РЕШЕНИЕ
№ 260058
гр. Пловдив, 24.08.2020 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пловдивският районен
съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2944 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
20-1030-002851/23.03.2020 г., издадено от *** ГРУПА към ОДМВР гр. Пловдив,
сектор ,,Пътна полиция‘‘ Пловдив с което на М.Н.Е. с ЕГН: ********** е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено
от нея нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателката Н., чрез процесуалния
представител адв. Р. обжалва процесното наказателно постановление. Излага
съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата
отмяна. Твърди, че неговата доверителка не е изпълнила вмененото й нарушение,
доколкото е спряла на знак ,,СТОП‘‘, след което е потеглила й е била ударена от
другия участник в ПТП. При условията на евентуалност намира случая за маловажен
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена
не изпрати представител. Депозира становище с което оспорва подадената жалба,
намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление. В случай на уважаване на постъпилата
жалба прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата съдът намира ,
че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
За да накаже жалбоподателката, наказващият орган е
приел следната фактическа обстановка, а именно, че на 02.03.2020 г. около 19:15
часа в гр. Пловдив на ул. ,,Захаридово‘‘ – с кръстовището с Републикански път II-86 Пловдив – Смолян, като водач на лек автомобил
,,Пежо 207‘‘ с рег. ** **** ** управлява това МПС, като при наличие на пътен
знак Б-2 /СТОП/, навлиза в кръстовището и не пропуска движещият се по пътя с
предимство лек автомобил ,,Рено‘‘ с рег. № ** **** ** от което настъпва ПТП. По
този начин тя е извършила нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, тъй като не съобразява
поведението си с пътните знаци и маркировка.
В хода на съдебното следствие беше разпитан
актосъставителят И.Н., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се
сеща за случая. Имало е пътен знак ,,СТОП‘‘ за жалбоподателката, като същата е
навлязла в лентата за движение от към северната страна и е била ударена от
другия участник в ПТП. Водачът на другия автомобил е миришел на алкохол,
откаран е бил във Военна болница, тъй като е бил военен, но е отказал да даде
кръвна проба.
Съдът кредитира изцяло така депозираните показания,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират изцяло с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателката е правоспособен водач от 2001 г., като преди процесното деяние
е била наказвана два пъти за извършени от нея нарушения по ЗДвП, последният от
които е бил през 2003 г. Това навежда на извод, че същата спазва правилата за
движение по ЗДвП и последното от нея извършено нарушение е било преди
седемнадесет години.
От копие от Протокол за ПТП се установява посоченото в
него.
Въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е в насока, че
водачите на МПС трябва да съобразяват своето поведение с пътните знаци.
В конкретния случай жалбоподателката е спряла на знак
,,СТОП‘‘, като е потеглила и е навлязла на пътя с предимство, не е пропуснала
другия участник в ПТП и е била ударена от него.
Неоснователни се явяват наведените възражения от
защитата, че същата не следва да носи административно-наказателна отговорност,
доколкото била изпълнила задължението си да спре на знак ,,СТОП‘‘. Самото
спиране на този знак не изключва нейната отговорност, доколкото същата има
задължение освен да спре и да се увери, че няма други МПС на пътя в който
навлиза. Едва след като извърши това тя би могла да се присъедини към пътя с
предимство. Неотносими са всякакви възражения свързани с липсата на вина,
породени от употребата на алкохол на другия водач.
Ето защо, се достигна до извод, че тя е извършила
вмененото й нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като в хода на производството няма
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават
правото й на защита. Размерът на наложеното й административно наказание
,,глоба‘‘ е правилно ориентиран в размер от 200 лева.
Настоящият съдебен състав
намира, че процесното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В тази връзка следва да се
отбележи, че данните по делото несъмнено
сочат, че тя е спряла на знак ,,СТОП‘‘, но е потеглила без да се уведи, че по
пътя с предимство се движи друго МПС. Също така за стажа си като шофъор от 2001
г., тя има извършени единствено две нарушения по ЗДвП, като последното е от
2003 г., което говори за една дисциплинираност и добро поведение. От друга
страна по делото са налице данни, че другият участник в ПТП е бил употребил
алкохол, което ако не се беше случило, същият е доста вероятно да е имал
възможност да предотврати същото.
За маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с
оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и
формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед
посочените по - горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по–ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. При това положение налагането на имуществена санкция в размер на 200
лева, макар и фиксирана като размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо
степента на обществената опасност на деянието и дееца.
С разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е дадена възможност на административно-наказващия орган да
освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че
случаят е маловажен. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и
на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай
преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007 г. по
тълк. н.д.№ 1/2005 г. ОСНК - ВКС/
Процесният случай, както се каза, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения и
очевидно е маловажен случай, като не го е квалифицирал като такова,
административно-наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй
като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН.
Ето защо, обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
По изложените съображения, Пловдивският
районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-002851/23.03.2020
г., издадено от *** ГРУПА към ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна полиция‘‘
Пловдив с което на М.Н.Е. с ЕГН: ********** е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от нея нарушение по чл.
6, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
Е.К.