Р Е Ш Е Н И Е № 337
гр. Сливен 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова и прокурор Красимир Маринов, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 320/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Ж.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д.И. ***, срещу Областна дирекция на МВР-Сливен за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500,00 лв., в периода от 13.03.2023 г. до 07.08.2023 г., вследствие на незаконно бездействие на административния орган - неизпълнение на нормативно уредено задължение за действие в Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина издадена от министъра на вътрешните работи, а именно връщане на свидетелството за управление на МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на настоящото производство до окончателно изплащане на сумата. Ищецът мотивира искането си с твърдения, че : на 05.03.2023 год. бил спрян за проверка от патрул на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР – Сливен; При проверката бил тестван с техническо средство ,Дрегер Алкотест" за наличие на а. в к.; Уредът отчел 0.64 промила; Отчетеният резултат предизвикал у ищеца сериозни съмнения и по негова молба бил издаден талон за медицинско изследване, след което посетил медицински център и му била взета кръвна проба за изследване; На 05.03.2023 год. му бил съставен АУАН серия GA № 948353 за нарушение на чл.5, ал. 3, т. 1, предл.1 от ЗДвП, след което му били иззети СУМПС № ********* и контролния талон № 5718593. В резултат на това : бил лишен от възможността да управлявам МПС, като към датата на отнемането на СУМПС и КТ бил а. шофьор и управлявал ежедневно, тъй като р. на т. д. в гр. С., м. му била далече от адреса по местоживеене, а ползването на градски транспорт било крайно неудобно; Променил се изцяло н. му на ж.; Налагало се да моли близки и познати да го откарват до работното място, което породило ч. на у. и с.; В началото на породените въпроси отговарял у., без да разкрива причините да не шофира, но впоследствие бил принуден да си призная; Известно време криел и от р. си, изпитвал н., тъй като бил многократно предупреждаван за спазване правилата за движение при управление на МПС и изрично за неупотреба на а.; Всичко това се отразило в о. му с колегите и с приятелите, с които о. ежедневно; З. се в себе си и избягвал по възможност к., тъй като се налагало да отговаря на въпроси, свързани с отнемането на шофьорската му книжка; Чувствал се б. и п., загубил с. си; Всичко това довело до с. в нормалния му н. на ж., в о. му, с. му и в е. му с.. Тъй като шестмесечния срок започнал да изтича, а никой не го потърсил, както и не му бил връчен какъвто и да е документ, на 07.08.2023 год. отишъл за справка в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен, за да се поинтересува защо няма никакво развитие на административнонаказателното производство. Служителката му обяснила, че същото е прекратено и срещу подпис му върнала свидетелството за управление и контролния талон. Моли да бъде уважена исковата претенция.
В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. Д.И. ***, поддържа предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът, чрез представител по пълномощие заявява, че поддържа отговора към исковата молба. Изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. По същество прави искане за отхвърлянето му. С отговора на исковата молба претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита че исковата молба е основателна.
Административен съд Сливен, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че на 05.03.2023 год. на ищеца е съставен АУАН серия GA № 948353 за нарушение на чл.5, ал. 3, т. 1, предл.1 от ЗДвП, и са иззети СУМПС № ********* и контролен талон № 5718593. АУАН е връчен на 05.03.2023 г. на Ж.И.. На същата дата е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000112/05.03.2023 г. от Началник група към ОДМВР – Сливен, сектор „ПП“, с която на Ж.Д.И., ЕГН ********** на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, считано от 00:08 часа на 05.03.2023 г.”. На 08.03.2023 г. с вх. № 804р-1310 в с-р „ПП“ при ОДМВР – Сливен е постъпил Протокол № 37/06.03.2023 г. за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, от заключението на който се установява, че изпратената за изследване проба кръв, взета от Ж.Д.И., ЕГН **********, се доказа наличие на е. а. в концентрация 0,50 промила. На 13.03.2023 г. от Началник група в ОДМВР Сливен с мотивирана резолюция № 23-0804-М000058 е прекратено административнонаказателно производство по АУАН серия GA № 948353 от 05.03.2023 г. против Ж.Д.И., ЕГН **********, за нарушение на чл.5, ал. 3, т. 1, предл.1 от ЗДвП. Видно от разписка, обективирана в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000112/05.03.2023 г. на 07.08.2023 г. ищецът е получил лично СУМПС № ********* и контролен талон № 5718593.
Към датата на образуване на административнонаказателното производство, ищецът е в трудови правоотношения с „Експерт Солюшънс“ ЕООД – гр. С. с място на работа гр. С. и срок – за неопределено време.
Горните факти се установяват от приетите като доказателства : АУАН серия GA № 948353/05.03.2023 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000112/05.03.2023 г.; Протокол № 37/06.03.2023 г. за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози; мотивирана резолюция № 23-0804-М000058/13.03.2023 г.; трудов договор и допълнително споразумение от 30.09.2022 г..
В съдебно заседание са разпитани свидетелите: В. Ж. Г., който познава ищеца от 2-3 години и О. И. Б. – негова п. . Свидетелят Г. заявява, че: ищецът постоянно карал автомобила си, който ползвал за придвижване от мястото, където живее до работа; през месец март забелязал, че Ж. е малко по-з., по-т. г.; станал н., като причина посочвал п. с работата; едва в края на месец май на директен въпрос защо той не кара колата, той му отговорил, че му е отнето СУМПС.
Свидетелката Б. сочи, че е негова п. и ж. з. в гр. С.. Тя е присъствала при отнемането на СУМПС на Ж., като заявява, че са били учудени, че дрегера показал повече от границата, защото той по принцип не к. а., и затова отишли и направили кръвен тест. Според показанията й, след отнемането на книжката, д. на Ж. се променило, бил по-т., о. да и. с приятелите си, като цяло бил много д.. През това време работел в С. и се наложило да кара приятели и колеги да го карат, защото бил на работа от 06.00 ч. сутринта и трябвало да излиза в пет без нещо, а тогава нямало градски транспорт. Не казвал на колегите си, защото го било с., н. му било, но в крайна сметка си признал. Посочва, че през този период никой не го уведомил, че има някакъв резултат от кръвна проба или някакъв друг документ, поради което той решил да отиде и да провери какво се случва след 5 месеца.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна дирекция на МВР гр. Сливен.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато вредите са причинени от бездействие, както се твърди в настоящия казус, незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Терминът "действие" е употребен, както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове. Под "действие", респ. "бездействие", следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.
Следователно не всяко неизпълнение на задължение на административен орган, представлява бездействие по смисъла на чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приложимата нормативна уредба не съдържа легално определение на понятието "бездействие", поради което съдържанието му следва да бъде изведено по тълкувателен път, като неизвършването на фактически действия, при наличие на нормативноустановено задължение за извършването на такива. Не е налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т. е. за издаването на административен акт.
В настоящия случай редът за издаване и отнемане на свидетелствата за управление на МПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Разпоредбата на чл. 20 от подзаконовия акт определя юридическите факти, при чието настъпване органът изземва, а чл. 24 - при чието наличие връща отнетото свидетелство за управление. И в двата случая не е необходимо каквото и да било изрично волеизявление на органа, за да настъпи съответният резултат - отнемането или връщането, както не е необходимо и изрично искане за тяхното извършване. Самото фактическо действие/бездействие обективира волеизявлението на органа - друго изявление не е необходимо. В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховния административен съд /Решение № 11989
От 01.10.2012 на ВАС по адм. д. № 3273/2012 г., VII о.; Определение № 5835/10.05.2017г. по адм.дело № 4833/2017г., VII о./. Съгласно чл. 24, ал.1, т. 4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. свидетелството за управление се връща след получаване на протокол от химическа експертиза със заключение, че съдържанието на а. в к. на водача е до 0,5 на хиляда. Безспорно по делото, видно от Протокол № 37/06.03.2023 г. за химическо определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, се установява, че е налице хипотезата на цитираната разпоредба на чл. 24, ал.1, т. 4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. От момента на издаването на мотивирана резолюция № 23-0804-М000058 на 13.03.2023 г. от Началник група в ОДМВР Сливен за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 948353 от 05.03.2023 г. против Ж.Д.И., ЕГН **********, за нарушение на чл.5, ал. 3, т. 1, предл.1 от ЗДвП, за органа е възникнало задължение, нормативно установено, да извърши фактическото действие – връщане на СУМПС на ищеца, като за това действие не е необходимо изрично искане. Установява се от показанията на свидетелката Б. и разписка, обективирана в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000112/05.03.2023 г., че едва на 07.08.2023 г. ищецът е получил лично СУМПС № ********* и контролен талон № 5718593, след явяването си в сектор „ПП“ – Сливен. От изложеното по-горе се установява, че е налице незаконосъобразно бездействие на органа за периода 13.03.2023 г. до 07.08.2023 г..
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е доказано наличието на първата предпоставка, изискуема от закона за ангажиране отговорността на ответника за вреди, а именно - незаконосъобразно бездействие от страна на административен орган. Незаконосъобразното бездействие е от орган на ответника Областна дирекция на МВР гр. Сливен, която е юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерство на вътрешните работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
За да бъде преценена основателността на предявената от ищеца претенция и съответно да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи наличието на всички елементи от фактическия състав, установен в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Следователно само по себе си наличието на незаконосъобразно бездействие е необходимо, но недостатъчно условие за доказване основателността на предявения иск за обезщетение на вреди. В тежест на ищеца е да докаже наличие на причинно-следствена връзка между вредите в сферата на увреденото лице и незаконното бездействие.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между бездействието на ответника за периода от 13.03.2023 г. до 07.08.2023 г. /датата на връщане на СУМПС/ и претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в п., б., чувство за б., на у. и с.. Тези п. с. се установиха по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели, а именно, че ищецът станал по-з., по-т., о. да и. с приятелите си, бил много д..
Отговорността на държавата и общините за причинените вреди по чл. 1 от ЗОДОВ е обективна, което означава, че не е необходимо ищецът да доказва вината от страна на длъжностното лице. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. В случая е установено наличието на причинна връзка между причинените неимуществени вреди и незаконосъобразното бездействие на длъжностно лице при ответника.
Относно претендирания размер на причинените неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства.
В конкретния случай са причинени с. на ищеца за периода от 13.03.2023 г. до 07.08.2023 г., когато съответно иззетите документи са били върнати. Посоченото предполага, че изтърпените н. и с. са били в рамките на близо 5 месеца. Определящ фактор за размера на обезщетението за вредата е нейната продължителност. Предвид гореизложеното, както и с оглед обстоятелството, че по делото са доказани наличието на предпоставките на фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена неимуществена вреда и причинна връзка, между състоянието на ищеца и незаконосъобразните бездействия, съдът намира, че претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 500 лева, т. е. по 100 лева на месец, е основателна и като такава следва да се уважи.
Не е предвидена специална уредба относно момента, от който се дължат лихви върху вземането за вреди дължимо по реда на ЗОДОВ. Съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването им. В този смисъл предявената претенция за законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди е основателно, като лихва в случая се дължи от момента на предявяване на исковата претенция – 07.09.2023 г., до заплащането на сумата.
Предвид изхода на спора и с оглед на направеното искане от процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, настоящият състав намира, че следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на общо 410 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 10 лева и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съдът намира направеното възражение от ответника за прекомерност на платено възнаграждение за неоснователно. В случая уговореното и платено възнаграждение е в размера, предвиден в чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Сливен, да заплати на Ж.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500 лв. (петстотин лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 13.03.2023 г. до 07.08.2023 г., вследствие на незаконно бездействие на административния орган - неизпълнение на нормативно уредено задължение за действие в Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина издадена от министъра на вътрешните работи, а именно връщане на свидетелството за управление на МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на настоящото производство 07.09.2023 г до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Сливен, да заплати на Ж.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет), представляваща съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: