№ 13446
гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110138199 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „...“ АД срещу „...“ АД за
заплащане на сумата от 2036,45 лв. (след допуснато увеличение на иска, предявен за
сумата от 100 лв. като част от цяло вземане в размер на 2036,45 лв. с протоколно
определение от 26.02.2025 г.), представляваща 1/2 от платеното от ищеца и непогасена
от ответника - застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение за
застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 620,60 лв. (след
допуснато увеличение на иска от 100 лв. като част от цяло вземане в размер на 620.60
лв.) - мораторна лихва за забава за периода от 12.07.2019 г. до 12.07.2022 г., както и
разноските в настоящото производство.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, сключен за товарен автомобил с peг. № **** и обективиран в
застрахователна полица № 0020470201700051/27.04.2017 г., валиден към датата на
процесното ПТП. Посочва, че на 17.05.2017 г. на път I-4 (гр. С. - гр. В.), при км
49+900, се движи МПС, марка "М.", с рег. № ****, управлявано от В. П. А..
Автомобилът, навлязъл на главния път С.-В. от разклона на гр. Я., като се движил с
около 60 км/час. В този момент от посока гр. С. го застига МПС марка "Ф.", с рег. №
****, управлявано от Р. Д. С., който се е движил с превишена скорост в посока гр. В..
Последвал е удар между задната лява част на марка "М.", с рег. № ****, и предната
част на МПС марка "Ф.", с рег. № ****, вследствие на което последният навлязъл в
насрещното платно, където междувременно се движел т.а. марка "С.", с рег. № ****, и
реализирал удар с него. Било образувано и ДП № 332/2017 г. по описа на РУ - Л..
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие - ПТП, в причинна
връзка, с което са причинени щети на застрахования автомобил; твърди, че щетите са
на стойност 4042.90 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане
на застрахователно обезщетение в този размер. Твърди ответникът да е застраховател
на гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
1
възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноски за определянето му.
Твърди, че е упражнил правата си по чл. 412 КЗ, като бил поканил ответната страна да
възстанови посочената по-горе сума, но последният не е осъществил към настоящия
момент плащане. Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен. Счита, че вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на
движи МПС, марка "М.", с рег. № **** - В. П. А.. Посочва се още, че протокол за ПТП
не е бил представен, въпреки че такъв трябва да е бил съставен към момента на
настъпването му. Това обстоятелство, от своя страна, възпрепятства изясняването на
фактическата обстановка. Оспорва и размерът на иска, както и искането за присъждане
на мораторна лихва. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, Д.тигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на иска с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ в тежест на ищеца
е да установи сключването на договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, че е
отправил до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е
останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната сума.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – 17.05.2017 г.
ищецът е страна по договор за застраховка „Каско на МПС“ по отношение на товарен
автомобил с peг. № ****, както и че ответникът е застраховател на „Гражданска
отговорност“ на водача на МПС марка "Ф.", с рег. № **** към 17.05.2017 г.
От събраните по делото писмени доказателства – влязло в сила Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 06.02.2018 г. по пр. пр. № 1074/2017 г.
по описа на РП – Л., наказателно постановление № 18-0906-000294/13.03.2018 г. на
ОДМВР – Л., влязло в сила на 22.01.2019 г., наказателно постановление № 18-0906-
000293/13.03.2018 г. на ОДМВР – Л., влязло в сила на 19.03.2019, уведомление за щета
на МПС от 18.05.2017г., опис на техническа експертиза по щета от 14.05.2017 г. и от
19.05.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 17.05.2017 г. и фотоалбум
към него, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, което
съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 07.05.2017 г., лек автомобил „М. ....“, с рег. № ****, се
движи по пътя от с. А към Републикански път I-4, като на кръстовището с последния,
водачът предприема маневра за завой надясно и се включва в движението в посока гр.
В.. В същия момент по Републикански път I-4, в посока от гр. С. към гр. В., се движи
лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № ****, който застига движещия се вече пред него лек
автомобил „М. ....“, с рег. № ****, и го удря в задната лява част, след което се
отклонява вляво, навлиза частично в лентата за насрещно движение и реализира ПТП
с движещия се срещу него влекач „.....“, с рег.№ ****, с прикачено към него
полуремарке „....“, с рег. № .....
Установява се от постановлението от 06.02.2018 г. и от заключението на САТЕ, че
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил
„М. ....", с рег. № ..., който е предприел маневра за включване в движението по
Републикански път I-4, без да се съобрази с указанията на пътен знак Б2 - „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и разположението на лек автомобил
„Ф. П.“, с рег. № ....., който е нарушил нормите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като е предприел
2
маневра завой, без да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Наред с това от горните
доказателства се установява, че причина за процесното ПТП е и поведението на водача
на лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № ****, който е управлявал автомобила със скорост,
която не му е позволила да спре в рамките на опасната зона и е реализирал ПТП с
намиращия се пред него лек автомобил „М. ....", с рег. № ****, като по този начин е
нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото не е съобразил своята скорост с превозното
средство, интензивността на движението, конкретните пътни условия, което го е
възпрепятствало, въпреки задължението му да намали скоростта и в случай на
необходимост да спри, когато възникне опасност за движението. Така с поведението си
горните автомобили са причинили щети на застрахования при ищеца влекач „.....“, с
рег. № ****.
Съдът намира, че показанията на св. А. не опровергават констатациите на вещото
лице по приетата САТЕ, респективно не водят до промяна на извода на настоящия
състав относно механизма на процесното ПТП. В тази връзка съдът съобразява и
влязлото в сила наказателно постановление по отношение на водача на л.а. „Ф.“,
издадено след прекратяване на Д.ъдебното производство, с което му е наложена
административна санкция – глоба за извършеното нарушение на ЗДвП.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че ответникът,
чията доказателствена тежест бе не доказа пълно и главно, че изключителна вина за
настъпване на процесното ПТП има водачът на л. а. „М. ....", с рег. № ****,
респективно не обори презумпцията за вина на водача на застрахования при него лек
автомобил. Това е така с оглед изводите на вещото лице, че при движение със скорост,
която ако е Д.татъчно ниска в зависимост от съответната – конкретна пътна ситуация,
тогава няма да настъпи такова застигане при внезапно настъпване на опасност,
доколкото е налице, според експерта, Д.татъчно голямо разстояние, което е изминал
л.а. „М.“ от дясно на ляво спрямо посоката на ориентация на л.а. „Ф.“, за да се приеме,
че водачът е имал Д.татъчно време да възприеме този автомобил, да предприеме
спиране, за да не настъпи такова застигане. Изводите за движение с несъобразена
скорост на вещото лице се подкрепят и от показанията на св. А., която заявява, че е
забелязала л.а. „Ф. П.“ в огледалото за задно виждане, който е бил много далеч.
Следователно недоказано остана възражението на ответника за изключителна вина на
водача, управляващ лек автомобил „М. ....", с рег. № ****. Дори и да се приеме, че
водачът този автомобил и е отнел предимството на л.а. „Ф.“, за да е налице
изключващо вината обстоятелство, следва скоростта му на движение да е била
съобразена. Тя несъмнено не е била съобразена, предвид горните разяснения дадени от
вещото лице. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че вследствие на удара са
настъпили значителни имуществени вреди, а вещото лице Д. е посочил, че скоростта
на движение на всяко едно превозно средство е в пряка пропорционалност в
зависимост от уврежданията, които то предизвиква. Тоест колкото е по-ниска
скоростта, толкова са по-малки деформациите и степента на увреждания е по-малка.
При спазване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът на „Ф.“ е могъл и е бил длъжен да избере
скорост, по-ниска от разрешената, при която да може да спре. Могъл е и е бил длъжен
да предвиди по-голямата вероятност в създалата се обстановка да не може
своевременно да възприеме навлизане на препятствие на пътя. В този смисъл
събитието за него не е такова, което не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, нито е
налице непреодолима сила. Фактът, че и трето лице има вина за събитието, което
несъмнено се установява по делото, не освобождава от отговорност ответника,
предвид разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, установяваща солидарна отговорност на
причинителите на вредата, всеки от които отговаря спрямо увредения за всички
причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса си.
Горният извод е верен, доколкото, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, ако
3
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, като този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в
правата на кредитора – чл. 74 ЗЗД. Всеки застраховател дължи да заплати обезщетение
на увреденото лице в пълен размер, доколкото застрахованият при него делинквент
дължи такова обезщетение. Ето защо, ако застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" водач на МПС причини вреди другиму, за застрахователя възниква
задължение да обезщети тези вреди в пълен размер, независимо от това дали деликът е
осъществен в съизвършителство или не. Щом застрахованият водач на МПС е имал
права срещу всички солидарно отговорни /като съпричинители/, то същите права
следва да притежава и неговият застраховател по силата на суброгацията (в този
смисъл решение № 83/22.08.2016 г. по т. д. № 3426/2014 г. на ВКС, І ТО).
При така установения механизъм на ПТП, според заключението на съдебно
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, щетите по процесния на т.а.
(влекач) „.....“, с рег. № **** са в причинна връзка с така описания в протокола
механизъм на произшествието.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол (в този смисъл решение №
52/08.07.2010г. по гр.д. №652/2009г. на ВКС, І ТО), при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в
Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска
отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния
интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/, поради което обезщетението
следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността
за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя
мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно
които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части
не се взема предвид изхабяването на вещта/. С оглед изложеното при определяне на
действителния размер на щетите, съдът кредитира изцяло приетото заключение на
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на т.а. „.....“, с рег. №
**** е 6679,54 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на извършеното плащане е сумата от 4042,90 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата,
в случая 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
4
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което
същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
Ищецът в настоящото производство претендира от ответника ½ от изплатеното
застрахователно обезщетение, отчитайки приносът и на другия л.а., участващ в
процесното ПТП – л.а. „М. ....", с рег. № ****, а именно сумата 2036,45 лв. Ето защо, с
оглед и диспозитивното начало в гражданския процес, за ответника е налице
задължение за плащане на регресно вземане в размер на 2036,45 лв., което последният
не твърди и не доказва да е погасил, поради което искът следва да бъде уважен за
пълния предявен размер.
Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва, като в този
случай следва да се съобрази обстоятелството, че с исковата молба е въведено само
част от вземането на ищеца, представляващо неизплатено застрахователно
обезщетение 100 лв. от 2036,45 лв. В хода на процеса то е било увеличено до пълния
претендиран размер. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет
на делото само част от спорното субективно материално право - при парични
притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще
съответства и предметът на осъдителното решение. Непредявената част от вземането
остава извън предмета на делото и за нея не настъпват последиците от предявяването
на иска давността не спира и не прекъсва, съответно и не се начислява законна лихва.
Увеличението на размера въвежда разликата като предмет на спора и затова по
отношение на тази разлика от момента на въвеждането и в процеса се проявяват
последиците – спиране, прекъсване на давността и начисляване на законна лихва (в
този смисъл е и решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, I TO).
Ирелевантно за спора е дали последващото увеличение в размера на частичен иск е до
целия размер на вземането или отново представлява част от цялото и остава
непредявена в процеса част. От значение във всички случаи е, че първоначално
предявено като спорно е част от притезанието и само то е било предмет на спора.
Ето защо по отношение на първоначално предявения размер на претенцията от
100 лв. законната лихва се дължи от датата на предявяване на иска – 14.07.2022 г., а по
отношение на увеличения размер на главницата 1936,45 лв. от датата на молбата по чл.
214, ал. 1 ГПК, т. е. от 25.02.2025 г.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по
регреса обезщетение. По делото не са ангажирани доказателства кога точно е
изпратена и получена регресната покана до ответника, но последният с писмо от
12.03.2019 г. постановява изричен отказа да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение по процесната щета. С ново писмо от 09.04.2019 г. ищецът изпраща
допълнителни документи във връзка със същата. Срокът по чл. 412 КЗ е изтекъл на
12.05.2019 г. - първият работен ден след датата на изтичане на преД.тавения 30 дневен
срок от получаване на поканата за плащане, с която са били представени всички
релевантни доказателства по регресната претенция (при съобразяване, че 9.05.2019 е
петък). С оглед диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира обезщетение
за забава от по-късен момент, а именно от 12.07.2019 г., чийто размер, определен по
реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата 620,60 лв.
С оглед на горното искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
5
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца. В полза на същия следва
да бъдат присъдени разноски за държавна такса в общ размер на 131,46 лв., депозит за
свидетел – 100 лв., разноски за съдебно автотехническа експертиза в размер на 600 лв.
Ищецът претендира и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
480 лв. с ДДС, за което ангажира доказателства. Своевременно ответното дружество е
релевирало възражение за прекомерност на същото, което съдът намира за
неоснователно с оглед правната и фактическата сложност на казуса, извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия, в това число и с оглед
приемането на изготвена експертиза и разпита на свидетели.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „....“ АД, ЕИК ***, да заплати на „ЗАД ....“ АД, ЕИК ****, на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2036,45 лева, представляваща 1/2 част
от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
т.а. „.....“ с peг. № ****, настъпили в следствие на ПТП на 17.05.2017 г. на път I-4 (гр.
С. - гр. В.), при км 49+900 по вина на застрахования по застраховка „ГО“ при
ответника водач на л.а. „Ф. П.“, с рег. № ....., ведно със законната лихва върху
главницата 100 лв. от датата на предявяване на иска -14.07.2022 г. до окончателното
плащане, както и законната лихва върху сумата 1936,45 лв. от датата на подаване на
молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК – 22.02.2025 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 620,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 12.07.2019 г. до 12.07.2022 г.
ОСЪЖДА ЗК „....“ АД, ЕИК ***, да заплати на „ЗАД ....“ АД, ЕИК **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1311,46 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6