Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.235 и сл. от ГПК Ищецът „С.” Е. ,с ЕИК ...със седалище и адрес на управление гр. В. Т.-Промишлена зона „Д. л.”-„М. Т., представлявано от управителя М. К. М. е предявил против ответника „Р.” Е., с ЕИК ..със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”К.”№5 В.”В”,А.13,представлявано от управителя Р. С. К., установителен иск с правно основание по чл.422 от ГПК ,за признаване за установено по отношение на ответника,че съществува изискуемо парично вземане на ищеца „С.” Е. за задължение на ответника-поето въз основа на запис на заповед от 06.10.2008г. издаден в полза на „С.”Е. от длъжника „Р.” Е. за сумата 130 000лв. С исковата си молба твърди ,че ответникът е поел задължение по запис на заповед от 06.10.2008г. издаден в полза на „С.”Е., а именно да му заплати безусловно и без протест на падежа 31.12.2008г. с място на плащане гр. В. Т. -ПЗ Дълга лъка, сумата 130 000лв.Записът на заповед бил абстрактна сделка , която не зависела от липсата или наличието на основание за плащане.Твърди ,че процесния запис на заповед в тази връзка не бил издаден за да послужи като гаранция за удовлетворяване на задължението от евентуалното съществуване на друго правоотношение. Издаденият запис на заповед съдържал всички изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ, поради което бил годен да установи съществуването на вземането по него. С петитума на исковата молба е направил искане да се постанови решение с което да се признае за установено съществуването на изискуемо парично вземане по запис на заповед от 06.10.2008г. издаден в полза на „С.”Е. от длъжника „Р.” Е. за сумата 130 000лв,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от подаване на заявлението в съда 20.10.2010г. до изплащане на вземането. Претендира направените по делото разноски. Така подадената искова молба е намерена от съда за нередовна с оглед данните в нея за наличие на предпоставките за предявяването на иска по чл.422 от ГПК, липсата на приложени доказателства за тяхното наличие, като с определението на съда са дадени на ищеца указания да отстрани нередовността. С писмена молба В. № 1389/07.02.2011г. ищецът в срока по закона е отстранил нередовността на исковата молба чрез изложение на обстоятелствата на които основава исковата си претенция, а именно: съществуването на завършило заповедно производство по чл. 417 от ГПК по Ч гр. д.№ .../2010г. на ВТРС, издадена Заповед № 3065/26.10.2010г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата 130 000лв.дължими от длъжника „Р.” Е. гр. В. Т., към 31.12.2008г. въз основа на поето задължение по запис на заповед от 06.10.2008г., както и сумата 2 600лв. разноски; възражение от длъжника,че не дължи сумите по същото ч. гр.д. ,и определение постановено по Ч гр.д.№ .../2010г.,за спиране на изпълнението по образуваното от кредитора-взискател „С.”Е. Изп.д.№ ../2010г. на ЧСИ М. Г. връчено на кредитора с указание,че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането по заповедта и изпълнителния лист. С писмената молба са приложени като доказателства заявлението за издаване на заповед за изпълнение и посочените по горе Заповед за изпълнение, изпълнителен лист, възражение на длъжника, покана за доброволно изпълнение по Изп.д.№ .../2010г. на ЧСИ М. Г. и съобщение за насрочена публична продан и опис на недвижими имот по същото дело ,и определението за спиране на изпълнението по същото дело. С отговора си на исковата молба ответника е оспорил иска по основание и размер. Заявил е ,че поради липсата на записа на заповед по делото не може да вземе конкретно становище по оспорването на същата, тъй като не му е известно съдържанието на този документ. С определение на съда е изискано и приложено в цялост Ч. гр.д.№.../2010г. на ВТРС.,в което се съдържа и записа на заповед. След прилагането на делото респективно на Записа на заповед в първото по делото заседание ответникът „Р. „Е. е оспорил истинността на същия относно датата ,месеца и годината на издаването, положения подпис и качеството на лицето , а именно ,че записа на заповед няма достоверна дата и подписалото го лице по време на подписването му не е имало качеството на представител на ответното дружество.Възразил е ,че записа на заповед не е осчетоводен като основание за вземане респективно за задължение нито при ищеца нито при ответника. За установяване на това свое твърдение е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза , която след проверка в счетоводствата на ищеца и ответника/ кредитора и длъжника по записа на заповед/ да даде заключение има ли осчетоводяване на същия и съществува ли въобще осчетоводено вземане в точно такъв размер при ищеца и задължение в същия размер при ответника. В отговор на поисканата съдебно счетоводна експертиза във връзка с оспорването на записа на заповед и за установяване на истинността на записа на заповед, ищецът с писмена молба по делото е представил като доказателства по делото договор за заем от 06.10.2008г.и е поискал допускането на разпита на свидетел- С. Х. , посочен като лицето подписало записа на заповед и договора за заем, както и назначаване на съдебно –графическа експертиза със задача да даде заключение подписите положени върху записа на заповед и договора за заем положени ли са от лицето С. Г. Х.. Ответникът в заседанието следващо представянето на договора за заем е оспорил същия, относно датата на сключването му и качеството на представител на ответника на подписалото го лице,твърдейки ,че договора не е подписан на посочената в него дата и от лице което не е имало представителна власт да представлява ответника по времето на подписване на договора. В съдебно заседание е разпитан свидетелят С. Х..Изслушано и прието е заключението на Съдебно графическата експертиза, както и заключението на Съдебно-счетоводната експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установени следните факти: Със Заявление В. № 18952/20.10.2010г. ищецът е поискал издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 130 000лв.дължима от длъжника „Р.” Е. ,въз основа на издаден документ-запис на заповед от 06.10.2008г.с падеж 31.12.2008г.,както и за сумата 2 600лв., представляваща направените по делото разноски.Към заявлението са приложени запис на заповед за сумата от 130 000лв. с издател-длъжника”Р.” Е. и у-ние за правно състояние на длъжника. Въз основа на заявлението ВТРС е образувал заповедно производство по Ч гр.д.№.../2010г. и издал Заповед № 3065/26.10.2010г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата 130 000лв.дължими от длъжника „Р.” Е. гр. В. Т., към 31.12.2008г. въз основа на поето задължение по запис на заповед от 06.10.2008г., както и сумата 2 600лв. разноски.След направено по делото възражение от длъжника в срока по закона,че не дължи сумите съдът с определение постановено по Ч гр.д.№ .../2010г.е постановил спиране на изпълнението по образуваното от кредитора-взискател „С.”Е. Изп.д.№ .../2010г. на ЧСИ М. Г., образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по Ч гр.д.№ .../2010г. на ВТРС. От заключението на съдебно-графичната експертиза се установява ,че записа на заповед и договора за наем са подписани от свидетеля С. Г. Х.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че записа на заповед не е осчетоводен като юридическо основание/ юридически факт/ за вземането/ приходи / при ищеца, нито като юридическо основание за възникване на задължение/ разходи/ при ответника.И в двете счетоводства липсват осчетоводени еднократно и хронологично свързани с датата 06.10.2008г. приходи или разходи в размер на сумата 130 000лв. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Х.,че същия е подписал двата документа/ записа на заповед и договора за заем/ на датата 06.10.2008г.,когато е имал качеството на представляващ ответното дружество, като не е имал намерението да задължава дружеството , а себе си с едно обещание да прехвърли част от дяловете си в ответното дружество лично на представителя на ищеца- физическото лице М..Показанията на този свидетел са вътрешно противоречиви и са в пълно противоречие с другите доказателства по делото.Изложените в показанията му намерения и воля на физическите лица Х. и М. да сключат един предварителен договор за продажба на дялове в ответното дружество , или да гарантират изпълнението на поето обещание за прехвърлянето им, не съответства на съдържанието на документите документиращи двете правни сделки: абстрактната/ запис на заповед/ и каузалната /договор за заем/, и чрез това съдържание изобщо е невъзможно да се докаже тази уговорка или обещание.Просто няма никакъв смисъл от съставянето на тези два документа, още повече ,че не може уговорка между физически лица да се изрази ,чрез друга несъответна на действителната уговорка воля на други юридически лица. Освен горното същите не могат да послужат за постигане на действително целените от страните последици ,дори чрез сключване на сделките изразени в документите като привидни, защото е невъзможно въз основа на тях да се реализират последиците на прикритата сделка представена в показанията на свидетеля Х.. В заключение съдът приема ,че показанията на този свидетел представляват опит да се прикрие чрез заблуждаващи показания истината за неправомерното поведение на Х. и М. , които са участвали в съставянето на двата документа с невярно съдържание, по времето когато Х. не е бил представител на дружеството, като чрез съдържанието им са целели да установят, че са съставени по времето когато свидетелят Х. е имал качеството на представляващ ответното дружество, т.е да се прикрие антидатирането на документите, който опит при това неадекватно обяснение на показанията на свидетеля Х. и неадекватното на съдържанието на документите и твърдението в исковата молба процесуално поведение на ищеца по делото е очевидно несполучлив. Въз основа на така установените факти съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан по следните съображения: Пред настоящия съд кредитора по заповедта за изпълнение на парично задължение е предявил установителен иск за установяване на вземането си. Същия следва да докаже фактите на които основава исковата си претенция- чл.154 във вр. чл.153 от ГПК. Твърдението за фактите на които ищецът основава исковата си претенция е следното:Издадения запис на заповед е възникнал само като абстрактна сделка по волята на двете страни,без да е създаден с цел да се обезпечи изпълнението на вземане на кредитора,съответно задължение за длъжника възникнало от друго каузално правоотношение. С представения по делото договор за заем от 06.10.2008г. същия сам опровергава това твърдение. Същевременно ответникът своевременно е възразил относно качеството на негов представител на подписалото документите лице, съгласно изискването на чл.301 от ТЗ, а именно от узнаването за съществуването на записа на заповед и договора за заем, и е провел успешно оспорването на записа на заповед и договора за заем, а именно:доказал е че тези документи не са съставени на посочената в тях дата и са подписани от лицето С. Г. Х. по време през което същия не имал качеството на представител на ответното дружество. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено,че Записа на заповед не е осчетоводен като юридическо основание/ юридически факт/ за вземането/ приходи / при ищеца, нито като юридическо основание за възникване на задължение/ разходи/ при ответника.И в двете счетоводства липсват осчетоводени еднократно и хронологично свързани с датата 06.10.2008г. приходи или разходи в размер на сумата 130 000лв.Липсват осчетоводени такива сделки през цялата 2008г. и до момента на изготвяне на експертизата. Съгласно чл.4 ал.1 т.1от Закона за счетоводството/ З Сч./ основен принцип във воденето на счетоводните книги и регистри е текущото начисляване и затова същата тази разпоредба задължава приходите и разходите произтичащи от сделки и събития да се начисляват към момента на възникване на тези сделки и събития , независимо от момента на получаването на плащането на паричните средства и техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода за който се отнасят.Следователно тези документи не са съставени и подписани на посочената в тях дата 06.10.2008г., нито пък по времето когато свидетеля С. Г. Х. е бил представител на ответното дружество, поради което такива сделки не са осъществени в правния мир.Защото ако са били сключени реално в това време свидетелят Х. би ги предал за осчетоводяването им в счетоводството на дружеството ответник. Същото би сторил и представляващият дружеството ищец- управителят М. М., но и от негова страна не са осъществени тази задължителни по закона действия.. Потвърждение на този извод е късното представяне на записа на заповед в заповедното производство- почти две години след падежа. Потвърждение на този извод са противоречията между твърденията на ищеца ,че записа на заповед е документирал типична абстрактна сделка и не е съставен с цел да се обезпечи вземане, съответно задължение, възникнало от друга каузална сделка или правоотношение, и неговите процесуални действия, а именно: представяне на договора за заем,в чието съдържание е посочено ,че записа на заповед е издаден като гаранционно обезпечителен за задължението на ответника по договора за заем. Потвърждение на този извод са обясненията на свидетеля Х. за причинните обусловили сключването на договора за заем и поемането на задължението по записа на заповед.Тези причини или мотиви на съставителите на двата документа, представени в показанията на свидетеля Х. са в пълно несъответствие със изразената в двата документа/ акта/ воля , и документите в това им съдържание не могат да установят изобщо тази воля на страните и целените от тях правни последици, които са презентирани в показанията на свидетеля.Ако действителната воля на страните е била тази представена от свидетеля Х. чрез показанията му /да се даде обещание или да се сключи предварителен договор за прехвърляне на дялове от ответното дружество/, то не е била налице никаква нужда от съставянето на процесните два документа, защото нито един от тях не съдържа волеизявление съответно на тази воля. С оглед изхода на делото следва „С.” Е. да бъде осъдено да заплати на „Р.” Е. направените по делото разноски в размер на сумата 3960лева. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.” Е. ,с ЕИК... със седалище и адрес на управление гр. В. Т.-Промишлена зона „Д. л.”-„М. Т., представлявано от управителя М. К. М. против ответника „Р.” Е., с ЕИК.... със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”К.”№5 В.”В” А.13,представлявано от управителя Р. С. К., установителен иск с правно основание по чл.422 от ГПК ,за признаване за установено по отношение на ответника”Р.”Е.,че съществува изискуемо парично вземане на ищеца „С.” Е. в размер на сумата 130 000лв. ,за задължение на ответника-поето въз основа на запис на заповед от 06.10.2008г. издаден от „Р.” Е. в полза на „С.”Е. за сумата 130 000лв., както и за направените по Ч.гр.д.№...по описа на Великотърновския районен съд разноски в размер на 2 600лв. по издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за главницата от 130 000лв. и разноски в размер на 2 600лв.. ОСЪЖДА „С.” Е. ,с ЕИК... със седалище и адрес на управление гр. В. Т.-Промишлена зона „Д. л.”-„М.а Т. да заплати на Р.” Е., с ЕИК.... със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”К.”№5 В.”В” А.13,сумата 3 960лв. разноски по делото. Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението ,че е изготвено. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : |