№ 32
гр. София, 11.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600014 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода М. М. Т.,роден на *** година в
гр.***,български гражданин,неженен,със средно образование,с установена самоличност и
ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание„лишаване от свобода“ в ЗОЗТ“***“
при Затвор гр.***,чрез защитника му адв.П.-М. Б. от АК-Враца,с посочен съдебен адрес
,против протоколно определение №4944/19.12.2022 година на Софийски градски съд
,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№5167/2022 година по описа на съда.С
атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Т. за
условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание
„лишаване от свобода” ,като съдът не е уважил искането да се постанови УПО по реда на
гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода”.
В частната жалба се твърди по същество,че атакуваният съдебен акт е
незаконосъобразен.
Твърди се обобщаващо,че към настоящият момент са налице всички изискуеми от
закона предпоставки да се постанови „условно предсрочно освобождаване“ на лишения от
свобода Т..
На първо място се оспорва обосноваността на доводите на решаващия съд,свързани с
наложените на осъдения наказания за извършени от него нарушения на дисциплината в
затворническото общежитие в периода м.май-м.юли 2020 година,като се твърди,че същите
не следва да се обсъждат от съдебните състави,доколкото административните заповеди,с
които са наложени са предмет на съдебно обжалване.Изложени са съображения,с които се
оспорва обосноваността и законосъобразността на административните актове,с които са
1
наложени наказания на осъдения Т..
Сочи се,че е проведен един успешен корекционен процес,който е към края си,осъденото
лице „….не е извършил нито едно нарушение на дисциплината…“,отнася се с уважение към
пенитенциарните служители,налага самоконтрол и се дистанцира от хора с проблемно
поведение.
Сочи се,че е награждаван и не е злоупотребявал с наградите си,като не се е отклонявал
от работа и при ползване на отпуск.
Акцентира малкия остатък от изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода“.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери
атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по
делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият М. М. Т. е роден на *** година в гр.***,български гражданин е,не е
женен,със средно образование,с установена самоличност,ЕГН **********.
Понастоящем изтърпява наказание„лишаване от свобода“ в ЗОЗТ“***“ при Затвор
гр.***
Видно от приложените по делото писмени доказателства Т. е постъпил в затвора гр. ***
на 14.12.2019 година,като по отношение на него,с определение,постановено по н.ч.д.
№7485/2020 година на РС София,е приведено в изпълнение определено му общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ години за извършени престъпления по чл.343б
НК ,чл.354а НК.Определен е първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното
наказание, като със заповед № 17/18.02.2021 година режима е бил заменен на „общ“.
Със заповед №69/21.09.2021 година е прекатегоризиран за изтърпяване на наказание в
ЗООТ,а на 22.10.2021 година е разпределен в ЗООТ“***“.
Със заповед от 08.07.2022 година е определено да продължи изтърпяване на
наказанието в ЗОЗТ и считано от 02.08.2022 година е постъпил в ЗОЗТ“***“.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-19.12.2022 година,осъдения Т. е
изтърпял фактически 3 години,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 9 месеца
и 23 дни от работа,или всичко-3 години,9 месеца и 23 дни,вж.справка от МП,ГД “ИН“,затвор
гр.*** №324/19.12.2022 година,л.25 от делото.
Остатъкът към посочената дата е 2 месеца и 7 дни.
Лишеният от свобода Т. изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска
от рецидив от 50 точки,снижавана в хода на водения корекционен процес на 45 точки,като в
настоящия момент тази оценка на риск е завишена отново,като е определена на 49 точки.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
2
доказателства,събрани надлежно по делото-становище изх.№324/2022 година,л.2-ри и
справка №342/19.12.2022 година,л.25 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора
гр. *** ,доклад за лишения от свобода М. Т.,л.3-л.8,изготвен от инспектор СДВР при ЗОЗТ
“***“,затвор гр.*** на 25.08.2022 година,ведно с препланиран план на присъдата ,експертна
оценка на актуалното психично и емоционално състояние на Лишения от свобода Т.,л.11-
ти,писмени доказателства,приложени към досие на лишения от свобода Т. ,относими към
обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият Т. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел в мотивите към атакувания съдебен акт,че осъденият
Т. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата разписана от Закона предпоставка за прилагане института на
„УПО“ настоящият съд,както това е сторил и първия съд,отчита два ясно обособени периода
в поведението на осъденото лице в хода на изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ и провеждания корекционен процес.Единият обхваща времето от
постъпването му в затвора гр.*** на 14.12.2019 година до средата на м.май 2022 година,а
вторият-времето след 20.05.2022 година.Следва да се посочи обобщаващо,че първият съд
правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е както доказателствата за поправяне
на осъдения Т. и комплекса от факти и обстоятелства пряко свързани със степента на
изпълнение целите на наказание по плана на присъдата и установеното в положителна
насока,относно поправянето му,така и фактическите обстоятелства,сочещи на регресивната
тенденция,проявена в хода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ след
средата на м.май 2022 година.Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на
поставени пред него въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи както положителната
промяна в поведението на осъдения Т. в нейните качествени и количествени
показатели,релевантни за решаване въпросите по чл.440 и сл НПК,така и регресиращото му
поведение,наред с ясно проявилите се дефицити в наблюдаваните зони за превъзпитание.
Собственият анализ на доказателствените източници,касателно посочените по-горе два
ясно обособени периода дават основание настоящият съд да приеме,че първоначално,а и
срок от около две години и половина след постъпване в пенитенциарното
заведение,осъденият Т. е показал положителни резултати в корекционния процес.Всичко
това ясно е отразено в изготвения по делото доклад за осъденото лице от края на м.август
2022 година.Ясно проследима е положителната тенденция в поведението на осъдения
Т.,свързана с факта,че след постъпване в затвора гр.*** адаптационния период е протекъл
гладко,без нарушения на установения затворнически режим и въведените правила в
пенитенциарното заведение и още в началото на 2020 година Т. е назначен на работа като
3
готвач в затворническата кухня.Впоследствие,със заповед №266/18.08.2021 година е
назначен на работа в абонатна станция,като и на двете места задълженията са изпълнявани
съвестно и отговорно,с проявено дължимо уважение към затворническата
администрация.Именно поведението на осъдения в този период е дал основание на
администрацията да го награди няколкократно със заповед №89/2020 година,със заповед №
287/2020 година,със заповед № 377/2020 година и със заповед №229/12.05.2021 година,със
заповед №36/2022 година.През м.Февруари 2021 година е заменен режима на изтърпяване
на наказанието от „строг“ на „общ“,вж.заповед №17/18.02.2021 година.
Първият съд коректно е отразил всички тези обстоятелства,наред с
характеристиките,сочещи го като неконфликтна личност,отнасящ се по принцип с уважение
към затворническата администрация.Не са подценени отразените в изготвения доклад
изводи затова,че осъдения Т. в този период се отнася към затворническата администрация с
дължимо уважение,стреми да избягва конфликтни ситуации с други лишени от свобода,по
същество с него не са осъществявани кризисни интервенции,а самия Т. е характеризиран
като спокоен и диалогичен.Преценено е,както това преценява и настоящият съд,че в този
период е спазвал регламента и наложените вътрешно групови правила.Не могат да се
подминат в оценката им данните,че осъденият има отговорно отношение към възлаганите
му трудови задачи,участва активно в провежданите пенитенциарни дейности във връзка с
възпитателно-социалната работа в затворническото общежитие,по същество е
сдържан.Фактическите и правни изводи на решаващия съд в тази насока са съобразени с
данните,установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС.
С доводите на решаващият съд в тази насока въззивната съдебна инстанция се съгласява
изцяло.
На сетне следва да се приеме,че са необосновани обобщаващите доводи на защитата на
осъденото лице за необоснованост и неправилност извода на първия съд за незавършен
корекционен процес при осъдения Т..
По същество твърдението на защитата,изложени и пред първия съд,че са надценени
данните за извършени от осъдения Т. административни нарушения и определените му
наказания,не може да се сподели като основателно.Верен е извода на първия съд,основан на
приложен по делото доклад на инспектор СДВР при ЗОЗТ “***“,затвор гр.*** и
становището на началника на затвора гр.*** за това,че по отношение на осъдения Т. не са
постигнати онези резултати,които Закона изисква,за да се постанови УПО.Оценявайки
събраните доказателствени източници по делото в съвкупност,въззивният съд намира,както
е преценил и първият съд,че процесът на личностното поправяне на осъдения М.Т. не е
завършил,като не е реализиран принципа на прогресивната система на изпълнение на
наказанието.
Фактите по делото,преценявани от въззивния съд сочат,че със заповед от 14.01.2022
година осъденият Т. е назначен на работен обект „Апелативен Специализиран наказателен
съд“.На 05.05.2022 година на Т. е извършен личен обиск в стая за адвокатско свиждане в
СпНС,като при документите му е установено и иззето прозрачно найлоново
4
пликче,съдържащо бяло прахообразно вещество.Осъденият е заявил,че не знае как това
пликче е попаднало в негова фактическа власт,нито какво е съдържанието му.Образувано е
ЗМ№405/05.05.2022 година на 8-мо РУ-СДВР.
Със заповед №105/20.05.2022 година на осъденото лице е наложено административно
наказание.
На сетне осъденият Т. е наказван още три пъти за извършени от него дисциплинарни
нарушения,видно от приложените по делото заповед №119/10.06.2022 година,заповед №128
/24.06.2022 година и заповед №92/19.07.2022 година.В правните си изводи правилно първия
съд се е позовал на изготвените по делото доклад от инспектор СДВР,от становището на
началника на затвора и писмените доказателства,сочещи колебливо,регресиращо поведение
на осъдения Т.,особено след началото на м.май 2022 година.
Настоящият съд,както това е сторил и първия съд,оценява начина,по който
затворническата администрация е определяла риска от рецидив-първоначално определен на
50 точки.Впоследствие този риск,поради положителни промени в поведението на Т. е
отбелязал снижаване до 45 точки,а в последствие,в резултат на деструктивно
поведение,констатирано при осъдения М.Т. оценката от риск е завишена отново.
Понастоящем ясно са констатирани дефицитни зони,като в приложения доклад на
инспектор СДВР е посочено,че се в процеса на възпитателната работа с Т. се отбелязва
динамика в различни проблемни зони,които не са преодолени понастоящем:
-в зона „злоупотреба с наркотици“ се отбелязват ясни проблеми,довели до завишаване
оценката от риск от 10 точки на 12 точки,
-в зона „умения за мислене“ е констатирано завишаване на риска,поради проявена
невъзможност осъдения Т. да разпознае и дефинира съпътстващите проблеми,и да ги
разреши със законни средства.Отчетени са ясно проявени нарушения на установени правила
и норми, индикиращи,че осъдения не осъзнава напълно проблемите си.
Собственият прочит от страна на въззивният съд на доказателствените източници за
поведението на осъдения в пенитенциарното заведение към оценявания времеви
период,особено след м.май 2022 година,сочи на това,че въпреки констатираните значителни
положителни промени в поведението на осъдения Т.,корекционния процес не е
приключил.Внимателния анализ на изготвения по делото доклад от инспектор СДВР
сочи,че при осъдения Т. акцентираните проблеми и дефицитни зони все още не са
преодолени.Въззивният съд констатира,че очертаните дефицити,с изключение на
констатираните по-рано,касателно дистанцирането от затворническата субкултура и
трудовата ангажираност,все още не са преодолени в достатъчна степен.
На тази основа настоящият съд обосновано определя като обосновано и основателно
отрицателното становище на затворническата администрация,касателно молбата на
осъдения Т..Обосновано и първият съд е намерил,че проведените корекционни дейности с
осъденото лице,видно от поведението му след м.май 2022 година,не водят до еднозначен
извод за трайна положителна промяна.Колебливостта в поведението на осъдения Т. и
5
конкретни негови деструктивни прояви,своевременно санкционирани от затворническата
администрация сочат,че е необходимо да се изпълни прогресивната система и да се постигне
трайна промяна в областта на дефицитните зони.
Настоящият съд приема,че процесът на поправително въздействие в насока промяна на
мисленето у осъдения М.Т.,преодоляването на дефицитните зони и повишаване на уменията
му за адекватно решаване на проблемите,и за постигане на значителни,трайни положителни
промени в съзнанието на лишения от свобода,следва да продължи.Липсват безспорни
доказателства,които категорично да обосноват извод за настъпили трайни позитивни
промени в поведението на осъдения.Напротив,наблюдава се рязък регрес и деструктивизъм
в корекциония процес,видно от наложените наказания на осъдения за един определено
кратък период от време.
Доводите на защитата,че не следва да се обсъждат данните за наложени
административни наказания на осъдения Т.,доколкото административните заповеди,с които
са наложени са предмет на съдебно обжалване,са неоснователни.Към настоящият момент се
оценяват всички писмени доказателства,а по делото липсват данни тези заповеди да са
отменени.Липсват каквито и да са основания въззивният съд да приеме предубеденост на
затворническата администрация към осъдения Т.,още повече,както коректно е отбелязала и
защитата,в продължение на близо 2 години и половина Т. е подкрепян и награждаван за
показани резултати в корекциония процес.
Превъзпитанието и промяната на едно лице е цялостен процес,който се определя не
само от това дали лицето има съответни награди или позитивни прояви,а се определя от това
лишеният от свобода да е достигнал до състояние,което може да се определи като крайна
фаза за този превъзпитателен процес.В такава насока е и разписаното в ПП на ВС№7/1975
година,изм. с ПП на ВС№8/1987 година.
Всичко изложено обосновава извод за незавършен корекционен процес при осъдения М.
Т..Въззивният съд споделя като обоснован,както извода на първия съд в тази насока,така и
изводите на изготвилия доклада инспектор СДВР при ЗОЗТ“***“,затвор гр.***. Категорично
е становището и на началник на Затвор гр.***,че към момента не са изпълнени целите на
наказанието„лишаване от свобода”и заложените в плана на присъда цели и задачи. Процеса
на поправяне и превъзпитание не е завършил,а целите на наказанието не са изпълнени,както
изисква Закона.Не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на
наказанието,а социалната работа с Т. следва да продължи в насока осмисляне собственото
му поведение,мотиви и последиците от него,към изграждане на трайни,устойчиви
положителни модели на подражание.
Безспорно е налице малък остатък за изтърпяване от наложеното наказание на
осъдения,но Закона ясно сочи,че този критерии не е определящ за прилагане института на
„условното предсрочно освобождаване“.Въззивният съд намира,че преценени в
съвкупност,изложените обстоятелства дават отрицателен отговор на въпроса за настъпило
превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона и корекционната работа с
осъдения М. Т. следва да продължи до постигане разписаните цели по индивидуалния план
6
на присъдата.
Водим от горното,на основание чл.440, ал.2 от НПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно определение №4944/19.12.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№5167/2022
година по описа на съда,с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода М.
М. Т.,ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на
наложено му наказание „лишаване от свобода”.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7