№ 289
от 19.05.2021 г., гр. Кюстендил
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Стоименова частно касационно административно дело № 134 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано по частна жалба от К.Е.К., с ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител по пълномощие адвокат Б.Б., срещу Определение № 260099/26.01.2021
г., постановено по административно дело № 96/2021 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение №
57-32/15.01.2009 г. на Общинска служба по земеделие и гори (ОСЗГ) – Кюстендил
(сега Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Кюстендил с офис Трекляно) и е прекратено
производството по делото. По изложените в жалбата доводи за неправилност на
определението се иска неговата отмяна.
Общинска служба по земеделие – Кюстендил с офис
Трекляно, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е
процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
С Решение № 57-32/15.01.2009
г. на ОСЗГ – Кюстендил (сега ОСЗ – Кюстендил с офис Трекляно) на основание чл.
18ж, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) на наследниците на Е. З. С., по заявление с вх.
№ 46091/03.10.1991 г. от З. Е. З., е възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти в землището
на с. Слокощица, община Кюстендил, местността Питаков хан: нива от 1.731 дка,
шеста категория, имот № 035030 по картата на землището; нива от 1.029 дка,
шеста категория, имот № 035031 по картата на землището; и нива от 1.408 дка,
шеста категория, имот № 035032 по картата на землището. С жалба с вх. №
37375/27.11.2020 г. по описа на Административен съд – София-град К.К.
претендира обявяване на нищожността на горепосоченото решение, като с определение
от 14.01.2021 г. образуваното по жалбата дело е изпратено по подсъдност на
Районен съд – Кюстендил. За да постанови обжалваното определение, районният съд
е приел, че жалбата от К.К. срещу Решение № 57-32/15.01.2009 г. на ОСЗГ –
Кюстендил (сега ОСЗ – Кюстендил с офис Трекляно) е процесуално недопустима,
като подадена от лице без активна процесуална легитимация. Определението е
правилно.
Правният интерес
от оспорване на индивидуален административен акт, какъвто е Решение №
57-32/15.01.2009 г. на ОСЗГ – Кюстендил (сега ОСЗ – Кюстендил с офис Трекляно),
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство,
за наличието на която съдът е длъжен да следи
служебно. Производството по чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е
административно и се развива съгласно специалните разпоредби на ЗСПЗЗ. Страни в
това производство са единствено лицата заявители по смисъла на чл. 10, ал. 1 във
вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ (респ.
техните правоприемници) и административният орган – съответната ОСЗ. В него не
участват заинтересовани страни, заявяващи самостоятелни права върху
земеделските земи, предмет на реституционното производство, т.е.
административното правоотношение се развива единствено между подалия заявлението
за възстановяване на собствеността върху земята (респ. неговите правоприемници)
и общинската служба по земеделие. Други страни в това производство няма. Спрямо
заинтересуваните лица по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като субекти
на административното правоотношение, общинската служба по земеделие се
произнася с изрично решение, с което възстановява или отказва възстановяването
на правото на собственост. Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решенията на
общинската служба по земеделие могат да се обжалват в 14-дневен срок пред
районния съд. Легитимирана да обжалва така постановените административни
актове, в това число и по отношение на валидността им, е само страната, която е
направила искане за връщане на земеделските земи, тъй като с издадения
административен акт се създават права или се отказва признаването на права само
на лицето, което претендира реституция на правото на собственост по реда на
ЗСПЗЗ. Производството по чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ е
специално самостоятелно производство и не допуска трети лица, т.е. такива,
които не са били участници в административното производство и не са в кръга на
наследниците, по отношение на които е издадено решението на общинската служба
по земеделие, да оспорват с жалба постановеното решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Това е така,
тъй като в производството по чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ не се
обсъждат материални права по отношение на лица извън тези, претендиращи
реституция. Всяко трето лице, което претендира вещни права върху възстановената
на бившите собственици земеделска земя, може да се защити по реда на
гражданското съдопроизводство. За такива лица липсва правен интерес да атакуват
актовете на общинската служба по земеделие, защото не са участници в
производството пред административния орган. За тях законодателят е предвидил
възможност за по-стабилна защита – по исков ред (вж. в т. см. Решение № 11748/07.10.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 16547/2013 г., IV о., Решение № 6052/06.06.2006 г. на ВАС
по адм. д. № 3901/2006 г., IV о., Определение №5729/19.09.2000 г. на
ВАС по адм. д. № 2537/2000 г., IV о. и Определение №4390/05.07.2000 г.
на ВАС по адм. д. № 2114/2000 г., IV о.). К.К. няма качеството на
заинтересована страна по смисъла на чл. 14, ал. 1 – 3 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което
за него липсва правен интерес да иска обявяване на нищожността на процесното
решение. Отделно от това, за К. липсва правен интерес от обявяването на
нищожността на решението по смисъла на Тълкувателно решение №
3/16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г., тъй като това оспорване не е
абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с
оглед избягване на неблагоприятни правни последици – същият може да защити
правата си по общия исков ред.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за неправилност на процесното определение поради
наличието на основание за отвод на постановилия го съдия, какъвто не е
направен. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), приложима съгласно чл. 144 от АПК,
изчерпателно
посочва случаите, при които са налице основания за отвод на съдебния състав. К.
се позовава на наличие на хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, съгласно която
„не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други
обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие”. В
случая не е било направено искане по чл. 23, ал. 1 от ГПК, нито е имало
процедура по чл. 23, ал. 2 във вр.
с чл. 22, ал. 2 от ГПК. Обстоятелството,
че съдията, постановил обжалваното определение, се е произнесъл с Решение № 27/14.01.2019
г. по гр. дело № 816/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил по предявени
от К.К. против „Серена” ООД искове с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността и чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, не поражда
основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 260099/26.01.2021
г., постановено по административно дело № 96/2021 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.