Решение по дело №1600/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 736
Дата: 22 юни 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20214110101600
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. Велико Търново, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110101600 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на В. ИВ. Н. против „Д.” ЕАД, с която се
иска осъждането на ответника за сумата от 2 000.00 лева – частичен иск от обща претенция в
размер на 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по автомобил
„Ситроен Берлинго“ рег. № ***, вследствие на настъпило на 17.4.2019 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 10.5.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
В молбата се твърди, че на 17.4.2019 г., около 17:15 часа, в гр. Велико Търново, на
околовръстен път в местност „Дълга лъка“, при управление на специален автомобил
„Мерцедес Бенц 609 Д”, peг. № РА *** ВХ, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, водачът Ил. Й. Ил. е нарушил правилата за движение и е
допуснал ПТП с автомобил „Ситроен Берлинго”, рег. № ***, собственост на ищеца. Заявява
се, че в резултат от настъпилото произшествие по автомобила на ищеца са настъпили
множество щети, който е увреден до степен на неизползваемост, т.е. че е налице т.нар.
„тотална щета“. Сочи се, че ищецът е предявил застрахователна претенция към ответника,
но по същата е постановен отказ за изплащане на обезщетение.
Ответникът не спори наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобил „Мерцедес Бенц 609 Д”, peг. № РА *** ВХ, както и че от страна на ищеца е
депозирано уведомление за щети по автомобил „Ситроен Берлинго”, рег. № ***, за което е
образувана преписка по щета № 43080411901090. Оспорва обаче твърдението, че всички
щети по автомобила на ищеца са в причинна връзка с процесното ПТП, развивайки
1
конкретни аргументи в тази насока. Заявява, че вината на застрахованото при него лице не е
доказана по несъмнен начин. В условията на евентуалност твърди, че претендираното
обезщетение е в прекалено завишен размер, основавайки това си твърдение и на
обстоятелството, че в Германия, откъдето автомобилът е закупен, последният е бил обявен
за „тотална щета“ вследствие на ПТП. Прави възражение за съпричиняване, твърдейки че
автомобилът на ищеца е бил паркиран в нарушение на ЗДвП.
В открито заседание на 7.6.2022 г. процесуалният представител на ищеца прави
изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 11 800.00
лева – окончателна претенция за обезщетение за имуществени вреди по автомобил „Ситроен
Берлинго“ рег. № ***, вследствие на настъпило на 17.4.2019 г. пътно-транспортно
произшествие, като с протоколно определение от същата дата съдът допусна така
направеното изменение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени и гласни
доказателства, че на 17.4.2019 г. в гр. Велико Търново, на околовръсен път в местността
„Дълга лъка“ е настъпило ПТП между специален автомобил „Мерцедес Бенц 609 Д”, peг. №
РА *** ВХ, чиято гражданска отговорност към този момент е била застрахована при
ответното дружество, и автомобил „Ситроен Берлинго”, рег. № ***, собственост на ищеца.
По делото е представен констативен протокол по повод процесното ПТП, според който
на 17.4.2019 г. в гр. Велико Търново, на околовръсен път в местността „Дълга лъка“ при
движение на заден ход водачът на специален автомобил „Мерцедес Бенц 609 Д”, peг. № РА
*** ВХ е ударил със задната част на управляваното от него МПС автомобил „Ситроен
Берлинго”, рег. № *** в неговата предна дясна част. В протокола като видими щети по
автомобила на ищеца са посочени преден десен калник, капак, фар и др., като водачът на
специалния автомобил е признал, че вината за произшествието е изцяло негова.
От показанията на св. И.И. и св. Венцислав Бъкърджиев се установява механизмът на
настъпилото произшествие.
Св. И. заявява, че 17.4.2020 г., че при маневра на заден ход с управлявания от него
специален автомобил (пътна помощ) по невнимание е ударил в предната му част спрелия в
близост автомобил „Ситроен“. Твърди, че ударът за автомобила на ищеца е бил страничен и
е засегнал предния му десен фар, капака, бронята и калника, че произшествието е посетено
от служители на МВР, както и че участниците са попълнили двустранен констативен
протокол.
Св. Б. потвърждава наличието на процесното ПТП, при който водачът на специалния
автомобил е предприел маневра на заден ход и е ударил намиращия се в близост автомобил
„Ситроен Берлинго”. Потвърждава и че впоследствие произшествието е посетено от
патрулен автомобил.
От заключението на допуснатата автотехническа експертиза се установява, че
основната причина за процесното ПТП е именно неправилното изпълнение на маневра на
2
заден ход от страна на водача на специален автомобил „Мерцедес Бенц 609 Д”, peг. № РА
*** ВХ.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, анализирани в заключението на
допуснатата експертиза, съдът намира за установено, че причината за настъпилото ПТП са
именно действията водача на автомобила, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована
при ответника, който е изпълнил неправилно маневра на заден ход, в резултат на което е
ударил паркирания в близост автомобил на ищеца.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432 КЗ, за основателността на
които ищецът следваше да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние
на лицето, чиято „Гражданска отговорност” към датата на ПТП е застрахована при
ответника, е претърпял сочените имуществени вреди и техния размер.
Предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира за безспорно установено
настъпилото на 17.4.2020 г. ПТП между специален автомобил „Мерцедес Бенц 609 Д”, peг.
№ РА *** ВХ, чиято „Гражданска отговорност” към този момент е застрахована при
ответника, и автомобил „Ситроен Берлинго”, рег. № ***, собственост на ищеца.
От заключението на допуснатата автотехническа експертиза се установява, че
причината за настъпването на ПТП са действията водача на автомобила, чиято „Гражданска
отговорност” е застрахована при ответника, който е изпълнил неправилно маневра на заден
ход, в резултат на което е ударил паркирания в близост автомобил на ищеца.
Наличието и размерът на имуществените вреди се установява от заключението по
изготвената автотехническа експертиза. Според същото, уврежданията по автомобил
„Ситроен Берлинго”, рег. № *** са в причинно-следствена връзка с настъпилото ППТ,
включително установеното увреждане на електрическата батерия, като общата стойност на
щетите възлиза на 11 801.42 лева при действителна стойност на процесното МПС от
18 845.00 лева.
Съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат се опровергава от представения двустранен констативен протокол за
ПТП и представените снимки на увредения автомобил, от които е видно, че автомобилът на
ищеца е бил спяран извън платното за движение. Предвид на това не е налице нарушение на
чл. 94, ал. 3, изр. 1 от ЗДвП, а имайки се в предвид, че мястото, на което автомобилът на
ищеца е бил спрян, не представлява и тротоар, не е налице и нарушение на изр. 2 същата
разпоредба. Предвид на това, съдът намира, че ищецът не е нарушил правилата за движение
по пътищата, поради което и не следва да бъде изследван въпросът дали подобно нарушение
стои в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, каквито доказателства,
междувпрочем, не са ангажирани по делото.
Ищецът търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
10.5.2019 г. – датата на изтичане на 15-дневния срок от предявяване на претенцията пред
3
застрахователя. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя (Решение № 128/4.2.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о. и
Определение № 320/27.5.2021 г. на ВКС по т. д. № 2063/2020 г., I т.о.). Така, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията – в случая от 18.4.2019 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при
липса на произнасяне и плащане на обезщетение, застрахователят дължи законната лихва
върху обезщетението вече за собствената си забава. Ето защо и доколкото искането на
ищеца е за присъждане на обезщетение за забава, считано от 10.5.2019 г., т.е. от по-късна
дата, то същото следва да бъде уважено.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на сторените от него разноски за
държавна такса, депозит за призоваване на свидетел и депозит за допускане на експертиза в
общ размер от 742.00 лева.
От представения договор за правна защита се установява, че от ищеца не е било
заплатено възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.
Предпоставките на разпоредбата са налице, тъй като не е било уговорено възнаграждение, а
безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Следователно адвокатът има
право на възнаграждение, като на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в
полза на адв. Д.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.” ЕАД, ЕИК *** да заплати на В. ИВ. Н., ЕГН ********** сумата от 11
800.00 (единадесет хиляди и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по автомобил „Ситроен Берлинго“ рег. № *** вследствие настъпило на
17.4.2019 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 10.5.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 742.00 (седемстотин
четиридесет и два) лева, представляваща направените разноски за производството.
ОСЪЖДА „Д.” ЕАД, ЕИК *** да заплати на адвокат Д.Т. Д. от ВТАК, с личен номер
от Единния регистър на адвокатите ***, сумата от 900.00 (деветстотин) лева -
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по гр. д. № 1600/2021 г. на
4
Районен съд – Велико Търново.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5