Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

                                         №……………….  Гр. София, 20.05.2020год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV „в” въззивен състав, в публичното съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :                                                           

        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Албена Александрова                                                                                             

                  ЧЛЕНОВЕ : Елена Иванова

                                                                                  Златка Чолева

при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 11585 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК  .

Обжалва се решение под № 406500 от 14.05.2018г., постановено по гр.дело № 22510/2017г. на СРС, 70 състав, с което Н.Д.Ф.   е осъден да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, на основание чл.411, вр. с чл.410,ал.1,т.1 от КЗ -   сумата от 605,00лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди на опорна колона /ел бонд/ на бензиноколонка ¾, настъпили в резултат на ПТП от 22.01.2016г. в гр.Добринище, бензиностанция „Л.“, ведно със законната лихва от 10.04.2017г.- до окончателното изплащане, както и сумата от 555,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.   

Срещу решението  е подадена жалба от  ответника Н.Д.Ф..

 Въззивникът поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението.  Възразява, че  в нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд не е открита процедурата по чл.193 от ГПК във връзка със заявеното от него с отговора на исковата молба оспорване на  протокола ПТП от 22.01.2016г., както и като последица от това- не е разпределена и доказателствената тежест между страните в рамките на производството по оспорването на документа.  Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция е оставено без уважение заявеното от него с отговора на исковата молба доказателствено искане- за задължаване на ответника да  представи видеозаписа от камерите, находящи се на територията на бензиностанцията, на която е реализирано процесното ПТП.  Въззивникът-ответник възразява, че от ищеца в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е реализирано пълно и главно доказване на наличието на всички  предпоставките на ангажиране на отговорността му. В частност- възразява, че не е доказано наличието на  причинно- следствена връзка между неговото поведение  като водач на МПС и причинените вреди.  Твърди, че ПТП е причинено в резултат на заледена и непочистена от сняг настилка в района на бензиностанцията, която е причинила поднасянето на лекия автомобил.  При установяване липсата на причинно – следствена връзка между неговото поведение като водач на автомобила и причинените вреди, моли настоящата инстанция да съобрази факта, установен със САТЕ, че при навлизане в района на бензиностанцията след извършена маневра за обратен десен завой не е възможно водачът на автомобила да го управлява с висока скорост, поради естеството на маневрата.   При недоказаното управление на автомобила с висока скорост , възразява, че от негова страна не е  реализирано твъряното  от ищеца нарушение на ЗДв.П   Поддържа, че от първата инстанция неправилно са преценени констатациите на САТЕ и уточненията към тях, направени от експерта в съдебно заседание.  Поддържа, че нормата на чл.20 от ЗДв.П е неприложима в конкретния случай, тъй като тя касае поведението на водачите на МПС при движението им по пътната мрежа, а не в района на търговски обекти.  |Счита, че неправилно от първата инстанция са кредитирани показанията на свидетелите на ищеца, без да е съобразен фактът, че те не почиват на техни преки и непосредствени впечатления, както и поради наличието на двусмислени твърдения и неясноти в отговорите, дадени от тях, а показанията на св.Д. - и поради заинтересованост, предвид факта, че е служител на търговското дружество- собственик на бензиностанцията.  Счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на неговите свидетели като последователни, обективни , безпристрастни и непротиворечиви относно състоянието на пътната мрежа,  състоянието на настилката в района на бензиностанцията и метереологичните условия.   Въззивникът-ответник поддържа,  че с при правилна преценка на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че от негова страна е оборена и презумпцията за вина по ал.2 на чл.45 от ЗЗД.  С изложените доводи  въззивникът-ответник мотивира  искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяване на друго от въззивната инстанция, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.  Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, ЗАД „Б.В.И.Г.”, оспорва жалбата  като неоснователна . Счита, че първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на закона и правилна преценка на събраните по делото доказателства, поради което и следва да бъде потвърдено. Подробни съображения в подкрепа на заявеното становище развива в депозирания по делото писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски за въззивната  инстанция.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.411, вр. с чл.410,ал.1,т.1 от КЗ.     Исковата претенция е уважена с обжалваното решение. 

         Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения иск, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка,  ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият състав приема следното:

Разпоредбите на чл.411, вр. с чл.410,ал.1,т.1 от КЗ  регламентират правната възможност  застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата и да иска възстановяване на платеното обезщетение, както и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

При така заявената претенция по чл.411, вр. с чл.410,ал.1,т.1 от КЗ ,  в доказателствена тежест на ищеца, съгласно нормата на чл.154,ал.1 от ГПК, е установяване наличието на следните елементи от фактическия състав, закрепени в цитираните норми: настъпилото пътно-транспортното произшествие, в резултат на което да са причинени имуществени вреди на застрахования в ищцовото дружество лек автомобил,  виновното и противоправно поведение на ответника за настъпване на ПТП, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения лек автомобил и изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на третото застраховано лице - за вредите, нанесени в резултат на ПТП.

Настоящият съдебен състав приема, че от  събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на гореизброените елементи от фактическия състав по чл.411, вр. с чл.410,ал.1,т.1 от КЗ .

Между страните по делото няма спор за част от гореизброените елементи от фактическия състав, а те се установяват и от събраните по делото писмени доказателства: наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото имущество- „Л.“ ЕООД, настъпилото ПТП, причинените вреди на имуществото на застрахованото лице /опорна колона / ел бонд/ на бензиноколонка/  и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца – на застрахованото лице в размер на сумата от 605,00лв.

Правният спор между страните е относно  наличието или липсата на противоправно поведение , което да е реализирано от ответника и  причинно – следствена връзка между това поведение на ответника и причинените щети на имуществото на застрахованото лице, както и по въпроса- опровергана ли е презумпцията по чл.45,ал.2 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че  механизмът на процесното ПТП, което е реализирано в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника и причинно-следствената връзка между него и вредите, причинени на третото застраховано лице, се установяват от съвкупната преценка на представения по делото протокол за ПТП под № 1384732 от 22.01.2016г. , събраните гласни доказателства /показанията на св.Д. и св.Д./ и заключението на САТЕ и уточненията към него, направени от експерта в съдебното заседание на 14.12.2017г. Фактът, че вредите на имуществото на третото застраховано лице са причинени в резултат на управлението на автомобила от ответника с несъобразена скорост с  атмосферните условия и състоянието на пътната настилка и нейният релеф – в нарушение на изискванията на чл.20 от ЗДв.П, както правилно е приел и първоинстанционният съд,  настоящият съдебен състав приема на първо място, че се установява от представения по делото протокол за ПТП. Действително, този документ в частта на отразения механизъм на ПТП представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК, доколкото длъжностното лице- съставител на същия- мл.автоконкторольор от РУ-Банско към ОДП на МВР-Благоевград, не е възприело лично  настъпването на ПТП. Доколкото, обаче, този частен свидетелстващ документ е подписан и от ответника, настоящият съдебен състав цени същия в частта на съдържанието му относно отразения факт, че ПТП е причинено в резултат на управлението на автомобила от ответника с несъобразена скорост, като извънсъдебно признание на страната  /ответник/ за този неблагоприятен за нея факт. Именно поради правната същност на документа като частен свидетелстващ документ в частта на отразения механизъм на ПТП и  предвид обстоятелството, че заявеното от ответника оспорване с отговора на исковата молба не касае неговото авторство, а се оспорват факти от съдържанието на документа, законосъобразно от първата инстанция не е открито производство по реда на чл.193 от ГПК, тъй като провеждане на това производство е дължимо от съда само в хипотезата на заявено оспорване на авторството на частния документ. Ето защо, неоснователен се явява заявеният от ответника довод с въззивната жалба за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, произтичащо от неоткрито производство по реда на чл.193 от ГПК и неразпределена доказателствена тежест в рамките на това производство във връзка със заявеното  оспорване на документа с отговора на исковата молба.   

Съдът цени горепосоченото извънсъдебно признание на ответника на неблагоприятния за него факт, че процесното ПТП е причинено в резултат на управление на автомобила в нарушение на чл.20 от ЗДв.П , по реда на чл.175 от ГПК- с оглед всички установени по делото обстоятелства и приема, че то се потвърждава от заключението на САТЕ и уточненията на експерта към нея, направени в съдебното заседание на 14.12.2017г. и показанията на св.Д. и св.Д., съответно – намира за недоказано и неоснователно възражението на ответника, че ПТП е причинено в резултат на заледена  и непочистена от сняг настилка в района на бензиностанцията от страна на третото застраховано лице.  Показанията на посочените двама свидетеля относно установения от тях факт, че настилката в района на бензиностанцията е била почистена освен , че почиват на техни преки и непосредствени впечатления, се потвърждават и от експертното заключение и уточнението към него на вещото лице, поради което правилно са кредитирани от първата инстанция.   От заключението на САТЕ и уточнението към него направено в съдебното заседание при разпита на експерта,  се установява категорично, че с оглед местоположението на причинените в резултат на ПТП вреди на опорната колонка, ударът на автомобила, управляван от ответника в колоната е бил челен. Установеният с експертното заключение  челен удар опровергава възражението на ответника за наличие на заледяване и непочистена от сняг настилка в района на бензиностанцията от страна на третото застраховано лице. Т.е.- изключва като неоснователно възражението на ответника , че процесните вреди не са последица от неговото  неправомерно поведение, а са резултат от бездействие на третото застраховано лице,  тъй като в последната хипотеза /при заледена и непочистена настилка/ експертът изрично заявява, че  ударът на автомобила не би бил челен в колоната, поради факта, че от занасянето на автомобила по заледената и непочистена настилка в резултат на центробежните сили автомобилът   би се отклонил странично и  не би настъпил този челен удар.  Нещо повече,  от САТЕ се установява каква е следвало да бъде съобразената скорост на автомобила в конкретния случай /от 15,91км/ч /4,42 m/s/,  съгласно изискването на чл.20,ал.2 от ЗДв.П , необходима за да се упражнява контрол върху превозното средство, в изпълнение на условието на ал.1 на чл.20 от ЗДв.П , при условия на заледен участък. При спазване на  тази съобразена скорост вещото лице установява, че ударът не би настъпил, като тази  скорост не е съобразена  от ответника, в резултат на което е настъпил челният удар в опорната колона. Настоящият състав намира за неоснователно заявеното от ответника възражение с жалбата - за недостоверност на последната  експертна констатация, поради неизвършени на място измервания от вещото лице. Видно от експертното заключения, изчисленията относно съобразената скорост  на автомобила във вариантите при сух и заледен участък са  извършени от експерта са на база данни за радиуса на завоя при влизане в бензиностанцията и местоположение на процесната опорна колона, които не са установени при измервания на място, а са  взети от програма „Виртуал краш 3“. Тези данни, обаче,  не са оспорени от ответника, като от него не е поставена задача към вещото лице за извършване на замерване на  място нито при първоначалното формулиране на експертната задача с отговора на исковата молба, нито във връзка със заявеното от него оспорване на експертното заключение. Ето защо, недоказано и неоснователно е възражението по жалбата - за недостоверност на експертните изводи относно съобразената скорост в конкретния случая – при двата изследвани от вещото лице варианта.

  Настоящият съдебен състав приема, че правилно от първата инстанция не са кредитирани показанията на свидетелите на ответника,  относно установения от тях факт, че настилката в района на бензиностанцията е била заледена и непочистена от сняг. Показанията на св.Георги Ф. съдът не кредитира, като отчита по реда на чл.172 от ГПК очевидната заинтересованост на този свидетел и съобразява, че те противоречат - относно установения от свидетеля факт, че в процесния ден до след обяда или до привечер  валял сняг - на писмено доказателство, ангажирано от самия ответник- писмото на Националния институт по метереология и хидрология на л.118 от делото на СРС, с което е удостоверено, че на процесната дата на ПТП  ,  в района на процесното място не е имало снеговалеж, а е била налична снежна покривка , задържала се от предишни валежи.  Що се отнася до показанията на св.Я., макар да почиват на негови преки и непосредствени впечатления, показанията му са неотносими към релевантния във времето момент- на настъпване на процесното ПТП, тъй като свидетелят е посетил бензиностанцията в същия ден, но около 2 часа преди настъпване на процесното ПТП. Нещо повече, дори да се приеме, че показанията на св.Ф. са достоверни, а показанията на св.Я. относно състоянието на настилката в района на бензиностанцията /заледена/  - са относими и към по-късния  процесен момент, съдът съобразява, че  св.Я. потвърждава изрично  горепосочения експертен извод на вещото лице по САТЕ, че при съобразена скорост автомобилът, управляван от ответника би следвало да премине без да настъпи удар в опорната колона. Св.Я. изрично заявява, че  въпреки заледяването автомобилът, в който той е бил е влязъл и излязъл от района на бензиностанцията без проблеми.

Съдът приема, че не е налице и соченото от ответника с въззивната жалба процесуално нарушение, произтичащо от  отказа на първата инстанция за изискване по реда на чл.192 от ГПК  от третото-неучаствато в спора лице „Л.“ ЕООД - на записа от видеокамерите на бензиностанцията за процесния ден, тъй като той не се съхранява, предвид изминалия период от време -  факт,  изрично  потвърден от показанията на св.Друмчилов - управител на бензиностанцията.

 

На последно място, неоснователно е възражението на ответника, че нормата на чл.20 от ЗДв.П е относима само при движение на МПС по  пътната мрежа, но не и в районите на търговските обекти. Твърдяното от ответника ограничение на приложното поле на законовата разпоредба не е налице.   Контролът на МПС  / по ал.1 на чл.20 от ЗДв.П/  и съобразяването на скоростта при управлението на МПС и при необходимост- спиране на МПС /по ал.2 на чл.20 от ЗДв.П/,  са  установени при всяко движение на МПС, без да има законово регламентирано , че тези изисквания са приложими само при движение на МПС  по пътната мрежа. 

С оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява противоправното поведение на ответника в конкретния случай- допуснатото от него нарушение на чл.20 от ЗДв.П , в резултат на което е реализирано процесното ПТП ,  като  причинените щети по застрахованото при ищеца имущество са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. От ответника, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е опровергана презумпцията на ал.2 на чл.45 от ЗЗД, /не бе  установено, че вредите са причинени по вина на третото застраховано лице/. Поради това, ответникът носи отговорността за заплащане на ищеца на обезщетението за тези вреди в доказания по делото размер на исковата сума от 605,00лв., на основание чл.411, вр. с чл.410,ал.1,т.1 от КЗ.

Поради пълно съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба- оставена без уважение, като неоснователна.

 При този  изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК  въззивникът- ответник дължи на въззиваемата страна- ищец направените от нея разноски във въззивното производство в размер на 240,00лв. – адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

                                        Р  Е Ш И   :

ПОТВЪРЖДАВА решението  под № 406500 от 14.05.2018г., постановено по гр.дело № 22510/2017г. на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА Н.Д.Ф.  да заплати на  ЗАД „Б.В.И.Г.” - сумата от 240,00лв.- разноски по делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1  от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                              2.