Решение по дело №517/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 146
Дата: 26 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20225300600517
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20225300600517 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 134/21.12.2021г., постановена по НЧХД
№2149/2021г., РС – Пловдив, 26 н. с. е признал подсъдимата СТ. Н. Г. за
виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1
от НК и я е осъдил на глоба в размер на 3 000 лева и обществено порицание,
като я е признал за невинна в това да е приписала на частната тъжителка М.
П. К. престъпление с думите „открадна ми пипера“ и я е оправдал по това
обвинение.
РС – Пловдив е уважил предявения от ч.т. М. П. К. граждански иск
за неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл.
146, ал. 1 от НК в размер на 1000 лева ведно със законната лихва, както и
държавна такса в размер на 50 лева върху уважения размер от гражданския
иск.
Първоинстанционният съд е признал подсъдимата СТ. Н. Г. за
виновна и в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и я е осъдил
на глоба в размер на 300 лева.
ПРС е уважил предявения от ч.т. М. П. К. граждански иск за
1
неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 130, ал. 2 от НК в размер
на 1 800 лева ведно със законната лихва, както и държавна такса в размер на
72 лева върху уважения размер от гражданския иск.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК първата инстанция е определила
едно общо най-тежко наказание на подсъдимата СТ. Н. Г. за двете
престъпления, а именно глоба в размер на 3 000 лева. На основание чл. 23, ал.
2 от НК съдът е присъединил към това наказание и наказанието „обществено
порицание“.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е присъдил в тежест на
подсъдимата СТ. Н. Г. направените разноски по делото в размер на 120 лева,
както и да заплати на ч.т. М. П. К. разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 412 лева.
Присъдата е обжалвана от подсъдимата СТ. Н. Г. чрез защитника й
– адв. К.Т.. Твърди се, че присъдата на РС – Пловдив е необоснована и е
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Развиват се
доводи за недоказаност на обвиненията и несъставомерност на деянията.
Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата
СТ. Н. Г. да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатите и две
обвинения, както и да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените
против подсъдимата граждански искове.
Развиват се доводи, че неправилно ПРС не е приложил института
на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК, както и на реторсията по чл.
130, ал. 3 от НК. По отношение на присъдените размери на обезщетения за
неимуществени вреди се твърди, че същите са силно завишени и не отговарят
на действително претърпените вреди.
В съдебно заседание, подсъдимата С.Г. не се явява. За нея се явява
защитникът й – адв. К.Т., който поддържа жалбата. Иска отмяна на присъдата
и постановяване на нова оправдателна такава. Оспорва се приетата от ПРС
фактическа обстановка и доказателствен анализ. Според защитата неправилно
първоинстанционният съд е отказал да приложи института на реторсията.
Въззиваемата страна – частната тъжителка М.К. се явява и иска
потвърждаване на присъдата на ПРС. Повереникът й – адв. Е.Х. иска
присъдата да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимата да бъде оставена без
2
уважение.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314,
ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата СТ. Н. Г. е родена на ***, живуща в село ***, б., българска
гражданка, с основно образование, вдовица, безработна, неосъждана, с ЕГН:
**********.
Подсъдимата С.Г. ***, обл. Пловдив, като нейният син свидетелят Н.Г.
бил женен за дъщерята на частната тъжителка М.К.. Подсъдимата С.Г.
изкарвала за продажба селкостопанска продукция пред оградата на къщата, в
която живеела.
На 11.08.2020 г. в с. Старо Железаре, подсъдимата С.Г. отново била
изкарала селскостопанска продукция за продажба пред оградата на къщата, в
която живеела. Преди обяд пред дома на подсъдимата С.Г. преминали
свидетелките Р.В. и Ц.В., като по време на преминаването им последната
закачила част от изкараната за продан селскостопанска продукция, която се
разпиляла на земята. За това действие бил подаден сигнал от кмета на с.
Старо Железаре и до *** – свидетеля К.И., който отишъл при свидетелките В.
и В. и им отправил предупреждение.
Около час и половина след това, около обяд на 11.08.2020 г., пред дома
на подсъдимата преминавали свидетелката Р.В., следвана от частната
тъжителка М.К., а най-отзад след нея вървяла свидетелката Ц.В..
Подсъдимата С.Г. се обърнала към тях с думите ,,*** откраднаха ми пепера‘‘
визирайки свидетелките В. и В.. Първа преминала свидетелката Р.В..
Непосредствено след като преминала последната, подсъдимата С.Г. нарекла
частната тъжителка М.К. с думата ,,***‘‘ и започнала да я удря с дървена
хурка по тялото, като й нанасяла удари в областта на лицето, горните и
долните крайници. Свидетелките Р.В. и Ц.В. се намесили, като спрели С.Г. да
нанася удари на частната тъжителка, която от своя страна взела дървената
хурка от подсъдимата и също й нанесла няколко удара по тялото, като
подсъдимата се свлякла на земята. В този момент покрай тях с лекия си
3
автомобил преминал свидетелят Т.Т., който забелязал С.Г. на земята
заобиколена от М.К., Р.В. и Ц.В., като първата я ударила с дървената хурка.
Към края на конлифликта очевидец на това как подсъдимата е била
заобиколена от свидетелките В. и В. и частната тъжителка К. станал
свидетелят Н.Н..
След това отново бил подаден сигнал до полицейския служител К.И.
от сина на подсъдимата – Н.Г. по повод нанесен побой на майка му. При
пристигането му на място свидетелят И установил подсъдимата Г., която се
оплаквала от болки в ръката, а при посещение на частната тъжителка К.
същата му споделила, че е била ударена от подсъдимата.
В хода на съдебното следствие е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на частната тъжителка М.К. /лист 59-72 по
делото/. Видно от същата се установява, че на М.К. са били причинени
кръвонасядания по кожата на горната устна вдясно, по лявата мишница,
лявата предмишница, лявата предмишница, по лявото и дясното бедро, по
дясната мишница, по горната устна вдясно, кръвонасядане по гръбната
повърхност на първи пръст на лявата ръка, травматичен оток в дясната тилна
област, като същите по отделно и по съвкупност са й причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето.
В хода на съдебното следствие е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на подсъдимата С.Г. /лист 73-85 по делото/.
Видно от същата се установява, че на С.Г. са били причинени мозъчно
сътресение, чупване на близката фаланга на втори пръст на дясната ръка,
контузия на главата и тялото, кръвонасядания на лицето, седалището и левия
горен крайник.
ПРС е приел, че гореизложената фактическа обстановка се установява
по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства: от обясненията на подсъдимата С.Г., от показанията на
разпитаните свидетели – Р.В., Ц.В., К.И., Т.Т., Н.Г., Н.Н., както и от
събраните по делото писмени доказателства – справка за съдимост,
изисканата прокуроска преписка от РП – Пловдив, представената медицинска
документация и от заключенията на двете съдебномедицински експертизи.
Анализирайки събраните доказателства пъвоинстанционният съд е
достигнал до извода, че е налице противоречие между обясненията на подс. Г.
4
и показанията на свидетелките В. и В.. ПРС е кредитирал показанията на
свидетелките, тъй като е отчел, че обясненията на подсъдимата са и средство
за защита. Съдът не кредитирал обясненията на подсъдимата в частта, че не е
удряла пострадалата М.К., тъй като тези нейни твърдения влизат в
противоречие с показанията на очевидците В. и В. и със заключението на
СМЕ на пострадалата К.. ПРС е отчел, че свидетелите Т. и Н. не са очевидци
на целия конфликт, а на неговия край. По тази причина и те не са видели
нанесените в предходен момент удари от подс. Г. на пострадалата К.. ПРС е
отчел и че свидетелите И и Г. също не са очевидци, а възпроизвеждат разкази
на участниците в конфликта в последващ момент.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от ПРС изключително подробно и мотивирано и не намира за нужно
да го преповтаря. Неоснователни са възраженията на защитата за неправилен
анализ на доказателствата. Наличието на близки отношения между
пострадалата и свидетелките В. и В. би имало значение ако бе установено
съществено противоречие между техните показания и заключението на СМЕ,
но в случая е установено, че именно в резултат на възприетата от тях и от
пострадалата нанесена лека телесна повреда от подс. Г. са причинени
инкриминираните телесни увреждания. Тоест, няма как да се твърди, че тези
увреждания не съществуват или не са нанесени от подсъдимата. Изцяло се
възприема и хронологията на конфликта, въприета от ПРС. Установява се по
безспорен начин, че именно подсъдимата Г. е започнала конфликта с вербална
и физическа агресия. В този смисъл неоснователни са възраженията на
защитата, че не е приложен института на неизбежната отбрана по смисъла на
чл. 12 от НК. Този привилегирован институт е приложим когато спрямо едно
лице е предприето непосредствено противоправно нападение. В случая
подсъдимата е предприела такова нападение спрямо пострадалата и няма как
тя да се позовава на собственото си противоправно нападение. Впоследствие
самата пострадала е предприела действие по неизбежна отбрана, което
действие не е общественоопасно и в рамките на необходимите предели не
поражда право на насрещна неизбежна отбрана. По отношение на
възражението за неприлагане от ПРС на института на реторсията, правилно
първоинстанционният съд е отчел, че този институт е приложим при еднакви
5
по вид телесни увреждания. В случая на подс. Г. е причинена лека телесна
повреда но чл. 130, ал. 1 от НК, а на пострадалата Карамфирова е причинена
болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Ето защо и правилно
ПРС е отказал да приложи реторсия, предвид различните телесни увреждания
/ТР № 51 по н.д. № 41/1989г. на ВС, ОСНК/.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимата и писмените доказателства по делото, първостепенният съд, а и
настоящата инстанция, е стигнала до единствения правилен извод, че
подсъдимата С.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК за това, че
11.08.2020 г. в село Старо Железаре е казала нещо унизително за честта и
достойнството на частната тъжителка М. П. К. в нейно присъствие, а именно
,,***‘‘, като обидата е нанесена публично.
От обективна страна подсъдимата Г. е изрекла обидната дума по
отношение на М.К., като е нарекла последната ,,***’’, което по естеството си
засяга честта и достойнството на пострадалото лице. Изричането на тази дума
е било в присъствието на пострадалата, което е изискване за да бъде
съставомерно от обективна страна престъплението обида. Обидата е била
нанесена публично, доколкото деянието е било извършено на публично място
,,улица‘‘ пред дома на подсъдимата в присъствието на свидетелките В. и В. и
е могла да достигне до неопределен кръг от хора. Ето защо изцяло се
възприемат мотивите на ПРС за съставомерност на деянието.
Правилно ПРС е приел, че от субективна страна подсъдимата С.Г. е
действала при форма на вината пряк умисъл – извършила е престъплението
умишлено, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
разбирала е неговите последици и е целяла настъпването им.
Правилно първата инстанция е оправдала подсъдимата Г. за това да е
приписала престъпление на ч.т. К., а именно, че и е откраднала пипера,
доколкото свид. В. и В. са били категорични, че тези реплики на подс. Г. са се
отнасяли за тях. Мотивите в оправдателната част на присъдата се споделят
изцяло от въззивната инстанция и няма да бъдат преповтаряни. В тази част
присъдата не е обжалвана от страните.
Първоинстанционният съд е приел, че подс. Г. е извършила, както от
обективна, така и от субективна страна и престъпление по чл.130, ал.2 от НК,
6
тъй като на 11.08.2020 г. в село Старо Железаре е причинила на частната
тъжителка М. П. К. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания,
без разстройство на здравето, а именно: кръвонасядания по кожата на горната
устна вдясно, по лявата мишница, лявата предмишница, по лявото и дясното
бедро, по дясната мишница, охлузвания по дясната мишница, по горната
устна вдясно, кръвонасядане по гръбната повърхност на първи пръст на
лявата ръка и травматичен оток в дясната тилна област.
От обективна страна подсъдимата Г. е нанесла удари в областта на
главата, тялото, горните и долни крайници на частната тъжителка, като по
този начин й е причинила телесни увреждания, представляващи леки телесни
повреди, като по този начин й е било причинено болка и страдание без
разстройство на здравето
От субективна страна подсъдимата С.Г. е действала при форма на
вината пряк умисъл - извършила е престъплението умишлено, като е
съзнавала общественоопасния характер на престъплението, разбирала е
неговите последици и е целяла настъпването им.
Изводите за съставомерност и на това деяние се възприемат от
въззивната инстанция.
При определяне на наказанията за всяко от двете престъпления ПРС
правилно е съобразил неприложимостта на чл. 78а от НК, тъй като се касае за
множество престъпления и е налице пречка по чл.78а, ал. 7 от НК. При
определяне размера на наказанията, съдът е взел предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, като е определил същите за
невисоки. Като смекчаващи отговорността обстоятелства ПРС е отчел
чистото съдебно минало и напредналата възраст на подс. Г.. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство правилно ПРС е отчел значителният брой на
телеснените увреждания, нанесени на пострадалата. Така наложеното
наказание глоба в размер на 300 лева, настоящият състав намира за правилно,
законосъобразно, справедливо и съответстващо на целите на чл. 36 от НК.
Неоснователно е искането на защитата за намаляване на размера на
наложеното наказание. Същото се отнася и за индивидуализацията на
наказанието за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
За това престъпление съдът е приел липса на отегчаващи отговорността
обстоятелства и коментираните по-горе смекчаващи обстоятелства и е
7
наложил наказание в минималния, предвиден в закона размер – 3000 лева
глоба и обществено порацание. Не са налице основанията на чл. 55, ал. 1 от
НК за определяне на наказание под най-ниския предел. Определянето на
наказанието в по-нисък размер не би било справедливо при липса на законови
основания за това.
Правилно ПРС е групирал наказанията и е определил едно общо най-
тежко наказание 3000 лева глоба, към което е присъединил и наказанието
обществено порицание.
Присъдата е правилна и по отношение определяне и присъждане на
разноските по първоинстанционното производство в тежест на подс. Г..
Правилно ПРС е уважил гражданския иск за неимуществени вреди в
справедлив размер – съответно за 1000 лева и 1800 лева за всяко от двете
престъпления. Правилно е определен и размерът на дължимата държавна
такса.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 134/21.12.2021г., постановена по НЧХД
№2149/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 26 н. с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8