Решение по дело №93/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20202300500093
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

  ……                                                                17.06.2020г.                                гр.Ямбол

                                                             В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                          гражданско отделение,  

в открито съдебно  заседание на 09.06.2020 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН ИВАНОВ

                                                                                       НИКОЛАЙ ИВАНОВ

 

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №93 по описа за 2020г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Г.С. ***, подадена от пълномощника й адв.И.П. ***, срещу Решение №936/19.12.2019г. на Ямболски районен съд по гр.д. №3508/2019г., с което е отхвърлен предявения от въззивницата против "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД иск с правно основание чл.124 ГПК, че не дължи сумата 439.42 лева.

Оплакването на въззивницата е за неправилност на решението на ЯРС, поради нарушение на материалния закон и несъответствие със събраните доказателства. Въззивницата твърди, че по делото не е установен факта на неотчитане на част или на цялата ел.енергия до обекта й и е оспорила извода на районния съд, че между страните няма спор дали начислената сума е в правилен размер. Счита, че след като с исковата молба е оспорена дължимостта на сумата, ответникът е следвало да ангажира доказателства, че през процесния период е било налице неотчитане на част или на цялата ел.енергия. Въззивницата изтъква, че съгласно практиката на ВКС доставчикът следва да докаже наличието на потребление и действителния му размер, които обстоятелства в случая не са доказани. Сочи, че констативният протокол за техническата проверка и подмяна на СТИ е съставен в отсъствие на абоната, в присъствие на две неидентифицирани лица, което е в нарушение на процедурата по ПИКЕЕ, а и същите правила не са законовия ред за извършване корекцията на сметки, тъй като са били отменени в периода на съставяне на констативния протокол и корекцията на сметката. Въззивницата намира, че неправилно районният съд при постановяване на решението се е позовал на решение на ВКС по гр.д. №2991/2018г., за което сочи, че няма задължителна сила и е неправилно. В случая не било доказано, че процесната сума е начислена правомерно въз основа на потребена и неотчетена ел.енергия и постановеното решение на районния съд е в противоречие с принципите, заложени в Директива №2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, според които сметките на абоната следва да се базират само на реално потребление.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявеният установителен иск да бъде уважен, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемата страна "ЕВН България Електронснабдяване"ЕАД гр.Пловдив, чрез юр.к.Кр.Н., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба, с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските във въззивното производство. Изложени са подробни съображения, според които решението на ЯРС е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при пълнота на доказателствата. В случай на уважаване на въззивната жалба, въззиваемото дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското  възнаграждение на въззивната страна.

В о.с.з. страните не изпращат представители. Пълномощниците им депозират писмени молби с искания - възивницата за отмяна на обжалваното решение, а въззиваемата страна за потвърждаването му.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

С подадената пред първоинстанционния съд искова молба ищцата М.Г.С. *** е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД гр.Пловдив отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи на ответника сумата 439,42 лева, представляваща цена на допълнително начислена ел.енергия за електроснабдения й имот в гр.Ямбол, начислена за периода 13.12.2018г.-10.01.2019г.

Основанията, които ищцата е навела към предявения от нея иск са, че няма достъп до електромера; че не е била уведомена за извършената от ответника проверка на електромера и не е присъствала на проверката; че липсва нейно виновно поведение; че след отмяната на ПИКЕЕ не е имало основание за извършване на проверката и допълнително начисляване на ел.енергия, като в Общите условия на ответното дружество също липсва предвидено основание за корекция.

 С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило иска с доводи, че основанието за корекцията на сметката на ищцата е чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, във вр. с §2 от ПЗР на ПИКЕЕ от 30.04.2019г. и след извършена проверка, при която е установено, че СТИ за имота на ищцата отчита с грешка от минус 67,14%, която разлика и неотчетена ел.енергия е била допълнително начислена за период от 28 дни назад от проверката, като първата дата на периода е 13.12.2018г.- регулярен отчет на електромера.   

Фактическата обстановка по делото не е спорна и правилно е разкрита от районния съд. Не е имало спор между страните, че ищцата М.С. е потребител на ел.енергия, доставяна от ответното дружество в качеството му на краен снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ, като електроснабденият имот на ищцата е апартамент на административен адрес в гр. Ямбол на ул."Волга"№2.

На 10.01.2019г. за електроснабдения имот на ищцата е била извършена проверка от двама служители на „ЕВН - България Електроразпределение” ЕАД, които в отсъствието на ищцата са съставили протокол от същата дата, отразяващ демонтирането на електромера за извършване на метрологична експертиза, поради отчетена грешка. Констативният протокол е подписан от двамата служители на електроразпределителното дружество, както и от двама посочени свидетели. Демонтираният електромер е бил поставен в безшевна торба и пломбиран с посочен номер на пломбата – за предаване за експертиза.

За резултатите от извършената метрологична експертиза е съставен протокол от 11.04.2019г. на Български институт по метрология, от който се установява, че при отваряне на електромера е бил констатиран осъществен достъп до вътрешността на електромера - монтирани допълнително две съпротивления, свързани последователно в измервателната верига между две съпротивления над куплунг Х2, водещ до промяна на метрологичните характеристики на електромера , които не съответстват на изискванията за одобрен тип, като са окъсени две от спойките на пластината за сигнализация при отваряне на горния капак на електромера и срязана част от нея. Установено е, че в резултат от въздействието на електромера, при максимално допустима грешка от плюс/минус 2%, грешката, която електромерът отчита е минус 67,14%.

 Тези по-малко количества ел.енергия от 67,14%, след приспадане на 2% допустима грешка, са били допълнително начислени от ответника с фактура от 14.09.2019г., като периодът, за който е начислена ел.енергията е 13.12.2018г.-10.01.2019г.

Служебно известен факт е, че към датата на извършената от ответника проверка на електромера на ищцата - 10.01.2019г. и за периода, за който е коригирана сметката на ищцата, ПИКЕЕ от 2013г., издадени от председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, са били отменени с влязлото в сила Решение №2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г. - обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г. Новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на КЕВР са приети и обнародвани в ДВ на 30.04.2019г.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил предявения иск, като неоснователен. За да постанови този резултат, районният съд е споделил практика на ВКС, според която, независимо от отмяната и липсата на разпоредбите от ПИКЕЕ, уреждащи корекционните процедури на ел.енергия, реда за корекция и уведомяване на клиента, тази непълнота следва да бъде запълнена от правилото на чл.183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, като в случая е установено, че доставеното на ищцата количество ел.енергия е отчетено в по-малък размер поради допусната грешка от електромера и е заплатена по-малка цена от реално дължимата.  Съдът е приел, че задължение на ищцата като купувач е да доплати дължимата цена за цялото количество доставена й ел.енергия при корекцията на сметката й, като в случая същата не е направила възражение относно това дали начислената сума е в правилен размер.

Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при  правилно приложение на материалния закон - чл.183 ЗЗД и в съответствие със събраните по делото доказателства.  

На въззивния съд също е известна посочената от първостепенния съд практика на ВКС -  Решение №124/18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г. на трето г.о. и Решение №150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на трето г.о., с които по допуснатите до касационно обжалване въпроси са дадени отговори, според които правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012г., са разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, действали до отмяната им с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018г. ВКС е приел в решенията, че дори и да е налице непълнота в тези разпоредби, тази непълнота следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД - че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Приел е още, че ако в общите условия, в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка само потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но нарушението не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Независимо, че на основание чл.290, ал.3 ГПК посочените решения на ВКС не представляват задължителна практика, настоящият състав на въззивния съд възприема и споделя изцяло посочената нова практика на ВКС, формирана след изменението на ЗЕ от 2012г., при действието и отмяната на ПИКЕЕ от 16.11.2013г. С оглед на това и въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема, че ответното дружество е доказало основанието за дължимостта на допълнително начислената на ищцата сума като цена на доставената й ел.енергия. Ответникът е установил с неоспорените от ищцата частни документи-  констативен протокол от 10.01.2019г.,  че  при извършената на 10.01.2019г. проверка от представители на електроразпределителното дружество и в присъствието на двама свидетели, е бил демонтиран електромера за електроснабдения имот на ищцата, същият е запечатан и е изпратен за проверка в Българския институт по метрология. При проверката е била установена нерегламентирана намеса върху електромера, при която електромерът е отчитал с 67,14% по-малко ел.енергия - факт, установен по делото с констативния протокол на БИМ, който частен документ също не е оспорен от ищцата. Именно тези по-малко 67,14% ел.енергия са допълнително начислени за заплащане от ищцата, която не е оспорила размера на допълнително начислената й сума от 439,42лв. с възражения за неправилно определяне на този размер, поради което като купувач дължи тази сума. Възраженията й са само относно периода на грешното измерване, но ответникът е посочил и установил, че допълнително начислената цена е за периода от последния регулярен отчет - 13.12.2018г. до датата на проверката и демонтирането на отчитащия с грешка електромер. С оглед горното, ответникът е доказал, че е извършил корекцията на дължимата от ищцата цена на електроенергията за исковия период, която цена съответства на реално доставените на ищцата и потребени от нея количества ел.енергия, при което и с оглед правилото на чл.183 ЗЗД ищцата-купувач  дължи изцяло цената на доставената й и потребена ел.енергия за исковия период. Предявеният иск за недължимост на цената до пълния размер на цената за доставената ел.енергия, е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е отхвърлил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение. Доколкото в предмета на делото не е въведен въпроса за забавата на ищцата в плащането на исковата сума, съставляваща корекцията на сметката й, въззивният съд не следва да обсъжда дали съобразно чл.98а, ал.1,т.6 ЗЕ ответното дружество е предвидило ред  в общите си услови за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.

При този изход на спора пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемото дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, на което следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв., съгласно чл.25 от Наредбата за плащане на правната помощ, приета по чл.37 от ЗПП, като за размера на възнаграждението съдът съобрази, че делото не е от фактическа и правна сложност и юр.к.Н. не е осъществил процесуално представителство в о.с.з., проведено на 09.06.2020г.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС

 

                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №936/19.12.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3508/2019г.

ОСЪЖДА М.Г.С. ***, с посочени по делото данни, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, с посочени по делото данни, сумата 100лв. - разноски по делото пред въззивната инстанции.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                     2.