Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 28.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2112 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.240 от ЗЗД,
вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***против Р.И.В. с ЕГН **********, в
която се твърди, че на 12.12.2014г. между ***опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка ***и Р.И.В. бил сключен Договор за кредит №***,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Навеждат се доводи, че договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използвали изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ, Процедурата
по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на ***и
била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят
подавал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на ***на
интернет страницата на кредитодателя. На същата страница ***предоставяло Общите
си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде
запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката,
проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет
страницата на ***. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го
приемел, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С
натискането му от кредитополучателя се считало, че се подписвала всяка страница
от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приемал условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Твърди се,
че в процесния случай, на 12.12.2014г. страните сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на ***под №***. В заявката си ответницата Р.В. заявявала
желание да й бъде отпусната сума в размер
200,00 лв. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата -
11.01.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата
била отпусната на името на кредитополучателя чрез банков превод по банкова
сметка *** ***на 12.12.2014г. Твърди се, че на основание и съгласно т.11.1 от
Общите условия кредитополучателят се възползвал от възможността за удължаване срока
за връщане на сумата по договора. След удължаването новата падежна дата ставала
21.02.2015г. Излага се, че с настъпване на падежа по договора - 21.02.2015г.,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 22.02.2015г. (денят
следващ падежа), ***(***) започнало да начислява наказателна лихва, формирана
от сбора на лихвения процент, определен от специалните условия по кредита, с
добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие, определен
съгласно условията на т.13.3(а). Сочи се, че кредитора ***изпратил три броя
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит, в
които се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.
13.5. от Общите условия към Договор за кредит №*** се таксували по 10.00 лв. за
всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, но ответника
не погасявал гореописаните вземания.
Твърди
се, че на 01.02.2018г. ***, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД,
в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърлил на на
цесионера вземанията по сочения по-горе договор, възлизащи в общ размер на
534,36 лв., от които както следва: главница - 200,00 лв., наказателна лихва -
304,36 лв. за периода от 22.02.2015г. до 31.01.2018г., такси за събиране (3 бр.
изпратени писма) - 30.00 лв. Посочените вземания били подробно описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към
него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името ма цедента
за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б." ЕООД изпратило
уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „***, която бил
върната с отметка „Непотърсена".
При
изложените обстоятелства, ищецът счита, че в негова полза съществувало ликвидно
и изискуемо вземане спрямо ответницата за посочените по-горе суми в общ размер
на 534,36лв, като в настоящото производство се претендира от ищеца единствено
непогасена главница в размер на 200,00лв.
Претендира
се постановяване на решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати в
полза на ищеца сумата от 200,00лв., представляваща неплатена главница по
Договор за кредит №***/12.12.2014г., ведно със законна лихва върху главницата,
от подаване на исковата молба до окончателно изплащане па вземането.
Ищецът “К.Б.“
ЕООД е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответницата Р.И.В. с ЕГН **********, са редовно връчени преписи
от исковата молба и доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на
исковата молба. Ответницата не се явява и не се представлява от
упълномощен процесуален представител в
о.с.з., за което е редовно призована. Не е направила и искане делото да се
разглежда в нейно отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният
иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът
намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца направените по делото разноски,
които са в размер на 50лв. за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25,
ал.1 от НПП в размер на 100лв., или общо
150лв.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД,
във вр. с чл.99 от ЗЗД, Р.И.В.
с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата
от 200 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит ***сключен
на 12.12.2014г. с ***ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 08.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.И.В. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата
от 150 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението се постановява при
наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: