РЕШЕНИЕ
№ 2095
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110165675 по описа за 2021 година
искове с пр.осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – В. АС. Г., моли:
- да се отмени уволнението, сторено със Заповед № 7/01.06.2021г.;
- да съди дружеството да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на
10 234,68 лева за периода от 01.06.2021г. до 11.11.2021г.; и
- сумата от 55,54 лева, мораторна лихва за периода от 01.08.2021г. до 11.11.2022г. (за
обезщетението по чл. 225 от КТ за месец юни 2022г.).
Претендира още законната лихва и разноски.
Ответникът -фирма, не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
1. Ответникът би следвало, ако бе навел твърдения, да установи осъществен
фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Тежестта за доказване при исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ лежи върху работодателя, защото с тези искове се оспорва
упражне ното от работодателя право на уволнение. Затова работодателят, комуто
принадлежи това право, трябва да докаже законността на него вото упражняване, а не
уволненият работник или служител, който оспорва по исков ред не говото упражняване (р.
1
2042-02-ІІІ г.о. по гр. д. 2301/01г.; р. № 432/20.04.2000г. по гр.д. № 1358/1999г. на ВКС, III
г.о.).
По тази причина първият иск е основателен. В трудовата книжка, който е официален
удостоверителен документ (чл. 347 от КТ), правоотношението е оформено, като прекратено
именно на това основание (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ) – на 01.06.2021г. (Писмо от
Инспекцията по труда – л. 15). Според справка от НАП от 09.03.2022г., ново трудово
правоотношение до 06.01.2022г. не е сключвано от работника.
2. Обезщетението, съизмеримо с брутното трудово възнаграждение, по чл. 344 ал. 1, т. 3, във
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи от работодателя при следните предпоставки – в резултат
от уволнението, което е признато за незаконно, работникът да е останал без работа, като
размерът му е за не повече от 6 месеца.
Размерът на заплатата не е оспорен, което означава, че и тази претенция е основателна.
Този иск предполага следната фактическа обстановка – както бе посочено, незаконно
уволнение и дълъг срок на оставане без работа, който да се компенсира от виновния
работодател.
Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи (чл. 328 от КТ) –
изброени са множество хипотези, но не и тази по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Искът по чл. 220 от КТ е с аналогично на този по чл. 225 от КТ съдържание – оставане без
работа, виновно поведение (но с по-ниска степен на укоримост – незаплащане на суми,
което обикновено е следствие от недостиг на средства), поради което срокът е и по-кратък.
Този иск, по посочената причина, не може да се кумилира с предходния осъдителен такъв.
Всъщност е предявен само един иск, неправилно квалифициран от страна на процесуални
представител на ищеца, като две отделни претенции, последващи/поредни във времето
(Съдът определя приложимата правна норма въз основа на твърденията на насрещните
страни - както на базата на изложените в исковата молба обстоятелства като основание за
предявения иск /без той да е обвързан от дадената от самия ищец правна квалификация на
претенцията/ - Решение№ 50 от 17.02.2011г. по гр.д. № 762/2010г., III г.о. на ВКС; и ако
исковата молба е неясна, от значение е нейният смисъл, а не буквалното ù съдържание (18-
60-ІV)
Претенцията е неоснователна.
3. Мораторната лихва се дължи след поставяне на ответника в забава. Доколкото няма
депозиран отговор, съответно това обстоятелство не е оспорено, съдът намира, че и тази
претенция е основателна, доколкото се претендира за първия месец на 6-месечното
обезщетение.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца (по-точно негивия процесулане представител) се
дължат деловодни разноски – 900 лева.
2
Ответникът дължи държавна такса по исковете: 80 лева + 331,74 лева + 50 лева = 461,74
лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ОТМЕНЯ
уволнението на В. АС. Г., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., чрез адв. Н.В. П., САК, e-mail: ..,
извършено със Заповед № 7/01.06.2021г., издадена от представляващ фирма, ЕИК.., със
седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя П. Ц. Ц., с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 01.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, фирма, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя П. Ц. Ц., да заплати
на В. АС. Г., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., чрез адв. Н.В. П., САК, e-mail:..., сумата от 8
293,62 (осем хиляди двеста деветдесет и три лева и шестдесет и две стотинки) лева за
периода от 01.06.2021г. до 11.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2021г.
до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД, фирма, ЕИК..., със седалище и адрес на управление
гр. С., представлявано от управителя П. Ц. Ц., да заплати на В. АС. Г., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. С., чрез адв. Н.В. П., САК, e-mail: ..., сумата от 55,54 (петдесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки) лева, мораторна лихва за периода от 01.08.2021г. до
11.11.2022г. (за обезщетението по чл. 225 от КТ за месец юни 2022г.)
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА,фирма, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр. С., магазин 17, представлявано от управителя П.
Ц. Ц., да заплати на адв. Н.В. П., САК, e-mail: .., сумата от 900 (деветстотин) лева,
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, фирма, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. С., представлявано от управителя П. Ц. Ц., да заплати по сметка на Софийски районен
съд, сумата от 461,74 (четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет и четири
стотинки) лева – дължима държавна такса.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение по реда на чл. 242, ал. 1
от ГПК по отношение на присъдената ГЛАВНИЦА (8 293,62 лева).
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните, а в частта, с която е допуснато предварително изпълнение
– с частна жалба в едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4