МОТИВИ:
Подсъдимата ** Н.Т.Г. *** е завършила средно образование. Със заповед
№ ЛС-01-17/08.04.2019 г. на Командир в.ф. **** – Б., е била приета на кадрова
военна служба като „Младши оператор” в група „Оператори” в секция „ Подводно и
надводно наблюдение” и управление на стрелбата” в сектор „Оперативен” на
фрегата във формированието /л.38 ДП/. По време на службата Г. изпълнявала
функционалните си задължения, но със забележки основно по спазване седмичното
разпределение на времето. Със заповед от 27.02.2020 г. е била наказана със
„Строго мъмрене” за неявяване на работа. При провежданите изпити и проверки
през 2019 г. е показала удовлетворителни резултати, а през 2020 г. -
неудовлетворителни. Не проявявала интерес към упражняваната професия,
самоизолирала се и не контактувала с колегите си. Не проявявала желание за
работа в колектив /л.79 ДП/. След инкриминираното деяние, предмет на настоящото
дело, на 01.04.2020 г., Г. подала рапорт за прекратяване договора ѝ за
кадрова военна служба, като със заповед № ЛС-01-15/24.04.2020 г. на Командир
в.ф. **** - Б., същата е
била освободена от военна служба, считано от 30.04.2020 година /л.39 ДП/. Неосъждана
/л.30 ДП/.
Подсъдимата Г. притежавала свидетелство
за управление на МПС категория „В” и „М”, издадено на 18.12.2015 година. За
допуснати нарушения по ЗДвП, касаещи причинено ПТП при неспазване на
предимство, управлявайки спряно от движение МПС и отказ за установяване на
вредите от произшествието, Г. е била наказана по НП № 16-0769-002817/21.09.2014
г. с „Глоба” и „Лишаване от право за управлява МПС”. Свидетелството ѝ за
управление е било отнето на 26.05.2017 г. и възстановено на 12.12.2018 година
/л.70 ДП/.
На 20 март 2020 год., между 12.00 и
13.00 часа, подсъдимата Г. и свидетелят Г.И., с когото Г. през този период била
в приятелски отношения и съжителствали, пътували в лек автомобил „Volkswagen-Pоlо” с рег. № ****, собственост на
бащата на подсъдимата. Автомобилът бил управляван от свидетеля И., като на
предната дясна седалка пътувала Г.. Те се движели по път III-906 от Бургас в
посока с.Оризаре, област Бургаска.
Преди кръстовището с път III-9061, водещ към с. Тънково, автомобилът им се разминал
с патрулен автомобил на РУ - Поморие, в който били свидетелите полицейски служители
Н.Н. и В.И.. Тъй като при разминаването л.а. „Volkswagen-Pоlо” навлязъл в лентата за движение в
срещуположна посока и създал предпоставки за ПТП, водачът на патрулния
автомобил – свидетелят Н. включил сигнализацията на автомобила и продължил
движение след автомобила, управляван от И.. В близост до кръстовището между път
III-906 и III-9061, полицейските служители застигнали автомобила „Volkswagen-Pоlо” и след преустановяване на
движението извършили проверка. Полицейските служители установили, че свидетелят
Г.И. управлява автомобила, а до него на предната дясна седалка е подсъдимата Г..
Тъй като И. не представил свидетелство за управление на МПС, полицейските
служители извършили справка в информационната система на МВР, при което се
установило, че И. е лишен от право да управлява МПС за предходно нарушение по
ЗДвП. Тъй като мястото, където било установено нарушението се намирало в
териториалната компетенция на РУ - Несебър, полицейските служители докладвали
за това на оперативния дежурен на РУ - Поморие. От своя страна последният
уведомил оперативния дежурен на РУ - Несебър, който изпратил на място дежурния
патрул по КАТ от РУ - Несебър, в който били полицейските служители О.И. и Н.Х..
При пристигането си на място служителите от РУ - Поморие - Н. и И. запознали с
установеното от тях служителите от РУ - Несебър, които също извършили проверка в
системата на МВР и също констатирали, че свидетелят И. е с отнети права като
водач на МПС. Свидетелят И. съставил акт за установяване на административно
нарушение на свидетеля И., за това че управлява МПС в срока на изтърпяване на
наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, в който акт като свидетели се
подписали полицейските служители Н. и И., които първи са установили
нарушението. На място служителите на РУ - Несебър свалили регистрационните
табели от автомобила „Volkswagen-Pоlо” и казали
на свидетеля И., че трябва да отиде с тях до управлението в Несебър за
изпробване за употреба на алкохол. Подсъдимата Г. попитала какво ще стане с
автомобила на баща ѝ, който бил със свалени номера, при което свидетелят И.
ѝ казал, че правоспособен водач има право да управлява автомобила в срок
от 12 /дванадесет/ часа след свалянето на регистрационните табели. Подсъдимата
заявила, че тя е правоспособен водач и може да управлява автомобила, след което
И. ѝ казал да се движи след патрулния автомобил. Двамата полицейски
служители потеглили със служебния автомобил в посока към РУ - Несебър, а
подсъдимата управлявала след тях автомобила „Volkswagen-Pоlо”, като при нея като пътник е бил и
свидетелят И.. Към 13.20 часа, пред сградата на РУ - Несебър, свидетелят И.,
който управлявал служебния автомобил, спрял пред бариерата на служебния
паркинг, а свидетелят Х. излязъл от автомобила и с ръка посочил на Г., къде да
паркира управлявания от нея автомобил. Когато същата паркирала на указаното
ѝ място, Х. поискал документите ѝ и я поканил заедно с И., да го
последват в сградата на РУ - Несебър. През това време свидетелят И. паркирал
служебния автомобил, изчакал приближаването към него на подсъдимата и
свидетелите И. и Х., след което четиримата влезли в сградата на РУ - Несебър. В
стаята на КАТ първо с техническо средство бил проверен свидетелят И., като
апаратът „Дрегер” отчел 0.5 промила алкохол в кръвта. След това И. бил проверен
и с апарат “DRUG CHECK 5000”, който
отчел употреба на наркотични вещества. След И. за проверка била поканена и
подсъдимата Г., която се съгласила да бъде проверена за употреба на алкохол.
Проверката била извършена с уред „Дрегер 7510+” с фабричен № ARDN0053, който
отчел 1,22 промила алкохол в кръвта. Подсъдимата отказала да бъде изпробвана за
употреба на наркотични вещества, поради което ѝ е бил съставен АУАН /акт
за установяване на административно нарушение/ - сер. АА № 388717 от 20.03.2020
год., въз основа на който в последствие ѝ е било издадено наказателно
постановление № 20-03-04-000367/24.04.20202 г., с което ѝ е била наложена
глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и е била лишена от право да управлява
МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца /л.70 ДП/. Въз основа на
показанията за употреба на алкохол, свидетелят И. издал талон за изследване №
0067533, в който Г. вписала, че приема показанията на техническото средство и
се подписала /л.22 ДП/. Подсъдимата е била отведена в Спешния център – гр. Несебър
за вземане на кръвна проба, но Г. отказала да даде такава проба. За
констатираното нарушение ѝ е бил съставен АУАН серия АА № 388716 от
20.03.2020 година.
Описаната фактическа обстановка се
доказва от показанията на разпитаните свидетели, частично от обясненията на
подсъдимата, от приложените към делото книжа, както и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, което съдът приема. Разпитана в съдебно
заседание, подсъдимата не оспорва обстоятелството, че при проверка с техническо
средство, същото е отчело 1,22 промила алкохол в кръвта, че тя е приела без
възражения показанията на уреда и че е отказала кръвна проба. Същата обаче
твърди, че е консумирала алкохол не преди да управлява МПС, а след като е
паркирала автомобила пред сградата на РУ - Несебър. Г. заяви, че при потегляне
от гр. Бургас, свидетелят И. е закупил от павилион две бутилки с „Кока кола”,
всяка с вместимост 0.500 литра и една бутилка водка „Савой клуб”, с вместимост
0.200 литра. По време на пътуването, съгласно обясненията на подсъдимата, И. е
отворил двете бутилки с „Кока кола” отпил е част от съдържанието на своята
бутилка и е долял в нея цялото количество 0.200 литра водка, при което
бутилката от „Кока кола” с вместимост от 0.5 литра се е напълнила до горе.
Отново според нейните обяснения, преди разминаването им с патрулния автомобил
на МВР, И. е отпивал от съдържанието на бутилката, в която е имало водка и
„Кока кола”, като е изпил половината от съдържащата се в нея течност. Г. заяви,
че след като е паркирала управлявания от нея автомобил пред РУ - Несебър, тя е
излязла от автомобила след И., като е взела със себе си една от двете бутилки
от „Кока кола” със съзнанието, че взема своята бутилка. Съгласно обясненията на
подсъдимата, вървейки към сградата на РУ на МВР, тя с 5-6 глътки е отпила
половината от съдържанието на бутилката, като бутилката е останала пълна на 1/4
/една четвърт/. Същата заяви, че при първата глътка не е разбрала, че пие
течност съдържаща алкохол и че едва след 5-та, 6-та глътка е установила това,
при което изхвърлила бутилката с останалата течност в кошчето за смет пред
входа на РУ - Несебър. Г. твърди, че е сгрешила бутилките, тъй като по време на
пътуването тя също е отпила от своята бутилка, в която е имало само „Кока кола”
и при спирането им пред РУ-Несебър, двете бутилки са съдържали еднакво
количество течност – около половината. Според Г. и нейния защитник,
установеното с техническо средство алкохолно съдържание в кръвта е в резултат
на употребен от нея алкохол, след като е преустановила управлението на МПС и
при предвижването ѝ от мястото, където е бил паркиран автомобилът до
входа на РУ - Несебър. Тези нейни обяснения частично се подкрепят от
показанията на свидетеля И.. Същият потвърди, че е закупил две бутилки с „Кока
кола” и една с водка, с посочената вместимост, както и това, че след като е
отпил от своето шише „Кока кола” е налял в него 200 мл. водка, като бутилката
му от „Кока кола” се е допълнила догоре. За разлика от Г. обаче, същият заяви,
че е отворил бутилката с „Кока кола” на Г., но последната не е отпивала от нея
и бутилката ѝ е била пълна. В
същото време, той е отпивал от своята бутилка, съдържаща „Кока кола” и водка,
като преди да остави бутилката на задната седалка, където се е намирала и
бутилката на Г., съдържанието на неговата бутилка е била 1/3 от вместимостта
ѝ. Това противоречи от заявеното от Г., че когато е взела едната бутилка
от автомобила ги е объркала, тъй като двете бутилки са били с почти еднакво
съдържание. Видно от показанията на И., неговата бутилка е съдържала около 1/3
от целия обем, а подсъдимата не е отпивала от бутилката си, след като той я
отворил и бутилката е била пълна. При тези данни е житейски недостоверно, Г. да
е объркала пълна бутилка с бутилка, чието съдържание е било наполовина или
по-малко от целия обем. Освен това, И. заяви, че след като Г. е паркирала
автомобила пред РУ - Несебър, той заедно с нея и полицейските служители, се е
придвижил до сградата на управлението, като никой от тях не е дължал в ръцете
си бутилка. Полицейските служители И. и Х. също заявиха, че четиримата заедно
са се придвижили до сградата на РУ - Несебър, като при придвижването от
автомобила, управляван от Г. до сградата, никой от четиримата не е носил
бутилка.
За да прецени достоверността на
изразената от подсъдимата позиция, че е консумирала алкохолна напитка, след
като е напуснала управлявания от нея автомобил, съдът взе предвид и
обстоятелството, че Г. не е направила възражения по показанията на техническото
средство и не е изложила тази своя позиция пред полицейските служители, нито
преди да бъде изпробвана за алкохол, нито след като уредът е отчел 1,22
промила. Нещо повече, същата собственоръчно е записала, че приема показанията
на техническото средство, като не вписала възражения нито при подписване на
талона за изследване, нито при подписване на съставения ѝ акт за
установяване на административно нарушение – серия АА № 388716. За първи път
тази фактическа обстановка тя е заявила на 01.09.2020 г., т.е. след повече от 6
/шест/ месеца, при разпита си като обвиняема. Свидетелят И. за първи път
подкрепя частично това становище на подсъдимата при разпита си като свидетел на
21.10.2020 година. Към предварителните материали по преписката е приложено и
собственоръчно написано сведение от свидетеля И. /л.24 ДП/ с дата 20.03.2020
г., в което липсват каквито и да било данни за посочената от подсъдимата
фактология, досежно времето за консумиране на алкохол, а само сочи, че вечерта
са били с приятели.
Твърдението на Г., че е консумирала
алкохолни напитки след като е преустановила управлението на автомобила не се
подкрепя и от заключението на назначената в съдебно заседание
съдебно-медицинска експертиза. Съгласно обясненията на Г., дадени в съдебно
заседание на 24.02.2021 г., на стр. 3 от протокола, подсъдимата заявява, че
след като свидетелят И. е прелял водката в бутилката от „Кока кола”, тази
бутилка се е напълнила догоре и И. е пил от смесеното съдържание. Когато Г. е
паркирала пред полицейското управление, неговата бутилка била пълна до
половината с течност. От това съдържание, подсъдимата заявява, че е изпила 5-6
глътки или около половината от останалото количество течност, след което в
бутилката е останала около 1/4 от течността. На стр. 6 от същия протокол, на
въпроса на прокурора, какво количество от смесената течност е останала в
бутилката когато свидетелят я е поставил на задната седалка, И. отговаря, че
според него бутилката е била пълна на около 1/3, но във всички случаи липсвало
повече от половината съдържание. Съгласно заключението на вещото лице, при една
нормална глътка се отпива течност равна на 25 мл. или при отпиването на 5-6
глътки, изпитата течност би се равнявала на около 150 мл. Предвид вместимостта на бутилката от „Кока
кола” – 500 мл, с 5-6 глътки би било отпито количество
около или малко над 1/4 от съдържанието на бутилката, което съответства със
заявеното от Г.. В такъв случай обаче, отчетените промили би следвали да бъдат
0.58, съгласно направените от експерта изчисления. За да се постигне показание
от 1.22 промила би следвало Г. да е отпила 317.71 мл, т.е. повече от половината
от цялата вместимост на бутилката. Това
означава, че съгласно експертното заключение, ако бутилката е била пълна до
половината, както заявява Г., тя е следвало да изпие цялото съдържание, което
също не би било достатъчно за постигане на показания от 1,22 промила.
Това количество тя не би могла да отпие и с 5-6 глътки, както заявява
подсъдимата, тъй като за това ще са необходими отпиването на двойно повече
глътки, съгласно заключение на вещото лице. Тук следва да се има предвид и
заявеното от вещото лице – д-р Ч. в с.з. на 24.03.2021 г, на стр.2, че ако
човек е жаден може да поеме повече течности с една глътка, но ако течността е
горчива, люта или газирана приема по-малко количество на една глътка от
стандартните 25 мл. От тук съдът направи извод, че по описания от подсъдимата
механизъм и с посоченото от нея отпито количество смесена течност, съдържаща
водка и „Кока кола”, не би била отчетена стойност от 1,22 промила. Тук следва да
се отбележи, че съгласно експертното заключение, времето посочено от Г. между
отпиването на течността, до изпробването ѝ – около 15 минути, е било
достатъчно за да се елиминира въздействието на алкохолните пари в устната
кухина и уреда да отчете не съдържанието на тези пари, а реалната концентрация
на алкохол в кръвта. Това заключение на вещото лице е най-благоприятно за
подсъдимата, тъй като приема, че резорбцията на алкохол към момента на
изпробването е била в максимална степен, въпреки краткия времеви период, тъй
като нормално периодът на резорбция е по-дълъг, от което би следвало, че
изпитото количество алкохол е по-голямо от 317.71 мл.
Всички тези обстоятелства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, доведоха съда до извода, че подсъдимата Г. не е
консумирала алкохолни напитки след като е преустановила управлението на
автомобила, а е управлявала същия след употребата им и с алкохолна концентрация
в кръвта 1,22 промила.
Съдът не споделя и алтернативното
възражение, направено от защитата относно това, че дори да се приеме, че Г. е
консумирала алкохолни напитки преди да управлява автомобила, тя е била
задължена от полицейските служители, да го управлява, в резултат на което
липсва умисъл за извършване на престъпление. При разпита си, двамата полицейски
служители – свидетелите И. и Х., посочиха че Г. не е била задължавана да
управлява автомобила, а след като ѝ е било разяснено, че автомобилът може
да бъде управляван без номера в рамките на 12 /дванадесет/ часа, но от
правоспособен водач, същата е заявила че има шофьорска книжка и може да
управлява автомобила. Тогава полицейските служители са ѝ казали да се
движи след патрулния автомобил. И двамата отричат да са задължавали Г., да
управлява автомобила. Тази тяхна позиция се потвърждава и от обясненията на
подсъдимата, дадени в с.з. на 24.02.2021 г., на стр. 4 от протокола в отговор
на изричен въпрос на прокурора в тази насока. В последствие защитникът два пъти
отправя въпрос към подсъдимата, дали полицейските служители са ѝ
разпореждали или задължавали, да управлява автомобила, при което Г. изрично
посочва, че те не са ѝ заповядвали, а са ѝ дали указания, на които
тя не е възразила и не се е възпротивила по никакъв начин. В тази насока са и
показанията на свидетеля И., който на въпрос на защитата заяви, че полицаите са
казали на Г., че ако има книжка може да управлява автомобила, като подсъдимата
не е направила възражения. Изложеното от защитата съображение не се споделя от
съда и предвид цялостното поведение на Г. при проверката. В РУ - Несебър,
подсъдимата е била поканена да бъде изпробвана с техническо средство за
употреба на наркотици, но същата е отказала. По-късно тя е била отведена в
медицинския център за вземане на кръвна проба за анализ, касаещ употреба на
алкохол или наркотици, но Г. отново е отказала. От всичко това следва, че
подсъдимата е имала съзнанието за възможност да избира своето поведение, а не
да следва безусловно исканията на полицейските служители и два пъти го е
направила. Това не кореспондира с твърдението, че била задължена да управлява
автомобила от полицейските служители, без тя да се противопоставя. Ако това
ѝ е било разпоредено, тя е имала не само възможността, но и задължението
като водач, съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, да откаже да управлява автомобила
след като е употребила алкохол или поне да уведоми за това обстоятелство
полицейските служители. Воден от всички изложени по-горе съображения, съдът
прие за установена описаната фактическа обстановка.
С деянието, от обективна и субективна
страна, подсъдимата Г. е осъществила престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК,
тъй като на 20 март 2020 г., към 13.20 ч., в гр. Несебър, управлявала лек
автомобил „Volkswagen-Pоlо” с Рег. № ****
след употреба на алкохол. С техническо средство „Дрегер 7510+”, с фабричен №
ARDN0053, по надлежният ред е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта
на Г. е 1,22 промила. Подсъдимата е съзнавала, че е употребила алкохол, след
което е предприела управление на автомобила, с което умишлено е осъществила
престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК.
Причини за извършване на престъплението
са: принизената правна култура на подсъдимата и демонстрираното от нея
неуважение към спазване на установения правов ред, както като водач, видно от
справката за допуснатите от нея нарушения в краткия ѝ стаж, като
правоспособен водач на МПС, така и като военнослужещ за едногодишния ѝ
срок на кадрова военна служба.
Условията за извършване на престъплението се коренят в
традиционно слабия контрол за спазване правилата за движение по второкласната и
третокласна пътни мрежи, водещо до увереност у водачите, че в резултата на това
няма да бъдат установени, допуснатите от тях нарушения при движение по такива
пътища.
Мотивите за извършване на престъплението са желанието
на подсъдимата Г. да придружи приятеля си до РУ - Несебър и същевременно
нежеланието ѝ да остави автомобила си на мястото където са били свалени
номерата, дори и нарушавайки забраната да управлява МПС след употреба на
алкохол и с алкохолна концентрация в кръвта над 0,5 промила.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание, съдът съобрази като отегчаващи вината обстоятелства
негативните характеристични данни, относно дисциплината по време на военната служба
на Г., отразяващи цялостното ѝ отношение към спазване на правилата за
поведение, независимо дали се касае за отношение към служебните задължения или
към правилата за движение по пътищата, както и обстоятелството, че само за
периода от 18.12.2015 г. до 20.03.2020 г. е допуснала две тежки нарушения на
правилата за движение по пътищата, свързани с лишаване от право да управлява
МПС, макар че през този малко над четири годишен период, същата е била с отнето
свидетелство за управление на МПС за период по-дълъг от една година и седем
месеца - от 26.05.2017 г. до 12.12.2018 година. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прецени младата възраст на подсъдимата, чистото ѝ
съдебно минало, направените частични самопризнания, обстоятелството, че
полицейските служители не са направили необходимото, за да проверят състоянието
на Г., когато тя е заявила, че е правоспособен водач и че може да управлява
автомобила. Преценявайки всичко това, съдът определи наказание по чл.343б, ал.1
от НК, при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
при условията на чл.54 от НК в минималните предвидени размери, а именно ЕДНА
ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ и „ГЛОБА“ в
размер на 200 /двеста/ лева. Съдът прецени, че не са налице нито многобройни,
нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства,
които съпоставени с отегчаващите такива, да доведат до извода, че в случая и
най-лекото предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко.
Съобразно разпоредбата на чл.343г от НК, съдът лиши Г. от право да управлява
МПС за срок от 14 /четиринадесет/ месеца, считано от датата на отнемане на
свидетелството ѝ за управление.
Наложеното наказание „Лишаване от
свобода” е в размер от една година, а Г. не е осъждана или освобождавана от
наказателна отговорност. Налице са формалните предпоставки, предвидени в чл.66,
ал.1 от НК. Съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на подсъдимата, не се налага същата да изтърпи ефективно
наказанието „Лишаване от свобода” и отложи изпълнението му с изпитателен срок
от три години.
По делото са направени деловодни
разноски в общ размер на 389.98 /триста осемдесет и девет лева и деветдесет и
осем стотинки/ лв., от които 90.68 лв. /деветдесет лева, 68ст./ са направени на
досъдебното производство от РС ”Военна полиция” - Сливен, а 299.30 лв. /двеста
деветдесет и девет лева, 30 ст./ са направени във фазата на съдебното
производство. Предвид осъдителната присъда, подсъдимата Г. следва да възстанови
по сметката на РС „Военна полиция” - Сливен, направените разноски на
досъдебното производство, а по сметката на Военен съд - Сливен, в полза на
бюджета на съдебната власт, направените в съдебната фаза, разноски.
Воден от тези мотиви, съдът постанови
своята присъда.
Мотивите се написаха на 05.04.2021
година.
Военен съдия: полк. /п/