Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260469
гр. Русе, 27.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав в публично заседание 28-ми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 818 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявеният
иск е за установяване съществуването на парично задължение,
възникнало въз основа на запис
на заповед, по който ответниците са поръчители.
Искът
е с правно основание чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основават на твърдения,
че на 08.03.2016 г. ответниците са се задължили като
поръчители по запис на заповед,
издаден от третото лице по
делото в полза на ищеца за
сумата от четири хиляди лева. След датата на
падежа на записа на заповед,
която била 08.03.2016 г., липсвало плащане от страна на издателя. Нямало такова и от страна на
поръчителите. Поради това на 18.07.2018 г. ищецът поискал от районния съд издаване
на изпълнителен лист за сумата
по реда на
заповедното производство и така било образувано
ч. гр. д. № ***/2018 г. по
описа на РРС. Впоследствие било образувано и изпълнително дело при ЧСИ В. Маринов. След получаване на призовки за доброволно
изпълнение от ответниците, те подали възражение срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение. Ищецът счита, че след
като те са
поръчители по записа на заповед и
след като е настъпил падежа и липсва изпълнение, то вземането по записа на заповед
е изискуемо. В случая, срещу ответниците като поръчители /авалисти/ по записа
на заповед не се претендирали
лихви за забава, а се целяло
единствено връщане на главницата по
документа. Не били налице и основанията за освобождаване от отговорност на ответниците на основание чл.
147, ал. 1
от ЗЗД с оглед на датата на
подаване на заявлението по заповедното производство. С оглед на това се претендира
за признаване за установено на
задължението на ответниците спрямо ищеца в размер на четири хиляди
лева в качеството им на поръчители
по въпросния запис на заповед. Претендира се за присъждане на разноските по настоящото дело и по ч. гр. д.
№ ***/2018 г. по описа на РРС.
Ответниците са подали отговори на исковата молба, с които оспорват иска. Твърдят, че записът на заповед, по който са поръчители, е издаден за обезпечаване
на каузално правоотношение по договор за заем. Изискването да се обезпечава
кредита със запис на заповед било неравноправна клауза по смисъла на Закона за потребителския
кредит и поради това липсвало съгласие от тяхна страна за поръчителство по записа
на заповед.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
От представения по приложеното ч.г.д. №***/18 г. по описа на РРС запис на
заповед е видно, че на 08.03.2016 г. в гр.Русе третото лице по делото е поело
спрямо ищцата задължение да му заплати безусловно и без протест в срок до 08.03.2018
г. сумата в размер на 4 000 лв. Освен падежа на задължението е посочено и място
на плащане – в офис на ищеца в гр.Русе. В същия е посочено, че задължението са авалира от ответниците в
качеството им на авалисти при условията, при които е
прието от издателя. Ответниците са се подписали в
качеството на авалисти и не оспорват подписите си. По
делото не се спори, че въпросният запис на заповед е издаден за обезпечение на
заем, отпуснат от ищеца на третото лице. Това обаче не води до нищожност за менителничното задължение на издателя и авалистите
по същия на осн. чл.34 от ЗПК. Съгласно чл.34, ал.1
от ЗПК „Кредиторът не може да задължава потребителя да гарантира потребителския
кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница“. От формулировката е
видно, че е забранено задължаването на потребителя да гарантира потребителския кредит
чрез издаване на запис на заповед, но не забранява издаването на такъв по
договорка между страните. Това се потвърждава и от разпоредбата на чл.34, ал.2
от ЗПК, която задължава кредиторът в случай, че задълженията на потребителя по договора
за потребителски кредит са гарантирани чрез издаването на запис на заповед или менителница,
след всяко плащане да ги привежда незабавно в съответствие с остатъка по задължението.
В такъв смисъл е и разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗПК – „При погасяване на задължението
на потребителя кредиторът е длъжен незабавно да върне издадения запис на заповед
или менителница“. В настоящия случай от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на в.л. А.А. по приетата
СМЕ се установява, че условията на отпускане на кредита са при 12% проста
годишна лихва за срок от две години или лихва в размер на 960 лв., която се
удържа еднократно при отпускане на заемната сума. В случая това е направено на
08.03.2016 г. и е надлежно осчетоводено от ищеца. След усвояването на кредита
по същия са осъществени плащания в размер на 30 лв. на 04.11.2016 г. и 945,87
лв. – през м.януари 2020 г. така в резултат на частични плащания по кредита е
останала непогасена главница в размер на 3 024,13 лв. В счетоводството на
ищеца задължението е осчетоводено само като такова на третото лице, но не и на ответниците, т.к. същите не са член-кооператори. При това
положение съдът счита, че предявеният иск е доказан и основателен до размер на
3 024,13 лв., до който следва да се уважи. Записът на заповед не
противоречи на закона и не е нищожен по смисъла на чл.26 от ЗЗД. Не са налице и
предпоставките по чл.147 от ЗЗД за погасяване задълженията на поръчителите
поради непредявяване на иск срещу длъжника в течение на 6 месеца от датата на
падежа, т.к. в случая това е направено с подаването на заявлението по ч.г.д. №***/18
г. по описа на РРС – на 18.07.2018 г. при падеж на задължението – на 08.03.2018
г.
Предвид уважаването на иска и на основание чл.78 от ГПК разноските следва
да се разпределят съразмерно на уважената/отхвърлена част от исковете – 75,60%
към 24,40 %.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр.
чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на КСК Надежда-работническа социална каса-Русе, ЕИК ********* срещу С. С.Ж., ЕГН:**********
и Р.П.М., ЕГН:********** *** в размер на 3
024,13 лв. – част от задължение по запис на заповед за 4 000 лв.,
издаден на 08.03.2016 г. с падеж 08.03.2018 г., по който същите са авалисти/поръчители/, ведно със законната лихва върху сумата
от 18.07.2018 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата чу част – за горницата до 4 000 лв.
ОСЪЖДА
С. С.Ж., ЕГН:********** да заплати на КСК Надежда-работническа
социална каса-Русе, ЕИК ********* сумата в размер на 458,89 лв. – разноски по
настоящото производство и по ч.г.д. №***/18 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р.П.М., ЕГН:********** да заплати на КСК Надежда-работническа социална каса-Русе,
ЕИК ********* сумата в размер на 458,89 лв. – разноски по настоящото производство
и по ч.г.д. №***/18 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА КСК Надежда-работническа социална каса-Русе, ЕИК ********* да заплати на С. С.Ж., ЕГН:********** сумата в
размер на 138,84 лв. – разноски по настоящото производство и по ч.г.д. №***/18 г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА КСК Надежда-работническа социална каса-Русе, ЕИК ********* да заплати на Р.П.М., ЕГН:********** сумата в
размер на 138,84 лв. – разноски по настоящото производство и по ч.г.д. №***/18 г.
по описа на РРС.
Делото е разгледано при участието на трето лице – помагач на ответника – И.Г.
***.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Районен съдия: