РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Велико Търново , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Любка Милкова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500975 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №102/07.08.2020г., постановено по Гр.д.№54/2020г. по описа на РС –
Павликени
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№..,
чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С., п.к...., ж.к.
М. Бизнес П. С., сграда 14, че Н. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.З.“ №, вх..ет.. ап.13,
дължи на ищеца сумите, както следва: 993,18лв. – главница по договор за кредит PLUS –
15561778/12.12.2017г., 295,28лв. – възнаградителна лихва за периода 20.03.2018г. –
23.01.2019г., 56,83лв. – мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението 26.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №505/27.11.2019г. по Ч.гр.д.
№850/2019г. по описа на РС – П., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата
до 2169,43лв., претенцията за договорна лихва за разликата до 407,43лв. и претенцията за
мораторна лихва за разликата до 124,03лв., като неоснователни и недоказани,
ОСЪЖДА Н. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.З.“ №.., вх..., ет.., ап.13, ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№.., чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр.С., п.к..., ж.к. М. ., Бизнес П.С. сграда .., сумата от
1
1176,25лв. – главница по договор за кредит PLUS – 15561778/12.12.2017г., 112,15лв. –
възнаградителна лихва за периода 23.01.2020г. – 20.12.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска – 23.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението,
ОСЪЖДА Н. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.З.“ №.., вх..., ет... ап.13, ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф.., рег.№.., чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК .. със
седалище и адрес на управление гр.С. п.к..., ж.к. М. Бизнес П.С. сграда .. сумата от 98,81 лв.
– представляваща направените в заповедното производство разноски, както и сумата от
332,76лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание
чл.78 ал.1 ГПК.
С Решение №260086/27.11.2020г., постановено по Гр.д.№54/2020г. по описа на РС –
П. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на
Решение №102/07.08.2020г., постановено по Гр.д.№54/2020г. по описа на П. районен съд,
като присъдените разноски по делото на последния ред от стр.7 на решението се четат
„232,76лв.“, вместо „332,76лв.“.
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение №102/07.08.2020г. по
Гр.д.№54/2020г. по описа на РС – П.е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК
въззивна жалба от ответника по делото Н. Г. Д., чрез пълномощника му адв.К.Н. от ВТАК, с
която моли решението да бъде обезсилено като недопустимо в цялост, навеждайки като
основание за неговата недопустимост допуснато от първоинстанционният съд съществено
нарушение на съдопроизводствените правила в частта, с която се е произнесъл по
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, доколкото частичното уважаване
на главния установителен иск е процесуална пречка за произнасяне по евентуалния
осъдителен иск. Излага, че евентуалния осъдителен иск е предявен под условие, че главният
иск не бъде уважен и с оглед изхода на спора по установителния иск, първоинстанционният
съд не дължи произнасяне по евентуалния иск и е следвало да го остави без разглеждане.
Релевира оплаквания и за неправилност на обжалваното решение в частите, в които
частично са уважени главните установителни и евентуалните осъдителни искове с искане
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по съображения,
подробно изложени в жалбата, идентични с наведените в писмения отговор на ИМ, подаден
в срока по чл.131 ал.1 ГПК. Посочва, че предсрочната изискуемост на вземането е
абсолютна предпоставка за уважаване на предявения иск, като, видно от събраните по
делото доказателства, такава не е налице и дори само на това основание искът следва да
бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение за две инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по
делото „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№*********, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК ,
чрез пълномощника му ЮК М., с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде
2
отхвърлена, като неоснователна, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за ЮК възнаграждение за въззивното
производство.
В СЗ въззивникът Н. Г. Д., чрез пълномощника си адв.К.Н. от ВТАК, поддържа
въззивната жалба на основанията, изложени в същата, и моли да бъде уважена. Претендира
разноски за две инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В СЗ въззиваемата страна „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№.., чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“,
клон Б. ЕИК , редовно призована, не изпраща представител.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно.
Обжалваното първоинстанционно решение в цялост е допустимо, доколкото
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове, предмет на делото, които
са процесуално допустими, поради което не са налице основания по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК за
неговото обезсилване в цялост.
Предмет на разглеждане пред първоинстанционният съд са били предявени по реда
на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК главни установителни иск с правно основание чл.9 ал.1
ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неиздължена главница в размер на 2169,43лв. по сключен
между страните ДПК №PLUS – 15561778/12.12.2017г., иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за
възнаградителна лихва в размер на 407,43лв. за периода от 20.03.2019г. до 20.12.2020г., иск
по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 124,03лв. за периода от 20.04.2019г. до
11.11.2019г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -26.11.2019г. до окончателното
изплащане, като основанието, на което са предявени главните установителни искове, е
настъпила на основание чл.5 от процесния ДПК предсрочна изискуемост на кредита в целия
му размер, считано от 20.04.2019г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда /26.11.2019г./ и съединени с главните в условията на евентуалност, в случай, че
установителните искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, осъдителни искове за същите искови суми, претендирани и по
установителните искове, основание на които евентуални осъдителни искове е предсрочна
3
изискуемост на кредита, настъпила в хода на процеса с връчване на ответника на препис от
ИМ, имаща характер на волеизявление на ищеца за обявяване на кредита за изискуем. С
частичното отхвърляне от първостепенният съд на главните установителни искове за
непогасена главница по ДПК и за възнаградителна лихва, поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, който извод кореспондира на събраните по делото
доказателства, противно на оплакванията във въззивната жалба, е сбъднато вътрешно –
процесуалното условие за произнасяне и по предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове за отхвърлените вземания за главница и възнаградителна лихва за
периода от 23.01.2020г. до 20.12.2020г., поради което първоинстанционното решение в
частта, с която съдът е разгледал и се е произнесъл по евентуално съединените осъдителни
искове за главница и възнаградителна лихва за вноските по кредита след 23.01.2020г. до
крайния падеж – 20.12.2020г., не е недопустимо. Частичното уважаване на главните
установителни искове е процесуална пречка за произнасяне по предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове само за паричните вземания, за които главните
установителни искове за уважени, но не и за отхвърлената част от предявените с главните
установителни искове вземания за главница и възнаградителна лихва.
Допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение в цялост обуславя
възможността въззивният съд да се произнесе по неговата правилност в обжалваната част, с
която са уважени частично главните установителни искове за главница, възнаградителна и
мораторна лихва, и с която са уважени евентуалните осъдителни исове за главница и
възнаградителна лихва, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания на
неправилност на решението в тези му части.
С ИМ ищецът „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№., чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК
..., със седалище гр.С. е изложил твърдения, че с Договор за потребителски заем № ....
ищцовото дружество е отпуснало на ответника Н. Г. Д. паричен кредит в размер на 3200лв.,
която сума е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от д/ра и усвояването на
сумата ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на
изпълнението“. Твърди, че ответникът е поел задължение да погаси заема на 36 месечни
вноски, всяка по 117,13лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването й, съгласно ГПР -23,33% и ГЛП – 18,59%, посочени в параметрите на
договора. Сочи, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на
20.03.2019г., като към тази дата са погасени 14 месечни вноски и на основание чл.5 от
процесния ДПК вземането по него с допуснатото просрочие от кредитополучателя на две
или повече месечни вноски, е станало предсрочно изискуемо в пълен размер, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, т.е, считано от 20.04.2019г.
Изложени са твърдения, че за исковите суми, предмет на главните установителни искове,
въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 ГПК е образувано Ч.гр.д.№850/2019г.
по описа на РС – П., по което против – ответника – длъжник е издадена заповед по
4
чл.41 ГПК за исковите суми, против която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ал.2
ГПК, което обуславя правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр.
чл.422 ал.1 ГПК на настоящите главни установителни искове и съединени с тях в условията
на евентуалност осъдителни искове.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът Н. Г. Д. е
оспорил изцяло по основание и по размер предявените главни установителни искове и
съединените с тях в условията на евентуалност осъдителни искове като неоснователни и
недоказани.Релевирал е възражение за недействителност на процесния ДПК на основание
чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, както и че
неподписване от кредитополучателя на Приложение №2 към ДПК води до неспазване
изискванията на чл.11 ал.1 т.27 от ЗПК и влече след себе си липса на съвпадащи между
страните волеизявления по съществените елементи от състава на ДПК. Твърди липса на
доказателства за факта на усвояване на сумата по кредита, както и които да установяват
изплатените от ответника вноски, както и остатъка, претендиран с ИМ. Твърди липса на
изрична уговорка за заплащане на възнаградителна лихва, както и че в процесния ДПК не е
посочена методиката за изчисление на определеният лихвен процент и на ГПР. Позовавайки
се на качеството си на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, релевира
възражение за наличието на неравноправни клаузи в процесния ДПК. Оспорва ищцовото
твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита по процесния ДПК на
основание чл.5 от същия, считано от 20.04.2019г., с довод за ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда, поради липса на уведомяване от кредитора на длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва по основание и размер и предявените
евентуални осъдителни искове с довод, че с ИМ ищецът споделя предположенията си, че
осъдителният иск има характер на волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, но не отправя изрично такова от името на кредитодателя.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал, са следните:
Между страните по делото е сключен на 12.12.2017г. процесния Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS- 15561778, по силата на който ищецът – кредитор е
отпуснал на ответника – кредитополучател кредит за потребителски цели в размер на
3200лв., срещу поето от кредитополучателя задължение за връщането му на 36 броя
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 117,13лв., уговорени ГПР – 23,33%
и фиксиран лихвен процент за срока на договора – 18,59%, при удържана от кредитодателя
от общия размер на кредита при усвояване на кредита „Такса ангажимент“ в размер на
112лв., краен падеж на ДПК – 20.12.2020г. Съобразно признанието с ИМ на неизгоден факт
от ищеца, от ответника са погасени по процесния ДПК 14 месечни вноски към дата
20.03.2019г., от която Н.Д. е преустановил плащането на вноските по кредита. Приложение
5
№2 към чл.5 ал.2 от ЗПК, а именно Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, е едностранно подписан само от кредитора, но с
полагане подписа си върху процесния ДПК ответникът е удостоверил, че е получил
посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената в чл.1 банкова сметка,
преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит. С
чл.5 от процесния ДПК е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Според чл.5 изр.2 от
процесния ДПК, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, вкл. всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. С ИМ е представена покана от ищеца до
ответника от 13.05.2019г., с която кредитът по процесния ДПК е обявен за предсрочно
изискуем, поради просрочие на две или повече месечни вноски, за която по делото липсват
доказателства да е изпратена, респ. получена от ответника и то преди датата на подаване в
съда на заявлението по чл.410 ГПК.
По заявление на ищеца по чл.410 ГПК е образувано Ч.гр.д.№850/2019г. по описа на
РС – П., по което против ответника – длъжник е издадена заповед по чл.410 ГПК за
исковите суми, предмет на предявените установителни искове, против която длъжникът е
подал възражение в срока по чл.414 ал.2 ГПК, което обуславя правния интерес у ищеца от
предявяване на настоящите главни установителни искове по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422
ал.1 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК главни установителни
искове и съединените с тях в условията на евентуалност осъдителни искове, предмет на
делото, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от
предявяването им.
Безспорно установен по делото е факта на възникнало между страните облигационно
правоотношение от сключен между тях на 12.12.2017г. по реда на ЗПК ДПК №PLUS-
15561778, по силата на който ищецът – кредитор е предоставил на ответника –
кредитополучател кредит за потребителски цели в размер на 3200лв., срещу поето
задължение от кредитополучателя за връщането му на 36 броя равни месечни погасителни
вноски. Противно на възраженията на ответника /въззивник/ ищецът – кредитор е изправна
по процесния ДПК страна, изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя
сумата на отпуснатия кредит за потребителски цели, като фактът на получаването й от
6
ответника се доказва от направеното от последния с подписване на процесния ДПК
удостоверяване на неизгоден за него факт, като Д. с полагане подписа си върху процесния
ДПК е удостоверил, че е получил посочената в група „Параметри и условия“ сума по
посочената в чл.1 от ДПК банкова сметка. С полагане подписа си върху процесния ДПК
ответникът е удостоверил и неизгодния за него факт, че е получил и преддоговорна
информация по чл.5 ал.2 ЗПК, поради което и независимо, че Приложение №2 към ДПК не е
подписано от ответника, за получаването от същия на съдържащата се в Приложение №2
към ДПК преддоговорна информация е налице признание от длъжника. С полагане подписа
си върху ДПК ответникът е изразил съгласие с всички съществени елементи от
съдържанието на договора за потребителски кредит, вкл. и с задължението за заплащане на
възнаградителна лихва, поради което и ответното възражение в противна насока е
неоснователно. Процесният ДПК е сключен на 12.12.2017г., т.е. при действието на новелата
на чл.19 ал.4 от ЗПК, като уговорените в ДПК ГПР от 23,33% и фиксиран лихвен процент от
18,59% не надхвърлят прага по чл.19 ал.4 ЗПК от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на МС на РБ,
поради което и клаузите за ГРП и ГЛП не са нищожни, поради противоречие на закона, не
накърняват добрите нрави, съответно и на същото основание и не са неравноправни по
смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП, приложими съгласно чл.24 ЗПК. Възражението на ответника
/въззивник/ за недействителност на процесния ДПК на основание чл.22 ЗПК, поради
неспазване изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, е неоснователно, поради което е
неприложим чл.23 ЗПК. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, ДПК се изготвя на разбираем език
и съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин. Процесният ДПК в съответствие с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК съдържа
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като с предоставената на
ответника преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр,
получаването на която Д. е удостоверил с подписа си върху ДПК, същият е получил
информация за ГПР като понятие по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК, за размерът му от
23,33%, както и информация, че ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и
зависи от избраният лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет. В
процесният случай уговореният с ДПК годишен лихвен процент по кредита е фиксиран, а не
променлив, поради което и изчисляването на ГПР по кредита не се извършва при отчитане
на допълнителни допускания по определения в приложение №1 начин, на което основание с
непосочването на такива в ДПК не е налице неспазване изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК, респ. процесният ДПК не е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
С настоящата ИМ и в заповедното производство по Чгр.д.№850/2019г. на РС - П.
вземането за главница, договорна /възнаградителна/ и мораторна лихви, произтичащо от
процесния ДПК, предмет на главните установителни искове, предмет на делото, е
претендирано на основание настъпила предсрочна изискуемост на основание чл.5 от ДПК,
7
считано от 20.04.2019г., каквато не е била обявена от кредитора на длъжника до
релевантната за това дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 26.11.2019г.,
поради което паричното вземане на ищеца за исковите суми не е възникнало на предявеното
основание. Действително т.5 от Условия по ДПК предвижда уговорен състав на автоматична
предсрочна изискуемост, който е осъществен при следните обективни факти: при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска. Предсрочната изискуемост на кредита е едностранно изменение в ДПК,
досежно падежа на вземането, което е потестативно право на кредитора и се упражнява с
отправяне на едностранно волеизявление от кредитора до длъжника и за да настъпи правния
ефект на предсрочна изискуемост следва, освен настъпване на обективните факти от
фактическият й състав, волеизявлението на кредитора за обявяването й да е достигнало до
длъжника и то преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Обстоятелството, че кредиторът в случая не е банка /кредитна институция/, а е финансова
институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ не променя горният извод, доколкото
задължителните постановки по т.18 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, относими
за кредитна институция /банка/ намират аналогично приложение и при финансовите
институции, доколкото и договорите за банков кредит, съответно кредитите, предоставяни
от финансови институции, не могат да бъдат третирани различно.
В случая ответникът е преустановил плащането на вноските по процесния ДПК на
20.03.2019г., като към тази дата, съобразно признанието на неизгоден факт от ищеца, са
погасени 14 месечни вноски. Следователно, към момента на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда /26.11.2019г./ с неплащането от ответника – кредитополучател на две и
повече месечни вноски са били настъпили обективните факти от предвидения в т.5 от
Условия по ДПК състав на предсрочна изискуемост, а именно допуснато от длъжника
просрочие на две или повече месечни вноски, но правото на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е било упражнено, доколкото по делото не са ангажирани от
ищеца, в чиято тежест е, никакви доказателства кредиторът да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита до релевантната за това дата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда /26.11.2019г./, доколкото не е доказано извънсъдебна
покана от 13.05.2019г. да е била връчена на ответника, поради което и към релевантната
дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№850/2019г. на РС - П. в съда
/26.11.2019г./, не е била настъпила предсрочна изискуемост на кредита по процесния ДПК.
В хода на процеса, с връчването на ИМ на ответника на 17.02.2020г., ведно със съобщението
по чл.131 ал.1 от ГПК, съдържаща уведомление на кредитора до длъжника за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита, предвид и осъществяването на обективните факти от
ФС на предсрочна изискуемост по чл.5 от Условия на ДПК, кредитът по процесния ДПК е
станал предсрочно изискуем, считано от 17.02.2020г., който факт обаче е без значение за
изхода по установителните искове, доколкото предсрочната изискуемост на кредита следва
да е настъпила до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, но този факт е
релевантен за изхода по евентуално предявените осъдителни искове.
8
Обстоятелството, че предсрочната изискуемост на кредита не е била надлежно
обявена на длъжника до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, обаче не е
пречка за уважаване на главните установителни искове за главница и възнаградителна
лихва, досежно вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 от ТР №8/02.04.2019г. по тълк. д.
№8/2017г., ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 ГПК.
Не в съответствие с т.1 от ТР №8/02.04.2019г. по тълк. д.№8/2017г., ОСГТК на ВКС
е процедирал първостепенният съд при разглеждане на главните установителни искове, но
във въззивното производство спорът е висящ, само досежно уважените с обжалваното,
досежно неговата правилност, първоинстанционно решение предявени по реда на чл.415
ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница по ДПК в
размер на 993,18лв., иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за възнаградителна лихва в размер на
295,28лв. за периода 20.03.2019г. – 23.01.2020г. и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в
размер на 56,83лв. върху главницата, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението 26.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта на уважените евентуални осъдителни иск по чл.79 ал.1 пр.1
от ЗЗД за непогасена главница по ДПК в размер на 1176,25лв. и иск по чл.79 ал.1 пр.1 от
ЗЗД за възнаградителна лихва от 112,15лв. за периода 23.01.2020г. – 20.12.2020г., ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по осъдителния иск от предявяване
на иска – 23.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, но не и досежно
отхвърлената претенция по главните установителни искове за главница за разликата до
2169,43лв., претенцията за договорна лихва за разликата до 407,43лв. и претенцията за
мораторна лихва за разликата до 124,03лв., като неоснователни и недоказани. Вноските за
главница и договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2019г. до 23.01.2020г. /от
вн.15 до вн.№25 вкл./, за които с обжалваното решение са уважени главните установителни
искове по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД ГПК за главница по ДПК в размер на
993,18лв. и за възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019г. до 23.01.2020г. /от вн.15 до
вн.№25 вкл./, са падежирали към момента на приключване на устните състезания както пред
първата, така и пред въвзивната инстанция, и доколкото липсват, както твърдения, така и
доказателства, вземането за тях да е погасено чрез плащане, исковете се явяват основателни
и доказани и следва да бъдат уважени, ведно с акцесорната претенция за законна лихва
9
върху главницата по установителния иск от датата на подаване на заявлението в съда -
26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, в която част, поради съвпадение
на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, респ. въззивната жалба в тази й
част отхвърлена, като неоснователна.
На основание чл.5 изр.1 от ДПК предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.86
ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2019г. до 11.11.2019г.
се явява доказан по основание. Изчислено от въззивния съд по реда на чл.162 пр.1 от ГПК
по своя преценка с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва по
начина, уговорен в чл.5 изр.1 от ДПК, дължимото от кредитополучателя обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска от вн.№15 до вн.№22 вкл. за периода от 20.04.2019г. до 11.11.2019г., е в
доказан размер от 24,63лв., в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.86
ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за
разликата над 24,63лв. до уважения размер от 56,83лв., като неоснователен и недоказан, т.к.
мораторна лихва не се дължи върху вноските по главница с № №23,24,25, за които е уважен
установителния иск за главница, доколкото падежите им /съответно 20.11.2019г.,
20.12.2019г. и 20.01.2020г./ са настъпили след крайната дата на установителната претенция
за мораторна лихва – 11.11.2019г..
Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл.422
ал.1 ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за разликата над
24,63лв. до уважения размер от 56,83лв., вместо което предявеният по реда на чл.422 ал.1
ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за разликата над 24,63лв.
до уважения размер от 56,83лв. бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С частичното отхвърляне на главните установителни искове за главница и
възнаградителна лихва, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, противно
на оплакванията във въззивната жалба, е сбъднато вътрешно – процесуалното условие за
произнасяне от съда по евентуалните осъдителни искове за отхвърлената главница и
възнаградителна лихва.
Както вече бе отбелязано по –горе, в хода на процеса, с връчването на ИМ на
ответника на 17.02.2020г., ведно със съобщението по чл.131 ал.1 от ГПК, съдържаща
волеизявление и уведомление на кредитора до длъжника за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита, предвид и осъществяването на обективните факти от ФС на
предсрочна изискуемост по чл.5 от Условия на ДПК, кредитът по процесния ДПК е станал
предсрочно изискуем, считано от 17.02.2020г., поради което и вземането за непогасена
главница по процесния ДПК е ликвидно, както и изискуемо в размер на 1176,25лв. –
10
непогасена главница от вн.№26 до вн.№36 вкл., и доколкото липсват както твърдения, така
и доказателства същата да е погасена чрез плащане от ответника, предявеният евентуален
осъдителен иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница се явява основателен и доказан в
размер на 1176,25лв., ведно с претенцията за законна лихва върху главницата по
осъдителния иск, считано от датата на предявяване на ИМ по осъдителния иск – 23.01.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, предвид акцесорният й характер, в която
част първоинстанционното решение, поради съвпадение в правните изводи на двете
инстанции, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, респ.
въззивната жалба в тази й част отхвърлена, като неоснователна.
Евентуалният осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за
възнаградителна лихва по ДПК за периода от 23.01.2020г. до 20.12.2020г. е недоказан по
основание и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предсрочната изискуемост на кредита е
надлежно обявена на кредитополучателя – ответник с връчване на препис от ИМ на ищеца и
настъпила в хода на процеса на 17.02.2020г., като при настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, доколкото в процесният
случай страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция
съгласно чл.71 ЗЗД, независимо, че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на
срока при погасяване на задължението /чл.70 ал.1 ЗЗД/ за длъжника. Упражненият избор от
кредитора – ищец да иска изпълнението преди първоначално определения срок, поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период –
след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи, предвид което ответникът не
дължи на ищеца възнаградителна лихва за периода след настъпване на предсрочната
изискуемост до дата 20.12.2020г., на което основание предявеният евентуален осъдителен
иск за възнаградителна лихва в размер на 112,15лв. за периода от 23.01.2020г. до
20.12.2020г. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
/Така ТР №3/2017г. от 27.03.2019г. на ВКС, ОСГТК/.
Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен евентуалният осъдителен иск за възнаградителна лихва в
размер на 112,15лв. за периода от 23.01.2020г. до 20.12.2020г. следва да бъде отменено, като
неправилно, вместо което евентуалният осъдителен иск за възнаградителна лихва в размер
на 112,15лв. за периода от 23.01.2020г. до 20.12.2020г. отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
Изходът на делото налага преразглеждане от въззивния съд на въпроса за
11
отговорността на страните за съдебни разноски в първоинстанционното производство, което
налага отмяна на първоинстанционното решение в частта на разноските в заповедното и
исковото производства.
С оглед изхода по спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца за заповедното
производство по Чгр.д.№850/2019г. по описа на РС – П. се следват съдебни разноски /за
54,02лв. платена ДТ и 50лв. ЮК възнаграждение/, съразмерно с уважената част от
установителните искове, в доказан размер общо от 50,57лв.
Ответникът - длъжник не е претендирал съдебни разноски в рамките на заповедното
производство по Чгр.д.№850/2019г. по описа на РС – П., поради което съдът не дължи
произнасяне.
С оглед изхода по спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца за
първоинстанционното исково производство се следват съдебни разноски /от които вн.ДТ от
132,76лв. и 100лв. ЮК възнаграждение/, съразмерно с уважената част от предявените
искове, общо в размер на 110,63лв.
С оглед изхода по спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК е основателна претенцията на
ответника за присъждане на направените в първоинстанционното производство съдебни
разноски /за заплатено адв. възнаграждение от 330лв./, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, в резултат от въззивното обжалване, доколкото за отхвърлените частично
установителни искове не е упражнил правата си по чл.248 ал.1 ГПК, в доказан размер от
18,09лв.
С оглед изхода по спора, на въззивника за въззивното производство се следват
направени съдебни разноски /за внесена ДТ от 66,38лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение от 500лв./, съразмерно с уважената част от жалбата, в доказан размер от
31,04лв.
С оглед изхода по спора, на въззиваемата страна /ищец/ се следват съдебни разноски
за ЮК възнаграждение, което съдът на основание чл.78 ал.8 вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1
Наредба за заплащането на правната помощ определя в размер на 100лв., съразмерно с
отхвърлената част от жалбата, в доказан размер от 94,52лв.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.3 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №102/07.08.2020г., постановено по Гр.д.№.... по описа на РС –
П., В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от „БНП П.П.Ф. С.А., Ф., рег.№.., чрез
„БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.С. п.к..., ж.к.
12
М.Бизнес П.С., сграда .. против Н. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Илия Златев“ №12,
вх.А, ет.5, ап.13, по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за разликата над 24,63лв. до пълния уважен размер от
56,83лв., в частта, с която е уважен евентуалният осъдителен иск с правно основание чл.79
ал.1 пр.1 от ЗЗД за възнаградителна лихва в размер на 112,15лв. за периода 23.01.2020г. –
20.12.2020г., както и в частта на разноските за заповедното и за исковото производства,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция,
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 14, против Н. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.Павликени, ул.“И.З.“ №..,
вх.., ет..., ап..., по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за разликата над 24,63 лв. /двадесет и четири лева и
шейсет и три стотинки/ до пълния уважен размер от 56,83лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№.., чрез „БНП П.П.Ф.
С.А.“, клон Б., ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С., п.к.... ж.к. М., Бизнес П.
С., сграда 14, против Н. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.П.., ул.“И.З.“ №.., вх.., ет..., ап.13,
евентуален осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за
възнаградителна лихва в размер на 112,15лв. за периода 23.01.2020г. – 20.12.2020г. , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №102/07.08.2020г., постановено по Гр.д.№54/2020г. по
описа на РС – Павликени В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“И.З.“ №.., вх..., ет..., ап.13, ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф., рег.№..., чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление гр.С., п.к..., ж.к. М., Бизнес П. С., сграда .. сума в
размер на 50,57 лв. /петдесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени
съдебни разноски в заповедното производство по Ч.гр.д.№.../2019г. по описа на РС – П.,
съразмерно с уважената част от установителните искове, сума в размер на 110,63 лв. /сто и
десет лева и шейсет и три стотинки/, представляваща направени съдебни разноски в
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от предявените искове,
както и сума в размер на 94,52 лв. /деветдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство, съразмерно с
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА „БНП П.П.Ф.“ С.А., Ф.., рег.№..., чрез „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б..,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С.., п.к..., ж.к. М..., Б.П.С., сграда .., ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Г. Д., с ЕГН ********** от гр.П. ул.“И.З.“ №.., вх..., ет..., ап..., сума в
13
размер на 18,09 лв. /осемнадесет лева и девет стотинки/, представляваща направени
съдебни разноски в първоинстанционното производство /за заплатено адвокатско
възнаграждение/, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в резултат от въззивното
обжалване, както и сума в размер на 31,04 лв. /тридесет и един лева и четири стотинки/,
представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство /за внесена ДТ и
заплатено адвокатско възнаграждение/, съразмерно с уважената част от жалбата.
На основание чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14