Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.04.2020
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на десети март две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЖАНЕТА
САРАФОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 387 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 463770-F480132 от 17.09.2019 година на Началник
на отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на ИД на НАП/, с което на ”АЛТЪН ПАТИ”ЕООД
град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от А.А.А., ЕГН **********, на
основание чл.185, ал.2 изречение второ, във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за
данък добавената стойност, е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 700 /седемстотин/ лева за нарушение по чл.7, ал.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.2 и ал.4, т.3 от Закона за данък върху добавената
стойност, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, ТД на НАП – град Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на ”АЛТЪН ПАТИ”ЕООД град
Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от А.А.А., ЕГН **********, сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща извършено плащане за ползвана правна помощ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 463770-F480132 от 17.09.2019 година на Началник на отдел „Оперативни дейности” при
ТД на НАП – град Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
година на ИД на НАП/, с което на ”АЛТЪН ПАТИ”ЕООД град Стара Загора, ЕИК
*********, представлявано от А.А.А., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2
изречение второ, във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък добавената
стойност, е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер
на 700 /седемстотин/ лева за нарушение по чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във връзка с чл.118, ал.2 и ал.4, т.3 от
Закона за данък върху добавената стойност.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, адвокат С.В. ***
се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло. Алтернативно се
поддържа искане за намаляване на наложеното наказание към предвидения в закона
минимум. Претендира се за направените по делото разноски от страна на
жалбоподателя – възнаграждение за ползвана правна помощ.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за възнаграждение съобразно
последните промени на ЗАНН.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
”АЛТЪН ПАТИ”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от А.А.А.,
ЕГН ********** е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 02.04.2019
година за това, че при извършена оперативна проверка на 05.02.2019 година в
11.45 чака на обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в град Стара
Загора, улица „Мусала“ № 37, стопанисван от фирмата жалбоподател, се
констатирало че дружеството, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение на чл.7, ал.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин – работа с фискално
устройство /ФУ/, без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, в периода
21.07.2017 година до 04.02.2019 година. При извършената проверка са
установени отчетени продажби от въведеното, регистрирано и работещо в обекта
фискално устройство модел DATECS MP-55 KL с ИН на ФУ DT 318565 и ИН на ФП 02666144, без изградена дистанционна връзка на цитираното
ФУ с НАП. В хода на проверката е генериран периодичен отчет от гореописаното
устройство, като видно от същия за цитирания период е регистриран
48 441.54 лева оборот. Направена е справка в ИС на НАП, модул „Фискални
устройства“, при която се установява, че наличното в обекта фискално устройство
е надлежно регистрирано в НАП и притежава свидетелство за регистрация, като
през периода от 21.07.2017 година до 04.02.2019 година, наличното в обекта ФУ
не е изпращало данни в НАП, за реално направените дневни отчети, както следва
дневен отчет с № 0171 от 21.07.2017 година до дневен отчет № 0661 от 04.02.2019
година /Общо 490 броя дневни отчети/ с общ оборот за периода в размер на
48 441.54 /неправилно в акта е посочено 484 441.54/ лева, поради
липса на .дистанционна връзка. Прието е че нарушението е извършено на
21.07.2017 година и е констатирано на 05.02.2019 година при извършена проверка,
документирано с протокол серия АА № 0407953 от 05.02.2019 година. Деянието е
квалифицирано, като нарушение по чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във
връзка с чл.118, ал.2 и ал.4, т.3 от Закона за данък върху добавената стойност.
При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на
възражение, но е подал такова по чл.44, ал.1 от ЗАНН. АНО е приел същото да
неоснователно и е пристъпил към издаване на обжалваното наказателно
постановление.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, констатирано при
извършената проверка е описано и квалифицирано така, както е в акта. На дружеството,
на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” към предвидения в закона минимален
размер от 700 лева.
За
изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
Съгласно нормата на чл.7, ал.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не се допуска работа
с ФУ от лицата по чл.3, без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в
случаите посочени в тази наредба. Според съда изпълнителното деяние на
административното нарушение касае лице по чл.3, което не е изградило
дистанционна връзка, а не изградена такава но на практика неработеща. При
неизградена дистанционна връзка с НАП, в нормата на чл.185, ал.2, във връзка с
ал.1 от ЗДДС е предвидено съответното административно наказание.
Не
се спори по делото, че жалбоподателя като лице по чл.3 от наредбата е имал ФУ,
надлежно въведено, регистрирано и работещо в НАП. Ноторно известно е че за да е
регистрирано едно ФУ в НАП, то има изградена дистанционна връзка с НАП. Не се
спори по делото, че дружеството е сключило и представило в НАП изискуемите се
договори за поддръжка на тази дистанционна връзка. Не се спори и по делото, че
в хода на проверката е установено, че е установено, че тази връзка не е била
работеща. В тази връзка според съда неправилно АНО е приел, че е нарушена
цитираната правна норма, тъй като търговеца е имал изградена но неработеща
дистанционна връзка с НАП. Не се спори и това, че за въпросния период,
търговеца е изготвял дневни отчети и това е отразено съобразно законовите
изисквания във ФУ, което е дало възможност на проверяващите същите дневни
отмети да бъдат изведени.
Ето
защо настоящата инстанция приема, че не се установи по един
несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е нарушил нормативен акт по
прилагане на чл.118
от ЗДДС и конкретно чл.7, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 година
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Действително при извършената
оперативна проверка на 05.02.2019 година в стопанисван от жалбоподателя обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в град Стара Загора, е констатирано, че
в обекта работи ФУ, без действаща дистанционна връзка с НАП за периода от 21.07.2017
година до 04.02.2019. Безспорно в случая се установи, че в търговския обект на
едноличния търговец –жалбоподател, е използвано фискално устройство, което е
регистрирано в НАП и съответно е имало изградена дистанционна връзка с НАП, за
да се осъществи регистрацията, която е функционирала до 21.07.2017 година,
видно от представените писмени доказателства по делото. Считано от посочената
дата 21.07.2017 година до 04.02.2019 година
тази дистанционна връзка е била прекъсната, като причините за това не са
изяснени от административно-наказващия орган и липсват съображения, изложени в
тази насока, както в протокола за извършената проверка, така и в съставения
АУАН и издадено наказателно постановление. Причината за това не се установява и
от показанията на актосъставителя и свидетеля при проверката. Нещо повече, жалбоподателя,
редовно е съставял дневни финансови отчети, като е водило редовно и книга за
дневните финансови отчети, съответно за въпросния период от цитираното фискално
устройство са генерирани 490 броя дневни финансови отчета, както е отразено в
обжалваното наказателно постановление. По делото не са представени
доказателства, от които да се установява, че са констатирани нарушения и
несъответствия при съставянето на дневните финансови отчети, както и при
издаването на фискални касови бележки от фискалните устройства. Освен това се
установи, че санкционирания търговец има сключен договор за абонаментно
сервизно обслужване и че ФУ е разполагало със съотв. СИМ карта и че търговеца
не е имал възможност да установи дали е налице или не връзка с НАП. Поради
изложеното до тук съдът намира, че едноличния търговец - жалбоподател,
обективно не е имало възможност да установи прекъснатата дистанционна връзка с
НАП. В тази следва да се има предвид, че ако липсва изобщо връзка с НАП, след
издаване на три поредни дневни финансови отчети, устройството следва да
блокира. В конкретния случай обаче, ФУ е издавало редовни ежедневни финансови
отчети генерирани в края на всеки ден със съответните отбелязвания, че е
налична дистанционна връзка с НАП, поради което за жалбоподателя и за неговите
служители е било практически невъзможно да узнаят, че връзката с НАП е
прекъсната. Следователно не може да се направи извод за извършено нарушение на
чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година,
за да бъде наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател на
основание чл.185,
ал.2 във връзка с ал.1
от ЗДДС. При ежедневната работа с фискалното устройство жалбоподателят
и/или неговите служители са били в абсолютна невъзможност да установят обстоятелството,
че не се изпращат ежедневно генерираните отчети в НАП и освен това прекъсването
на дистанционната връзка не е резултат на действието или бездействието на
посочените по-горе лица.
Освен изложеното до тук
следва да се отбележи, че и в АУАН и в наказателното постановление, че сочи, че
нарушението е извършено на конкретна дата 21.07.2017 година, като въпреки това
при описание на деянието се сочи период от време, през който не е била
осъществена връзка с НАП.
Изложеното до тук
обуславя незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Предвид претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да присъди възнаграждение направения размер от 300 лева, с което е заплатено на за реализирана правна помощ
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: