Решение по дело №2936/2019 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 132

 

гр. Бургас, 30 януари  2020г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

      АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар С. А.  и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2936/2019 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт Николова против решение № 1240/ 14.10.2019г., постановено по НАХД № 2914/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С решението е отменено наказателно постановление №02-0200863/04.08.2010 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което за нарушение на чл.284, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.413, ал.1 КТ на А.С.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

Касаторът иска съдебното решение да бъде обезсилено, тъй като счита, че същото е постановено по недопустима жалба.  

В съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки, представени по делото аргументира тезата за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд е намерил, че е изтекла давността за административнонаказателното преследване на нарушението. Посочил е, че при липса на датата на връчване на НП, следва да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на деянието. От датата на извършване на нарушението /14.05.2010 г./ до датата на отбелязване, че следва да се счита за влязло в сила на 06.07.2017 г. са изминали повече от три години, които са изтекли на 14.05.2013г. Липсват доказателства за нейното прекъсване или спиране. Изтичането на обикновената давност преклудира възможността на АНО да реализира което и да било от правомощията си по административнонаказателното правоотношение, в което се включва и налагането на административно наказание

Възражението на касатора, че съдът е разгледал недопустима жалба е неоснователен.

Правилно първоинстанционният съд е приел за допустима жалбата, подадена срещу  наказателното постановление жалба, тъй като последното е било връчено на осн. чл.58, ал.2 от ЗАНН, при липса на предпоставки за това.

Според посочената норма, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

В случая наказателното постановление е било изпратено до санкционираното лице по пощата с известие за доставяне на 14.09.2010г., като известието е било върнато с отбелязване „ Пратката не е потърсена от получателя“.

Следващо изпращане на наказателното постановление по пощата с известие за доставяне, е било предприето на 27.06.2017г. Известието е било върнато с отбелязване „Адресът недостатъчен“.

Други действия по връчване на наказателното постановление не са били извършвани.

Неизвестно кога и от кого върху наказателното постановление е направено отбелязване, че на осн. чл.58, ал.2 от ЗАНН се счита за връчено на 28.06.2017г. и е влязло в сила на 6.07.2017г.

КТ не предвижда специални способи за връчване на наказателно постановление. Такива са регламентирани само по отношение на АУАН. В този смисъл и по силата на чл.416, ал.6 от КТ приложим е редът за връчване, уреден в ЗАНН- срещу подпис.

За да се приеме, че такова връчване е невъзможно и да се пристъпи към приложение на чл.58, ал.2 от ЗАНН следва да бъде доказано, че нарушителят не може да бъде намерен  на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен.

Търсенето на нарушителя, за връчване на наказателно постановление, е задължение на административнонаказващия орган и изпълнението му предполага извършването на активни действия. Такива в случая не са доказани.

Нещо повече, наказващият орган се е освободил от задължението си за връчване, като го е прехвърлил на нарушителя- сам да търси изпратен до него документ. Предприемането на активни действия за връчване не доказва и второто известие за доставяне с отбелязване, че адресът е недостатъчен.

При това положение, без съмнение, не е налице редовно връчване на наказателното постановление, което предпоставя извод за допустимост на подадената срещу него, жалба.

Настоящият състав на съда намира, че като краен резултат обжалваното решение е законосъобразно, но не по съображенията, изложени в него.

Административнонаказателното преследване в случая е изключено поради изтичане на абсолютната погасителна давност- чл.81, ал.2 от НК , а не на обикновената по чл. 80 от НК.

Според чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност са три групи: първо – изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които е смърт на субекта, давност, амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност и третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наказанието. Давността попада в първата група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност.

Първоинстанционният съд приема, че е изтекла давност по см. на чл.80, ал.1, т.5 НК-  административнонаказателното преследване ще се изключи по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Тази теза не може да бъде споделена.

Това е така защото, приложението на чл.80 на НК, е изключено с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.

В ЗАНН обаче, липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК. Затова, последната е приложима, с оглед изричното препращане с чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс.

Съгласно чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК. С оглед вида на наложеното в случая наказание – глоба, приложима е хипотезата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Т.е. за да бъде изключено административнонаказателното преследване следва да са изтекли 4 години и шест месеца от довършване на деянието.

В конкретния случай, нарушението е извършено на 14.05.2010 година.

Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, както вече бе посочено, е 4 години и шест месеца и  изтича на 14.11.2014 година, който срок и към момента на постановяване на обжалваното решение е изтекъл.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 1240/ 14.10.2019г., постановено по НАХД № 2914/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: