№ 8189
гр. София, 05.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110160062 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при издадена заповед за изпълнение при
връчване по чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
316539/08.11.2023 г., от „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, представлявано от А А -
Изпълнителен директор и И И Е председател на УС срещу С С. И., ЕГН
**********, гр. София, ул. „...... са предявени обективно кумулативно
съединени искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 751.56 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г. , ведно със
законната лихва от 28.02.2023г. до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
105.21 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 17.02.2023г.,
изчислена върху главница от 751.56 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 34.00 лева главница за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва
1
от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.40 лева -
лихва за периода 16.12.2020 г. до 17.02.2023 г., изчислени върху
главница от 5.40 лева
за които суми има издадена Заповед № 8029 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 16.03.2023 г. по ч. гр. д. № 10743 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 31870, ID номер 180723, инсталация
№ **********.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата, в качеството
си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и
по силата на нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат
разпоредбите на действащото за Посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Т С АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Т С'" ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответницата не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Т С" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в
сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите
на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
2
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия.
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството ни
ТЕ през процесния период и към настоящия момент не с погасила
задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в
СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с "Т С" ЕООД. Съгласно
чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Т
С1“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата - "Т С" ЕООД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Моли съда да уважи иса. Претендира разноски. Моли делото да се гледа
в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на
дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN:
BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не подава отговор.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа иска. Признава, че
ответникът е платил сумата. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство – държавни такси и минимално юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
3
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 11551/15.03.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.61-68 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 11551/15.03.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.61-68 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за
нужда да го повтаря в решението по същество.
По делото е постъпила молба от ищеца, с което признава, че сумата е
платена по време на процеса, след подаване на исковата молба. Само на това
на основание исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Ето защо следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и
недоказани, предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, ул. „...“ 23Б
представлявано от А А - Изпълнителен директор и И И Е председател на УС
срещу С С. И., ЕГН **********, гр. София, ул. „......, обективно
кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 751.56 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г. , ведно със
законната лихва от 28.02.2023г. до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
105.21 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 17.02.2023г.,
изчислена върху главница от 751.56 лева
4
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 34.00 лева главница за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва
от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.40 лева -
лихва за периода 16.12.2020 г. до 17.02.2023 г., изчислени върху
главница от 5.40 лева
за които суми има издадена Заповед № 8029 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 16.03.2023 г. по ч. гр. д. № 10743 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 31870, ID номер 180723, инсталация
№ **********.
По разноските
Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и искът е отхвърлен, поради новонастъпили
обстоятелства /след подаване на исковата молба/ ищецът има право на
направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на
производството/отхвърляне на иска, съдът да установи относими към спора
факти, свързани с причината за прекратяване на производството или
отхвърлянето на исковата преценка, и да изследва дали с поведението си
ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на
отговорността за разноските, извършени от страните. В този смисъл
определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г.о. и
цитираните в него: определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021г.
на ВКС, ІІ т. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на
ВКС, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на
ВКС, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на
ВКС, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на
ВКС, I г. о.
В случая, в хода на процеса ответникът е извършил плащане на
вземанията. Този факт е осъществен по време на исковото производство, т.е.
след заповедното производство и след подаване на исковата молба, а не преди
това. Ето защо, ответникът следва да понеса отговорността за разноските на
насрещната страна, която е била защитавана в производството по предявените
искове, независимо, че същите са отхвърлени. Причината, за която са
отхвърлени е плащане по време на исковия процес, а не по причина, която се
дължи от страна на ищеца.
Ето защо, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По заповедното производство
5
За заповедното производство претендира държавна такса в размер на
25.00 лева (л.10 от заповедното производство) и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Възнаграждението е в минимален размер по чл.26 НЗПП вр.
чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде признато. Общият разход е в размер
на 75.00 лева.
Ето защо С С. И., ЕГН **********, гр. София, ул. „...... следва да бъде
осъдена да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, ул. „...“ № 23 Б сумата от 75.00
лева (седемдесет и пет лева), представляващи разноски по ч. гр. д. №
10743/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
В исковото производство
Ищецът претендира 25.00 лева държавна такса (л.14 от делото) и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското
възнаграждение е в минимален размер по чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8
ГПК. Ето защо следва да се признае. Общият размер разход е 125.00 лева.
Ето защо С С. И., ЕГН **********, гр. София, ул. „...... следва да бъде
осъдена да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, ул. „...“ № 23 Б сумата от 125.00
лева (сто двадесет и пет лева), представляващи разноски по гр. д. №
60062//2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, гр. София, ул. „...“ 23Б представлявано от А А -
Изпълнителен директор и И И Е председател на УС срещу С С. И., ЕГН
**********, гр. София, ул. „......, обективно кумулативно съединени
искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 751.56 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г. , ведно със
законната лихва от 28.02.2023г. до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
105.21 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 17.02.2023г.,
изчислена върху главница от 751.56 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 34.00 лева главница за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва
от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.40 лева -
6
лихва за периода 16.12.2020 г. до 17.02.2023 г., изчислени върху
главница от 5.40 лева
за които суми има издадена Заповед № 8029 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 16.03.2023 г. по ч. гр. д. № 10743 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 31870, ID номер 180723, инсталация
№ **********.
ОСЪЖДА С С. И., ЕГН **********, гр. София, ул. „...... да заплати на
„Т С“ ЕАД, ЕИК ......, ул. „...“ № 23 Б сумата от 75.00 лева (седемдесет и пет
лева), представляващи разноски по ч. гр. д. № 10743/2023 г. по описа на СРС,
на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С С. И., ЕГН **********, гр. София, ул. „...... да заплати на
„Т С“ ЕАД, ЕИК ......, ул. „...“ № 23 Б сумата от 125.00 лева (сто двадесет и
пет лева), представляващи разноски по гр. д. № 60062//2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „Т
С" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „...." № 3, на
страната на ищеца „Т С“ ЕАД, ЕИК ......, ул. „...“ № 23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7