№ 17587
///, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110124725 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 139711/26.04.2024 г.,
предявена от „///“ ЕООД, ЕИК: /// против ЗК „///“ АД, ЕИК ///, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 6000,00 лева, частичен иск от общо претендирана сума в размер на 12 000,00
лева, представляваща вземане за застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// –
собственост на ////, застрахован при ответника по имуществена застраховка
„Каско“, обективирана в полица № //, вследствие от ПТП, настъпило на 23.03.2024
г. в ///, на кръстовището на /// и /// между застрахования при ответника лек
автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// и л. а. марка „/“ модел „Сивик“, с рег.
№ //, което вземане е прехвърлено в полза на ищцовото дружество по силата на
договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 28.03.2024 г. между ////, в
качеството на цедент и „///“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда /26.04.2024 г./
до окончателното й изплащане.
Ищецът „///“ ЕООД твърди, че //// е бил собственик на лек автомобил марка
„Киа“, модел „К5“, рег. № ///, като същият бил застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № //. Посочва, че на
23.03.2024 г. в ///, лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// се е движил по
1
///, обозначен като път с предимство, като на кръстовището с /// л. а. марка „/“
модел „Сивик“, с рег. № // му отнел предимството и между двата автомобила
настъпило ПТП. Поддържа, че в резултата на произшествието на застрахования
при ответника автомобил били причинени вреди по предна броня, решетка на
радиатора, предна решетка на бронята, преден ляв калник, ляв фар, преден капак,
ляв фар за мъгла, абсорбер в предната броня, преден ляв пластмасов подкалник,
долна предна облицовка на отс, основа на предна броня, лява и дясна панта на
преден капак, предна маска комплект, вътрешен ляв държач на броня и предни
колани. Твърди, че за настъпилите увреждания ответникът образувал преписка по
щета № 0000-1261-24-000728 и съставил опис-заключение. Изяснява, че с договор
за цесия от 28.03.2024 г. //// му е прехвърлил вземането си за получаване на
застрахователно обезщетение от описаното застрахователно събитие, за което
ответникът бил уведомен на 03.04.2024 г., но и към настоящия момент не е
извършил плащане. Според ищеца дължимото застрахователно обезщетение е в
размер на 12000 лв., като в настоящото производство е предявен иск само за част от
тази сума, а именно - 6000,00 лева.
Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника, който поддържа, че производството е недопустимо,
тъй като договорът за цесия е нищожен, поради невъзможен предмет. В тази
връзка посочва, че прехвърленото вземане не било определено по размер и не било
посочено на каква цена е цедирано, а уведомлението за цесия нямало правно
действие, тъй като не съдържало съществени обстоятелства за индивидуализация
на вземането. Счита, че договорът за цесия е нищожен и поради противоречие със
закона, тъй като само застрахователят бил компетентен да определя размера на
застрахователното обезщетение. Позовава се на чл. 338, ал. 1 КЗ с доводи, че
ищцовото дружество нямало качеството на ползвател на застрахователна услуга,
поради което можело да получи плащане на застрахователно обезщетение само въз
основа на писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите. По
съществото на делото ответникът оспорва размера на иска с аргументи, че не
съответства на действително причинените вреди. Счита, че обезщетението
следвало да се определи по реда на Наредба № 24/2006 г. за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Поддържа,
че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следвало да дължи
разноски, респективно претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение следвало да се намали като прекомерно.
2
Моли се за отхвърляне на предявения иск.
Със молба от 30.09.2024 г., подадена от името на ищеца, е направено искане
с правно основание чл. 214 ГПК за изменение в размера на предявения иск, като се
прави искане същия да се счита предявен за сумата от 8606,15 лева, която сума
представлява пълния размер на претенцията на ищеца.
С определение от 30.09.2024 г., постановено в проведено на същата дата
открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал исканото от ищеца
изменение в цената на предявения за разглеждане в настоящото производство иск,
като същият, след допуснатото изменение, се счита предявен за сумата от 8606,15
лева, която сума представлява пълния размер на претенцията на ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99
ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникване на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка с предмет процесното
МПС, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие, настъпилите вреди, размер на вредите, както и че
вземането за получаване на застрахователно обезщетение е прехвърлено от //// на
„///“ ЕООД с валиден договор за цесия от 28.03.2024 г., за което длъжникът е бил
надлежно уведомен.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане, както и правоизключващи претендираното
от ищеца вземане факти.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните,
че ответникът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ по застрахователна полица № //, с предмет лек автомобил марка „Киа“,
модел „К5“, рег. № /// – собственост на ////, както и че на 23.03.2024 г. в ///, лек
автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// се е движил по ///, обозначен като
път с предимство, като на кръстовището с /// л. а. марка „/“ модел „Сивик“, с рег. №
// му отнел предимството и между двата автомобила било реализирано ПТП, при
3
което на застрахования при ответника, по договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“ - застрахователна полица № //, лек автомобил марка „Киа“, модел
„К5“, рег. № ///, били причинени имуществени щети.
Предвид гореизложените съображения и от събраните по делото
доказателства се установява, че страни по застрахователното правоотношение са
подписали застрахователен договор, с който е покрит и рискът частична щета
вследствие на ПТП. Настоящият състав намира, че за да се установи дали отказът
на застрахователя е законосъобразен следва да се направи разграничение между
отказът за заплащане на застрахователно обезщетение предвиден в чл. 408 от КЗ и
отказът да се изплати застрахователно обезщетение, поради това, че настъпилото
застрахователно събитие не попада в обхвата на покритите от застрахователя
рискове. Правото на застрахователя по имуществена застраховка на основание чл.
408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно
събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния
договор, се отнася до случаите, в които настъпилото застрахователно събитие
представлява покрит застрахователен риск. Ограниченият кръг основания за отказ
по чл. 408 от КЗ не засяга възможността на застрахователят да откаже заплащането
на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие не попада в кръга на
покритите по сключения договор за имуществено застраховане рискове. В тази
връзка както е отбелязано в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
224/2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о, с оглед свободата на договаряне –
чл. 9 от ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от
застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна
закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на
застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако
не бъдат изпълнени допълнителни условия. Това разрешение въпреки че е дадено
във връзка с приложението на разпоредбите на Кодекса на застраховането (отм.),
намира приложение и при действието на Кодекса на застраховането, доколкото
смисъла на разпоредбите досежно отказа за изплащане на обезщетение са почти
идентични.
За да се прецени основателността на претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, следва да се установи дали отказът на
застрахователя да заплати обезщетение е законосъобразен.
Застрахователят не оспорва, че твърдените щети по процесното МПС,
предмет на възникналото между страните в настоящото производство
4
застрахователно правоотношение, представлява покрит риск, а единствено, че
ищецът в настоящото производство не е материално легитимиран да получи
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
От събраните в производството доказателства се установи по делото, че
лицето //// е бил собственик на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № ///,
което имущество от своя страна е било застраховано при ответника по
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № //, която е била
действаща и валидна към датата на реализиране на процесното застрахователно
събитие.
По силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2024 г.
кредиторът //// е прехвърлил на „///“ ЕООД вземанията си срещу ЗК „///“ АД, ЕИК
/// за застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-24-000728, заведена пред
ответното дружество във връзка със застрахователно събитие, при което са
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. №
///, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“, обективирана
в полица № //, вследствие от ПТП, настъпило на 23.03.2024 г. в ///, на кръстовището
на /// и /// между застрахования при ответника лек автомобил марка „Киа“, модел
„К5“, рег. № /// и л. а. марка „/“ модел „Сивик“, с рег. № //.
По делото е представено и уведомително писмо от цедента до ответното
дружество, с което го уведомява за извършената цесия. Същото е получено от
ответника на 03.04.2024 г. /виж отбелязванията върху съобщението по чл. 99 ЗЗД,
находящо се на л. 16 от делото/. Уведомлението, което е достигнало до длъжника,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да
претендира застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-24-000728,
заведена пред ответното дружество във връзка със застрахователно събитие, при
което са причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Киа“, модел
„К5“, рег. № ///, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в полица № //, вследствие от ПТП, настъпило на 23.03.2024 г. в ///, на
кръстовището на /// и /// между застрахования при ответника лек автомобил марка
5
„Киа“, модел „К5“, рег. № /// и л. а. марка „/“ модел „Сивик“, с рег. № //.
Следва да се посочи и обстоятелството, че по делото не е спорно, че
застрахователната премия по процесния застрахователен договор е заплатена,
респективно, че застрахователният договор е породил действие.
С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че по делото е
установено настъпването на процесното застрахователно събитие, което се намира
в причинно-следствена връзка и с нанесените по процесния автомобил вреди,
описани в приетия по делото Опис –заключение по щета № № 0000-1261-24-
000728. От ответника не са ангажирани доказателства, установените по делото
вреди да са съществували и преди процесното събитие.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 405 от КЗ следва да се приеме
за основателен.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение:
За да бъде определен размерът на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се съобрази това какви вреди са били причинени на процесното МПС
щети. Безспорно се установи в хода на производството, че на процесния лек
автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// са причинени описаните в Опис –
заключение по щета № 0000-1261-24-000728, щети, както и че същите се намират в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие – а именно,
отговарят от техническа гледна точка на установения механизъм на реализиране на
щетите.
В конкретния случай при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение намират приложение именно правилата на чл. 386,
ал. 2 от КЗ, съгласно които при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на коефициент
на овехтяване.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена
6
и приета в производството САТЕ се установява, че към датата на процесното
събитие, за отстраняване на причинените вреди по процесния лек автомобил марка
„Киа“, модел „К5“, рег. № ///, по средни пазарни цени, са необходими 9338,54 лева,
т.е. това е реалната възстановителна стойност и именно до този размер искът за
главница се явява основателен.
Доколкото от ищеца се претендира сумата от 8606,15 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № ///, то предявеният иск
следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени доказателства за
извършени разноски за заплатени държавна такса – 344,25 лева /действително от
ищеца е заплатена сума в размер на 344,25, но с оглед цената на иска дължимата
такса е в размер на 344,25 лева и именно възстановяване на тази сума, ищецът има
право в производството/, за заплатен депозит за вещо лице – 250,00 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение – 1000,00 лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 30.09.2024 г. от
името на ответника е направено възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството
адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид фактическа и правна сложност на делото, активното
процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца, както и размера
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото
производство намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
производството не се явява в прекомерен размер, респективно не следва да бъде
редуциран. Минималният размер, за съответния вид работа, съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения, е 1160,62 лева, а претендираното от ищцовото дружество
адвокатско възнаграждение е под този размер. Действително делото не се отличава
с високи фактическа и правна сложност, но с оглед изложените по-горе
съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за
допълнително редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение, още
7
повече, че същото се претендира в размер по-нисък от минималния предвиден за
съответния вид работа.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство в
размер на 1594,25 лева, за платени държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „///“ АД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление гр. //,
да заплати в полза на „///“ ЕООД, ЕИК: ///, със седалище и адрес на управление ////,
магазин 15, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 8606,15 лева,
представляваща вземане за застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// –
собственост на ////, застрахован при ответника по имуществена застраховка
„Каско“, обективирана в полица № //, вследствие от ПТП, настъпило на 23.03.2024
г. в ///, на кръстовището на /// и /// между застрахования при ответника лек
автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// и л. а. марка „/“ модел „Сивик“, с рег.
№ //, което вземане е прехвърлено в полза на ищцовото дружество по силата на
договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 28.03.2024 г. между ////, в
качеството на цедент и „///“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда /26.04.2024 г./
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „///“ АД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление гр. //,
да заплати в полза на „///“ ЕООД, ЕИК: ///, със седалище и адрес на управление ////,
магазин 15, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1594,25 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8