№ 2666
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100501047 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на К. М. С. срещу решение №
20065824/07.11.2022 г. по гр.д. № 9117/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, с
което са отхвърлени предявени срещу С.о., а при условията на евентуалност – срещу
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, положителни установителни искове с правно основание чл. 124
ГПК за собственост на следния имот – 360/559 идеални части от дворно място,
намиращо се в гр. София, кв. „Модерно предградие“, ул. ****, представляващо имот с
идентификатор № 68134.2822.298, при съседи: 68134.2822.297, 68134.2822.296,
68134.2822.299, идентичен към настоящия момент с имот с идентификатор №
68134.2822.3002, с площ от 552 кв.м., при съседни поземлени имоти с идентификатори:
68134.2822.3001, 68134.2822.3004, 68134.2822.296, 68134.2822.3000, както и на
едноетажна жилищна тухлена сграда с площ от около 58 кв.м. с идентификатор №
68134.2822.298.2, идентичен към настоящия момент с имот с идентификатор №
68134.2822.3002.2, на основание придобивна давност, текла в периода от м.04.1999 г.
до 19.02.2020 г., към която е присъединено давностно владение на праводателите на
ищцата за периода от 11.11.1997 г. до м.04.1999 г.
1
Жалбоподателят - К. М. С., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че от
събраните по делото доказателства се установява, че е придобила процесните имоти
въз основата на осъществено давностно владение. Ето защо, моли решението да бъде
отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските по производството.
Ответниците по жалбата - С.о. и Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, оспорват жалба, като считат, че
първоинстанционното решение е правилно и молят същото да бъде потвърдено.
Претендират разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с пасивно субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) от К. М. С. срещу С.о., а при условията на евентуалност
срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Ищцата – К. М. С., твърди, че е собственик на следния недвижим имот - 360/559
идеални части от дворно място, намиращо се в гр. София, кв. „Модерно предградие“,
ул. ****, представляващо имот с идентификатор № 68134.2822.298, при съседи:
68134.2822.297, 68134.2822.296, 68134.2822.299, идентичен към настоящия момент с
имот с идентификатор № 68134.2822.3002, с площ от 552 кв.м., при съседни поземлени
имоти с идентификатори: 68134.2822.3001, 68134.2822.3004, 68134.2822.296,
68134.2822.3000, както и на едноетажна жилищна тухлена сграда с площ от около 58
кв.м. с идентификатор № 68134.2822.298.2, идентичен към настоящия момент с имот с
идентификатор № 68134.2822.3002.2. Твърди, че е придобила правото на собственост
по отношение на процесния имот въз основа на давностно владение, осъществено в
периода от м.04.1999 г. до 19.02.2020 г., към което е присъединено давностно владение
на праводателите на ищцата за периода от 11.11.1997 г. до м.04.1999 г. Сочи, че за
имота е съставен акт за общинска собственост, което обуславя правния интерес от
предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу ответника С.о.,
евентуалност срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да докаже, че същият е собственик на недвижимия имот на
2
твърдяното от него придобивно правото на собственост основание, а именно –
давностно владение, като в тази връзка следва да докаже: началната дата, от която е
започнал да упражнява фактическата власт върху имота с намерение за своене, като е
владял имота явно, спокойно и непрекъснато за срок от 10 години от началната дата на
установяване на владението.
От показанията на разпитаните свидетели – Т.И.Г., Н.Б.А. и Ц.С.К., се
установява, че ищцата живее в процесния имот от момента, в който го е закупила, до
настоящия момент. В посочения период никой не е оспорвал собствеността . Същата
поддържа имота, включително е правила ремонт на къщата.
Видно от представения пред първата инстанция предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.12.1998 г., Надежда М.А. се е задължила да
продаде на К. М. С. следния недвижим имот – къща с три стаи, коридор, заедно със
сайванта, заден проход – път, широк 3 м., с дворно място от 360 кв.м., намиращо се в
гр. София, ул. ****. Съгласно писмено договор за покупко-продажба от 18.03.1999 г.,
Надежда М.А. продава на К. М. С. посочения имот. С писмен договор от 31.03.1987 г.
Надежда М.А. и И.К.А. са купили имота от А.К.А.. От своя страна, видно от договор от
06.11.1986 г., Й.А.А. и А.К.А. са купили имота от Г.Б.Д.. Съгласно договор от
11.11.1977 г., Н.Т.Р. е продала на Й.Г.Д. и Г.Б.Д. процесния имот.
Безспорно, посочените договори не легитимират ищцата и праводателите като
собственици на имота, доколкото не са сключени в предвидената от закона форма, но с
оглед събраните свидетелски показания настоящият съдебен състав приема, че именно
от датата на сключване на договор от 18.03.1999 г. ищцата е установила фактическа
власт спрямо имота, предмет на договора, който е идентичен с процесния имот. На
базата на показанията на разпитаните свидетели може да се направи еднозначен извод,
че ищцата осъществява явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт спрямо имота
за периода от 1999 г. до настоящия момент, като през цялото време същият се е
намирал във вида, в който е бил към датата на осъществяване на владението.
Съгласно акт за държавна собственост № 1619/29.10.1966 г. е актуван следният
недвижим имот – терен с площ от около 13330 кв.м., при граници: ул. **** до **** от
№ 41 до № 53, вкл. ж.п. линия, и ул. „379“, като е отбелязано, че имотът е бил „стар
общински имот“. Впоследствие, с акт за държавна собственост № 820/11.09.1970 г. е
актуван следният недвижим имот, намиращ се в гр. София, кв. „Модерно предградие“,
ул. **** – имот № 2, пол. 100 от 1260 кв.м., като е отбелязано, че имотът е „стар
общински имот“. Съгласно акт за общинска собственост № 832/27.06.1997 г. е актуван
на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС като частна общинска собственост следният имот,
намиращ се в гр. София, НПЗ „Модерно предградие“, имот с пл. № 298, ж.п. ареал,
съставляващ 595 кв.м., при граници: от север – улица, от юг – имот с пл. № 296, от
запад – имот с пл. № 297, от изток – имот с пл. № 299.
3
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, процесният имот с идентификатор № 68134.2822.298 е
идентичен към настоящия момент с имот с идентификатор № 68134.2822.3002 с площ
от 552 кв.м. Същият съответства на източната част на имот с пл. № 2 от полигон 100,
нанесен в кадастралните листове 174 и 196 от кадастралния пран на м. „Модерно
предградие“, създаден преди 1956 г., който е най-старият наличен план за местността.
В разписните книги към кадастралния план не се съдържат данни за имотите от
полигон 100. Със заповед от 09.06.1956 г. е одобрен регулационен план на м. „Модерно
предградие“, като полигон 100, в това число и имот с пл. № 2, остава почти изцяло
извън регулационния план като неурегулирана територия. За първи път процесният
имот е отразен като самостоятелен имот с пл. № 298 в кадастрален лист № 196 от
кадастралния план на пл. район „Модерно предградие – кв. Обеля II част“, създаден
през 1973 г., като е отбелязано, че имотът е с площ от 583 кв.м. Към този момент
имотът е бил застроен с едноетажна паянтова жилищна постройка, като за имота е
записано името на М.И.Х., без данни за легитимиращ документ. Кадастралният план от
1973 г. е действал до влизане в сила на КККР през 2011 г., където имотът е нанесен с
идентификатор № 68134.2822.298. През 2020 г. е налице изменение на КККР, като
имот с идентификатор № 68134.2822.298 е заличен, а на негово място са образувани
два нови имота, а именно - имот с идентификатор № 68134.2822.3001 и имот с
идентификатор № 68134.2822.3002. Процесната сграда в имота е построена в периода
от 1966 г. до 1970 г., а в периода от 1992 г. до 2010 г. е извършено пристрояване и
разширяване.
Районният съд е стигнал до извод, че процесният имот към датата на издаване на
първия акт за държавна собственост по силата на чл. 6, пр. 2 ЗС (в редакцията на
нормата към 1966 г.) е имал статут на държавна собственост, тъй като е бил
безстопанствен, поради което ищцата към датата на подаване на исковата молба не е
придобила имота по давност, предвид нормата на чл. 86 ЗС, действала от 1951 г. до
1996 г., според която не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или
общинска собственост, съответно за периода от 1997 г. до 01.01.2001 г. е действала
забраната на чл. 59 ЗТСУ (отм.) за придобиване по давност на реално определени части
от дворищнорегулационни парцели, а след 01.01.2001 г. не е изтекъл 10-годишният
давностен срок, тъй като течението на давността е спряно на 31.05.2006 г. с въведения
с § 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум. Настоящият съдебен състав споделя изводите на
районния съд в посочения смисъл, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
изцяло към мотивите, изложени в първоинстанционното решение в тази насока.
Следва да се посочи, че безспорно от приетите писмени доказателства и
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че към 1966 г.
процесният имот не е бил застроен, като същият попада в границите на актувания като
държавен имот с акт за държавна собственост № 1619/29.10.1966 г. – терен с площ от
4
около 13330 кв.м., при граници: ул. **** до **** от № 41 до № 53, вкл. ж.п. линия, и
ул. „379“, за който е отбелязано, че е бил „стар общински имот“. Не са ангажирани
доказателства за собствеността на имота към датата на актуването му като държавен
имот, поради което следва да се приеме, че като безстопанствен имот същият е станал
държавна собственост на основание чл. 6, пр. 2 ЗС. Недоказано е твърдението във
въззивната жалба, че имотът е бил винаги частна собственост, включително, че същият
е бил собственост на М.И.Х., който е праводател на Н.Т.Р. – от своя страна праводател
на ищцата. Следователно и с оглед правилата за доказатерствената тежест следва
извод, че отразеното в акта за държавна собственост от 1966 г. основание за
придобиване на собствеността по отношение на имота в полза на държавата – чл. 6 ЗС,
е било налице, тъй като имотът е било безстопанствен.
Действително, с решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на КС на
Република България нормата на § 1, ал. 1 ЗДЗС е обявена за противоконституционна,
но решението на КС няма обратно действие, поради възможността за придобиване по
давност на имот, общинска собственост, съществува от влизане в сила на решението на
КС – 08.03.2022 г., поради което за периода до 08.03.2022 г. следва да се прилага
предвидения в § 1, ал. 1 ЗДЗС мораториум за придобиване на общински имот по
давност, съответно – за периода до 19.02.2020 г. ищцата не е придобила имота по
давност.
Следователно, въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски
районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата разноски за въззивното
производство, като в полза на всеки от ответниците следва да бъде присъдена сумата в
размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20065824/07.11.2022 г. по гр.д. № 9117/2020 г. по
описа на СРС, I ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА К. М. С., ЕГН **********, да заплати в полза на С.о. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
ОСЪЖДА К. М. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата,
5
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6