РЕШЕНИЕ
№ 13168
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110138937 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу
против К. Д. К. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 6364/2022 г.
по описа на СРС.
Ищецът „Софийска вода” АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу К. Д. К. за следните суми: 2503,86 лв.,
представляваща цената на потребена вода от ответника за процесния имот за периода
от 07.03.2016 г. до 04.11.2021 г., ведно със законната лихва от 09.02.2022 г. до
изплащане на вземането.
Длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК по договор за жилище с
адрес: гр. София, . Твърди, че за периода от 07.03.2016 г. до 04.11.2021 г. по партидата
на ответника са начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 2503,86
лв. Ищецът претендира установяване дължимостта на посочената сума, ведно със
законната лихва върху начислените суми, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването.
Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е
заявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва иска, като твърди, че не е
собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване на процесния
недвижим имот, поради което и оспорва наличието на облигационни отношения с
ищцовото дружество. Твърди, че ищцовото дружество не е издало фактура и не е
уведомило ищеца, поради което оспорва да е изпаднал в забава. Релевира възражение
1
за погасяване по давност на част от начислените суми. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1
ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. че
се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по договор за доставка на
ВиК услуги при общи условия, че ответникът има открита партида за доставка на вода
в дружеството-ищец за жилище на посочения в исковата молба адрес, че има вземания
срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание
/договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/.
Ответникът изрично оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, като в тежест на ищцовото дружество е да докаже този факт.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват категорични доказателства, че К. Д. К., на когото е открита партида за
доставяните канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот, е
собственик на жилището, респ. че в негова полза е било учредено вещно право на
ползване.
По делото е приета справка, издадена от Служба по вписванията гр. София,
съдържаща данни за ответника, в която на 25.01.2007 г. е отразено, че е в качеството
му на надарен е придобил част от собствеността върху имота, без да е посочено каква е
частта. С представената от ответника справка обаче не може да бъде проведено пълно
доказване на факта на собственост, който се установява със съответния нотариален или
друг акт, обективиращ придобитото право, какъвто не е представен от ответника.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно
не се установява между него и ищцовото дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги.
На следващо място, по делото не са представени доказателства, че В и К услуги в
претендираното количество действително са били доставени и потребени в процесния
имот и период. С определение от 30.08.2022 г. съдът е уважил искането на ищцовото
дружество за допускане изготвянето на комплексна съдебно-техническа и счетоводна
2
експертиза, която да отговори на поставените въпроси, но в определения от съда срок
„Софийска вода“ АД не е изпълнило задължението си да внесе определения депозит за
заплащане възнаграждения на вещи лица, поради което производството по делото е
приключило, без да е изготвено и прието заключение на вещи лица.
Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните
обсъждането по същество на възражението за настъпила погасителна давност на част
от процесното вземане, се явява безпредметно.
С оглед на изложеното, ответникът не се явява задължено лице за претендираната
на договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният срещу него установителен иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответника, в полза на когото следва да се
присъди сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение, за която сума е представено
по делото доказателство за извършеното плащане. Възнаграждението не надхвърля
предвидения минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдС, поради което възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъде присъдена сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение, за което е представено
доказателство за извършено плащане.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Софийска вода“ АД, ЕИК
********* срещу К. Д. К., ЕГН ********** иск с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за сумата от 2503,86 лв.,
представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София,
ж.к. за периода от 07.03.2016 г. до 04.11.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.02.2022 г. по ч. гр. дело № г.
по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК *********
да заплати на К. Д. К., ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща направени
разноски по гр. дело № 38937/2022 г. по описа на СРС, както и сумата от 300 лева,
представляваща направени разноски по ч. гр. дело № 6364/2022 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3