РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. П., 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101618 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със
съдебен адрес гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 4, със законен
представител Н.П.П. - управител, чрез юрисконсулт М. Т. Т., срещу Й. М. М., ЕГН:
**********, с адрес гр. П., ул. „Ц.“ № 13, ет. 2.
Ищецът релевира, че въз основа на обективирана в нарочна молба от страна на
заемателя воля, че желае да сключи договор за паричен заем с ищцовото дружество
чрез предоставяне на своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания
заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт, на 05.10.2022 г.
между ищцовото дружество, в качеството на заемодател и ответника, в качеството на
заемополучател, съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския
кредит, е сключен Договор за паричен заем № 745905. По силата на сключения между
страните договор заемодателят е изплатил на заемателя заемната сума в деня на
сключване на договора, като последният служи за разписка за получаването й, а
заемателят се е задължил да върне заемната сума в размер и срок съгласно
уговореното. Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит
са описани в предоставените от заемодателя на заемателя Погасителен план,
Стандартен европейски формуляр и Тарифа към договора за паричен заем, с които
заемателят се е съгласил изрично и безусловно, а в погасителния план към процесния
1
договор е индивидуализиран начинът на плащанията от страна на заемателя като
размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията.
Ищцовото дружество твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
договора и не е погасил дължимите суми, поради което кредиторът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, в
резултат на което срещу последния е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за претендираните със заявлението суми. С подаването от страна на
длъжника на възражение срещу издадената заповед ищецът обосновава и правния си
интерес от предявяване на установителния иск, инициирал настоящото производство.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Й. М. М., ЕГН **********, дължи на ищеца „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, следните суми: главница - 1 548 лв. - дължима и неплатена по договор за
паричен заем № 745905/05.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението да окончателното изпълнение на задължението.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски по настоящото исково
производство, както и по заповедното такова.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
процесуалния представител на ответната страна, с който се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на иска, като оспорва същия както по основание,
така и по размер. Ответникът оспорва всички изложени от ищеца факти и
обстоятелства, оспорва да е получил сумата, предмет на договора, като твърди, че
договорът за потребителски кредит противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Въпреки, че ищецът претендира установяването на вземания единствено за
главница и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, процесуалният представител на ответника
твърди, че в договора за кредит е посочен ГПР, в който неустойката не е включена
като разход, като по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира
потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а
представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Навежда, че неустойките
излизат извън предвидените им функции и представляват допълнително
възнаграждение за кредитора по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, извън уговорената
договорна лихва, и на практика водят до скрито оскъпяване на кредита, като по този
начин се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че клаузите
от договора, касаещи общата сума за плащане и годишен процент на разходите, са
нищожни и като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Твърди
още, че посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска
2
практика, тъй като поставя потребителя в неравностойно положение спрямо
кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и
поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който
на практика кредитът му се оскъпява многократно. Релевира, че ищцовата претенция е
недължима на претендираното правно основание, тъй като договорът, на който се
позовава ищецът, е недействителен, като в тази връзка изразява становище, че искът за
главница и акцесорния иск за лихва следва да се отхвърлят, като такива, претендирани
на основание недействителен договор. Прави възражение за нищожност на договора за
потребителски паричен заем, в това число, но не само, клаузите от договора, отнасящи
се до определянето на възнаградителната лихва и наказателната лихва за забава, както
и на включената неустойка, като неравноправни, противоречащи на добрите нрави и
нарушаващи разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО. Прави възражение за
прекомерност на начислените лихви, както и че ГПР е определен неправилно.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
В проведените съдебни заседания ищцовата страна не се явява и представлява,
от процесуалния й представител са депозирани молби, с които се иска уважаване на
предявения иск.
Ответникът не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който моли
за отхвърляне на предявения иск.
По делото са събрани писмени доказателства, прието е заключението на вещото
лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 730/19.07.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1111/2024 г. на РС П.,
е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3 592,46 (три
хиляди петстотин деветдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки) лева, от които
сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 745905 от 05.10.2022 г., сумата от 491,11 (четиристотин
деветдесет и един лева и единадесет стотинки) лева, представляваща възнаградителна
лихва, дължима и неплатена за периода от 05.10.2022 г. до 07.08.2023 г., сумата от
701,35 (седемстотин и един лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляваща
законна лихва за забава, дължима и неплатена за периода от 01.02.2023 г. до 01.06.2024
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението (17.07.2024
г.) до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, от които сумата
от 71,85 (седемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) лева, представляваща
заплатена държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева, юрисконсултско
3
възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от
длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване
на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
С Определение № 970 от 14.11.2024 г., постановено по настоящото дело, влязло
в законна сила на 04.12.2024 г., Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 730 от
19.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1111/2024 г. на Районен съд – гр. П., е обезсилена в частта й,
в която се претендира заплащане на: главница над посочения в исковата молба,
инициирала производството по настоящото дело, размер от 1 548 лева, дължима и
неплатена по договор за паричен заем № 745905 от 05.10.2022 г., сумата от 491,11 лева,
представляваща възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода от 05.10.2022
г. до 07.08.2023 г. и сумата от 701,35 лева, представляваща законна лихва за забава,
дължима и неплатена за периода от 01.02.2023 г. до 01.06.2024 г.
От приетия по делото Договор за потребителски кредит № 745905 от 05.10.2022
г. за сума в размер на 2 400 лева, се установява, че между страните са възникнали
облигационни отношения по предоставяне на паричен заем.
На ответника е предоставен паричен заем в размер на 2 400 лева, който следва
да бъде погасен на 10 месечни вноски, при ГПР 48, 19 %, фиксиран годишен лихвен
процент от 40, 05 %, първо плащане на дата 07.11.2022 г. и последно плащане на дата
07.08.2023 г. Ответникът е следвало да върне 2 668,79 лева.
Предвидено е и заплащането на неустойка в чл. 11, ал. 1 от договора в размер на
2 668,79 лева, в случай че потребителят не предостави в тридневен срок обезпечение –
поръчител или банкова гаранция. Сумата, дължима за неустойката е разсрочена отново
на 10 вноски, съвпадащи с падежа на задължението за връщане на заема ведно с
лихвата.
Така общата дължима сума по договора възлиза на 5 640 лева.
Между страните не се спори и че няма пълно погашение на главницата, както и
че към момента на приключване на устните състезания, дори към момента на
образуване на заповедното производство е настъпил падежа и на последната вноска –
07.08.2023 г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
съгласно Договор за потребителски кредит № 745905 от 05.10.2022 г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД – заемодател и Й. М. М. – заемател, на последния е отпуснат
паричен кредит в размер на 2 400 лв. Размерът на сумата по договора за
потребителски кредит в размер на 2 400 лева е изплатена на клиента в деня на
4
сключване на договора 05.10.2022 г.
По получения заем от кредитополучателя Й. М. са направени две вноски,
съответно на 16.11.2022 г. в размер на 570 лева и на 31.03.2023 г. в размер на 282 лева,
с които са погасени 30,91 лева такси, 80,10 лева договорна /възнаградителна лихва/ и
740,90 лева неустойка по договора. Общо платената сума е в размер на 852 лева, а
непогасения остатък от сумите, начислени по погасителния план от договора за
потребителски кредит по пера са както следва: 2 400 лева, непогасена главница, 491,11
лева непогасена договорна /възнаградителна/ лихва, 1 927,80 лева непогасена
неустойка за неизпълнение на договора.
В хода на процеса е прието заключението на назначената ССЕ, което и съдът
кредитира.
Решаващият състав приема, че в конкретния случай са налице валидно
възникнали и съществували облигационни правоотношения между ищеца – финансова
институция и ответника – потребител по сключените помежду им договор за паричен
заем.
В Договора за потребителски кредит № 745905 от 05.10.2022 г., е посочен
процент на ГПР от 48, 19 %. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката.
Същата е разход, свързан с предмета на Договора за паричен заем, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора и следва да се включва в общите разходи по
заема по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. / в този смисъл е и последното решение от
13 март 2025 година на СЕС по дело С-337/23/. Размерът на неустойката от 2 668,79
лева е равен на сумата, която следва да се върне по договора включваща главница и
лихва и надвишава размера на самата главница, която в случая е 2 400 лева.
Умишленото невключване на неустойката в ГПР по Договора за паричен заем
обуславя санкцията по чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно
недействителност на целия Договор за паричен заем. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща единствено
и само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От събраните по делото доказателства, се установява, че по Договора за
потребителски кредит ответникът е заплатил 852 лева, при отпуснат заем в размер на 2
400 лева. Тоест разликата, която се дължи от ответника е 1 548 лева, толкова колкото
претендира и ищцовото дружество с исковата си молба.
В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че потребителят връща чистата стойност по
кредита, поради което заплащането на други такси и разноски е недопустимо,
последното е в аспекта на претендираната застрахователна премия.
Неоснователно е възражението за недопустимост на предявения иск. Искът е
5
предявен в срока по чл. 415 от ГПК, поради което е процесуално допустим.
Основанието за претендираната главница е идентично с посоченото в заповедта.
Ноторно известно е обстоятелството, че дали ще се претендира част от уваженото
вземане в заповедното производство, зависи единствено от волята на заявителя и това
не прави производството недопустимо.
Ето защо искът се явява основателен като доказан по основание и по размер.
Относно разноските:
Съгласно указанията дадени в т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК по т. д. 4/2013 г.
по описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда на чл. 422 ГПК следва да се
произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид на което следва да се уважи искането за присъждане на разноски като в
исковото производство в полза на ищеца се дължат юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, за
държавна такса в размер на 25 лева, както и за експертиза в размер на 350 лева или
общо 475 лева, а в заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят в
размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 25
лева съобразно уважения иск.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. М. М., ЕГН: **********, дължи на
ищеца „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, следните суми: главница в размер на 1 548
(хиляда петстотин четиридесет и осем) лева, дължима и неплатена по договор за
паричен заем № 745905/05.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението да окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА Й. М. М., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Ц.“ № 13, ет. 2, да
заплати на от „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес гр. София, бул.
„Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 4, със законен представител Н.П.П. - управител,
сумата в общ размер от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляващи сторени
разноски, от които сумата от 75 лева за заповедното производство по ч. гр. д. №
1111/2024 г. по описа на ПРС, и сумата от 475 лева за настоящото производство по гр.
д. № 1618/2024 г. на РС – П..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7