесуална субституция при предявяване на иска по чл. 74 ТЗ, поради което смята, че ***АД (н) не е активно легитимирано да брани членствените права на „***" АД (н) и „***" ЕООД (н). Смята, че в случая активно легитимирани да предявят иска по чл. 74 ТЗ са самите акционери - „***” АД (н) и „***" ЕООД (н), чрез техните законни представители или чрез синдиците, ако твърдят, че са били компетентни да представляват тези акционери на ОС на „***" АД, но те не са подавали жалба срещу решенията на ИОСА на „***" АД и нямат оплаквания във връзка с провеждането на събранието, нито срещу взетите решения. Твърди, че дори да се приеме, че при провеждане на ОСА на „***" АД на 15.02.2017г. са нарушени членствените права на „***" АД (н) и „***" ЕООД (н), то това не води до нарушаване и/или ограничаване на членствените права на ***АД (н) или на който и да е друг акционер на дружеството, тъй като в този случай правото на иск по чл.74 ТЗ е за акционерите „***" АД (н) и „***" ЕООД (н) и ***АД (н) не може да упражни това право вместо тях.

Прави извода, че ***АД (н) никъде не твърди, че неговите права са били нарушени при провеждането на ИОСА на „***" АД.

Поддържа изложените доводи, че решенията на ИОСА на „***" АД от 15.02.2017 г. по никакъв начин не засягат интереса на ***АД (н), тъй като решенията, взети на общото събрание не променят делът на притежаваните от всеки акционер акции от капитала на „***" АД, включително делът на притежаваните от ***АД (н) акции. Прави извода, че решенията на ОС на „***" АД от 15.02.2017г. не се отразяват по никакъв начин на патримониума на ***АД (н), те не засягат и масата на несъстоятелността на дружеството, съответно не увреждат кредиторите в несъстоятелността на банката. Сочи, че в исковата молба липсват подобни твърдения, поради което смята тези обстоятелства за безспорни. Прави извода, че по тези причини ***АД (н) няма правен интерес да води иск за отмяна на решенията на ИОСА на „***" АД от 15.02.2017г., откъдето следва, че предявеният иск е недопустим най - малкото на това основание. Поддържа и възражението си, че ***АД (н) няма качеството акционер в „***" АД, защото участието му е прекратено ех lege с обявяването на банката в несъстоятелност. Смята, че разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 4 от ТЗ следва да бъде приложена в случая по аналогия, поради идентичност на правните последици, които настъпват след обявяването на несъстоятелността и при двете правноорганизационни форми-АД и ООД. Твърди, че след обявяването на акционерно дружество в несъстоятелност, както и при дружеството с ограничена отговорност оздравяване на предприятието му вече не е възможно и по нататъшната дейност на обявеното в несъстоятелност дружество и при двете правноорганизационни форми е ограничена единствено до действия, свързани с попълване масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите на дружеството и оттук следва, че след обявяването на ***АД (н) в несъстоятелност още през 2015 година, същото има право да осребри притежаваните от него акции от капитала на „***" АД, но не и да упражнява членствени права на акционер в „***" АД, защото участието му е прекратено по закон.

Продължава да поддържа също, че искът по чл. 74 ТЗ е недопустим, защото е заведен от синдиците на ***АД (н) без те да имат разрешение от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Счита, че липсата на такова разрешение се признава от ищеца в допълнителната искова молба, поради което моли съда да приеме този факт за безспорен. Твърди, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН е безспорно приложима в настоящия случай, нейният смисъл е да се ограничат разходите от масата на несъстоятелността, включително и съдебните разходи и същата не трябва да се тълкува изолирано, а във връзка с чл. 31, ал. 1, т.7 ЗБН.

Излага, че съгласно чл. 31, ал. 1, т.7 ЗБН синдикът има право да упълномощава адвокати по дела, по които банката е страна, и да завежда от нейно име дела, но това негово правомощие е ограничено от разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН, защото това безспорно са действия с имуществен интерес

Сочи, че чл. 39 ЗБН, който урежда правомощията на ФГВБ, предвижда в т. 7 на ал. 1, че фондът дава предварително разрешение на синдика за извършване на всяка сделка или действие, чийто имуществен интерес надхвърля 10 000 лева. Твърди, че разпоредбата не поставя ограничения относно вида на „действията", което означава, че обхваща както фактическите, така и правните действия. Счита, че предявяването на съдебни искове и ангажирането на адвокати не са изключени от обхвата на тази разпоредба още повече, че предявеният иск не е за попълване масата на несъстоятелността на банката и не е сред изрично посочените в разпоредбата на чл.62 ЗБН. Прави извода, че законът изисква спазването на специален процесуален ред при предявяването от страна на синдиците на искове над определен материален интерес и ангажирането на адвокатска защита, което също е свързано с разходването на средства. Излага, че разпоредбата на закона е ясна - синдикът има право да предяви иска след предварително разрешение от Фонда и това важи и при предявяване на иска по чл. 74 ТЗ.

Счита за напълно необосновано, че ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 7, изр. второ от ЗБН, тъй като очевидно, че в тази си част законът урежда изключение от правилото за наличие на предварително разрешение от страна на фонда за случаите, в които се касае за плащане на дължими държавни и други такси и това изключение не може да се тълкува разширително.

Не на последно място, смята, че в конкретния казус не може да има потвърждаване на извършените без разрешение на фонда процесуални действия, тъй като чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН изисква предварително даване на разрешение от Фонда, поради което то не може да бъде заместено с последващо съгласие за вече извършено действие и липсата на валидно разрешение е неотстраним порок на исковата молба, който и повлича след себе си и недопустимост на иска.

Поддържа изразеното становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Смята, че не е вярно, че писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, не са били достъпни за акционерите по указания начин и че същите „избирателно" не са били предоставени на определени акционери, въпреки поискването им. Твърди, че „***" АД е публично дружество, поради което свикването и провеждането на общото събрание на акционерите се извършва при спазване на специалния режим, предвиден в ЗППЦК. Сочи, че чл.115, ал. 5 ЗППЦК гарантира правото на сведение на всички акционери, като задължава публичното дружество да обяви публично поканата за свикване на общото събрание, заедно с писмените материали по дневния ред, пред обществеността при условията и по реда на чл. 100т, ал. 1 и 3 ЗППЦК и ако в устава е предвидено на всеки един от акционерите да се изпраща писмена покана, това процедурно правило също трябва да бъде изпълнено при свикването на общо събрание. Твърди, че нито в устава на „***" АД, нито в специалния режим по ЗППЦК обаче няма предвидено такова задължение. Сочи, че същото би било и неизпълнимо предвид факта, че „***" АД има близо 3000 акционери.

Заявява, че „***" АД е изпълнило задължението си да информира акционерите за предстоящото общо събрание, като е публикувало поканата, заедно с писмените материали по партида на дружеството в x3news - интернет портал, предлаган от *** АД, който дава възможност на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа да изпълняват законовите си задължения по оповестяване на обществеността на регулирана информация по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, а освен това, поканата е публикувана в Търговския регистър, а поканата, заедно с писмените материали са изпратени на Комисията за финансов надзор (КФБ), на *** АД, публикувани са на интернет страницата на дружеството, а на хартиен носител са представени на разположение на акционерите по седалище на дружеството, както е указано в поканата. Твърди, че заедно с отговора на исковата молба са представили доказателства за тези обстоятелства, а с оглед твърденията на ищеца прави и доказателствено искане за допускането на свидетел за тези обстоятелства.

Съдейки по това, че представители на ***АД (н) са присъствали на ИОСА на „***" АД на 15.02.2017г., презумира, че същите са били надлежно уведомени за свикването на събранието, ерго - имали са възможност да се запознаят с писмените материали по дневния ред, доколкото същите са били публично достъпни.

Поддържа изразеното становище за неоснователност на иска и съобразно представеното с отговора на исковата молба съдебно решение на ОС Ловеч по аналогичен казус, по който страна е „***" АД. Смята, че мотивите, изложени в решението на ОС Ловеч по търговско дело № 70/2016 г., са относими и към настоящия правен спор, защото основният правен въпрос, който обуславя изхода на настоящото дело, е идентичен с този, по който се произнесъл ОС Ловеч преди няколко месеца и това е въпросът „Кой има компетентност да представлява акционер - дружество, обявено в несъстоятелност, на Общото събрание на акционерите на друго търговско дружество: синдикът или законният представител на дружеството в несъстоятелност, макар правомощията на последния да са прекратени по смисъла на чл. 711 от ТЗ ?" Смята, че отговорът на този въпрос е от съществено значение за настоящия правен спор, защото доводите за незаконосъобразност на решенията, взети от ОС на „***" АД на 15.02.2017 г., които излага ищецът, са свързани преди всичко с това, че акционерите „***" АД /в несъстоятелност/ и „***" ЕООД /в несъстоятелност/ са били представлявани на общото събрание от законните си представители - съответно К.К. и Т.С., а не от назначените за синдици на двете дружества - съответно Р.М.и Г.Ч.и оттук ищецът обосновава, че акционерите „***" АД /в несъстоятелност/ и „***" ЕООД /в несъстоятелност/ не са били представлявани надлежно на ОС на „***" АД, което опорочава взетите на събранието решения.

Сочи, че в решението си по търговско дело № 70/ 2016 г. Окръжен съд Ловеч е посочил, че с постановяване на съдебния акт по чл. 711 от ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на дружеството, обявено в несъстоятелност и законният представител на дружеството може да упражнява ограничени правомощия, включително да участва в общото събрание на друго търговско дружество като представител на дружеството - акционер, което е обявено в несъстоятелност. Твърди, че с тези мотиви, съдът е приел, че законният представител на „***" АД /в несъстоятелност/ правилно и законосъобразно е представлявал дружеството в ОС на акционерите на „***" АД на 30.06.2016г., при приемането на годишния финансов отчет на дружеството за 2015 г„ защото приемането на ГФО не би се отразило по никакъв начин на масата на несъстоятелността на „***" АД /в несъстоятелност/.

В случая твърди, че е налице идентичен казус, при който акционерите „***" АД /в несъстоятелност/ и „***" ЕООД /в несъстоятелност/ са представлявани в ОСА на „***" АД, проведено на 15.02.2017 г., от законните си представители, а не от синдиците. Сочи, че видно от поканата за свикване на ОСА на *** АД за 15.02.2017 г., в дневния ред на събранието са включени точки, които нямат отношение и по никакъв начин не засягат масата на несъстоятелността на „***" АД /в несъстоятелност/ и на „***" ЕООД /в несъстоятелност/. Сочи, че Общото събрание на акционерите на „***" АД е проведено при следния дневен ред: Увеличаване па номиналната стойност на емитираните от „***" АД акции от 1 лв. (един лев) на 4 лв. (четири лева), което да стане чрез обединяване на 4 (четири) съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от 1 лв. (един лев), в 1 (една) нова акция с номинална стойност от 4 лв. (четири лева). Излага, че в резултат от увеличаването на номиналната стойност на емитираните акции чрез посочената по-горе процедура по обратен сплит (reverse stock split), броят на акциите, които формират капитала на „***" АД, се намалява от 109 249 612 (сто и девет милиона двеста четиридесет и девет хиляди шестстотин и дванадесет) броя на 27 312 403 (двадесет и седем милиона триста и дванадесет хиляди четиристотин и три) броя, като се запазва размерът на капитала на дружеството на 109 249 612 лв. (сто и девет милиона двеста четиридесет и девет хиляди шестстотин и дванадесет лева).

            Сочи, че  е има промяна в Устава на „***"АД и продължава да поддържа изразеното становището, че поставените на гласуване въпроси са свързани само и единствено с промяна на номиналната стойност на акциите, емитирани от„***" АД, чрез обединяването им в съотношение 4:1 и тази промяна има чисто технически характер - тя не променя нетните активи на „***" АД, нито създава задължения за дружеството. Твърди, че в случая не става въпрос за сделка на разпореждане с активи, нито за обезпечителна сделка, която да води до обременяване на активите на дружеството с тежести, тъй като размерът на регистрирания капитал, който е вписан в търговския регистър, също остава непроменен. Заявява, че се запазва изцяло непроменен и процентът акции, които всеки акционер притежава от капитала на „***" АД, а и пазарната стойност на акциите също остава незасегната от решенията на ОС, доколкото тя се обуславя от нетните активи на дружеството. Прави извода, че масата на несъстоятелността на „***" АД (н) и „***" ЕООД (н) няма да бъде увредена с промяната на номиналната стойност на акциите, емитирани от „***" АД.

Поддържа твърдението си, изложено в отговора на исковата молба, че с влизане в сила на решението по чл. 711 ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на несъстоятелния длъжник, тъй като органите на дружеството - длъжник остават да съществуват в латентно състояние и ограничен обем правомощия, като и след настъпване на последиците по чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ те могат да извършват лично и/или чрез упълномощено от тях лице всички действия, които не са изрично предоставени от закона на синдика. Твърди, че синдикът може да упражнява само онези правомощия, които са свързани със запазване и управление на масата на несъстоятелността и охраняване на интересите на кредиторите. Смята, че когато едно членствено право няма отношение към намаляване масата на несъстоятелността, то може да бъде упражнявано от органите му независимо от фазата, в която се намира производството по несъстоятелност - в този смисъл цитира Решение № 734 от 24.11.2004 г. по гр.д. № 105/2004 г., ТК, I ТО на ВКС.

Сочи, че това разбиране е трайно установено в съдебната практика на ВКС, която е цитирана в решението на ОС Ловеч по търговско дело № 70/ 2016г., а също и в практиката на съдилищата из цялата страна:Опр.№ 288/30.06.2015 г. по в.ч. т. дело № 399/2015г. на Апелативен съд – Пловдив,  р. № 8749 от 15.07.2015 г. по адм. д. № 12164/2014 г., VII отд. на ВАС, р.№ 7 от 13.01.2011г. по ч.т.д. № 672/2010г. на Апелативен съд -Варна).

Твърди, че от посочените съдебни решения е видно, че действията на синдика са обслужващи дейността на несъстоятелния търговец, съобразно правомощията му по чл. 658 ТЗ, а членствените права на длъжника не са в този обхват и в този смисъл е и разпоредбата на чл. 658, ал. 2 от ТЗ, предвиждаща, че синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда. Участието в ОС на друго дружество не съставляват „дейност" по смисъла на чл. 658, ал. 1, т. 2 на ТЗ, а представителството по т. 1 на същата разпоредба е във връзка с дейността на самото несъстоятелно дружество. Прави извода, че представителството не включва правото на формиране на воля при гласуване в ОС на другото дружество, тъй като това правомощие е в компетентността на законния представител на дружеството, упражняването му е негова лична преценка, особено когато не е пряко свързано с производството по несъстоятелност, какъвто е и настоящият случай. Счита, че това, че органите на длъжника „***" АД (н) и „***" ЕООД (н) не са окончателно десезирани е видно, както от чл. 740, ал. 1 ТЗ, така и от възможността по чл. 747 и сл. ТЗ.

Излага, че синдикът не може да представлява и да формира волята на несъстоятелното дружество по въпроси, които не се отнасят до масата на състоятелността и удовлетворяването на кредиторите. Смята, че увеличението на номиналната стойност на акциите на „***" АД няма да се отрази на осребряването на имуществото на акционерите „***" АД (н) и „***" ЕООД (н), нито има отношение към попълването на масата на несъстоятелността, поради което именно изпълнителният директор на „***" АД (н) и управителят на „***" ЕООД (н), а не синдиците, е следвало да участват в ОСА на „***" АД на 15.02.2017г.

Не на последно място, моли да се има предвид, че свикването и провеждането на общото събрание на акционерите на „***" АД е извършено под надзора на Комисията за финансов надзор, която е натоварена по закон да следи за спазване на законовите изисквания относно процедурата по свикване и провеждане на ОСА на публичните дружества, както и да налага принудителни административни мерки при констатирани нарушения на тези изисквания, като нещо повече, на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, Комисията за финансов надзор изпрати свои длъжностни лица, които да присъстват на ОСА на „***" АД на 15.02.2017г. и да следят за спазването на законовите изисквания при регистрацията на акционерите и при самото провеждане на общото събрание. В конкретния случай твърди, че Комисията за финансов надзор не е констатирала нарушаване на законовите изисквания по свикване и провеждане на ОСА на „***" АД, проведено на 15.02.2017г.

С оглед на изложеното смята, че акционерите „***" АД (н) и „***" ЕООД (н) са били надлежно представлявани на общото събрание, поради което същото е проведено при спазване на изискванията за кворум по чл. 15, ал. 6 от устава на „***" АД, а решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на събранието са взети с предвиденото в устава мнозинство и на това основание предявеният иск се явява неоснователен.

Моли съда да остави „без уважение" искането на ищеца да бъдат изключени от доказателствата по делото писмените доказателства, представени с отговора на исковата молба, описани под номера 2, 5 и 6. Счита, че същите представляват годни доказателствени средства за установяване на факта на публичното оповестяване на поканата за свикване и писмените материали за общото събрание.

Моли съдът да направи справка в сайта на „***" АД (Iittp://vv\vw.petrol.ba/bg/residential/news/actual) и в сайта на x3news (w \v\v.хЗnews.com), а при евентуалност, ако сметне, че са нужни специални знания, да назначи по делото техническа експертиза със задача вещото лице -компютърен специалист да констатира дали поканата за свикване и писмените материали за общото събрание на акционерите на „***" АД, насрочено за 15.02.2017 г., са били качени на посочените по-горе електронни страници в 30 дневен срок преди датата на провеждане на ОС, съгласно изискването на закона, както и че същите са налични на посочените електронни страници в интернет и към настоящия момент.

Обръща внимание, че фактът на оповестяване на поканата и писмените материали за събранието пред обществеността се доказва посредством писмено доказателство, представено под номер 4 с отговора на исковата молба, представляващо електронна форма „Представяне на покана за свикване на общо събрание на акционерите и материали за общо събрание на акционерите", подписана с електронен подпис и подадена от „***" АД едновременно до БФБ - София АД (с вх. № 2017-01-09 от 09.01.2017г.) и публикувана на сайта на x3news по партида на „***" АД на 09-01-2017 в 10:36:51 часа.

Твърди, че фактът на публикуване на поканата и писмените материали за събранието на сайта на „***" АД се доказва и посредством справка в сайта на x3news по партида на „***" АД, където на 13.01.2017г. в 16:24 часа е публикувано сканирано копие на публикацията на поканата за свикване на общо събрание на акционерите на дружеството на сайта на „***" АД. Моли горното обстоятелство да бъде установено служебно от съда чрез справка в сайта на x3news по партида на „***" АД, при евентуалност от вещото лице компютърен специалист по исканата техническа експертиза.

            Моли съда да допусне двама свидетели при условията на довеждане.

В съдебно заседание ищeцът се представлява от адв.К.и адв.К., които поддържат исковата молба, като молят исковете да бъдат уважени.Твърдят, че са допуснати нарушения на императивни норми при свикване и провеждане на ОС на акционерите-чл.224 от ТЗ, а и решенията са взети при липсата на предвидения в закона кворум с оглед обстоятелството, че двама от акционерите са представлявани от законите си представител, въпреки, че дружествата акционери са били обявени в несъстоятелност и са прекратени правомощията им. Представят подробна писмена защита в подкрепа на свето становище, като претендират и разноските съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество се представлява от адв.К., който моли искът да бъде отхвърлен, като заявява, че ще представи и писмена защита в указан срок.

           Активната процесуална легитимация на ищеца се установява от  представеното по делото извлечение от акционерната книга на „***” АД. Пасивната процесуалната легитимация е установена от служебна справка в търговския регистър.

 От събраните по делото доказателства: Протокол от заседание на извънредно общото събрание на акционерите на 15.02.2017 от „***" АД; Списък на акционерите и техните представители, присъствали на Общото събрание на акционерите на „***" АД, проведено на 15.02.2017 г.; Извлечение от книга на акционерите на „***" АД, издадена „Централен депозитар" АД на 01.02.2017 г.; Удостоверение за  притежаваните от „***" АД, в несъстоятелност, акции в „***" АД, издадено „Централен депозитар" АД; Решение № 83 от 18.12.2015 г. пот.д.№ 12/2015 г. на Окръжен съд Ловеч; Решение № 33 от 04.05.2016 г. пот.д.№ 74/2014 г. на Окръжен съд Ловеч.;

Покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „***" АД, насрочено за 15.02.2017г.; Извлечение от сайта на търговския регистър при Агенция по вписванията по партида на „***" АД, от което се установява обявяването на поканата на 12.01.2017г. с вписване № 20170112144856; Уведомление до КФН с вх. № 10-05-477 от 09.01.2017г., с което поканата за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „***" АД, насрочено за 15.02.2017г., и писмените материали по точките от дневния ред, са представени пред Комисията за финансов надзор; Уведомление до БФБ - София АД с вх. № 2017-01-09 от 09.01.2017г., с което поканата за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „***" АД, насрочено за 15.02.2017г., и писмените материали по точките от дневния ред, са представени пред БФБ - София АД; насрочено за 15.02.2017г., и писмените материали по точките от дневния ред, са оповестени пред обществеността; Извлечение от сайта на „***" АД (www.petrol.bg), от което се установява публикуването на поканата за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „***" АД, насрочено за 15.02.2017 г„ и писмените материали по точките от дневния ред; Протокол от извънредно общо събрание на акционерите на „***" АД, проведено на 15.02.2017 г, от заключението на вещо лице И.Н., от показанията на свидетелите П.К. и А.М., служебна справка в Търговския регистър по реда на чл. 23 от ТЗ и становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

            На 12.01.2017 година в ТР е публикувана покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „***” АД с акт №20170112144856, насрочено за 15.02.2017 година, а при липса на кворум на 2.03.2017 г.

            Видно от заключението и допълнителното заключение на вещо лице И.Н. поканата и писмените материали за провеждане на общото събрание на 15.02.2017 г. са били налични на електронните страници на „***”АД тридесет дена преди неговото провеждане, т.е още от 12.01.2017 г.,като е установено, че те са били налични и към датата 22.06.2017 г.

            От показанията на разпитаната свидетелка П.К. се установява, че през м.февруари 2017 г. е работила като технически сътрудник в „***” АД като работното й място е било в гр.***на втори етаж, където пропусквателния режим е бил свободен с работно време от 8,30 часа до 17,30 часа. К. твърди, че единствено само тя  е отговаряла за кореспонденцията на „***”, приемала е документи, входирала ги е, но не е водила входящ дневник, а само неин. Обаждала се е по телефона в гр.София откъдето са й диктували вх.номер и тя го е поставяла върху документа на ръка, но не го е отразявала в този дневник. В него е отбелязвала само каква документация е получила. Тя твърди, че за събранието на 15.02.2017 г. никой не е се е интересувал от документацията.. Признава, че отсъства от работното си място в периода от 12, 00 часа до 13,00 часа за обедна почивка и понякога на кафе до 30 минути през останалото време. Твърди, че нейните задължения не са изцяло в офиса, а може да отсъства по други причини, например да е отишла за пощата. Не си спомня на датата 10.02.2017 г. какво точно е правила, но твърди, че охраната не й е казала някой да я търси.

            Свидетелят А.М. твърди, че през м.февруари 2017 г. е бил упълномощен да участва в ОС на „***”АД и да получи документация-писмени материали във връзка с въпросното ОКС на 15.02.2017 г. Той заявява, че в петък 10.02.2017 г. е отишъл в офиса на „*** АД в хотел „Ловеч, но не е намерил никой. Изтъква, че е помолил пазача да го придружи до стаята към 11 часа, почакал е около един час и си тръгнал, тъй като имал друга работа. Не е ходил друг път след това до гр.Ловеч да търси материалите, а не ги е търсил и на страниците на „***” в интернет. Предполага, че след като не е разполагал с тези документи преди събранието, то е гласувал против всички взети решения.

            На проведено Извънредно общо събрание на акционерите (ИОСА) на „***” АД, град Ловеч, с дневен ред: 1. Увеличаване номиналната стойност на емитираните от „***” АД  акции от един лев на четири лева, което да стане чрез обединяване на четири съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от един лев в една нова акция с номинална стойност от четири лева. В резултат на увеличението на номиналната стойност на емитираните акции, чрез посочената по-горе процедура по обратен сплит (reverse stock split), броят на акциите които формират капитала на „***” АД, се намалява от 109 249 612 броя на 27 312 403 броя, като се запазва размерът на капитала на дружеството на 109 249 612 лева; т.2. Промяна в чл. 8, ал.1 от Устава на „***” АД. Видно от представения по делото протокол от ИОСА, проведено на 15.02.2017 г. на л.11, на събранието са присъствали следните акционери:„***”АД в несъстоятелност чрез изпъл.директор К.К., което дружество притежава 31 516 746 бр.акции от капитала на „***”АД, „***”ЕООД чрез управителя А. А., което дружество притежава2 469 483 бр.акции от капитала на „***”АД, „***”АД в несъстоятелност чрез пълномощника А.М.,  което дружество притежава 6 014 458 броя акции  от капитала, „***”ЕООД в несъстоятелност чрез управителя Т.С., което дружество притежава 20 000 000 бр.акции от капитала на дружеството и „***”ЕООД чрез пълномощник Г.Г., което дружество притежава 17 951 080 бр.акции от капитала на „***”АД. Посочено е в протокола, че съгласно чл.15 ал.6 от Устава на „***” АД ОС на акционерите може да взема решения, ако на него е представен повече от половината от капитала на „***” АД т.е. повече от 54 624 806 бр.акции. Отразено е, че капиталът на дружеството е в размер на 109 249 612 лв. разпределен на 109 249 612 бр. поименни безналични акции с право на глас, както и, че на събранието са представени общо 77 951 767 бр.акции с право на глас, представляващи 71,36% от капитала на дружеството, т.е. повече от1/2 от всички издадени акции с право на глас. Прието е, че е налице кворум за провеждане на ОС. Отразено е, че на събранието присъстват и представители на Комисията за финансов надзор, като е допуснато на събранието да участват и други лица, измежду които и синдикът на „***” ЕООД-Г.Ч.. В протокола е вписано, че след проведено гласуване са взети положителни решения  и по двете точки от дневния ред, като „за” са гласували 71 937 309 гласа/акции, а „против” 6 014 548 гласа/акции.

          Представено по делото е решение №83/18.12.2015 г. по т.д.№12/15 г. на ЛОС, с което по реда на чл.710 от ТЗ е обявено в несъстоятелност „***”АД-Ловеч и постановено прекратяване на дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите на длъжника и той е лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото си, включено в масата на несъстоятелността.

         От мотивите на представеното решение №33/4.05.2016 г. по т.д.н.№74/14 г. по описа на ЛОС се установява, че спрямо „***”ЕООД/н/ също има постановено решение по реда на чл.710 от ТЗ. Това се установява и от извършена служебна справка в търговския регистър, който е публичен.

           Представен е  протокол от извънредно общо събрание на акционерите на „***”АД от 26.10.2017 г. като т.1 от дневния ред е бил отмяна на решенията взети на ИОСА на „***”АД, проведено на 15.02.2017 г., т.2 отмяна на решенията, взети на ИОСА на „***”АД, проведено на 10.05.2017 г., т.3 Увеличаване номиналната стойност на емитираните от „***” АД  акции от един лев на четири лева, което да стане чрез обединяване на четири съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от един лев в една нова акция с номинална стойност от четири лева. В резултат на увеличението на номиналната стойност на емитираните акции, чрез посочената по-горе процедура по обратен сплит (reverse stock split), броят на акциите които формират капитала на „***” АД, се намалява от 109 249 612 броя на 27 312 403 броя, като се запазва размерът на капитала на дружеството на 109 249 612 лева; т.4. Промяна в чл. 8, ал.1 от Устава на „***” АД  в съответствие с решението на т.3 от дневния ред и вземане на решение за намаляване на капитала на „***”АД съгласно решението по т.3 от дневния ред и т.6 промяна на в чл.7 и чл.8 ал.1 от Устава на „***” АД в съответствие с решението по т.5.

            На събранието видно от протокола са присъствали следните акционери: „***”АД в несъстоятелност чрез изпъл.директор К.К., което дружество притежава 31 516 746 бр.акции от капитала на „***”АД, „***”ЕООД чрез управителя А. А., което дружество притежава 2 469 483 бр.акции от капитала на „***”АД, „***”АД в несъстоятелност чрез пълномощника С.К.,  което дружество притежава 6 014 458 броя акции  от капитала, „***”ЕООД в несъстоятелност чрез управителя Т.С., което дружество притежава 16 000 000 бр.акции от капитала на дружеството, „***”ЕООД чрез пълномощник Е.И., което дружество притежава 17 951 080 бр.акции от капитала на „***”АД и „***”ЕООД чрез управителя А.П.А., което дружество притежава 6 767 135 бр.акции. Посочено е в протокола, че съгласно чл.15 ал.6 от Устава на „***” АД ОС на акционерите може да взема решения, ако на него е представен повече от половината от капитала на „***” АД т.е. повече от 54 624 806 бр.акции. Отразено е, че капиталът на дружеството е в размер на 109 249 612 лв. разпределен на 109 249 612 бр. поименни безналични акции с право на глас, както и, че на събранието са представени общо 80 718 902 бр.акции с право на глас, представляващи 73,88 % от капитала на дружеството, т.е. повече от 1/2 от всички издадени акции с право на глас. Прието е, че е налице кворум за провеждане на ОС. Взето е решение по т.1 от дневния ред, а именно отмяна на решенията взети на ИОСА на „***”АД, проведено на 15.02.2017 г, като „за” са гласували 74 704 444 бр.акции или 92,55%, „против” няма, а „въздържали се”- 6 014 458 акции или 7,45%. Следователно решенията, взети на  ИОСА на „***”АД, проведено на 15.02.2017 г. са отменени.

              ЛОС е прекратил производството по делото с протоколно определение от съдебно заседание на 4.12.2017 г., като е приел, че впредвид факта, че оспорените решение са отменени с последващото решение на ОС на 26.10.2017 г. то делото е лишено от предмет.

                Това определение на ЛОС обаче, е отменено от АС-Велико Търново с определение №39/19.03.2018 г. в мотивите на което, са дадени указания, задължителни за настоящата инстанция. Въззивната инстанция е счела, че последващото решение на ОСА на „***”АД от 26.10.2017 г. за отмяна на решенията, приети от ОС на 15.02.2017 г. е с цел да се препятства ищеца от упражняването на правото по чл.74 от ТЗ, а освен това интересът в случая от предявения иск по чл.74 от ТЗ не се изчерпа единствено с отмяна на решението на ОС, тъй като от съществено значение са и указанията на съда при тълкуване на закона и учредителния акт във връзка с решението на ОС, чието неспазване води до нищожност на повторно взетото решение съгласно чл.75 ал.2 от ТЗ. Апелативният съд приема, че обстоятелството, че решенията на ОС на акционерите на „***”АД-гр.Ловеч, проведено на 26.10.2017 г. по т.3 и т.4 от дневния ред относно увеличаване номиналната стойност на емитираните от дружеството акции и относно изменението на устава на същото дружество са били вписани на 9.03.2018 г,. видно от справка в ТР, не променя горния извод.

               При така изложените факти съдът приема, че спорът е търговски и е сезиран с иск с правно основание чл.74 от ТЗ - за отмяна на решенията, взети на Извънредното общо събрание на акционерите на „***” АД, град Ловеч, проведено на 15.02.2017 година, поради нарушения на императивни разпоредби на устава на дружеството и ТЗ, посочени конкретно в обстоятелствената част на исковата молба.

              Искът е допустим, тъй като е подаден от акционер в срока по чл.74 ал.2 от ТЗ и се основава на твърдения за нарушения на закона и устава на дружеството относно процедурата по провеждане на общото събрание.

              При искът по чл. 74 от ТЗ ищецът следва да докаже качеството си на акционер и да посочи пороците на атакуваното решение. Ответникът следва да докаже по безспорен начин законосъобразността на процедурата по провеждане на общото събрание на акционерите, на което са взети решенията, предмет на спора и това е указано в мотивите на определението по чл. 374 от ГПК, което ответникът е получил.

              Ищецът излага доводи за незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание, на две самостоятелни основания, а именно: първото нарушение на разпоредбата на чл.224 от ТЗ, тъй като на ищецът не е би осигурен достъп до писмените материали, свързани с дневния ред на ОС и се твърди, че те не са били на разположение на акционерите на-късно до датата на обявяване или изпращане на поканите за свикване на ОС, а второто касае липсата на кворум, тъй като двама от акционерите, които са дружества, обявени в несъстоятелност са били представлявани от управителите си, вместо от синдиците, като по този начин е нарушено изискването за кворум по чл. 15, ал.6, чл. 16, ал.2, изр.4, вр. чл.16, ал.1, т.1 от Устава.

            ПО ОТНОШЕНИЕ ПЪРВОТО ОСНОВАНИЕ-НАРУШЕНИЕ НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.224 ОТ ТЗ

С оглед събраните по делото доказателства и най-вече свидетелските показания, настоящата инстанция приема, че не са налице нарушения на разпоредбата на чл.224 от ТЗ. След като се съобразят обясненията на двамата разпитани свидетели К., която е била технически сътрудник на дружеството „***” АД и участвалият на ОС като пълномощник на ищеца А.М. се установява, че документацията е била на разположение на акционерите на адреса на седалището на дружеството, но представителят на „***” АД-София се е явил само на датата 10.02.2017 г. и то в рамките на един час да ги поиска. Разпоредбата на чл.224 ал.1 от ТЗ гласи, че тези писмени материали трябва да бъдат поставени на разположение, на акционерите, а ал.3 на същия член гласи, че те се предоставят при поискване. Следователно акционерите следва да ги търсят. В случая съдът приема, че ищецът в качеството си на акционер е следвало да прояви по-голяма активност и след като не е успял в рамките на един час на конкретната дата да се запознае с документацията, то е следвало да ги потърси в друг ден или по-късно на същия ден. Фактът, че на конкретната дата в рамките на един час, макар и в работно време не е успял да намери служителката на работното й място не е основание да се приеме, че писмените материали не са били на разположение на акционерите. В този смисъл съдът приема, че ищецът не е доказал наличието на първото основание, а именно нарушение на разпоредбата на чл.224 от ТЗ.

 ПО ОТНОШЕНИЕ ВТОРОТО ОСНОВАНИЕ-ЛИПСА НА КВОРУМ, НАРУШЕНИЕ НА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.227 ОТ ТЗ

 Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.6 и ал.7 от Устава ОСА може да взема решения, ако на него е представен повече от половината от Капитала, освен ако законът не изисква по-висок кворум. При липса на кворум ново заседание на ОСА се насрочва не по-рано от 14 дни и то е законно, независимо от представения на него капитал, освен ако в закона не е посочен конкретни определен кворум. В дневния ред на новото заседание не могат да се включват точки по реда на чл. 223а от ТЗ.

             Видно от протокола от ИОС на „***” АД от 15.02.2017 г, на събранието двама от акционерите „***”АД и „***”АД, които дружества са в несъстоятелност, са представлявани от своите управители съответно К.К. и Т.С.. Безспорно се установява от справка по реда на чл.23, ал.4 от ЗТРРЮЛНСЦ в ТР, а и страните не спорят, че с решение № 55/ 10.07.2015 година по т.д.(н) № 12/2015 година по описа на ОС - Ловеч акционерът „***” АД е обявен в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност. С решение № 83/ 18.12.2015 година по т.д.(н) № 12/ 20215 година по описа на ОС – Ловеч, постановено по реда на чл. 710 от ТЗ и обявено в ТР под № 20151221124256, дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото и са прекратени правомощията на органите на длъжника. С решението дружеството е лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Същото се отнася и до „***”АД, а именно с решение № 83/18.12.2014 г. по т.д./н/ №74/14 г. по описа на ЛОС длъжникът е обявен в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност. С решение №47/8.06.14 г. поправено с решение №33/4.05.2016 г.  по същото дело постановено по реда на чл.710 от ТЗ и обявени в ТР под №20141218144240 и №20150609173926, дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото и са прекратени правомощията на органите на длъжника. С решението дружеството е лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.  

 Съгласно разпоредбата на чл. 658, ал. 1 от ТЗ дружеството се представлява от синдика, освен в случаите, в които изрично тези права са предоставени на органите на длъжника – чл. 635, ал.3 от ТЗ, като с оглед целите на производството по несъстоятелност, ограниченията по чл. 711 от ТЗ следва да се преценяват доколко са свързани с имуществените права на длъжника. 

             В казуса на проведеното Общо събрание на акционерите е предложено да бъде взето решение, както следва: по т.1 от Дневния ред за увеличаване номиналната стойност на емитираните от „***” АД  акции от един лев на четири лева, което да стане чрез обединяване на четири съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от един лев в една нова акция с номинална стойност от четири лева. В резултат на увеличението на номиналната стойност на емитираните акции, чрез посочената по-горе процедура по обратен сплит (reverse stock split), броят на акциите които формират капитала на „***” АД, се намалява от 109 249 612 броя на 27 312 403 броя, като се запазва размерът на капитала на дружеството на 109 249 612 лева и по т.2. - Промяна в чл. 8, ал.1 от Устава на „***” АД.

Според настоящата инстанция предложените проекти за решения фактически имат отношение към имуществото на акционерите в несъстоятелност, тъй като водят до неговото намаляване. Тази процедура по обратен сплит (reverse stock split) се предприема при обезценяване на акциите и има косвено влияние върху пазара на акции, тъй като се възприема като затруднение на съответното дружество и влияе негативно върху цената на акциите, т.е. рефлектира върху масата на несъстоятелността на двете дружества-акционери, взели участие в ОС . В този смисъл предложените проекто-решения са релевантни към масата на несъстоятелността, тъй като не се касае само до чисто членствени правоотношения. Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице предвидените законови изключения от ограниченията за органите на дружеството по см. на чл. 711 от ТЗ и представителството на дружествата следва да бъде извършено от синдиците им, а не от техните управители. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 745/ 16.10.2007 година на ВКС по т.д. № 380/ 2007 година на ТК, ІІ т.о., определение № 260/ 11.04.2011 година на ВКС по ч.т.д., І т.о.; определение № 830/ 02.12.2013 година на ВКС по ч.т.д. № 3133/ 2013 година, ІІ т.о. Освен това по идентичен казус, касаещ предходно решение на ОС на „***”АД със същия дневен ред, Апелативен съд-Велико Търново се е произнесъл с влязло в сила съдебно решение №268/14.12.2017 г. по в.т.д.№257/17 г.. В него се приема-разпределянето на дивидент, например, поради което същите имат отношение и към масата на несъстоятелността, респективно и правомощията на синдика. Изводът на АС е, че в ОС „***”АД акционерът в несъстоятелност следва да се представлява от синдика, като аргумент в подкрепа на този извод е и чл.658 ал.1 т.13 от ТЗ, съгласно който синдикът извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговско дружество.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция приема, че проведеното на 15.02.2017 г. ИОС на „***”АД-Ловеч е в нарушение на разпоредбата на чл.227 от ТЗ поради липса на предвидения в закона и устава кворум, тъй като двете дружества в несъстоятелност-акционери не са били надлежно представлявани от синдиците, поради което след като се вземе впредвид тяхното незаконосъобразно представителство и се извадят техните акции  в размер на 51 516 746 от общия брой 77 951 767 безналични акции, се получават 26 435 021 броя безналични акции, представляващи 24 197% от капитала на „***”АД, следователно липсва кворум и взетите решения на това основание са незаконосъобразни, след като не е спазена разпоредбата на чл.227 ал.3 от ТЗ да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни.

Що се отнася до евентуално предявения иск за заличаване на вписването, то впредвид спиране на регистърното производство за вписване на горните обстоятелства с определение от 21.02.2017 г. по ч.т.д.№14/17 г. по описа на ЛОС, настоящата инстанция не следва да се произнася.

При тези съображения настоящата инстанция приема, че предявеният от „***"  АД (в несъстоятелност), вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от А.Н.Д. и К.Х.М., двамата заедно осъществяващи правомощията на синдик, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, срещу „***" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***иск, с правно основание чл.74 от ТЗ, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се отменят изцяло решенията на извънредното общо събрание на акционерите на „***" АД, проведено на 15.02.2017 г., по точките от дневния ред, а именно: решенията на общото събрание на ответника „***" АД от 15.02.2017 г., с които е увеличена номиналната стойност на емитираните от „***" АД акции от 1 лв. (един лев) на 4 лв. (четири лева) чрез обединяване на 4 (четири) съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от 1 лв. (един лев), в 1 (една) нова акция с номинална стойност от 4 лв. (четири лева), като в резултат от увеличаването на номиналната стойност на емитираните акции чрез посочената по-горе процедура по обратен сплит (reverse stock split), броят на акциите, които формират капитала на „***" АД е намален от 109 249 612 (сто и девет милиона двеста четиридесет и девет хиляди шестстотин и дванадесет) броя на 27 312 403 (двадесет и седем милиона триста и дванадесет хиляди четиристотин и три) броя, като се запазва размера на капитала на дружеството на 109 249 612 лв. (сто и девет милиона двеста четиридесет и девет хиляди шестстотин и дванадесет лева), както и решение за промяна в чл.8, ал.1 от Устава на „***" АД, като след промяната чл.8, ал.1 придобива следната редакция: „Капиталът е разпределен в 27 312 403 (двадесет и седем милиона триста и дванадесет хиляди четиристотин и три) броя поименни безналични акции, с номинална стойност 4 (четири) лева всяка една.

            При този изход на процеса и съобразно представения на основание чл.80 от ГПК списък на разноските,  следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноските по делото в размер на сумата 80 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                                    Р   Е   Ш   И :      

 

ОТМЕНЯ на основание чл.74 от ТЗ по иск на „***"  АД (в несъстоятелност), вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от А.Н.Д. и К.Х.М., двамата заедно осъществяващи правомощията на синдик, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, срещу „***" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***изцяло като незаконосъобразни решенията на извънредното общо събрание на акционерите на „***" АД, проведено на 15.02.2017 г., по точките от дневния ред, а именно: решенията на общото събрание на ответника „***" АД от 15.02.2017 г., с които е увеличена номиналната стойност на емитираните от „***" АД акции от 1 лв. (един лев) на 4 лв. (четири лева) чрез обединяване на 4 (четири) съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от 1 лв. (един лев), в 1 (една) нова акция с номинална стойност от 4 лв. (четири лева), като в резултат от увеличаването на номиналната стойност на емитираните акции чрез посочената по-горе процедура по обратен сплит (reverse stock split), броят на акциите, които формират капитала на „***" АД е намален от 109 249 612 (сто и девет милиона двеста четиридесет и девет хиляди шестстотин и дванадесет) броя на 27 312 403 (двадесет и седем милиона триста и дванадесет хиляди четиристотин и три) броя, като се запазва размера на капитала на дружеството на 109 249 612 лв. (сто и девет милиона двеста четиридесет и девет хиляди шестстотин и дванадесет лева), както и решение за промяна в чл.8, ал.1 от Устава на „***" АД, като след промяната чл.8, ал.1 придобива следната редакция: „Капиталът е разпределен в 27 312 403 (двадесет и седем милиона триста и дванадесет хиляди четиристотин и три) броя поименни безналични акции, с номинална стойност 4 (четири) лева всяка една.

ОСЪЖДА„***" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***да заплати на  „***"  АД (в несъстоятелност), вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от А.Н.Д. и К.Х.М., двамата заедно осъществяващи правомощията на синдик, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките сумата 80 лв. разноски по делото.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.

            След влизане на решението в сила препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията.

                      

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: