Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 30.05.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 267/2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Дари Транспед” ЕООД, чрез пълномощник на
управителя, против Б.К. и „Ем Енд Ем 2018” ЕООД. Посочва се, че счетоводното
обслужване на дружеството-ищец за периода от 22.11.2018 г. до 12.09.2019 г. се
е извършвало от първия ответник, а за периода от 12.09.2019 г. до месец март на
2020 г. от двамата ответника едновременно. Излага се, че договорите между
страните са сключени на 22.11.2018 г. и 12.09.2019 г., като на ответниците са
издадени нотариално заверени пълномощни. С декларации от 19.03.2020 г. Г. Т., …
на „……” ЕООД, е оттеглила извършеното от нея упълномощаване. Твърди се, че в
резултат на неправомерни действия (бездействия) от страна на К., която до ….. г. е била и … на „…..” ЕООД, както
и на представителите на ответното дружество след тази дата, на „Дари Транспед”
ЕООД са нанесени имуществени вреди в общ размер на 24310,43 лева. Тази сума е
сбор от установени данъчни задължения и наложени имуществени санкции, като К.
доброволно е заплатила на ищеца сумата от 13610 лева и е останало да дължи още 10680,33
лева. Не се претендира разликата от 20,10 лева, която се получава между сбора
от двете суми и сумата от 24310,43 лева. Сумата от 10680,33 лева е
индивидуализирана по пера в молби от 02.02.2021 г. и от 09.02.2021 г., приложени към делото на
Районен съд Враца, както следва :
1.
Вземане
за сумата от 4617,10 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в установени с РА (ревизионен акт) № Р-04000620000896-091-001/28.07.2020 г. на органа на приходите
към ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин, публични задължения за ДДС (главници) за периода от 22.11.2018 г. до 19.03.2020
г. ;
2.
Сума
в размер на 2063,23 лева, частично от 2083,33 лева, представляваща имуществени
санкции наложени с НП № 535117-F563141/03.09.2020 г. ;
3.
Сума
в размер на 3500 лева, представляваща имуществени санкции наложени с НП № 535118-F563128/08.09.2020 г. ;
4.
Сума
в размер на 500 лева, представляваща имуществена санкция наложена с НП №
483757-F518534/11.12.2019 г.
;
При така изложената
фактология, дружеството - ищец иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 10680,33 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените по делото разноски. В исковата молба
не е конкретизирано кои са документите с невярно съдържание, които са
използвани от ответниците, а се препраща към ревизионния акт. В допълнителна
молба от 17.11.2021 г. е посочено, че неистинските документи, които са
използвани от Б.К. чрез включването им в справките – декларации по ЗДДС и
дневниците за покупка за м.05.2019 г. и м.07.2019 г. са фактури, издадени от
„Ем Енд Ем” ЕООД с обща данъчна основа 29690 лева и ДДС в размер на 5938 лева. Излага
се, че същите са подробно описани в Приложение № 27 към РД (ревизионен доклад) № Р-04000620000896-092-001/12.06.2020 г.
на органа на приходите към ТД на НАП – Велико Търново / РА (ревизионен акт) № Р-04000620000896-091-001/28.07.2020 г.
на органа на приходите към ТД на НАП – Велико Търново. Фактурите са, както
следва :
1)
№ 25
от 17.05.2019 г. – посочени на гърба на л. 14/33 от делото на РС Враца ;
2)
№ 34
от 31.07.2019 г. – посочени на гърба на л. 15/33 от делото на РС Враца ;
3)
№ 36
от 31.07.2019 г. – посочени на гърба на л. 15/33 от делото на РС Враца ;
4)
№ 33
от 30.07.2019 г. – посочени на гърба на л. 15/33 от делото на РС Враца ;
Съкращения : ДО –
данъчна основа, ДК – данъчен кредит, ПДК – ползван данъчен кредит, НП –
насрещна проверка, СД – справка-декларация.
При извършена
насрещна проверка в „Ем Енд Ем” ЕООД е установено, че цитираните фактури не са
включени в дневника за продажби и справка – декларация по Закона за данъка
върху добавената стойност (ЗДДС) в
съответния данъчен период, нито в следващите данъчни периоди. Дължимият ДДС не
е начислен по реда на чл. 86 ЗДДС. В хода на проверката не са представени
доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл. 9 ЗДДС. По тази
причина ревизията отказва ползвания данъчен кредит.
Към посочения
период К. М. К. е … и едноличен собственик на капитала на „…..” ЕООД, ЕИК *********, а до …. г.
такава е била Б.М.К..
От страна на Б.К.
и „Ем Енд Ем 2018” ЕООД е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. В него се
посочва, че исковете са изцяло неоснователни, като са изложени и аргументи в
подкрепа на такова становище. Оспорват се фактическите твърдения изложени в
исковата молба и се излага тяхната версия за действителните отношения между
страните. Посочва се, че липсва пряка причинно-следствена връзка между
поведението на първия ответник и твърдените имуществени вреди. Оспорва се
обстоятелството, че е налице доброволно плащане на част от сумата, както и
съществуването на солидарност по отношение на ответниците. Възразява се срещу
предмета на част от доказателствените искания, направени с исковата молба,
както и срещу правната квалификация на предявения иск. Не се оспорва наличието на
облигационно правоотношение между ищеца и ответниците по договори за
предоставяне на счетоводни услуги, както и съставянето и подаването на
документи по силата на тези договори, но се навеждат доводи, че всичко е
ставало след изричното съгласие или по разпореждане на управителя на
дружеството – ищец.
Предявени са искове по чл. 45 /
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – относно сумата от 4617,10 лева, тъй като
използването на документи с невярно съдържание е непозволено увреждане, като
вината се предполага до доказване на противното. Съдът взема становище по
всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса
дали е извършено престъпление – чл. 17, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК). По тази причина
съдът не обсъжда дали е извършено документно престъпление или такова срещу
собствеността.
Относно претенцията за
наказателните постановления исковете са по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По делото са събрани
писмени доказателства, разпитан е един свидетел, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира, като обективна и компетентно изготвена. Обяснения е дала и
управителката на дружеството – ищец. Доколкото липсва изрична забрана за свидетелстване от страна
на управител като представляващ търговско дружество, което е страна в процеса, същите следва да се преценяват при
условията на чл. 172 ГПК. В зависимост от тяхното съдържание същите могат да се
квалифицират и ценят като обяснения на страната по чл. 176 ГПК. Пълномощниците на
страните са представили по делото и писмени защити.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна :
С определение от
01.11.2021 г. съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните са били налице валидни договори за
счетоводни услуги за периода от 22.11.2018 г./12.09.2019 г. до 19.03.2020 г. При
извършена ревизия, с влязъл в законна сила ревизионен акт е прието, че по
горецитираните фактури липсват доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл. 9 ЗДДС,
като по тази причина ревизията отказва ползвания данъчен кредит. Административният акт е валиден и законосъобразен, следователно
установеното в него може да се ползва срещу ответниците, които не са били
участници в административното производство по издаването и обжалването му. От съдебно –
счетоводната експертиза, както и от ревизионния акт се установява, че
счетоводството на дружеството – ищец не е водено редовно през периода
22.11.2018 г. до 19.03.2020 г. по отношение на прилагането на правилата за ДДС.
Счетоводството е осъществявано от Б.К. за периода от 22.11.2018 г./12.09.2019
г. до 19.03.2020 г. ; справките – декларации по ЗДДС, както и корегиращите
декларации са подавани от Б.К. по електронен път ; от страна на ищеца са
извършени плащания към бюджета в размер на 22851,56 лева ; след наложения запор
върху сметката на дружеството Националната агенция по приходите периодично е
удовлетворявала вземанията си, поради което преведната сума е по-малка от
посочената в исковата молба ; установените с ревизионния акт данъчни
задължения, както и наложените с НП имуществени санкции са платени ; ревизионният
акт не е обжалван и е влязъл в законна сила на 12.08.2020 г. Наказателните
постановления касаят нарушения (неизпълнения), които са извършени когато
за счетоводството са отговаряли Б.К./„….” ЕООД. Дори и годишните финансови за 2018 г. и 2019 г. да са подписани от
управителя на дружеството – ищец, според съда се касае за недостатъци които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане. Съдът кредитира
обясненията на управителя на дружеството – ищец, както и показанията на
свидетелката, независимо от евентуалната им заинтересованост от изхода на
делото, тъй като те кореспондират с всички други събрани по делото
доказателства и доказателствени средства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Претърпените от ищеца вреди в
размер на 4617,10
лева обективно не съществуват. Твърди се, че по фактурите
ищецът е ползвал право на данъчен кредит за ДДС, което с ревизионния акт е
отречено, като това води до възникване отново на задължение за ищеца от
публично-правен характер в размер на непризнатия данъчен кредит. Такива вреди
биха настъпили за ищеца, само ако фактурите отразяват действителни доставки или
услуги, предвид които той би имал безусловно право на данъчен кредит. А в
случая се касае за фактури, които ревизиращият орган е признал за неистински,
тъй като сочените в тях услуги не са били реално престирани. Неистинските
фактури не дават право на данъчен кредит на лицето, което се ползва от тях, в
случая – ищеца. Данъчният кредит е бил ползван неправомерно и възникването
наново на публично задължение за ищеца не съставлява вреда за него. Той дължи
заплащане на това, което е било прихванато без основание. Виновното поведение
на ответника по договора за счетоводно обслужване с възложител ищеца –
осчетоводяване на неистински фактури не е предизвикало настъпване на вреди за
ищеца, а само го е обогатило неоснователно, като с влезлия в сила данъчен
ревизионен акт е постановено по същество връщане на неправомерно ползваната от
ищеца облага.
Относно
наказателните постановления съдът приема, че тяхното издаване е в пряка връзка
със зле водено счетоводство от страна на ответниците, тъй
като те не са изпълнили задълженията си по действащото законодателство. От техните
бездействия са настъпили вреди за ищеца, поради наложените на „Дари Транспед” ЕООД имуществени санкции. Обстоятелството дали това бездействие е вследствие от
поведението на управителя на дружеството – ищец е без значение по делото, тъй
като в такъв случай според правилото на чл. 260 ЗЗД и след съответното
предупреждение ответниците е трябвало да се откажат от договора. В противен случай
съгласно ал. 2 от същия член те отговарят пред другата страна за причинените ѝ вреди. Всички наказателни постановления касаят нарушения (неизпълнения) извършени, както преди, така и след 12.09.2019 г., поради което и
според правилото на чл. 53 ЗЗД се ангажира солидарната отговорност на двамата
ответници.
На основание чл. 78 ГПК на страните ще следва да се присъдят направените по
делото разноски, съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете. В съдебно заседание е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от ответниците. Съдът
счита възражението за основателно,
тъй като е налице
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до
минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 850,41 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Отхвърля иска предявен
от „Дари Транспед” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Враца, жк. „Дъбника”, бл. 25, вх. Б, ет.
3, ап. 31, ЕИК *********, представлявано от … Г. И. Т., против Б.М.К. ***, ЕГН **********,
и „Ем Енд Ем 2018” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Борис I” № 54, ЕИК *********,
представлявано от … К. М. К., за заплащане солидарно от тях на сумата от 4617,10 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради осчетоводяване от страна на ответниците на неистински
фактури и изразяващи се в установени с
ревизионен акт № Р-04000620000896-091-001/28.07.2020 г. на органа на приходите
към ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин, публични задължения за ДДС
(главници) за периода от 22.11.2018 г. до 19.03.2020 г.
Осъжда Б.М.К. ***, ЕГН **********,
и „Ем Енд Ем 2018” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Борис I” № 54, ЕИК *********,
представлявано от … К. М. К., да заплатят солидарно на „Дари Транспед” ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. Враца, жк. „Дъбника”, бл. 25, вх. Б, ет. 3, ап. 31, ЕИК *********,
представлявано от … Г. И. Т. следните суми :
2063,23 лева, частично от 2083,33 лева, представляваща имуществени санкции наложени на
ищеца с НП № 535117-F563141/03.09.2020 г.
поради лошо водено от ответниците счетоводство, ведно със законната лихва върху
сумата от 2063,23 лева, считано от 07.01.2021
г. до окончателното изплащане на вземането ;
3500 лева, представляваща имуществени санкции наложени на
ищеца с НП № 535118-F563128/08.09.2020 г. поради лошо водено от ответниците счетоводство, ведно
със законната лихва върху сумата от 3500 лева, считано от 07.01.2021
г. до окончателното изплащане на вземането ;
500 лева, представляваща имуществена санкция наложена на ищеца с НП №
483757-F518534/11.12.2019 г. поради лошо
водено от ответниците счетоводство, ведно със законната лихва върху сумата от
500 лева,
считано от 07.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Б.М.К. ***, ЕГН **********,
и „Ем Енд Ем 2018” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Борис I” № 54, ЕИК *********,
представлявано от … К. М. К., да заплатят солидарно на „Дари Транспед” ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. Враца, жк. „Дъбника”, бл. 25, вх. Б, ет. 3, ап. 31, ЕИК *********,
представлявано от … Г. И. Т., сумата от 1145,62 лева – направени разноски по делото според уважената част от исковете.
Осъжда „Дари Транспед” ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. Враца, жк. „Дъбника”, бл. 25, вх. Б, ет. 3, ап. 31, ЕИК *********,
представлявано от … Г. И. Т., да заплати на Б.М.К. ***, ЕГН **********, сумата от 367,63 лева – направени разноски по делото според отхвърлената част от исковете, като адвокатското възнаграждение е намалено
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Осъжда „Дари Транспед” ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. Враца, жк. „Дъбника”, бл. 25, вх. Б, ет. 3, ап. 31, ЕИК *********, представлявано
от … Г. И. Т., да заплати на „Ем Енд Ем 2018” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Своге, ул. „Борис I” № 54, ЕИК *********,
представлявано от ….. К. М. К., сумата от 367,63 лева – направени разноски по делото според отхвърлената част от исковете, като адвокатското възнаграждение е намалено
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :