О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 08.03.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, в
закрито заседание в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от
съдия А. Ботева ВНЧД № 556
по описа на СГС за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXII,
вр. чл. 247, ал. 2 (в ред. към
14.11.2014 г.) от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба с вх. №
3471/21.01.2015 г. на М.М.Д. против разпореждане от 14.11.2014 г. на заместник
– председателя на Софийския районен съд и ръководител на Наказателно отделение,
постановено по пр. вх. № 67039/06.11.2014 г. по описа на СРС – НО, с което и на
основание чл. 247, ал. 2 (в ред. към
14.11.2014 г.) НПК е
отказано образуването на наказателно дело от частен характер по тъжба с вх. №
67039/06.11.2014 г. по описа на СРС, НО, подадена от М.М.Д. против А.Ж.А..
В така подадената въззивна частна жалба тъжителят
сочи, че разпореждането на заместник – председателят на СРС е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и
трайната практика на ВКС. Счита, че за да откаже да образува наказателно дело
от частен характер, съдът е навлязъл и се е произнесъл по въпроси, които са по
същество на спора, а именно има ли престъпление и дали то е от частен или от
общ характер. Излага съображения, че тези въпроси могат да бъдат обсъждани и
разглеждани от съда едва след образуване на производството, събиране на
доказателствата и произнасяне по същество. Не съществувала никаква възможност
съдът да прекрати производството, тъй като в чл. 81 НПК било посочено, какви
обстоятелства следвало да посочи тъжителя. Поставените от съдията – докладчик
въпроси не можели да се решават предварително, а само след провеждане на
съдебно следствие. Освен това, не бил извършен случаен избор на съдия –
докладчик, а заместник – председателят на Софийския районен съд си е разпределил
сам тъжбата.
Софийският градски съд, като съобрази изложените в
жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал.
3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:
На 06.11.2014 г. в Софийския районен съд е
депозирана тъжба с вх. № 67039/06.11.2014 г. от М.М.Д. против А.Ж.А.. В тъжбата
се твърди, че на 05.05.2014 г., М.М.Д. е получила писмо, написано от А., в
което се съдържат заплахи за живота й и изнудване за пари, свързани с желанието
на А.тя да освободи собствения си апартамент, находящ се в гр. Бургас. В
тъжбата се твърди, че от това писмо се налага извод за извършени от А.рекет,
изнудване, заплахи за живота и моли да бъде образувано наказателно дело и на А.да
бъде наложено справедливо наказание.
Със свое разпореждане от 14.11.2014 г., постановено
по пр. вх. № 67039/06.11.2014 г. по описа на СРС – НО, заместник –
председателят на СРС и ръководител на Наказателно отделение, е отказал
образуването на наказателно дело от частен характер, на основание чл. 247, ал.
2 (в ред. към 14.11.2014 г.) НПК.
В мотивната част на атакувания съдебен акт е
посочено, че изложените в тъжбата обстоятелства сочат на твърдени престъпления
по чл. 213а НК и чл. 144, ал. 3 НК, които се преследват по инициатива на
прокуратурата, а не чрез подаване на тъжба до съда. Поради това е прието, че
така подадената частна тъжба не може да бъде годно основание за образуване на наказателно
дело от частен характер.
Срещу така постановения съдебен акт М.М.Д. е подала
въззивна частна жалба с вх. № 3471/21.01.2015 г., въз основа на която е
образувано производството по настоящото дело.
Съдът приема, че въззивна частна жалба е допустима, като подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал.
1 НПК, но по съществото й неоснователна, по следните съображения:
За да приеме, че не са налице предпоставки за
образуване на наказателно производство по тъжба с вх. № 67039/06.11.2014 г.,
подадена от М.М.Д. против А.Ж.А., съдът е преценил, че в тъжбата не се съдържат
данни за осъществен състав на престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия.
Изводите на СРС в тази насока почиват на правилен
анализ на материалите по делото и в частност – на изнесеното в тъжбата от Д.,
поради което изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да
бъде процесуален документ, годен да инициира образуването на наказателно
производство за престъпление от частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК. Съгласно посочената законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде
писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за
обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към тъжбата да се приложи и
документ за внесена държавна такса.
В конкретния по делото случай, депозираната на 06.11.2014
г. от М.М.Д. отговаря на формалните изисквания, които законът поставя към
съдържанието на тъжбата: в така подадения процесуален документ се сочат данните
за подателя й; достатъчно данни за лицето, срещу което се подава, които да
позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в производството;
описано е в какво се състои, според тъжителя, извършеното престъпление; тъжбата
е подписана от подателя й и е придружена с препис за ответната страна. По делото липсват доказателства за внесена
държавна такса, но това формално изискване не е решаващото нито за изводите на
СРС, нито за изводите на настоящата инстанция.
Същевременно, систематичното тълкуване на
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК с тази на чл. 80 НПК сочи,
че тъжба може да подава само лице, което е пострадало от престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия.
Тъжбата не може да служи за заместващ обвинителния
акт документ, който да инициира наказателно производство за престъпление, което
се преследва по общия ред, по инициатива на държавното обвинение. Ето защо и е
недопустимо образуването на наказателно производство за престъпление, което се
преследва по реда на държавното обвинение, по реда на чл. 247, ал.
1, т. 2 НПК.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 287, ал.
7 НПК допуска когато наказателното производство е образувано по
тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е
от общ характер, съдът да прекрати производството и да изпрати делото на
прокурора, но тази възможност е приложима в случаите, в които производството е
образувано изначално за престъпление, което се преследва по реда на частното
обвинение. И това е така, тъй като съдебното следствие пред първоинстанционния
съд по делата от частен характер, не може и не следва да замества досъдебното
производство по делата от общ характер.
Процесуалният закон не допуска образуване на
наказателно производство по реда на чл. 247, ал.
1, т. 2 НПК – с разпореждане на председателя на съда въз основа
на тъжба на пострадалия, за престъпление от общ характер. Единственият годен
процесуален документ за това е посоченият в чл. 247, ал.
1, т. 1 НПК – обвинителният акт, изготвен от прокурора.
Вярно е и това, че дали тъжбата е подадена за
престъпление от общ или от частен характер, се определя не от посочената в
обстоятелствената й част правна квалификация на твърдяното за извършено
общественоопасно посегателство (тъжителят, впрочем, не е задължен да дава
правна квалификация на описаното деяние), а от изложените в тъжбата факти и
обстоятелства.
В конкретния случай, обаче, е несъмнено, че
тъжителят е визирал именно извършването на престъпления от общ характер по чл.
213а НК и чл. 144, ал. 3 НК, които се преследва по общия ред.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира правните изводи на заместник – председателя на
СРС и ръководител на Наказателно отделение, за наличието на предпоставки да се
откаже образуването на наказателно дело от частен характер по тъжба с вх. №
67039/06.11.2014 г. за законосъобразни и правилни, а доводите и възраженията в
тази връзка са неоснователни. Действително, образуваните
дела се разпределят измежду съдиите в съда, в съответствие с установения в чл. 9 от Закона за съдебната власт
принцип за случайност при избора на съдия-докладчик, както и при спазване на
правилата за разпределение на дела в съответния съд. В случая, обаче, изобщо не става въпрос за
разпределение на „образувано дело“, а за преценка дали изобщо следва да се
образува дело, която преценка се извършва от председателя на съответния съд,
респ. от заместник-председателя е ръководител на отделение, на когото
председателят е възложил това, в качеството си на осъществяващ общото
организационно и административно ръководство на съда. Ето защо, възраженията в
тази връзка, също са неоснователни.
С оглед на горното следва да се приеме, че с
разпореждането за отказ не е допуснато нарушение и по изложените съображения
подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното разпореждане – правилно
и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал.
1 НПК, Съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 14.11.2014 г. на заместник – председателя на Софийския районен
съд и ръководител на Наказателно отделение, постановено по пр. вх. №
67039/06.11.2014 г. по описа на СРС – НО, с което е отказано образуването
на наказателно дело от частен характер по тъжба с вх. № 67039/06.11.2014 г. по
описа на СРС, НО, подадена от М.М.Д. против А.Ж.А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.