РЕШЕНИЕ
№ 1294
гр. Пловдив, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300501838 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, представлявано от члена на СД
З.Д., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Т.Х., против Решение №
1764/21.04.2023 г. постановено по гр.д.№ 13085 по описа за 2022 г. на Районен съд -
Пловдив, XI гр.с., с което се отхвърля предявения от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД против А. А. С., ЕГН: **********, от град ***, ул. „***” № ***, иск за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело №
8995/ 2022 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № *** г., парична сума от 4 442, 81 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, прехвърлен на ищеца с договор за цесия от *** г. и Приложение №
*** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 21.06.2022
г., до окончателното плащане, както и направените разноски в заповедното
производство в общ размер на 138, 86 лева, както и се осъжда „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД да заплати на А. А. С. направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 704 лева.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалните и процесуалните
разпоредби. Обосновават се доводи за материалноправната легитимация на ищеца с
позоваване на заверено копие на договор за цесия и свързаните с него документи,
1
представени в първата инстанция. Твърди се, че същите представляват официално
заверени преписи от юрисконсулт Н. в рамките на пълномощията й на основание чл. 32
от Закона за адвокатурата, поради което неправилно са били изключени от районния
съд като доказателства на основание чл. 183 ГПК. Сочи се, че същите съдържали
търговска тайна и лични данни на трети лица, поради което са били представени само
в частта, която обхваща необходимата информация за делото. Отново се представя
като доказателство - Потвърждение за извършена цесия с искане да се приеме. Иска се
отмяна на обжалваното решение и уважаването на предявените искове. Претендират се
разноските в първата инстанция и юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство от 450 лева.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия А. А. С., представляван в производството от адвокат У.. В съдебно
заседание пълномощникът взема становище за неоснователност на въззивната жалба с
искане да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл. 415 ГПК, от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: ********* против А.
А. С., ЕГН: **********, установителен иск за признаване, че ответникът му дължи
присъдената по частно гр. дело № 8995/ 2022 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г., парична сума от 4 442,
81 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г.,
сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, прехвърлен на ищеца с договор
за цесия от *** г. и Приложение № *** г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на заявлението- 21.06.2022 г., до окончателното плащане.
Ищецът основава вземането си на договор за потребителски кредит № *** от ***
г., сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на
който на ответника е била предоставена в заем сумата в размер на 12 386, 83 лева.
Твърди, че същата следвало да се плати на 48 анюитетни вноски, всяка от по 382, 35
лева, при краен падеж- 21.10.2018 г. и обща дължима сума от 16 867, 88 лева. По
кредита били погасени 18 пълни вноски и една частична от 373, 93 лева, както и лихви
за забава в общ размер на 131, 44 лева. След дата 21.05.2016 г. длъжникът не е
извършвал плащания, като са останали 29 изцяло непогасени вноски. Вземането по
кредита било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от *** г., за която ответникът
бил уведомен чрез изпращане на писмо на адреса му, но пратката била върната с
обратна разписка като неполучена. Твърди, че след датата на цесията ответникът
погасил за периода 16.06.2017 г.- 16.12.2020 г. суми в общ размер на 5 550 лева, поради
което той знаел кой е вече неговият нов кредитор, защото превеждал сумите по сметка
на ищеца. Посочва, че нямало пречка и уведомлението за цесия да се връчи с исковата
молба. Моли за уважаване на иска и претендират присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А. А. С., с който оспорва иска
2
като неоснователен. Твърди, че не познава ищеца и никога не е имал взаимоотношения
с него, както и че не е уведомен за цесията. Възразява срещу легитимацията на ищеца.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност. На осн.чл.183 ГПК прави
искане да се представят в оригинал документите към исковата молба, което искане е
поддържано и уточнено с допълнителна молба относно приложените към исковата
молба: уведомление за извършено прехвърляне на вземане; обратна разписка за
доставяне на препоръчана пощенска пратка; извлечение от договор за цесия от *** г. и
Приложение № *** към него; пълномощно в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД.
С определение в о.с.з. на 09.02.2023 г. районният съд е задължил ищеца да
представи изисканите от ответника документа, както и му е указал, че при
непредставянето им оспорените документи ще бъдат изключени от доказателствата по
делото.
Със становище по делото ищецът е възразил срещу указаното му от съда
задължение да представи в оригинал оспорените от ответника документи с довода, че
съдържат търговска тайна и информация за трети лица, както и защото са заверени от
юрисконсулт Н.. Предвид последното е посочил, че по аналогия на чл.32 Закона за
адвокатурата документите следва да бъдат ценени като официално заверени преписи,
приравнени на оригинал.
С постановеното по делото решение районният съд е отхвърлил исковата
претенция като неоснователна по съображения, че ищецът не е доказал по надлежния
ред, че е придобил вземане чрез договор за прехвърляне по реда на чл. 99 от ЗЗД. РС
не е възприел тезата на ищеца, че представените към исковата молба копия на
документи за прехвърляне на вземането имат характер на официално заверени
преписи, които замествали оригиналите на документите. Посочил е, че на копията с
печат „вярно с оригинала“ и положен подпис, не е ясно кой (кое физическо лице) е
удостоверил тази вярност, в какво качество го е направил и имал ли е предоставени
права за това. На следващо място е приел, че дори и заверката била направена от
юрисконсулта на дружеството- Л. Н., надлежно упълномощена да го представлява, то
същата няма правата на адвоката по чл. 32 от Закона за адвокатурата, доколкото в
цитираната норма изрично законодателят е записал, че „адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи,
които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните
интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и
пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи“. РС е
изтъкнал, че изрично е задължил страната не да представи официално заверени
преписи, а оригинали на документи, т.е. дадените указания са били ясни и конкретни,
като ищецът двукратно е отказал да ги изпълни, позовавайки се на свои съображения,
които обаче не кореспондират със законовите норми. Предвид изложеното и доколкото
ищецът не е изпълнил указанията на съда на осн.чл.183 ГПК да представи в оригинал
изисканите документи, РС е приел за непредставени сочените от ищеца документи,
свързани с цесията (договор, приложение, уведомление, потвърждение, пълномощно).
При това положение претенцията е приета като недоказана по основание, доколкото
ищецът не е доказал качеството си на носител на вземането по договора за
потребителски кредит.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
3
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо,
като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и
без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
В производството не е повдигнат спор относно сключването на договор за
потребителски кредит № *** от *** г., между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и А. А. С. за вземанията и при условия, които са посочени в исковата молба.
Спорът във въззивната инстанция се концентрира по въпроса за
материалноправната легитимация на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД като
носител на вземането по договора за потребителски кредит. Въззивникът обосновава
качеството си на носител на вземането на заверено копие на договор за цесия и
свързаните с него документи, представени в първата инстанция. Според въззивникът
същите представляват официално заверени преписи от юрисконсулт Н. в рамките на
пълномощията й на основание чл. 32 от Закона за адвокатурата, поради което
неправилно са били изключени от районния съд като доказателства на основание чл.
183 ГПК.
Въззивният съд намира оплакванията в жалбата за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага документ,
той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при
поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен
препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от
доказателствата по делото. Следователно, изключването на писмени доказателства от
доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна
по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл. 183 ГПК,
както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок.
В разглеждания случай ответникът по делото в отговора си на исковата молба
изрично е оспорил наличието на облигационна връзка между него и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, като с отговора на исковата молба е направено изрично искане
по чл. 183 от ГПК за представяне в оригинал на договора за цесия от *** г. и
Приложение № *** към него, ведно с уведомлението за извършено прехвърляне на
вземане и пълномощното за упълномощаване в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД. Така направеното доказателствено искане е било уважено, поради което
първоинстанционният съд с определение в открито съдебно заседание на 09.02.2023 г.
е задължил ищеца да представи оспорените документи в оригинал в срок до
следващото съдебно заседание. В рамките на определения от съда срок ищецът не е
изпълнил указанията на съда да представи оспорените документи в оригинал, поради
което правилно оспорените документи не са приобщени към доказателствения
материал по делото.
Извод за обратното не се прави от доводите в жалбата, че оспорените документи
представляват официално заверени преписи от юрисконсулт Н. в рамките на
пълномощията й на основание чл. 32 от ЗАдв., тъй като дори и завереният по реда на
чл. 32 от ЗАдв. от адвокат пълномощник препис от документ не може да замести
оригинала и да предотврати изключването му на основание чл. 183 ГПК. С
разпоредбата на чл. 32 от Закона за адвокатурата за официално заверен препис от
документ е признат преписът, заверен от адвокат в кръга на работата му по повод
защитата на правата и интересите на негов клиент. Завереният по реда на чл. 32 ЗАдв.
4
от адвокат препис от документ не може да замести оригинала и да предотврати
изключването му на основание чл. 183 ГПК. Заместването на оригинала на документа
с официално заверен препис по чл. 32 ЗАдв. в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно
единствено тогава, когато между страните в процеса няма спор относно
съществуването на документа в правния мир (в посочения смисъл – решение №
173/03.05.2012 г. по гр. д. № 668/2011 г. на ВКС, ІV г. о.), какъвто обаче не е
процесният случай.
По изложените съображения следва да се приеме, че следва да се приложи
санкционната последица на чл. 183 ГПК, поради което представеният от ищеца заверен
от юрисконсулт препис на Договор за продажба на вземания /цесия/ от *** г. и
Приложение № *** към него, уведомление за извършено прехвърляне на вземане с
обратна разписка за доставяне на препоръчана пощенска пратка, както и пълномощно
от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, следва да се изключат от доказателствения материал и въз основа на същите
не може да се формират фактическите и правни изводи на съда. В насока на
изложеното неоснователно се настоява, че коментираните документи са били приети
като доказателства, доколкото предвид оспорването им и непредставянето им в
оригинал не са приобщени към доказателствения материал по делото.
Съгласно разпределената доказателствена тежест в доклада на съда по чл.146
ГПК, ищецът следва да установи, че е надлежно легитимиран по договора за цесия
носител на вземане спрямо ответника, произтичащо от договора за потребителски
кредит, по който има останали непогасени суми за главница в съответен размер. В
случая ищецът основава претенцията си на твърдението, че е придобил вземанията по
договора за потребителски кредит № *** от *** г. и за същият ответникът е бил
уведомен, доколкото и е извършвал плащания към цесионера за погасяване на
задължението си. Във въззивното производство се прие като доказателство
представеното в първата инстанция потвърждение за извършена цесия от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на вземания в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД, в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, доколкото това доказателство не е било
оспорено от ответника и не е изискано представянето му в оригинал на осн.чл.183
ГПК. От съдържанието на приетото доказателство се установява потвърждение от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на извършена цесия на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД на вземания по договор за цесия от *** г. и Приложение № ***
към нея, но не и конкретно на вземанията към ответника по процесния потребителски
договор. След като договорът за цесия и потвърждението не са приобщени към
доказателствения материал по делото, не може да се формира извод за придобиването
на вземането по процесния договор от цесионера.
В аспекта на изложеното се налага извод, че освен оспорените документи, които
не са приети като доказателство по делото, и коментираното потвърждение за
извършена цесия, от което не може да се заключи за прехвърляне на вземането към
ответника, не се ангажирани доказателства за придобиването на вземането от ищеца.
Не са ангажирани доказателства за установяване на твърдението, че ответникът е
извършвал плащания след извършване на цесия в полза на цесионера, поради което
същото е останало недоказано.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи материалноправната си легитимация като
носител на вземането по процесния договор за потребителски кредит, поради което
5
искът се явява недоказан по основание и като такъв следва да бъда отхвърлен. Като е
достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и като
така следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото на въззиваемия се следват разноските по делото,
направата на които доказва в размер на 704 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1764/21.04.2023 г. постановено по гр.д.№ 13085
по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, XI гр.с., се което се отхвърля предявения
от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД против А. А. С., ЕГН: **********, от град
***, ул. „***” № ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдената по частно гр. дело № 8995/ 2022 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г., парична сума от 4 442,
81 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** от *** г.,
сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, прехвърлен на ищеца с договор
за цесия от *** г. /погрешно посочен от *** г./ и Приложение № *** г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на заявлението- 21.06.2022 г., до
окончателното плащане, както и направените разноски в заповедното производство в
общ размер на 138, 86 лева, както и се осъжда „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД
да заплати на А. А. С. направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 704 лева.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин-6“, ет. 2, представлявано от члена на СД З.Д., да заплати на А. А. С.,
ЕГН: **********, от град ***, ул. „***” № ***, сумата в размер 704 лева (седемстотин
и четири лева) - разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6