Р Е Ш Е Н
И Е № 119
гр. Видин, 07.04.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ЦВЕТКОВ
при секретаря Полина Въткова и в
присъствието на прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия
ЦВЕТКОВ гр. дело № 234 по описа за 2021
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Топлофикация - Перник" АД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Перник, 2303, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република" против И.К.
***.
С исковата молба са предявени два обективно кумулативно съединени иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата в общ размер на 1852.31 лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но не заплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр. Перник, ул. „Р. Д.“ бл. 91, вх. В, ап. 61, от които:
- главница в
размер на 1635.84 лв. - за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г. вкл.;
- законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 216.47 лева – за периода -
10.07.2018г. до 06.07.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.08.2020г. до окончателното изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра
по партида от друга страна /ответника К./ е налице облигационноправна връзка,
относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се
доказва с представените общи условия за битови нужди, действали за процесния
период. Поддържа се, че с влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в
областта на енергетиката действа Наредба №16 - 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, както и че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ -
продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите
части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.
Сочи се още от
ищеца, че съгласно разпоредбата на ал. 2 от Закона - топлопреносното
предприятие задължително следва да публикува общите условия най-малко в един
местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал. 3 - в срок
от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са
съгласни с тях, са имали право да внесат в съответното дружество заявление, в
което да предложат различни условия по договора. Според ищеца, към момента на
подаването на исковата молба нямало никакви доказателства, удостоверяващи
несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от
същия различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Излага
се от ищеца, че ответникът е бил абонат на топлопреносното дружество по силата
на общите условия, действали към процесния период, като собственик на имота в
топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това било
видно от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от сега действащия Закон за
енергетиката, съобразно която разпоредба продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и
съответно одобрени от КЕВР.
Поддържа се от
ищеца, че задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия, като се изтъква, че в настоящия случай искът е
предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника.
Сочи се в исковата молба, че с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Закона за
търговския регистър и обстоятелството, че бил посочен в исковата молба ЕИК на
ищцовото дружество, не е необходимо представянето на заверено копие от актуално
състояние на „Топлофикация-Перник" АД, доколкото са ноторно известни
обстоятелствата, вписани в Търговския регистър и не е необходимо доказването
им.
Иска се от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника И.К.К., че дължи на ищеца „Топлофикация
- Перник" АД, ЕИК ********* сумата в общ размер на 1852.31
лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но не заплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „Р. Д.“ бл. 91,
вх. В, ап. 61, от които:
- главница в
размер на 1635.84 лв. - за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г. вкл.;
- законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 216.47 лева – за периода -
10.07.2018г. до 06.07.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.08.2020г. до окончателното изплащане.
Претендират се
и разноските в заповедното производство и в настоящото такова.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва обективно съединените искове като неоснователни и моли
съда да ги отхвърли изцяло. Оспорва обстоятелството, че между него и ищеца е налице облигационно
отношение по силата на договор за предоставяне на топлинни услуги. Излага, че
независимо от твърденията на ищеца за влизане в сила на общите условия в
30-дневен срок след публикуването им, този факт не може да се приеме за
общоизвестен по смисъла на чл. 155 ГПК и съответно за неподлежащ на доказване.
Твърди, че приложените по делото от страна на ищеца Общи условия не са
разгласени по изрично визирания в Закона за енергетиката ред – в един централен
и един местен ежедневник /съответно не са публикувани в два вестника/, тоест
същите не са влезли в сила според ответника. Релевира възражение за погасяване
по давност на претенциите за главница и лихва. Претендира разноските по
производството.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна
до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 1550/2020
г. по описа на Районен съд – Видин се установява, че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.08.2020 г., за
вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 1365 от 11.09.2020 г., връчена на ответника на 19.10.2020
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадена
заповед за изпълнение. С разпореждане № 1372 от 10.12.2020 г. заповедният съд е
дал указания на заявителя с оглед предявяването на установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК „Топлофикация – Перник” АД е подало искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1:
Предмет на предявения иск е
установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните съществува
правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да
заплати сума в размер на 1635.84 лева, представляваща стойността на топлинни
услуги за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за апартамент, находящ се в
гр. Перник, ул. „Р. Д.“ бл. 91, вх. В, ап. 61, ведно със законната лихва,
считано от 04.08.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до изплащане на вземането.
Следва да се установи наличието на
облигационно отношение между страните.
От
представения по делото Договор от 16.11.1990 г. за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че ответникът И.К.К.
е собственик на процесния имот. Следователно, по делото безспорно е доказано,
че в процесния период – от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ответникът е бил
собственик на процесния апартамент.
Ето защо,
съдът счита, че ответникът се явява пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря за задължението за заплащане на потребената топлинна енергия в
процесния апартамент за целия исков период.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна
енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В
него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на
топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни Общи
условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Понятието за потребител, от своя страна, има
легално определение в закона, а именно в § 1, т. 41б от ЗЕ - "Потребител
на енергийни услуги" е:
а) краен клиент, който купува енергия или природен
газ, и/или
б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа
за снабдяването му с енергия или природен газ.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл.
153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова
норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал, обитавал имота, също така е ирелевантно обстоятелството на
чие име фактически се води партидата за посочения имот или дали е прекратено
топлоподаването към отоплителните тела в имота.
В закона не
е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които
на основание ал. 2 на същия член влизат в сила в 30 – дневен срок от
публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и
специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани
действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен
договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на
изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме,
че страните по спора са обвързани от договора за продажба на топлинна енергия
при действащите публично известни Общи условия.
Следователно
имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия
за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба -
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, ответникът К. има качеството
потребител на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ е
обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди и без изричното им писмено приемане. Следва да се посочи, че
сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между
страните по действащия ЗЕ, не изисква спазването на някаква форма, включително
и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез
действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия (фактическо
изпълнение на задължението от доставчика) и приемане на престацията без
възражения от страна на потребителя.
Поради
изложеното, Съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях
права и задължения на страните, съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация – Перник” АД на потребители в гр.
Перник, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя
топлинна енергия за целия имот, а ответникът - да заплаща нейната цена.
Съдът
възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно,
обосновано, компетентно и безпристрастно, от него се установява, че воденото в
счетоводството на ищеца неплатено задължение на ответника за топлинна енергия
за периода от за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата в
размер на 1635.84 лв. Падежът на всяко едно от месечните задължения е посочен в
експертизата на вещото лице, като срокът за плащане на първата сума е
10.07.2018 г., а на последната е 09.06.2019 г.
Вещото лице
е посочило в заключението, че от проверката в счетоводството на ищцовото
дружество „Топлофикация Перник“ АД не са се установили постъпили плащания от
ответника за процесния период за процесния имот. Посочило е в заключението
също, че сумите от изравнителните сметки за реално консумирана топлинна енергия
са въведени в счетоводството на ищеца и същите са на обща стойност 377.02 лева,
от които изравнителни сметки за топла вода 172.50 лева и изравнителна сметка за
отопление 204.52 лева.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено по категоричен начин, че потребената в процесния апартамент
топлоенергия е в количество и на стойност за исковия период, посочени в
заключението на извършената съдебно-икономическа експертиза. Общият размер на
дължимата цена на ползваната енергия възлиза на 1635.84 лв.
На основание
чл. 34, ал. 1 от публично известните Общи условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се дължат, т.е. срокът за изпълнение на
задължението е определен в договора, като съгласно заключението на приетата
съдебно-икономическа експертиза срокът за плащане на всички задължения е
изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е изискуемо.
По делото не се
спори относно факта, че към настоящия момент ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на тази сума.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска следва да
се установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – в
случая – изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за топлинни
услуги, определен в чл. 34, ал. 1 от Общите условия.
В тежест на ответника и при
доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяването на дълга на падежа.
Съдът достигна до фактически и
правни изводи за наличието на главен дълг, представляващ дължимо и непогасено
задължение по договор за предоставяне на топлинни услуги.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите
условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се дължат. Следователно
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Вземането на ищеца за получаване на цената за
потребената енергия е срочно, като собственикът са изпаднал в забава за
плащането на цената на потребената топлинна енергия и дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 10.07.2018 г. до 12.03.2020
г., което е в размер на 164.22 лв. според
заключението на вещото лице. Същото е изчислило, че лихвата за забава
върху горепосочената главница за периода от изпадане на ответника в забава до
10.07.2018 г. до 12.03.2020 г. е в размер на 164.22 лв., което се различава от
претендираната сума от ищцовото дружество /216.47 лв./. Разликата се дължи на
това, че при изчисляването на законната лихва, експертизата се е съобразила с
разпоредбите на чл. 6 от ЗМДВИП /До два месеца след отмяната на извънредното
положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници
по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от
банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и
договорът не може да бъде развален поради неизпълнение./ и за периода от
13.03.2020 г. до 06.07.2020 г. не е изчислила законови лихви, а същите са
изчислени до 12.03.2020 г. включително.
По делото не се
спори относно факта, че към настоящия момент ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на тази сума.
По
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата
молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и
приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на
месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
- месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В
този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК
на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на “Топлофикация – Перник” АД към потребителите се погасяват с
изтичане на 3 -годишен давностен срок (в този смисъл е и практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 168 от 22.12.2009 г.,
постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. По описа на ВКС, І т.о.).
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на “Топлофикация – Перник” АД се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1
ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в Общите условия е предвидено,
че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който са отчетени. Предвид това, прилагайки тригодишния
давностен срок, с начална дата 10.07.2018 г. /датата на падежа на първото
месечно задължение/, то като крайна такава за предявяване на претенциите на
ищеца се явява датата 10.07.2021 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от
ищеца на 04.08.2020 г., т.е. преди изтичане на тригодишния давностния срок. С
оглед изложеното, възражението на ответника за погасяване по давност на
исковите суми се явява неоснователно.
По гореизложените съображения установителният иск на
„Топлофикация – Перник” АД следва да бъде уважен за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., за който период вземането срещу ответника е в размер на 1635.84 лева.
По гореизложените съображения, Съдът
намира предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, за частично
основателен и доказан до размера от 164.22 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 12.03.2020
г., като за горницата над установения размер до претендираната сума от 216.47
лв. за периода 13.03.2020 г. – 06.07.2020 г., искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
По делото от
ищеца са направени следните разноски: държавна такса за установителния иск в
размер на 37.05 лева, внесен депозит за вещо лице в размер на 80.00 лева,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева и внесена такса за два
броя съдебни удостоверения в размер на 10 лева или общо 227.05 лева.
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за
разноски следва да се уважи, съобразно уважената част, поради което в тежест на
ответника следва да се присъди сумата от 220.64 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на претенцията. По исковото производство от
ответника са направени разноски за един адвокат в размер на 800.00 лева.
Съдът дължи
произнасяне по възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004г., за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в общ размер на 644.50
лева за двата иска /главница и лихва по чл. 86 ЗЗД/, а платеното такова от
ищеца е в размер на 800.00 лева, или с други думи - над минималния размер. В
случая съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото направеното от ищеца възражение следва да се
приеме, че е основателно до посоченото минимално адвокатско възнаграждение, но
не и в по-нисък размер.
С оглед на
изложеното, ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 18.28 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съгласно
задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство.
В
заповедното производство от ищеца са направени разноски в общ размер на 87.05
лева /37.05 лева – заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение/. В тази връзка и
съразмерно с уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в размер на 84.59 лева.
В заповедното производство от
ответника са направени разноски в размер на 400.00 лева за адвокатски хонорар.
В тази връзка и съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в размер на 11.35 лева.
Водим от
горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД,
по отношение на И.К. ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Перник, 2303, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република" сумата
в общ размер на 1800.06 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана,
но не заплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул.
„Р. Д.“ бл. 91, вх. В, ап. 61, от които: главница в размер на 1635.84
лв. - за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г. вкл.; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 164.22 лева – за периода - 10.07.2018 г. до
12.03.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.08.2020г. до окончателното
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за забава за разликата над сумата в размер на 164.22
лева до 216.47 лева за
периода от 13.03.2020 г. до 06.07.2020 г. като недължим съгласно чл. 6 от
ЗМДВИП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.К. *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление
гр. Перник, 2303, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република" сумата в общ размер от 84.59 лева,
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 1550/2020 г. по описа
на РС-Видин, съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ искането в
останалата му част до пълния претендиран размер от 87.07 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.К. *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление
гр. Перник, 2303, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република" сумата в общ размер на 220.64 лева,
направени в настоящото производство разноски, съобразно уважената част от иска,
като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част до пълния претендиран размер от 227.05
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление
гр. Перник, 2303, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република" да заплати на И.К. *** сумата в размер на 11.35 лева,
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 1550/2020 г. по описа
на РС-Видин, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, с адрес на управление
гр. Перник, 2303, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република"да заплати на И.К. *** сумата в размер на 18.28 лева,
направени в настоящото производство разноски, съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането
му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 1550/2020 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: